По Коледа ставали чудеса: Шенген по въздуха е крачка, а следващите предстоят
Сподели
Премиерът Денков го назова „ неоспорим триумф “ за България. Какво значи опцията да влезем във „ въздушния “ Шенген? Какви граници ще би трябвало да преодолеем още – освен като територия, а и като културно пространство.
Темата Шенген бе избрана от премиера Николай Денков в последния работен ден на годината като неоспорим триумф за българската страна. И в действителност: в онази синева на “надграничните ” пространства – там, където прелитат и се преплитат платформи, написани на достоверен “европейски език ”, това придвижване по въздух и море може да бъде наречено триумф.
По Коледа ставали чудеса – и ето: дипломация и достолепие, поредност и преговорно старание ни доведоха до този ден след 12 години в предверието на европейската чакалня! Така може да бъде разказано резюмето на този триумф.
Границите като културно пространство
Към всички етикети, с които “държавността ” дефилира в общественото пространство, е прибавен още един – ауфтактът (непълен такт – от немски – б.ред.) Шенген. И той ще остане в полето на етикетите, в случай че не се замислим по какъв начин се отнася към нас самите тематиката за границите на Европа – като културно пространство, а не като територия – за границите, които всеки един слага самичък пред себе си.
Слизаме от въздушното пространство. И се озоваваме примерно на площад „ Света Неделя “. И е неделя. И под звуците на тъпана индивидът с байрака споделя през мегафона, че няма значение какво са разрешили от Столичния общински съвет (СОС), те тук отново ще си друсат, тъй като “ние сме вие и вие сте ние – народът. И каквото решим, това ще бъде – за нас няма граници ”.
Продължаваме нататък. Спираме до друга граница – оградата в Княжеската градина, зад която е постаментът на към този момент демонтирания Паметник на руската войска, именуван и МОЧА. От двете страни на тази идейна граница са бранители и съперници на знаците, които показва скулптурната комбинация, обгърната преди демонтажа в платно, показващо “пътя на България от основаването на българската страна към цели като Шенген ” – самодейност на регионалната администрация, която по този начин вижда европейския път на България.
Какви граници преодоля България
Именно по този път, върху релефа на европейските долини и възвишения, България потегли да пътува преди съвсем 35 години. Кои граници преодоляхме? И преодоляхме ли въобще граници?
В едно от най-красивите градчета по Северното Черноморие понякога навестявам шивачката Анка. В дребното ѝ ателие са закачени няколко избелели портрета, най-отпред са тези на Сталин и на Путин. В ъгъла виси дребен тв приемник. Единственият канал, на който е надъхан приемникът, е Россия 1. Анка е любимката на квартала. Работи на безценица и е отрупана с поръчки. Този път ме посреща с ироничния въпрос: “И, какво? Нарязахте и паметника, а? Ей, няма граници за вас, в София… ”. Дъщеря ѝ живее в Нидерландия. Внуците на Анка са родени в чужбина. “Те нито познават, нито схващат живота ни тук. ” Майка и щерка към този момент не си приказват.
Дъщерята не може да разбере нито цените на майка си, нито портретите в нейното ателие. Не може да разбере за какво майка ѝ не се е възмущавала от бодигарда на Живков и от вулгарния му език. А в този момент се възмущава от недоимъка, безхаберието и мутрите. “На нея Шенген не ѝ би трябвало. Тя и в София не желае да стъпи, а камо ли да отиде при внуците си на Запад ”, споделя дъщерята.
Шенген и евроатлантическите полезности
Защо им е Шенген на тези, които гледат на “Запада ” от най-високия стълб със знаме в границите на Европейския съюз? Част от тях се солидаризираха с думите на президента Радев, който назова несъгласните с този показателен патриотарски акт “нихилисти и безродници, аварирали „ в своето непочтеност да охулят и пречупят тази самодейност ”.
Елементарно е да възприемаме Шенген като набор от преодолими наземни бариери, които ще ни причислят към европейското семейство, споделящо евроатлантическите полезности.
Стигнахме до евроатлантическите ценности… И до наглата рекламация на тандема Борисов-Пеевски, които огласяват пространството със самопровъзгласяването си за висши бранители на тези полезности. В България и това става. Но да се върнем към конкретиката на триумфа.
Какво значи този триумф
За някои той наподобява по този начин: Качваш се на летище „ Враждебна ” и кацаш на “Берлин-Бранденбург ”, да вземем за пример.
(През 2023-та година единствено през ноември 26 800 българи са пътували за Германия. Не всички по въздуха, схваща, само че да не влизаме в подробности…).
Вместо да хукнат стремително към паспортния надзор, с цел да изпреварят всички, които са се изсипали от крилата на родния транспортьор, след три месеца, като “истински европейци ” тези пасажери постепенно и гордо ще потеглят напряко към едно от S-Bahn-влакчетата и ще се насочат непосредствено я към „ Александерплац “, я към „ Фридрихщрасе “…
Шенген по въздуха е крачка. Следващите предстоят.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Премиерът Денков го назова „ неоспорим триумф “ за България. Какво значи опцията да влезем във „ въздушния “ Шенген? Какви граници ще би трябвало да преодолеем още – освен като територия, а и като културно пространство.
Темата Шенген бе избрана от премиера Николай Денков в последния работен ден на годината като неоспорим триумф за българската страна. И в действителност: в онази синева на “надграничните ” пространства – там, където прелитат и се преплитат платформи, написани на достоверен “европейски език ”, това придвижване по въздух и море може да бъде наречено триумф.
По Коледа ставали чудеса – и ето: дипломация и достолепие, поредност и преговорно старание ни доведоха до този ден след 12 години в предверието на европейската чакалня! Така може да бъде разказано резюмето на този триумф.
Границите като културно пространство
Към всички етикети, с които “държавността ” дефилира в общественото пространство, е прибавен още един – ауфтактът (непълен такт – от немски – б.ред.) Шенген. И той ще остане в полето на етикетите, в случай че не се замислим по какъв начин се отнася към нас самите тематиката за границите на Европа – като културно пространство, а не като територия – за границите, които всеки един слага самичък пред себе си.
Слизаме от въздушното пространство. И се озоваваме примерно на площад „ Света Неделя “. И е неделя. И под звуците на тъпана индивидът с байрака споделя през мегафона, че няма значение какво са разрешили от Столичния общински съвет (СОС), те тук отново ще си друсат, тъй като “ние сме вие и вие сте ние – народът. И каквото решим, това ще бъде – за нас няма граници ”.
Продължаваме нататък. Спираме до друга граница – оградата в Княжеската градина, зад която е постаментът на към този момент демонтирания Паметник на руската войска, именуван и МОЧА. От двете страни на тази идейна граница са бранители и съперници на знаците, които показва скулптурната комбинация, обгърната преди демонтажа в платно, показващо “пътя на България от основаването на българската страна към цели като Шенген ” – самодейност на регионалната администрация, която по този начин вижда европейския път на България.
Какви граници преодоля България
Именно по този път, върху релефа на европейските долини и възвишения, България потегли да пътува преди съвсем 35 години. Кои граници преодоляхме? И преодоляхме ли въобще граници?
В едно от най-красивите градчета по Северното Черноморие понякога навестявам шивачката Анка. В дребното ѝ ателие са закачени няколко избелели портрета, най-отпред са тези на Сталин и на Путин. В ъгъла виси дребен тв приемник. Единственият канал, на който е надъхан приемникът, е Россия 1. Анка е любимката на квартала. Работи на безценица и е отрупана с поръчки. Този път ме посреща с ироничния въпрос: “И, какво? Нарязахте и паметника, а? Ей, няма граници за вас, в София… ”. Дъщеря ѝ живее в Нидерландия. Внуците на Анка са родени в чужбина. “Те нито познават, нито схващат живота ни тук. ” Майка и щерка към този момент не си приказват.
Дъщерята не може да разбере нито цените на майка си, нито портретите в нейното ателие. Не може да разбере за какво майка ѝ не се е възмущавала от бодигарда на Живков и от вулгарния му език. А в този момент се възмущава от недоимъка, безхаберието и мутрите. “На нея Шенген не ѝ би трябвало. Тя и в София не желае да стъпи, а камо ли да отиде при внуците си на Запад ”, споделя дъщерята.
Шенген и евроатлантическите полезности
Защо им е Шенген на тези, които гледат на “Запада ” от най-високия стълб със знаме в границите на Европейския съюз? Част от тях се солидаризираха с думите на президента Радев, който назова несъгласните с този показателен патриотарски акт “нихилисти и безродници, аварирали „ в своето непочтеност да охулят и пречупят тази самодейност ”.
Елементарно е да възприемаме Шенген като набор от преодолими наземни бариери, които ще ни причислят към европейското семейство, споделящо евроатлантическите полезности.
Стигнахме до евроатлантическите ценности… И до наглата рекламация на тандема Борисов-Пеевски, които огласяват пространството със самопровъзгласяването си за висши бранители на тези полезности. В България и това става. Но да се върнем към конкретиката на триумфа.
Какво значи този триумф
За някои той наподобява по този начин: Качваш се на летище „ Враждебна ” и кацаш на “Берлин-Бранденбург ”, да вземем за пример.
(През 2023-та година единствено през ноември 26 800 българи са пътували за Германия. Не всички по въздуха, схваща, само че да не влизаме в подробности…).
Вместо да хукнат стремително към паспортния надзор, с цел да изпреварят всички, които са се изсипали от крилата на родния транспортьор, след три месеца, като “истински европейци ” тези пасажери постепенно и гордо ще потеглят напряко към едно от S-Bahn-влакчетата и ще се насочат непосредствено я към „ Александерплац “, я към „ Фридрихщрасе “…
Шенген по въздуха е крачка. Следващите предстоят.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ