23-годишният Интезар изчезна безследно в България. Следите му се губят в Странджа
Сподели
В България изчезват хора. И това се случва постоянно. Как става и за какво търсенето им рядко дава резултат?
Накратко историята звучи по този начин: Мохамед Халид Интезар е на 23 години, роден е в Афганистан, само че живее в Пакистан. През ноември 2023 година той потегля за Западна Европа в търсене на дребния си брат Даниш.
Даниш се връща, а Интезар – не. Следите му се губят в Странджа – там здравословното му положение се утежнява. Това описват неговите родственици и другар, който е бил дружно с него в планината.
Повече от месец след изгубването на Интезар с мен се свърза негов прочут. Тогава мъжът го нямаше от 27 дни. Познатият изпрати фотоси, документи и геолокация на изчезналия мъж – последното място, на което той е бил забелязан.
Локацията, която получих, беше в община Созопол. Но не си представяйте оня Созопол с плажовете и вълните, а онази му част, покрита от планина Странджа.
„ Пътят на гибелта “ – по този начин Калинка Янкова от Службата за възобновяване на фамилни връзки към Българския червен кръст назовава маршрута на мигрантите, който минава оттова.
Повече от месец, откакто Интезар е забелязан за финален път, от него няма никаква диря. В последното видео до фамилията си той споделя, че е отпаднал и повече не може да продължава да върви.
Случаят на Интезар не е единственият в България. Според Фондация „ Мисия Криле “ през последните месеци броят на изчезналите хора се усилва. За жал рядко биват открити живи.
Какво се е случило с Интезар
Историята на Интезар стартира с тази на брат му – 17-годишния Даниш. Той желае да емигрира в Европа, фамилията обаче не му разрешава – знае какъв брой рисково може да бъде това.
Момчето обаче потегля, без да каже на никого. Сделката е следната – Даниш няма да заплаща нищо на каналджиите, до момента в който не стигне до Турция, оттова те ще пратят видео на околните му и ще изискат 4000 американски $, с цел да продължи. Вместо това фамилията изпраща по-големия му брат Интезар в Турция, с цел да го върне.
Даниш намира метод да продължи към България. Стигнал до Турция, Интезар също взема решение да тръгне за Западна Европа. Даниш споделя, че е върнат от България 2-3 дни преди брат му да влезе в страната. В края на ноември по-малкото момче се връща при фамилията си.
Интезар пресича границата сред България и Турция на 10 ноември дружно с група, водена от каналджии. На 13 ноември физическото му положение и това на приятеля му Ахмад се утежнява. Те повече не могат да вървят. Групата продължава, а двамата са оставени покрай с. Индже Войвода в Странджа.
„ И двамата чувствахме, че може би диви животни в гората могат да ни атакуван. Това беше единственото ни терзание. Не се страхувахме “, споделя Ахмад. Той е на 20 години и това е вторият му опит да стигне до Западна Европа. При първия си доближава до границата с Турция.
Интезар не може да върви въобще. Затова Ахмад стартира да пълзи до близкия път, с цел да потърси помощ. Намира служители на реда, на които изяснява обстановката. Те му споделят, че ще оказват помощ на приятеля му. Повикват различен автомобил и качват Ахмад в него.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерство на вътрешните работи дали чиновниците на реда са дали отговор на сигнал за бедстващ мигрант в нощта на 13 ноември, само че до публицистичното привършване на текста не получи отговор.
За по-малко от час полицията връща Ахмад до границата с Турция и го депортира. Според Конвенцията за статута на бежанците на Организация на обединените нации и българския Закон за убежището и бежанците, България няма право да връща хора непосредствено в Турция, без да им е предоставено право да подадат молба за леговище.
Преди да бъде върнат, Ахмад е претърсен от служителите на реда и от него са взети 250 турски лири, 100 американски $, лист хартия с телефонните номера на членовете на фамилията му, а също и молитвена броеница.
Министерство на вътрешните работи не отговори и на въпросите дали на 13 ноември един или повече мигранти са били върнати от България в Турция, както и дали е осъществено такова претършуване.
Как се търси липсващ мигрант
Мигрантите нормално се губят в труднодостъпните местности. А съгласно Диана Димова полицията потегля да ги търси най-често, когато има точна локация.
„ Те не вървят по автомагистрали. Даже не и по пътеки. Те минават през гористи местности. Природен парк Странджа е извънредно дива планина, в която е доста елементарно човек да се загуби, да се заблуди “, споделя тя.
Търсенето на изчезнали хора в България не е елементарно – изключително за роднините им, които не приказват локалния език. За един публицист то стартира с намирането на контакти на:
Неправителствени организации
Районните ръководства на Министерство на вътрешните работи
Гранична полиция
Болниците в област Бургас
Бежанските лагери
Затвора в Бургас
И на последно място – моргата
Интезар е липсващ в община Созопол, по тази причина първият номер, който набирам, е този на полицията там. Полицай ме пренасочва към пресцентъра в Бургас. Официалният стационарен телефон на Министерство на вътрешните работи в Бургас дава свободно. Четири позвънявания по-късно обстановката остава същата.
Все отново съумях да се свържа с Цветелина Рандева, говорителка на Министерство на вътрешните работи в Бургас. С нейна помощ потърсихме следи от Интезар в три общини покрай границата с Турция – Малко Търново, Созопол и Средец. Този опит не даде резултат.
Рандева ме посъветва да потърся Гранична полиция, която също има ситуирани екипи в района. Ново позвъняване. Искане за формален имейл. Месец по-късно идва отговорът – няма информация за подобен човек, роден на тази дата, в структурите на Гранична полиция.
„ Разпознаване единствено на място и от членове на фамилията “ – това чух от другия завършек на телефона, откакто обясних случая на патоанатома в УМБАЛ Бургас – доктор Галя Милева.
Тя сподели, че моргата е претъпкана с неразпознати тела на мигранти, а инспекцията откри, че към 12 януари няма човек, който да е бил открит покрай последното местонахождение на Интезар.
След информация в осведомителната система на болничното заведение стана ясно и че през месеците ноември и декември там не са одобрявани мигранти. От лечебното заведение споделят, че в множеството случаи водят мигрантите при тях, само че има още няколко общински лечебни заведения. Тази в Средец се намира покрай последното място, на което Интезар е забелязан.
Опитите за свързване с болничното заведение остават несполучливи.
С помощта на Българския червен кръст и Фондация „ Мисия Криле “ установихме, че Интезар не се намира и не е бил регистриран в нито един от бежанските лагери от затворен вид в Бусманци и Любимец, нито в регистрационно-приемателния център във „ Военна рампа “ в София.
„ Информация по телефон никой няма да ви даде “, беше отговорът, който получих от пандиза в Бургас. Писменото питане остава без отговор. По данни на Калинка Янкова обаче през ноември там е задържан единствено един мигрант, който е бил част от по-голяма група.
Защо изчезват хора
„ Национален парк Странджа е цялостен с тела “, споделя Диана Димова от Фондация „ Мисия Криле “.
Стара Загора е директен регион, а фондацията е основана там през 2018 година, с цел да подкрепя живота на бежанците в България. Нарастващият брой на случаи на изчезнали хора кара екипа да стартира да ги търси.
„ Хората ни търсят и ние в един миг, желаеме или не, [се захванахме] с тази голяма паралелна действителност, която визира стотици човешки животи. Просто се наложи да търсим тела, да вървим по морги и да оказваме помощ на хората да си приберат починалите “, споделя тя.
Димова прибавя, че през последните 8 месеца сигналите за изчезнали мигранти са над 100. През август и септември, когато времето е по-добро, има лек спад на тези случаи, само че по-късно още веднъж се усилват.
Случаите, в които търсените са открити живи, за жал, не са доста. Според Димова доста тела остават неоткрити.
Даниш споделя, че фамилията му скърби. Родителите на Интезар се молят за безвредното му завръщане и са почнали пост в името на това. Малкият брат споделя, че доста фамилии в Афганистан и Пакистан са изгубили околните си на път за Европа и претърпяват същото.
Материалът на Павела Костова е оповестен в Свободна Европа. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В България изчезват хора. И това се случва постоянно. Как става и за какво търсенето им рядко дава резултат?
Накратко историята звучи по този начин: Мохамед Халид Интезар е на 23 години, роден е в Афганистан, само че живее в Пакистан. През ноември 2023 година той потегля за Западна Европа в търсене на дребния си брат Даниш.
Даниш се връща, а Интезар – не. Следите му се губят в Странджа – там здравословното му положение се утежнява. Това описват неговите родственици и другар, който е бил дружно с него в планината.
Повече от месец след изгубването на Интезар с мен се свърза негов прочут. Тогава мъжът го нямаше от 27 дни. Познатият изпрати фотоси, документи и геолокация на изчезналия мъж – последното място, на което той е бил забелязан.
Локацията, която получих, беше в община Созопол. Но не си представяйте оня Созопол с плажовете и вълните, а онази му част, покрита от планина Странджа.
„ Пътят на гибелта “ – по този начин Калинка Янкова от Службата за възобновяване на фамилни връзки към Българския червен кръст назовава маршрута на мигрантите, който минава оттова.
Повече от месец, откакто Интезар е забелязан за финален път, от него няма никаква диря. В последното видео до фамилията си той споделя, че е отпаднал и повече не може да продължава да върви.
Случаят на Интезар не е единственият в България. Според Фондация „ Мисия Криле “ през последните месеци броят на изчезналите хора се усилва. За жал рядко биват открити живи.
Какво се е случило с Интезар
Историята на Интезар стартира с тази на брат му – 17-годишния Даниш. Той желае да емигрира в Европа, фамилията обаче не му разрешава – знае какъв брой рисково може да бъде това.
Момчето обаче потегля, без да каже на никого. Сделката е следната – Даниш няма да заплаща нищо на каналджиите, до момента в който не стигне до Турция, оттова те ще пратят видео на околните му и ще изискат 4000 американски $, с цел да продължи. Вместо това фамилията изпраща по-големия му брат Интезар в Турция, с цел да го върне.
Даниш намира метод да продължи към България. Стигнал до Турция, Интезар също взема решение да тръгне за Западна Европа. Даниш споделя, че е върнат от България 2-3 дни преди брат му да влезе в страната. В края на ноември по-малкото момче се връща при фамилията си.
Интезар пресича границата сред България и Турция на 10 ноември дружно с група, водена от каналджии. На 13 ноември физическото му положение и това на приятеля му Ахмад се утежнява. Те повече не могат да вървят. Групата продължава, а двамата са оставени покрай с. Индже Войвода в Странджа.
„ И двамата чувствахме, че може би диви животни в гората могат да ни атакуван. Това беше единственото ни терзание. Не се страхувахме “, споделя Ахмад. Той е на 20 години и това е вторият му опит да стигне до Западна Европа. При първия си доближава до границата с Турция.
Интезар не може да върви въобще. Затова Ахмад стартира да пълзи до близкия път, с цел да потърси помощ. Намира служители на реда, на които изяснява обстановката. Те му споделят, че ще оказват помощ на приятеля му. Повикват различен автомобил и качват Ахмад в него.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерство на вътрешните работи дали чиновниците на реда са дали отговор на сигнал за бедстващ мигрант в нощта на 13 ноември, само че до публицистичното привършване на текста не получи отговор.
За по-малко от час полицията връща Ахмад до границата с Турция и го депортира. Според Конвенцията за статута на бежанците на Организация на обединените нации и българския Закон за убежището и бежанците, България няма право да връща хора непосредствено в Турция, без да им е предоставено право да подадат молба за леговище.
Преди да бъде върнат, Ахмад е претърсен от служителите на реда и от него са взети 250 турски лири, 100 американски $, лист хартия с телефонните номера на членовете на фамилията му, а също и молитвена броеница.
Министерство на вътрешните работи не отговори и на въпросите дали на 13 ноември един или повече мигранти са били върнати от България в Турция, както и дали е осъществено такова претършуване.
Как се търси липсващ мигрант
Мигрантите нормално се губят в труднодостъпните местности. А съгласно Диана Димова полицията потегля да ги търси най-често, когато има точна локация.
„ Те не вървят по автомагистрали. Даже не и по пътеки. Те минават през гористи местности. Природен парк Странджа е извънредно дива планина, в която е доста елементарно човек да се загуби, да се заблуди “, споделя тя.
Търсенето на изчезнали хора в България не е елементарно – изключително за роднините им, които не приказват локалния език. За един публицист то стартира с намирането на контакти на:
Неправителствени организации
Районните ръководства на Министерство на вътрешните работи
Гранична полиция
Болниците в област Бургас
Бежанските лагери
Затвора в Бургас
И на последно място – моргата
Интезар е липсващ в община Созопол, по тази причина първият номер, който набирам, е този на полицията там. Полицай ме пренасочва към пресцентъра в Бургас. Официалният стационарен телефон на Министерство на вътрешните работи в Бургас дава свободно. Четири позвънявания по-късно обстановката остава същата.
Все отново съумях да се свържа с Цветелина Рандева, говорителка на Министерство на вътрешните работи в Бургас. С нейна помощ потърсихме следи от Интезар в три общини покрай границата с Турция – Малко Търново, Созопол и Средец. Този опит не даде резултат.
Рандева ме посъветва да потърся Гранична полиция, която също има ситуирани екипи в района. Ново позвъняване. Искане за формален имейл. Месец по-късно идва отговорът – няма информация за подобен човек, роден на тази дата, в структурите на Гранична полиция.
„ Разпознаване единствено на място и от членове на фамилията “ – това чух от другия завършек на телефона, откакто обясних случая на патоанатома в УМБАЛ Бургас – доктор Галя Милева.
Тя сподели, че моргата е претъпкана с неразпознати тела на мигранти, а инспекцията откри, че към 12 януари няма човек, който да е бил открит покрай последното местонахождение на Интезар.
След информация в осведомителната система на болничното заведение стана ясно и че през месеците ноември и декември там не са одобрявани мигранти. От лечебното заведение споделят, че в множеството случаи водят мигрантите при тях, само че има още няколко общински лечебни заведения. Тази в Средец се намира покрай последното място, на което Интезар е забелязан.
Опитите за свързване с болничното заведение остават несполучливи.
С помощта на Българския червен кръст и Фондация „ Мисия Криле “ установихме, че Интезар не се намира и не е бил регистриран в нито един от бежанските лагери от затворен вид в Бусманци и Любимец, нито в регистрационно-приемателния център във „ Военна рампа “ в София.
„ Информация по телефон никой няма да ви даде “, беше отговорът, който получих от пандиза в Бургас. Писменото питане остава без отговор. По данни на Калинка Янкова обаче през ноември там е задържан единствено един мигрант, който е бил част от по-голяма група.
Защо изчезват хора
„ Национален парк Странджа е цялостен с тела “, споделя Диана Димова от Фондация „ Мисия Криле “.
Стара Загора е директен регион, а фондацията е основана там през 2018 година, с цел да подкрепя живота на бежанците в България. Нарастващият брой на случаи на изчезнали хора кара екипа да стартира да ги търси.
„ Хората ни търсят и ние в един миг, желаеме или не, [се захванахме] с тази голяма паралелна действителност, която визира стотици човешки животи. Просто се наложи да търсим тела, да вървим по морги и да оказваме помощ на хората да си приберат починалите “, споделя тя.
Димова прибавя, че през последните 8 месеца сигналите за изчезнали мигранти са над 100. През август и септември, когато времето е по-добро, има лек спад на тези случаи, само че по-късно още веднъж се усилват.
Случаите, в които търсените са открити живи, за жал, не са доста. Според Димова доста тела остават неоткрити.
Даниш споделя, че фамилията му скърби. Родителите на Интезар се молят за безвредното му завръщане и са почнали пост в името на това. Малкият брат споделя, че доста фамилии в Афганистан и Пакистан са изгубили околните си на път за Европа и претърпяват същото.
Материалът на Павела Костова е оповестен в Свободна Европа. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ