Заснеха полюсите на Слънцето. Какво знаем за тях?
Сподели
Роботизираният галактически уред „ Солар орбитър “ (Solar Orbiter) е получил първите изображения, правени в миналото на двата полюса на Слънцето, до момента в който учените се стремят към по-задълбочено схващане за звездата, към която се върти Земята, в това число за нейното магнитно поле, 11-годишния цикъл на интензивност и слънчевия вятър, съобщи Ройтерс.
Европейската галактическа организация (ЕКА) разгласява фотоси, направени през март благодарение на три от инструментите на борда на „ Солар орбитър “. Те демонстрират южния полюс на Слънцето от разстояние от 65 милиона километра, получени в интервал на оптималната слънчева интензивност. Снимките на северния полюс към момента се предават от галактическия уред назад към Земята.
„ Солар орбитър “, създаден от ЕКА в съдействие с американската галактическа организация НАСА, беше изстрелян през 2020 година от Флорида.
Досега всички изображения на Слънцето са снимани от една и съща позиция – от равнината, по която се движат Земята и множеството други планети от Слънчевата система, наречена еклиптична низина, и гледат към екватора му.
През февруари „ Солар орбитър “ извърши специфична маневра към Венера, с цел да излезе от тази низина и да следи Слънцето под друг ъгъл. Подобни бъдещи маневри се чака да обезпечат още по-добра панорама.
„ Най-доброто занапред следва. Това, което видяхме, е единствено бърз първи взор “, споделя физикът Сами Соланки от Института „ Макс Планк “ за проучване на Слънчевата система в Германия.
„ Космическият уред следи и двата полюса, първо южния, а по-късно северния. Данните за северния полюс ще дойдат през идващите седмици или месеци “, добави Соланки.
„ Солар орбитър “ събира данни за феномени, в това число магнитното поле на Слънцето, неговия цикъл на интензивност и слънчевия вятър – високоскоростен поток от заредени частици, отделяни от най-външния атмосферен пласт, който запълва междупланетното пространство.
„ Не сме сигурни какво ще открием и е евентуално да забележим неща, за които не сме знаели преди “, споделя физикът Хамиш Рийд от изследователския екип.
Слънцето съставлява кълбо от парещ електрически зареден газ, който при придвижването си генерира мощно магнитно поле, обръщащо се от юг на север и назад на всеки 11 години в така наречен безоблачен цикъл.
Магнитното поле води до образуването на слънчеви петна – по-хладни области на повърхността, които наподобяват като тъмни петна. В началото на цикъла Слънцето има по-малко петна. Броят им се усилва с напредването на цикъла, преди той да стартира изначало.
„ Докато Земята има ясно изразени северен и южен полюс, измерванията на „ Солар орбитър “ демонстрират, че сега на южния полюс на Слънцето са налице магнитни полета както със северна, по този начин и с южна полярност. Това се случва по време на оптималната интензивност на слънчевия цикъл, когато магнитното поле е на път да се обърне. През идващите години Слънцето ще доближи безоблачен най-малко и чакаме да забележим по-подредено магнитно поле към полюсите му “, споделя Рийд.
Физикът добавя, че изображенията от полярните райони демонстрират, че магнитното поле на Слънцето е безредно на полюсите в актуалната фаза на слънчевия цикъл.
„ Данните, които „ Солар орбитър “ ще събере през идващите години, ще оказват помощ за правене на модели за прогнозиране на слънчевия цикъл. Това е значимо за нас на Земята, тъй като слънчевата интензивност предизвиква слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса, които могат да доведат до спирания в радиовръзката и да дестабилизират електропреносната ни мрежа, само че и да провокират впечатляващи полярни сияния “, показва Рийд.
„ Новата позиция на „ Солар орбитър “ ще ни разреши да добием по-добра визия за това по какъв начин слънчевият вятър се уголемява, с цел да образува хелиосферата – голяма конструкция към Слънцето и неговите планети “, добавя Рийд.
През 90-те години на предишния век над слънчевите полюси прелетя галактическият уред „ Одисей “, който обаче по думите на учените е бил „ кьорав “, защото не е разполагал с никакви оптични принадлежности и не е бил в положение да снима Слънцето.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Роботизираният галактически уред „ Солар орбитър “ (Solar Orbiter) е получил първите изображения, правени в миналото на двата полюса на Слънцето, до момента в който учените се стремят към по-задълбочено схващане за звездата, към която се върти Земята, в това число за нейното магнитно поле, 11-годишния цикъл на интензивност и слънчевия вятър, съобщи Ройтерс.
Европейската галактическа организация (ЕКА) разгласява фотоси, направени през март благодарение на три от инструментите на борда на „ Солар орбитър “. Те демонстрират южния полюс на Слънцето от разстояние от 65 милиона километра, получени в интервал на оптималната слънчева интензивност. Снимките на северния полюс към момента се предават от галактическия уред назад към Земята.
„ Солар орбитър “, създаден от ЕКА в съдействие с американската галактическа организация НАСА, беше изстрелян през 2020 година от Флорида.
Досега всички изображения на Слънцето са снимани от една и съща позиция – от равнината, по която се движат Земята и множеството други планети от Слънчевата система, наречена еклиптична низина, и гледат към екватора му.
През февруари „ Солар орбитър “ извърши специфична маневра към Венера, с цел да излезе от тази низина и да следи Слънцето под друг ъгъл. Подобни бъдещи маневри се чака да обезпечат още по-добра панорама.
„ Най-доброто занапред следва. Това, което видяхме, е единствено бърз първи взор “, споделя физикът Сами Соланки от Института „ Макс Планк “ за проучване на Слънчевата система в Германия.
„ Космическият уред следи и двата полюса, първо южния, а по-късно северния. Данните за северния полюс ще дойдат през идващите седмици или месеци “, добави Соланки.
„ Солар орбитър “ събира данни за феномени, в това число магнитното поле на Слънцето, неговия цикъл на интензивност и слънчевия вятър – високоскоростен поток от заредени частици, отделяни от най-външния атмосферен пласт, който запълва междупланетното пространство.
„ Не сме сигурни какво ще открием и е евентуално да забележим неща, за които не сме знаели преди “, споделя физикът Хамиш Рийд от изследователския екип.
Слънцето съставлява кълбо от парещ електрически зареден газ, който при придвижването си генерира мощно магнитно поле, обръщащо се от юг на север и назад на всеки 11 години в така наречен безоблачен цикъл.
Магнитното поле води до образуването на слънчеви петна – по-хладни области на повърхността, които наподобяват като тъмни петна. В началото на цикъла Слънцето има по-малко петна. Броят им се усилва с напредването на цикъла, преди той да стартира изначало.
„ Докато Земята има ясно изразени северен и южен полюс, измерванията на „ Солар орбитър “ демонстрират, че сега на южния полюс на Слънцето са налице магнитни полета както със северна, по този начин и с южна полярност. Това се случва по време на оптималната интензивност на слънчевия цикъл, когато магнитното поле е на път да се обърне. През идващите години Слънцето ще доближи безоблачен най-малко и чакаме да забележим по-подредено магнитно поле към полюсите му “, споделя Рийд.
Физикът добавя, че изображенията от полярните райони демонстрират, че магнитното поле на Слънцето е безредно на полюсите в актуалната фаза на слънчевия цикъл.
„ Данните, които „ Солар орбитър “ ще събере през идващите години, ще оказват помощ за правене на модели за прогнозиране на слънчевия цикъл. Това е значимо за нас на Земята, тъй като слънчевата интензивност предизвиква слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса, които могат да доведат до спирания в радиовръзката и да дестабилизират електропреносната ни мрежа, само че и да провокират впечатляващи полярни сияния “, показва Рийд.
„ Новата позиция на „ Солар орбитър “ ще ни разреши да добием по-добра визия за това по какъв начин слънчевият вятър се уголемява, с цел да образува хелиосферата – голяма конструкция към Слънцето и неговите планети “, добавя Рийд.
През 90-те години на предишния век над слънчевите полюси прелетя галактическият уред „ Одисей “, който обаче по думите на учените е бил „ кьорав “, защото не е разполагал с никакви оптични принадлежности и не е бил в положение да снима Слънцето.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ




