Принц Хасан бин Талал от Йордания, 42-ри потомък на пророка

Принц Хасан бин Талал от Йордания, 42-ри потомък на пророка Мохамед и един от най-влиятелните мислители в Близкия изток, акцентира нуждата от надграждане върху познанието за създаване на бъдещето. В изявление от Аман, принцът коментира своите концепции за „ управляемост “ и „ трансхуманност “, призовавайки за човечност, която прескача граници, страни и религии.

„ Трябва да надграждаме върху познанието, с цел да изградим бъдещето “, декларира принц Хасан, описвайки района като „ Левант “ – Източното Средиземноморие. Той е патрон на десетки организации и начинания, отдадени на мира, науката и екологията, и съавтор на отчет на Организация на обединените нации за нов световен филантропичен ред. Принцът е прочут и с разнообразните си ползи – играе поло, пилотира хеликоптер и има черен колан по таекуондо.

Разговорът с Бойко Василев от Българска национална телевизия стартира с тематиката за Газа. Принц Хасан показва дълбока угриженост за страданието на популацията и подлага на критика „ некрополитиката “ в района, където хората нямат значение. Той разказва обстановката като „ шведска маса от некрофилски политики “, които тласкат милиони към екстремизъм и принуждение.

Принцът отбелязва, че Палестинската администрация е подготвена да признае суверенна израелска страна, в случай че Израел предприеме ефикасни стъпки за преустановяване на окупацията. Той подлага на критика „ политиката на жестовете “ и приканва за съответни дейности, водещи до постоянен Левант. „ Имаме потребност от повече наличие, което води към завършек на бойните дейности “, споделя той.

Принц Хасан бин Талал е бил унаследен принц на Йордания сред 1965 и 1999 година, само че е отхвърлен от престолния ред от брат си, крал Хусейн, малко преди гибелта му. Въпреки това, той продължава своята дейна активност като авторитетен мъдрец и посланик, отдаден на разговора и мира в района. Съпругата му е принцеса Сарват аль-Хасан, щерка на пакистански политик.

Относно мирния развой, принцът напомня, че в предишното Израел е бил част от самодейността „ Син мир “ за съдействие по водните запаси. Той акцентира, че „ страна, която не съблюдава разпоредбите, не може да се концентрира върху клъстера вода–енергия–храна–дървесина–екосфера “.

Принцът цитира думите на папа Лъв, че живеем в „ смяна на епохата “, а не просто в ера на смяна. Той приканва за „ дипломация, учредена на разговора, а не на силата “, и за връщане към смисъла на индивида и човешкото достолепие, както и към правото на почитание (R2R). Той слага въпроса за териториалността, идентичността и миграцията като провокации, които изискват трансгранични решения. „ Без реципрочност няма районно съдействие и обща непоклатимост “, акцентира той.

Принц Хасан, който през 60-те години е изучавал иврит с вярата да беседва с Другия, има вяра, че разговорът би трябвало да се води със примирение и чиста съвест в името на районни общи богатства. Той дава образец с самодейността „ Син мир “, подкрепена от Женевския университет и швейцарското държавно управление, която образова младежи от разнообразни страни в района.Кардинал Пиербатиста Пицабала също подчертава върху отсъствието на мир в Газа, което съответствува с паниките на принц Хасан.

Принц Хасан акцентира, че всички религии са единни в етиката на човешката отговорност. Той приканва за „ Обединени хора “ вместо единствено „ Обединени народи “, въодушевен от свои другари от Индия. Той се надява на продължаващи срещи с християнски и еврейски мислители, с цел да трансфорат мъдростта в на практика стъпки. Израелският дипломат Йоси Леви Сфари също показва вяра за мир, само че го свързва с края на контрола на Хамас.

Урокът от историята съгласно принца е, че споровете се повтарят по 35-ия меридиан на изток – линия, която разделя високите технологии от минералните запаси. Той подлага на критика фокуса върху притежанията вместо върху хората, питайки: „ Къде е съчувствието към 300 милиона души в Леванта? “ Той акцентира, че националният интерес през днешния ден е по-голям от светостта на живота, което води до нещастия като тези в Газа.

Като директен потомък на пророка Мохамед, принц Хасан има вяра, че моралната отговорност на водачите е да живеят съгласно завещаното, следвайки „ златното предписание “: „ Постъпвай с другите по този начин, както искаш те да постъпват с теб. “ Той показва вяра, че човешкото достолепие ще надделее над войната и спора, въпреки да признава, че мирът остава сложен, само че реален. „ Да донесеш мир изисква примирение да живеем в истина и храброст да прощаваме “, заключава той, само че предизвестява, че това не може да бъде реализирано посредством доминация или натрапен мир.

За принца, бъдещето на Леванта и Балканите зависи от културен продан, фокусиран върху човешкото достолепие, а не върху газопроводи и търговски направления. Ако Средиземноморието се трансформира в „ море на гибелта “, това ще подхрани екстремизма. Той приканва за незабавни дейности като „ хора с хора “, с цел да се избегне това.