САЩ и Русия може да погребат съществуващия световен ред, но ще им бъде трудно да изградят нов
Сподели
В последните месеци имаше доста и целесъобразно внимание върху последствията от евентуална договорка сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин и извънредно отрицателните последствия, които това ще има за Украйна и Европа. Но в случай че Тръмп и Путин сключат договорка, залогът е доста повече от бъдещите граници на Украйна и връзките на Европа със Съединени американски щати, написа в собствен разбор за „ Новая газета “ политологът Стефан Уолф, проф. по интернационална сигурност в университета в Бирмингам.
Бъдещето на Украйна в този момент е под въпрос доста повече, в сравнение с беше през февруари 2022 година За първи път аналогиите с Мюнхен през 1938 година са, за жалост, уместни. И това не е заради неправилното разбиране, че Путин може да бъде умилостивен, а по-скоро тъй като великите сили още веднъж вземат решения за ориста на по-слабите страни и без те да участват.
Подобно на натиска, който Чехословакия изпита, както от Германия, по този начин и от нейните хипотетични съдружници – Франция и Англия през 1938 година, Украйна в този момент е подложена на напън от Русия на бойното поле и от Съединени американски щати както дипломатически, по този начин и стопански. Тръмп и неговият екип упорстват мощно Украйна да направи териториални отстъпки пред Русия и да одобри, че към 20% от украинските земи, които са под противозаконната окупация на Русия, са изгубени. Освен това Тръмп изисква Украйна да компенсира Съединени американски щати за военната поддръжка в предишното, като съобщи половината от своите минерални и редкоземни запаси.
Американският отвод да даде гаранции за сигурност освен за Украйна, само че и за съюзническите войски на НАТО, в случай че те бъдат ситуирани в Украйна като част от преустановяване на огъня или спокойно съглашение, намирисва на мюнхенската прилика. Не единствено че Франция и Англия по това време тласкаха Чехословакия да отстъпи на нацистка Германия Судетската област с етнически немци, само че и не направиха нищо, когато Полша и Унгария също завзеха елементи от страната. И те не съумяха да отговорят, когато Хитлер – единствено шест месеца след Мюнхенското съглашение – разруши това, което беше останало от Чехословакия, като сътвори словашка марионетна страна и окупира останалите чешки земи.
Налице са всички признаци, че Путин надали ще спре в или с Украйна. И си коства да напомним, че Втората международна война стартира 11 месеца откакто Невил Чембърлейн смяташе, че е обезпечил „ мир в наше време “.
Аналогията с Мюнхен обаче може да не стигне толкоз надалеч. Тръмп не се пробва да успокои Путин, тъй като счита, както направиха Чембърлейн и Даладие през 1938 година, че има по-слаби карти от Путин. Това, което наподобява движи Тръмп, е по-опростената визия за света, в който великите сили си основават сфери на въздействие, в които не се намесват.
Проблемът за Украйна и Европа в подобен международен ред е, че Украйна сигурно не се припознава от никой в екипа на Тръмп за част от американска зона на въздействие, а Европа е в най-хубавия случай периферна част от нея.
За Тръмп в действителност не става дума за Украйна или Европа, а за пренареждане на интернационалната система по метод, който дава отговор на неговия мироглед за света от 19-ти век, в който Съединени американски щати живеят в прелестна изолираност и на практика са безспорна мощ в западното полукълбо. В този светоглед Украйна е знак на това, което не беше наред със остарелия ред. Повтаряйки изолационизма на Хенри Кабът, мнението на Тръмп е, че Съединени американски щати са се забъркали в прекалено много разнообразни задгранични случки, където нито един от техните жизненоважни ползи не е бил заплашен.
Повтаряйки изявленията на Путин, войната против Украйна към този момент не е неоправдана експанзия, а, както и Тръмп в този момент разгласи, е по виновност на Киев. Украйна се трансформира в най-големия тест, който демократичният интернационален ред не устоя.
Войната против Украйна явно е знак на неуспеха на демократичния интернационален ред, само че надали това е единствената причина. В ръцете на Тръмп и Путин тя се трансформира в инструмент за нанасяне на финален удар. Но до момента в който Съединени американски щати и Русия, в сегашните си политически конфигурации, може да са намерили за елементарно да погребат съществуващия ред, ще им бъде доста по-трудно да основат нов.
Отблъскването от Украйна и основни европейски страни може да наподобява без значение към този момент, само че даже и без Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО имат мощни институционални корени и дълбоки джобове. Въпреки всички основателни рецензии към най-вече амбициозните отговори от Европа до момента, континентът е построен върху политически и стопански надалеч по-здрави основи от Русия и голямото болшинство от хората нямат предпочитание да подражават на изискванията на живот в мечтаната империя на Путин.
Нито пък Тръмп и Путин ще могат да ръководят света без Китай. Сделката сред тях може да е концепцията на Тръмп за вбиване на чеп сред Москва и Пекин, само че това надали ще проработи поради зависимостта на Русия от Китай и съперничеството на Китай със Съединени американски щати.
Ако Тръмп подписа договорка и със Си Дзинпин, да вземем за пример по отношение на китайските териториални искания в Южнокитайско море, да не приказваме за Тайван, всичко, което той ще реализира, е по-нататъшно ограничение на Съединени американски щати в западното полукълбо. Това би оставило Путин и Си да преследват своя лична, съществуваща договорка за партньорство без ограничавания, без да бъдат възпрепятствани от водена от Америка противотежест.
От позиция на това, което е останало от демократичния интернационален ред и неговите поддръжници, договорката Путин-Си също има злокобен паралел в историята – краткотрайният пакт Хитлер-Сталин от 1939 година Само че този път няма доста неща, които да допускат, че съюзът Путин-Си ще се разпадне толкоз бързо.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В последните месеци имаше доста и целесъобразно внимание върху последствията от евентуална договорка сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин и извънредно отрицателните последствия, които това ще има за Украйна и Европа. Но в случай че Тръмп и Путин сключат договорка, залогът е доста повече от бъдещите граници на Украйна и връзките на Европа със Съединени американски щати, написа в собствен разбор за „ Новая газета “ политологът Стефан Уолф, проф. по интернационална сигурност в университета в Бирмингам.
Бъдещето на Украйна в този момент е под въпрос доста повече, в сравнение с беше през февруари 2022 година За първи път аналогиите с Мюнхен през 1938 година са, за жалост, уместни. И това не е заради неправилното разбиране, че Путин може да бъде умилостивен, а по-скоро тъй като великите сили още веднъж вземат решения за ориста на по-слабите страни и без те да участват.
Подобно на натиска, който Чехословакия изпита, както от Германия, по този начин и от нейните хипотетични съдружници – Франция и Англия през 1938 година, Украйна в този момент е подложена на напън от Русия на бойното поле и от Съединени американски щати както дипломатически, по този начин и стопански. Тръмп и неговият екип упорстват мощно Украйна да направи териториални отстъпки пред Русия и да одобри, че към 20% от украинските земи, които са под противозаконната окупация на Русия, са изгубени. Освен това Тръмп изисква Украйна да компенсира Съединени американски щати за военната поддръжка в предишното, като съобщи половината от своите минерални и редкоземни запаси.
Американският отвод да даде гаранции за сигурност освен за Украйна, само че и за съюзническите войски на НАТО, в случай че те бъдат ситуирани в Украйна като част от преустановяване на огъня или спокойно съглашение, намирисва на мюнхенската прилика. Не единствено че Франция и Англия по това време тласкаха Чехословакия да отстъпи на нацистка Германия Судетската област с етнически немци, само че и не направиха нищо, когато Полша и Унгария също завзеха елементи от страната. И те не съумяха да отговорят, когато Хитлер – единствено шест месеца след Мюнхенското съглашение – разруши това, което беше останало от Чехословакия, като сътвори словашка марионетна страна и окупира останалите чешки земи.
Налице са всички признаци, че Путин надали ще спре в или с Украйна. И си коства да напомним, че Втората международна война стартира 11 месеца откакто Невил Чембърлейн смяташе, че е обезпечил „ мир в наше време “.
Аналогията с Мюнхен обаче може да не стигне толкоз надалеч. Тръмп не се пробва да успокои Путин, тъй като счита, както направиха Чембърлейн и Даладие през 1938 година, че има по-слаби карти от Путин. Това, което наподобява движи Тръмп, е по-опростената визия за света, в който великите сили си основават сфери на въздействие, в които не се намесват.
Проблемът за Украйна и Европа в подобен международен ред е, че Украйна сигурно не се припознава от никой в екипа на Тръмп за част от американска зона на въздействие, а Европа е в най-хубавия случай периферна част от нея.
За Тръмп в действителност не става дума за Украйна или Европа, а за пренареждане на интернационалната система по метод, който дава отговор на неговия мироглед за света от 19-ти век, в който Съединени американски щати живеят в прелестна изолираност и на практика са безспорна мощ в западното полукълбо. В този светоглед Украйна е знак на това, което не беше наред със остарелия ред. Повтаряйки изолационизма на Хенри Кабът, мнението на Тръмп е, че Съединени американски щати са се забъркали в прекалено много разнообразни задгранични случки, където нито един от техните жизненоважни ползи не е бил заплашен.
Повтаряйки изявленията на Путин, войната против Украйна към този момент не е неоправдана експанзия, а, както и Тръмп в този момент разгласи, е по виновност на Киев. Украйна се трансформира в най-големия тест, който демократичният интернационален ред не устоя.
Войната против Украйна явно е знак на неуспеха на демократичния интернационален ред, само че надали това е единствената причина. В ръцете на Тръмп и Путин тя се трансформира в инструмент за нанасяне на финален удар. Но до момента в който Съединени американски щати и Русия, в сегашните си политически конфигурации, може да са намерили за елементарно да погребат съществуващия ред, ще им бъде доста по-трудно да основат нов.
Отблъскването от Украйна и основни европейски страни може да наподобява без значение към този момент, само че даже и без Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО имат мощни институционални корени и дълбоки джобове. Въпреки всички основателни рецензии към най-вече амбициозните отговори от Европа до момента, континентът е построен върху политически и стопански надалеч по-здрави основи от Русия и голямото болшинство от хората нямат предпочитание да подражават на изискванията на живот в мечтаната империя на Путин.
Нито пък Тръмп и Путин ще могат да ръководят света без Китай. Сделката сред тях може да е концепцията на Тръмп за вбиване на чеп сред Москва и Пекин, само че това надали ще проработи поради зависимостта на Русия от Китай и съперничеството на Китай със Съединени американски щати.
Ако Тръмп подписа договорка и със Си Дзинпин, да вземем за пример по отношение на китайските териториални искания в Южнокитайско море, да не приказваме за Тайван, всичко, което той ще реализира, е по-нататъшно ограничение на Съединени американски щати в западното полукълбо. Това би оставило Путин и Си да преследват своя лична, съществуваща договорка за партньорство без ограничавания, без да бъдат възпрепятствани от водена от Америка противотежест.
От позиция на това, което е останало от демократичния интернационален ред и неговите поддръжници, договорката Путин-Си също има злокобен паралел в историята – краткотрайният пакт Хитлер-Сталин от 1939 година Само че този път няма доста неща, които да допускат, че съюзът Путин-Си ще се разпадне толкоз бързо.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ