Спокоен малък град се превръща в ужасяващ кошмар от хорър

Спокоен дребен град се трансформира в отблъскващ призрачен сън от хорър филм в документалния разказ от Кейси Шърман, основан на същинската история за известния сериен палач от Кейп Код – Антън „ Тони “ Коста. 

Написан в стила на най-напрегнатите психически трилъри, „ Адски град “ е към този момент и на българския пазар, подготвен да плени феновете на true crime в духа на сериала „ Mindhunter “. Неочакван воин в описа на Шърман се оказва не какъв да е, а огромният публицист Кърт Вонегът, чийто път фактически се пресича с този на Коста. 

Годината е 1969. Хипи вълната е заляла Провинстаун, Масачузетс. Наркотиците се популяризират сред дрънкащи на китари дългокоси младежи със скоростта на светлината. Размириците в резултат от Виетнамската война вълнуват целия Кейп Код. 

А в това време най-опасният човек на полуострова крачи на независимост. Защото Чарлз Менсън не е единственият сериен палач, който раздрусва Америка в края на 60-те. Случаят с Тони Коста е не по-малко поразителен. 

За избрана група млади дами той е прочут като Сир – харизматичен и обаятелен мъж, който може да ги достави с всевъзможни типове опиати. Да ги омае и ухажва. Докато някоя от тях не се окаже печална вест в градския вестник. Защото Тони Коста е страшилище, скрило зад привидно естествения си образ неконтролируема гняв. 

В същата тази година писателят Кърт Вонегът приключва книгата, която един ден ще се трансформира в най-великият му шедьовър – „ Кланица 5 “. А щерка му Еди го изнервя до краен лимит, мъкнейки се с всевъзможни съмнителни видове от града. 

Страница от неделния вестник разпалва интереса на писателя към Тони Коста, който Еди също познава. Определяйки го като американския Джак Изкормвача, Вонегът открива голям книжовен капацитет в лицето на Коста и стартира преписка с килъра. 

Поемайки на свое лично следствие, писателят е разтресен от „ вампира от Кейп Код “. А истината за закононарушенията на килъра се оказва по-мрачна и от най-злокобния сюжет. 

Популярният създател на true crime бестселъри Кейси Шърман базира описа си на действителни обстоятелства, писма и правосъдни протоколи, които се трансформират в завладяваща, шокираща и безпощадна хроника на турболентната ера от края на 60-те. 

Триумф на документалната литература, „ Адски град “ е хипнотично пътешестване из изкривения разум на страшилище в човешки образ, толкоз ужасяващо, че няма по какъв начин да бъде небивалица. 

* * *

Из „ Адски град “ от Кейси Шърман


Щатски затвор в Уолпол, Масачузетс12 май, 1974 г.
Затворникът притвори тъмните си очи и пое надълбоко мирис, който извърши дробовете му с топъл пролетен въздух. Блокира всички шумове към себе си и за малко си показа по какъв начин още веднъж седи в Провинстаун, на ръба на кея Макмилън, втренчен в, на пръв взор, безкрайния небосвод на залива Кейп Код, където пилигримите¹ за първи път са стъпили на територията на Новия свят през 1620 г. Почти долови крясъците на чайките, гмуркащи се в търсене на калмари, и ехото на вълните, разбиващи се в старите дървени пилони, до момента в който босите му крайници висят нехайно в профил. През последните четири години поддържаше вярата си, че един ден може да се върне там.

Заедно с нея си даде и заричане, залог, който подписа със себе си. Да направи обезверен опит да преглътне всички вероятни пориви още веднъж да извърши ликвидиране.

Тони Коста отвори очи и забърса очилата си с ръкава на дънковата си риза. Пред него не се виждаха пясъците и преносимите дюни на Рейс Пойнт. Вместо това с скука се взря в шестметровите бетонни стени, които го заобикаляха, и надзирателите със стърчащи заредени пушки, накацали на наблюдателните кули, от които гладко можеха да следят пренаселения двор долу.

Звънецът иззвъня и скоро по-късно пандизчията се подреди измежду останалите пандизчии, подредени в дълга колона. Новите, тези, неотдавна наказани за съществени закононарушения, като въоръжен обир, обезчестяване и ликвидиране, го зяпаха и шепнеха между тях. Всички те бяха закоравели нарушители, само че нито един от тях не беше като него. Не бяха направили това, което беше направил той.

След убийството на самопровъзгласилия се Бостънски удушвач Албърт Десалво, който намушкаха деветнайсет пъти в лазарета преди шест месеца, пандизчията се трансформира в най-известния жител на Масачузетския щатски затвор в Уолпол. Много се изписа за всички отвратителни закононарушения, които му приписваха, само че съгласно него никой не беше разказал историята му подобаващо – от неговата позиция, от позицията на килъра.

Коста се помота малко, като сe остави да бъде изблъскан до края на колоната. Един по един пандизчиите избягаха от светлината на късния следобяд и изчезнаха в коридорите във вътрешната част на пандиза, които водеха до тесните, облицовани със стомана килии. Коста изпъна шия, тъй че слънчевите лъчи да допрян носа му за последно, преди естествената светлина да бъде сменена от примигващите флуоресцентни крушки в пандиза, които му причиняваха непрестанно трудно главоболие, от мига в който дойде там преди четири години. Върна се в тясната си килия, намираща се на първия етаж, разполагаща с двуетажно легло, железна тоалетна и малко писалище, настани се зад една остаряла, употребена пишеща машина. Машината, с която написа съвсем четиристотин страници през последните няколко месеца. Най-накрая, удовлетворен от структурата на неповторимо засуканата си история, Коста се спря на заглавие на ръкописа си. Заблъска по клавишите, до момента в който изписа с удебелени букви думата „ Възкресение “. На идната страница написа следното: „ Истината изисква кураж, и вместо да живеем живот, изпълнен с илюзии, дружно настойчиво търсихме духовната истина на живота. И търсенето ни едвам стартира “.

Взря се в тънкия бял лист с удовлетворена усмивка. Беше сигурен, че книгата ще се трансформира в безспорен бестселър. Искаше да бъде запомнен не като палач на млади дами, а като публицист и мъдрец, спомогнал за построяването на Ерата на Водолея за цяло едно потомство читатели. В съзнанието му тази книга щеше да бетонира наследството му като един от най-великите романисти в Кейп Код, споменаван наред с Кърт Вонегът-младши и Норман Мейлър. След това Тони Коста написа името си на заглавната страница, измъкна кожения колан от гайките на дънковата си затворническа униформа и стартира да обмисля идващия си ход.

---

¹ Пилигрими – по този начин постоянно се назовават ранните заселници от Плимутската колония (днес Плимут, Масачузетс). Заселниците потеглят на 16 септември 1620 година от Плимут, Англия, с кораба „ Мейфлауър “ и след изтощително корабоплаване на 21 ноември дебаркират покрай нос Кейп Код в Нова Англия. – Б.р.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.