Безводието в Плевенско: Цената на бездействието и лошото управление
Сподели
Водната рецесия в Плевен и района слага мъчителен въпрос – по какъв начин е допустимо България, една от най-богатите на водни запаси страни в Европа, да стигне до състояние, в което цели общини остават без достъп до питейна вода?
В отговор на рецесията на днешното си съвещание, държавното управление разгласи, че планува ускорено създаване на нови водоизточници, рационализация на амортизираната ВиК мрежа и довеждане докрай на стратегически обекти като язовир „ Черни Осъм “ и обвързваните с него пречиствателни уреди. Плановете включват също основаването на спешни щабове на районно равнище, ежеседмичен надзор върху напредъка и целеустремено финансиране от страната, с цел да се подсигурява, че Плевен и засегнатите общини ще получат трайно решение.
Чудесно, само че не е ли малко късно.
Пред някогашният министър на околната среда и водите в кабинета „ Борисов 3 “ Емил Димитров съобщи, че казусът с безводието е почнал при градежа на „ Южен поток “.
„ Когато се е правил „ Южен поток “, при няколко от реките е трябвало да се мине изпод с наклонено ориентирано сондиране, с цел да се замажат стените и да може като се извади сондата, да се промуши тръбата, в която след това да бъде комплициран газопроводът. В Плевен, в река Вит, след Садовец, излиза водата в подземния слой. Това трябваше да го знаят. Тръгвайки да вършат тръбата изпод, стигат до водното тяло и те не могат да изградят системата. Спира се и вземат решение да трансформират плана. Отравят водата на Плевен, стопират я. Губи се водата в най-долния слой. Тръгват да вършат траншеен прийом. Газопроводът мина, само че цялата подпочвена вода изчезна. Унищожиха водоизточника “, споделя Димитров.
Сега рецесията за трета поредна година е в Плевен и внезапно са се сетили политиците – „ не можем ли да създадем изключително съвещание “. Нито съвещанието, нито комисията ще дадат вода на плевенчани “, разяснява някогашният министър на околната среда.
По статистика България разполага с извънредно огромен брой реки, извори и подземни води, а качеството на изворната и планинската вода е несравнимо с това в доста страни, където неналичието на чиста питейна вода е всекидневие. И все пак, вместо да бъде образец за положително ръководство и дейно потребление на ресурсите си, България е очевидец на систематични сривове и повреди, неглижиране, които оставят хората на изсъхнало.
Причините са добре известни: десетилетия на безучастие, отсрочване на поправки, липса на стратегическа визия и хронично подценяване на казуса от страна на управляващите. Над 60% от водата, която потегля по тръбите, изтича в земята поради пробити и амортизирани мрежи – това е загуба, която би била немислима за страни, където всяка капка е скъпа.
Общественото неодобрение пораства, тъй като хората с право се питат – какво ще стане на следващия ден, в случай че през днешния ден имат вода единствено за два часа? Защо заплащат сметки, а на процедура получават услуга „ на режим “? Гневът се ускорява и от контраста – страна, цялостна с чиста вода, страна, която изнася бутилирана минерална вода в чужбина, страна, където язовирите постоянно преливат напролет – през днешния ден позволява личният ѝ народ да се реди за няколко кофи в избрани часове на деня.
Вместо да се оправдаваме с климатични промени и „ непредвидими условия “, е време да се назоват същинските виновници – бездействието, неприятното ръководство и корупционните практики, които години наред трансформират водата – най-естествения запас на България – в дефицитна стока.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Водната рецесия в Плевен и района слага мъчителен въпрос – по какъв начин е допустимо България, една от най-богатите на водни запаси страни в Европа, да стигне до състояние, в което цели общини остават без достъп до питейна вода?
В отговор на рецесията на днешното си съвещание, държавното управление разгласи, че планува ускорено създаване на нови водоизточници, рационализация на амортизираната ВиК мрежа и довеждане докрай на стратегически обекти като язовир „ Черни Осъм “ и обвързваните с него пречиствателни уреди. Плановете включват също основаването на спешни щабове на районно равнище, ежеседмичен надзор върху напредъка и целеустремено финансиране от страната, с цел да се подсигурява, че Плевен и засегнатите общини ще получат трайно решение.
Чудесно, само че не е ли малко късно.
Пред някогашният министър на околната среда и водите в кабинета „ Борисов 3 “ Емил Димитров съобщи, че казусът с безводието е почнал при градежа на „ Южен поток “.
„ Когато се е правил „ Южен поток “, при няколко от реките е трябвало да се мине изпод с наклонено ориентирано сондиране, с цел да се замажат стените и да може като се извади сондата, да се промуши тръбата, в която след това да бъде комплициран газопроводът. В Плевен, в река Вит, след Садовец, излиза водата в подземния слой. Това трябваше да го знаят. Тръгвайки да вършат тръбата изпод, стигат до водното тяло и те не могат да изградят системата. Спира се и вземат решение да трансформират плана. Отравят водата на Плевен, стопират я. Губи се водата в най-долния слой. Тръгват да вършат траншеен прийом. Газопроводът мина, само че цялата подпочвена вода изчезна. Унищожиха водоизточника “, споделя Димитров.
Сега рецесията за трета поредна година е в Плевен и внезапно са се сетили политиците – „ не можем ли да създадем изключително съвещание “. Нито съвещанието, нито комисията ще дадат вода на плевенчани “, разяснява някогашният министър на околната среда.
По статистика България разполага с извънредно огромен брой реки, извори и подземни води, а качеството на изворната и планинската вода е несравнимо с това в доста страни, където неналичието на чиста питейна вода е всекидневие. И все пак, вместо да бъде образец за положително ръководство и дейно потребление на ресурсите си, България е очевидец на систематични сривове и повреди, неглижиране, които оставят хората на изсъхнало.
Причините са добре известни: десетилетия на безучастие, отсрочване на поправки, липса на стратегическа визия и хронично подценяване на казуса от страна на управляващите. Над 60% от водата, която потегля по тръбите, изтича в земята поради пробити и амортизирани мрежи – това е загуба, която би била немислима за страни, където всяка капка е скъпа.
Общественото неодобрение пораства, тъй като хората с право се питат – какво ще стане на следващия ден, в случай че през днешния ден имат вода единствено за два часа? Защо заплащат сметки, а на процедура получават услуга „ на режим “? Гневът се ускорява и от контраста – страна, цялостна с чиста вода, страна, която изнася бутилирана минерална вода в чужбина, страна, където язовирите постоянно преливат напролет – през днешния ден позволява личният ѝ народ да се реди за няколко кофи в избрани часове на деня.
Вместо да се оправдаваме с климатични промени и „ непредвидими условия “, е време да се назоват същинските виновници – бездействието, неприятното ръководство и корупционните практики, които години наред трансформират водата – най-естествения запас на България – в дефицитна стока.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ