Любомир Кючуков: Странни преговори за Украйна – надежда за мир, риск от ‘война на пауза’
Преговорите за Украйна са извънредно странни, протичат на две равнища. Това съобщи дипломатът Любомир Кючуков пред „ 24 часа “. Той е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Според него спорът е геополитически. Войната в Украйна е единствено част от него.
Кючуков акцентира, че с идването на Доналд Тръмп на власт Западът се преконфигурира. Геополитическият състезател към този момент е единствено Съединени американски щати. Европа взе участие косвено и отчасти. Русия е в по-добра договорна позиция. Тя може да утвърждава или отхвърля съглашения.
Особено значим е професионалният дипломатически прочит. Той обръща внимание на казаното и на пропуснатото. Ключови промени настъпват в преговорния развой.
Първото значително неявяване в текста е участието на Украйна в НАТО. Този въпрос към този момент не стои на дневен ред. Самият алианс преди 2 година във Вилнюс установи, че участието на Украйна в НАТО не е на дневен ред. Противопоставянето на Украйна в НАТО бе главният претекст на Русия да стартира войната и тя не би се съгласила да си постави подписа под текст, който отваря сходна опция.
Отпадна и формулировката за „ обективен мир “. Тя включваше освобождение на територии, санкции, репарации. Сега се приказва за „ заслужен мир “. Това значи Украйна да не бъде унизена. Президентът Зеленски употребява тази фраза, която Кючуков също цитира.
Въпросът за териториите е оставен отворен. Липсва препоръка за прекъсване на огъня по фронтовата линия. Това оставя поле за маневри на Зеленски. Кючуков е коментирал пред Българска национална телевизия, че предстоящото помирение до Коледа може да е по-скоро пауза, в сравнение с завършек на войната.
Замразените съветски активи са различен противоречив миг. Европейски Съюз ги е замразил, само че без дати за потребление. Собствеността им остава съветска. Съединени американски щати преглеждат тези пари като опция за взаимни вложения с Русия. Активно се опълчват на проекта за репарационен заем от Европейски Съюз.
Членството на Украйна в Европейски Съюз също е без съответни задължения и дати. Това припомня обстановката с НАТО от 2008 година Тогава имаше поддръжка за устрема, само че не и за самото участие.
Най-проблемните точки остават териториите и гаранциите за сигурност. Прекратяването на огъня преди спокойно съглашение крие риск от „ война на пауза “. Демилитаризирана зона в Донбас е опит за заобикаляне на блокажа. Въпреки това, тя би запазила съветски надзор.
Гаранциите за сигурност на Украйна са основни. Те би трябвало да са сходни на член 5 от НАТО. Информацията е, че ще бъдат закрепени в спомагателен документ. Русия резервира тематиката като преговорен мотив. Съединени американски щати обаче виждат индикации за съветско приемане. Друг противоречив въпрос е числеността на украинската войска. Предлагат се 800 000 души, което е предмет на пазарлък.
Мултинационалните сили за сигурност не са мироопазващи. Те нямат мандат от Организация на обединените нации. Акцентът е върху възобновяване на украинската войска и сигурност по въздух и море. Разполагане на контингент на украинска територия е недопустимо за Русия. Това може да сътвори непреодолима спънка.
България, Италия, Белгия и Малта поддържат замразяването на съветски активи. Против са потреблението им като поръчителство за заем. Кючуков изяснява, че нито Европа, нито Европейски Съюз, нито НАТО имат единна позиция. Белгия е главен съперник, защото 180 милиарда евро са в нейна банка. България би получила дял от 1.2 милиарда евро. Унгария и Словакия към този момент отхвърлиха да подсигуряват заема. Българските причини са резонни, защото юридическите и финансовите импликации са противоречиви.
Новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати е систематичен проблем. Тя подчертава върху Западното полукълбо и Китай. Трансатлантическите връзки са единствено част от картината. Стратегията е геополитически превод на идеологията MAGA. Тя трансформира външнополитическата визия на Съединени американски щати. Ценностите отстъпват пред ползите. Пренебрегват се интернационалните институции и правото. Акцентът е върху двустранните връзки. Създава се свят на мощните — триъгълникът Вашингтон – Пекин – Москва. Европа отпада от него. Това води до нова настройка на силите, доминирана от позиция на силата, а не от нов интернационален ред.
