Уникални кадри: Мечки гризли в Аляска сами заснеха ежедневието си
Учени от Държавния университет на Вашингтон съумяха да надникнат в тайния свят на арктическите хищници посредством новаторски способ. Те доставиха 12 мечки гризли с нашийници с камери, които записват всяко тяхно придвижване по Северния скат на Аляска. Макар обективите постоянно да са отчасти покрити от кафява четина, видеозаписите дават скъпа информация за оцеляването в сурови условия.
Кадрите демонстрират по какъв начин огромните животни се хранят най-вече с трупове на северни елени карибу и мускусни бикове. В тази характерна среда силата е мощно лимитирана, което постанова непоколебим режим на хранене. Мечките прекарват в зимен сън до осем месеца годишно, което им оставя къс прозорец за струпване на жизненоважни мазнини. Подобно на случаите, в които бели мечки окупираха арктическа станция, държанието на тези хищници е директно обвързвано с търсенето на запаси в хабитата им.
Това, което открихме, е каквото чакахме – мечките се хранят най-вече с трупове на елени карибу или мускусни бикове. Когато дребните еленчета карибу се появят, те могат да ядат и тях. След като настъпи интервалът на раззеленяване, множеството от мечките гризли се ориентират към растителност и горски плодове. Това се случва към средата и края на месец юни.
Видеоархивът съдържа 17 часа записи от три сезона – пролет, лято и есен. Документирани са редки моменти на обществено взаимоотношение, игри, борби и отмора на пусти плажове. Един от най-драматичните клипове демонстрира среща сред гризли и глутница вълци, при която директният конфликт е бил избегнат по знамение.
Изследователите имат вяра, че данните за наддаването на тегло и телесните мазнини са ключ към разбирането на виталния цикъл на тези животни. Проектът ще продължи още две години, като се планува слагането на камери на още 24 мечки. Това огромно изследване ще разшири познанията ни за това по какъв начин климатичните промени и достъпът до храна въздействат на популациите в Арктика.
