България вече е Запад и няма как да я върнат в съветско-ориенталския модел
Сподели
Каквото и да става в политиката, България към този момент е Запад, а не Изток – тя е измежду цивилизованите и демократичните и не може да бъде върната назад в съветско-ориенталския модел, където не ѝ е мястото, написа Евгений Дайнов.
Културата – т.е. методът, по който гледаме на света – е в самите основи на човешкото държание. Тя се трансформира доста по-бавно от политиката, идеологията и даже стопанската система. Ще рече: измененията в политиката, в идеологията и в стопанската система са относително повърхностни и относително елементарно обръщаеми; когато обаче се промени културата, това е толкоз съществено, че задава параметрите на бъдещето за най-малко две-три генерации.
Мощна културна гражданска война
Вече едно потомство време – съгласно демографите това са 30 години – ние, българите се лашкаме в политиката и в идеологията (слава Богу, не толкоз в икономиката). Тези две арени са като бурно море – доста огромно, не като Черното. В огромното море вълнението, когато стартира, няма посока; друса във всички направления по едно и също време. Под това друсане, обаче, и за голяма изненада на наблюдаващите, от самото начало е вървяла мощна и еднопосочна културна гражданска война. И тя следва ясна посока: от ориенталско-феодалния Изток към европейско-цивилизования Запад. Това наблюдаване е изключително значимо през днешния ден, когато ориенталско-феодалните (и надлежно пропутински и пронацистки) сили изригват в последни трескави старания да върнат България там, където беше преди 1989 година – и където няма работа още веднъж.
Ако се вгледате в културата на някогашните социалистически страни, доста елементарно ще можете да прецените, коя доколко се е откъснала от руската дивотия и е напреднала към западната цивилизация. Във всекидневието степента на напредъка проличава от метода, по който наподобяват улиците и другите обществени места; от метода, по който те посрещат в магазините или по който хората се оправят с боклуците, които създават. По тези признаци, да вземем за пример, Киев е по-напред от София, София – от Скопие, а Скопие – от Москва. Можем да създадем същото градиране вътре във всяка страна. У нас, да вземем за пример, Варна е явно в плен на руската дивотия, до момента в който Севлиево, да вземем за пример, от дълго време е на западния бряг.
Културата, обаче, оттатък всекидневното държание, има и по този начин наречените „ високи измерения “. Няма да задълбочавам в българските достижения в областта на белетристиката или на киното. Ще се съсредоточа единствено върху онази обществена сцена, на която се подвизават деятелите и коментаторите на общото богатство.
По какво се познава този модел
Колкото по-близо до съветско-ориенталския модел е дадена страна, толкоз по-многословни, неразбираеми, мъчно разбираеми и досадни са нейните политици и политически коментатори. На всичкото от горната страна чакат от публиката да отделя време да схваща скритите послания сред редовете, намеците и алюзиите (които най-вече и единствено говорещите си разбират). И назад, колкото си по-близко до модела на западната – сполучливата – цивилизация, толкоз си по-кратък, явен и елементарно понятен.
Това важи, колкото и необичайно да звучи, освен за страни, само че даже за обособени обществени човеци. Доналд Тръмп, да вземем за пример, в последните седмици основава страхотни главоболия за своя щаб, защото бърбори безпределно и във всички направления по едно и също време, като че ли е представител на ориенталско-съветското пространство. Дългогодишен пълководец на Републиканската партия възкликна неотдавна по американска телевизия с обезсърчение: „ За да стигне твоето известие до хората чрез медиите, в говоренето си ти би трябвало да си порядъчен, явен и къс – нещо, което Тръмп не е “.
Тръмп, несъмнено, не е просто настрана взет субект. Той е представител на тези анти-цивилизационни сили, които по принцип приказват по този метод. Виктор Орбан, да вземем за пример, както и Реджеп Ердоган и Ким Чен Ун приказват дълго, неразбираемо, мъгляво и комплицирано – само че по тази причина пък заплашително. Речите им нямат конструкция, нито ясни цели. На тях обаче такива не им трябват. Медиите са техни и ще ги отразят благосклонно, каквото и да кажат.
Език, понятен единствено за най-отявлените им следовници
В последна сметка, в случай че останат на власт задоволително дълго, въпросните представители създават собствен личен език, понятен единствено за тях си, тяхното близко обграждане и най-фанатичните им следовници. За схващане на другите позовавания, понятия и термини в речите на Орбан, Ким и Ердоган, да вземем за пример, е нужен дипломиран преводач, даже в случай че употребяваме британската версия на техните словесни изяви.
Путин, би трябвало да се означи, си икономисва многословието, само че не икономисва заплашителния мистицизъм, присъщ за тези хора. След толкоз години на власт неговите словесни изяви също стават все по-трудно разбираеми (украинското нахлуване в Курска област е „ обстановка “). Ориенталската многословна обърканост Путин е оставил на църквата и на откровени мистико-нацисти като Александър Дугин, които да пускат отровна мъгла в главите на крепостните.
Какви са едните страни, и какви – другите
Многословни и мъгляви са политиците и коментаторите в Беларус, Узбекистан, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Венецуела – загатвам единствено страните, чиито медии и водачи отгоре-отгоре проследявам. Без да знаем нищо за такива страни, единствено по говоренето на техните обществени фигури ние можем да разберем с какви страни си имаме работа: небогати, уплашени, потиснати, крадени, насилвани.
От говоренето на болшинството политици и коментатори в Съединени американски щати или Британия, назад, можем да стигнем до заключението какво съставляват тези страни – демократични, цивилизовани, уважителни, правови. По принцип политическата цивилизованост се движи назад на слънцето – от запад (обикновено започвайки от САЩ) на изток, само че има и изключения. Говоренето в Сърбия и Северна Македония, Унгария и (в по-слаба степен) Словакия, да вземем за пример, издава, че във всичките аспекти на своите уредби тези страни клонят към ориенталско-съветския модел, въпреки да не са в същинския Изток.
Украинците са обособена действителност. От една страна, те са по-организирани, спретнати, прибрани и дисциплинирани – по-западни от българите. От друга, техните представители в главната си маса приказват все едно времето е безпределно, а публиката е длъжна деликатно да разшифрова всичките им многословни послания. Има и бързо увеличаващо се малцинство коментатори, които приказват все по-дисциплинирано, ясно и малко – за разлика от съветската така наречен съпротива, да вземем за пример, която е замръзнала някъде в 1987 година. Явно в Украйна с много бързи темпове върви някакъв „ преход “ към озападняване на обществената сцена.
А България?
Къде сме ние? Ние сме противоположното на украинците. В битовата си просвета сме ориенталски мърльовци. Но в общественото си говорене сме безапелационно част от западната цивилизация. Дори най-отявлените наши адепти на съветщината и на ориенталщината се научиха да приказват дисциплинирано, ясно и малко, въпреки съвето-ориенталците да комбинират това с нецензурност и неприятно образование но Тръмп и Орбан.
Публичното говорене е същностна част от културата – социална, обществена, политическа. В това отношение сме Запад. Тъй като културата е в основата на всичко останало, тази констатация значи, че каквото и да става в повърхностния пласт на политиката, България няма по какъв начин да стане ориенталско-съветска страна. Този извод се поддържа, доколкото разбирам, и от последното проучване на „ Алфа Рисърч “ за цивилизационните настройки на българите. Запад сме, не сме Изток. По-близо сме до Камала Харис, в сравнение с до Владимир Путин.
При едно деликатно обществено инженерство в недокрай западни страни като България и Украйна, да вземем за пример, анализът на културата би задал пределно ясни параметри на въздействието. В България, да вземем за пример, би трябвало да се насочват старания и запаси за цивилизоване на битовото държание, за превъзмогване на безхаберието, мързела и неналичието на целеполагане. Украинците по тези параметри са си добре. Там ще би трябвало да се влага в по-висшите сфери на огромното мислене и на общественото говорене за общото богатство.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Каквото и да става в политиката, България към този момент е Запад, а не Изток – тя е измежду цивилизованите и демократичните и не може да бъде върната назад в съветско-ориенталския модел, където не ѝ е мястото, написа Евгений Дайнов.
Културата – т.е. методът, по който гледаме на света – е в самите основи на човешкото държание. Тя се трансформира доста по-бавно от политиката, идеологията и даже стопанската система. Ще рече: измененията в политиката, в идеологията и в стопанската система са относително повърхностни и относително елементарно обръщаеми; когато обаче се промени културата, това е толкоз съществено, че задава параметрите на бъдещето за най-малко две-три генерации.
Мощна културна гражданска война
Вече едно потомство време – съгласно демографите това са 30 години – ние, българите се лашкаме в политиката и в идеологията (слава Богу, не толкоз в икономиката). Тези две арени са като бурно море – доста огромно, не като Черното. В огромното море вълнението, когато стартира, няма посока; друса във всички направления по едно и също време. Под това друсане, обаче, и за голяма изненада на наблюдаващите, от самото начало е вървяла мощна и еднопосочна културна гражданска война. И тя следва ясна посока: от ориенталско-феодалния Изток към европейско-цивилизования Запад. Това наблюдаване е изключително значимо през днешния ден, когато ориенталско-феодалните (и надлежно пропутински и пронацистки) сили изригват в последни трескави старания да върнат България там, където беше преди 1989 година – и където няма работа още веднъж.
Ако се вгледате в културата на някогашните социалистически страни, доста елементарно ще можете да прецените, коя доколко се е откъснала от руската дивотия и е напреднала към западната цивилизация. Във всекидневието степента на напредъка проличава от метода, по който наподобяват улиците и другите обществени места; от метода, по който те посрещат в магазините или по който хората се оправят с боклуците, които създават. По тези признаци, да вземем за пример, Киев е по-напред от София, София – от Скопие, а Скопие – от Москва. Можем да създадем същото градиране вътре във всяка страна. У нас, да вземем за пример, Варна е явно в плен на руската дивотия, до момента в който Севлиево, да вземем за пример, от дълго време е на западния бряг.
Културата, обаче, оттатък всекидневното държание, има и по този начин наречените „ високи измерения “. Няма да задълбочавам в българските достижения в областта на белетристиката или на киното. Ще се съсредоточа единствено върху онази обществена сцена, на която се подвизават деятелите и коментаторите на общото богатство.
По какво се познава този модел
Колкото по-близо до съветско-ориенталския модел е дадена страна, толкоз по-многословни, неразбираеми, мъчно разбираеми и досадни са нейните политици и политически коментатори. На всичкото от горната страна чакат от публиката да отделя време да схваща скритите послания сред редовете, намеците и алюзиите (които най-вече и единствено говорещите си разбират). И назад, колкото си по-близко до модела на западната – сполучливата – цивилизация, толкоз си по-кратък, явен и елементарно понятен.
Това важи, колкото и необичайно да звучи, освен за страни, само че даже за обособени обществени човеци. Доналд Тръмп, да вземем за пример, в последните седмици основава страхотни главоболия за своя щаб, защото бърбори безпределно и във всички направления по едно и също време, като че ли е представител на ориенталско-съветското пространство. Дългогодишен пълководец на Републиканската партия възкликна неотдавна по американска телевизия с обезсърчение: „ За да стигне твоето известие до хората чрез медиите, в говоренето си ти би трябвало да си порядъчен, явен и къс – нещо, което Тръмп не е “.
Тръмп, несъмнено, не е просто настрана взет субект. Той е представител на тези анти-цивилизационни сили, които по принцип приказват по този метод. Виктор Орбан, да вземем за пример, както и Реджеп Ердоган и Ким Чен Ун приказват дълго, неразбираемо, мъгляво и комплицирано – само че по тази причина пък заплашително. Речите им нямат конструкция, нито ясни цели. На тях обаче такива не им трябват. Медиите са техни и ще ги отразят благосклонно, каквото и да кажат.
Език, понятен единствено за най-отявлените им следовници
В последна сметка, в случай че останат на власт задоволително дълго, въпросните представители създават собствен личен език, понятен единствено за тях си, тяхното близко обграждане и най-фанатичните им следовници. За схващане на другите позовавания, понятия и термини в речите на Орбан, Ким и Ердоган, да вземем за пример, е нужен дипломиран преводач, даже в случай че употребяваме британската версия на техните словесни изяви.
Путин, би трябвало да се означи, си икономисва многословието, само че не икономисва заплашителния мистицизъм, присъщ за тези хора. След толкоз години на власт неговите словесни изяви също стават все по-трудно разбираеми (украинското нахлуване в Курска област е „ обстановка “). Ориенталската многословна обърканост Путин е оставил на църквата и на откровени мистико-нацисти като Александър Дугин, които да пускат отровна мъгла в главите на крепостните.
Какви са едните страни, и какви – другите
Многословни и мъгляви са политиците и коментаторите в Беларус, Узбекистан, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Венецуела – загатвам единствено страните, чиито медии и водачи отгоре-отгоре проследявам. Без да знаем нищо за такива страни, единствено по говоренето на техните обществени фигури ние можем да разберем с какви страни си имаме работа: небогати, уплашени, потиснати, крадени, насилвани.
От говоренето на болшинството политици и коментатори в Съединени американски щати или Британия, назад, можем да стигнем до заключението какво съставляват тези страни – демократични, цивилизовани, уважителни, правови. По принцип политическата цивилизованост се движи назад на слънцето – от запад (обикновено започвайки от САЩ) на изток, само че има и изключения. Говоренето в Сърбия и Северна Македония, Унгария и (в по-слаба степен) Словакия, да вземем за пример, издава, че във всичките аспекти на своите уредби тези страни клонят към ориенталско-съветския модел, въпреки да не са в същинския Изток.
Украинците са обособена действителност. От една страна, те са по-организирани, спретнати, прибрани и дисциплинирани – по-западни от българите. От друга, техните представители в главната си маса приказват все едно времето е безпределно, а публиката е длъжна деликатно да разшифрова всичките им многословни послания. Има и бързо увеличаващо се малцинство коментатори, които приказват все по-дисциплинирано, ясно и малко – за разлика от съветската така наречен съпротива, да вземем за пример, която е замръзнала някъде в 1987 година. Явно в Украйна с много бързи темпове върви някакъв „ преход “ към озападняване на обществената сцена.
А България?
Къде сме ние? Ние сме противоположното на украинците. В битовата си просвета сме ориенталски мърльовци. Но в общественото си говорене сме безапелационно част от западната цивилизация. Дори най-отявлените наши адепти на съветщината и на ориенталщината се научиха да приказват дисциплинирано, ясно и малко, въпреки съвето-ориенталците да комбинират това с нецензурност и неприятно образование но Тръмп и Орбан.
Публичното говорене е същностна част от културата – социална, обществена, политическа. В това отношение сме Запад. Тъй като културата е в основата на всичко останало, тази констатация значи, че каквото и да става в повърхностния пласт на политиката, България няма по какъв начин да стане ориенталско-съветска страна. Този извод се поддържа, доколкото разбирам, и от последното проучване на „ Алфа Рисърч “ за цивилизационните настройки на българите. Запад сме, не сме Изток. По-близо сме до Камала Харис, в сравнение с до Владимир Путин.
При едно деликатно обществено инженерство в недокрай западни страни като България и Украйна, да вземем за пример, анализът на културата би задал пределно ясни параметри на въздействието. В България, да вземем за пример, би трябвало да се насочват старания и запаси за цивилизоване на битовото държание, за превъзмогване на безхаберието, мързела и неналичието на целеполагане. Украинците по тези параметри са си добре. Там ще би трябвало да се влага в по-висшите сфери на огромното мислене и на общественото говорене за общото богатство.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ