Български учени създадоха прототип на човешка кожа за проучвания в областта на медицината и фармацията
Сподели
Изследователи от отдел “Растителна клетъчна биотехнология ” към Център по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ), взаимно с лаборатория по Метаболомика при Българска академия на науките (БАН), създадоха новаторски за България 3D модел на човешки епидермис, за изследвания в региона на медицината и фармацевтичната промишленост.
Разработката включва използването на профилирани техники за възпроизвеждане на комплицираната физиологична конструкция и защитна функционалност на човешкия епидермис.
Експерименталният епидермален първообраз пресъздава най-външния пласт на човешката кожа, която е най-големият орган в човешкото тяло. Дебелината на човешкия епидермис е от порядъка на 50 – 100 µm, като тя се променя с процесите на стареене или други фактори, които отслабват дермо-епидермалните взаимовръзки.
Дермата е вътрешният дермален пласт, който спомага за образуването на колаген и еластин, дружно с епидермиса. Епидермисът е построен от кератиноцитни епителни кафези, които главно продуцират кератини, формирайки защитна преграда, както и меланоцитни кафези, които обезпечават пигментацията на кожата.
Кератиноцитите имат способността да се диференцират и да мигрират, като по този метод образуват пет стратифицирани (вертикално структурирани) пласта. Всеки от тези пластове взе участие в поддържането на клетъчния имунитет и хомеостазата (способността на живите организми да поддържат динамично равновесие във вътрешната си среда).
Създаденият от учените модел възпроизвежда образуването на стратифицирани епидермални пластове, чрез обезсмъртени кератиноцити върху 3D поликарбонатна матрица, сложена в условия на границата сред въздушно-течно обработване.
Тази матрица е проектирана със характерна порьозност за оптималното прикрепяне, напредък и диференциация на кератиноцитите в многопластовата конструкция.
По повърхността на матрицата точно се посяват обезсмъртени кератиноцити за образуването на сливащ се епидермален пласт.
Моделът дава опция на откривателите да организират високотехнологични клинични изследвания за тестване на биологичните резултати и пропускливостта на медикаменти и козметични формулировки, като минимизират потреблението на животни в научните опити.
В момента върху създадения модел учените в ЦРСББ и Българска академия на науките правят проучвания, свързани с фотостареенето на кожата, породено от UVA и UVB лъчите и постигането на слънцезащитна предварителна защита с натурални артикули.
“Световният пазар на фотопротективни артикули възлиза на близо 10 милиарда евро на
година. Голяма част от тях са основани на главната съставна част титанов диоксид, който в бъдеще ще бъде стеснен за приложимост върху човешката кожа. Затова международна наклонност сега е търсенето на естествени други възможности за основаване на фотозащитни артикули за предотвратяване на кожата от стареене ”, акцентира проф. доктор Милен Георгиев, началник на научната разработка и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология ” в ЦРСББ.
Изследователите в ЦРСББ и Българска академия на науките осъществяват новаторския епидермален модел в изследванията си и показват условия на стареене на кожата, употребявайки неповторима за България UV камера, която възпроизвежда целия набор от UV лъчи.
Това им разрешава да изследват изолирани от лечебни растения растителни субстанции върху новосъздадения първообраз и да изследват тяхното въздействие върху процеса на
фотостареене.
Вече има разпознати няколко естествени субстанции от ендемични за България растения (като Родопския силивряк и др.), които демонстрират високи фотозащитни свойства и имат забележителен капацитет за предотвратяване от UV индуцирано стареене на кожата.
Предстои тези открития да бъдат патентовани за произвеждане на
органични слънцезащитни артикули с антистареещ резултат.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Изследователи от отдел “Растителна клетъчна биотехнология ” към Център по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ), взаимно с лаборатория по Метаболомика при Българска академия на науките (БАН), създадоха новаторски за България 3D модел на човешки епидермис, за изследвания в региона на медицината и фармацевтичната промишленост.
Разработката включва използването на профилирани техники за възпроизвеждане на комплицираната физиологична конструкция и защитна функционалност на човешкия епидермис.
Експерименталният епидермален първообраз пресъздава най-външния пласт на човешката кожа, която е най-големият орган в човешкото тяло. Дебелината на човешкия епидермис е от порядъка на 50 – 100 µm, като тя се променя с процесите на стареене или други фактори, които отслабват дермо-епидермалните взаимовръзки.
Дермата е вътрешният дермален пласт, който спомага за образуването на колаген и еластин, дружно с епидермиса. Епидермисът е построен от кератиноцитни епителни кафези, които главно продуцират кератини, формирайки защитна преграда, както и меланоцитни кафези, които обезпечават пигментацията на кожата.
Кератиноцитите имат способността да се диференцират и да мигрират, като по този метод образуват пет стратифицирани (вертикално структурирани) пласта. Всеки от тези пластове взе участие в поддържането на клетъчния имунитет и хомеостазата (способността на живите организми да поддържат динамично равновесие във вътрешната си среда).
Създаденият от учените модел възпроизвежда образуването на стратифицирани епидермални пластове, чрез обезсмъртени кератиноцити върху 3D поликарбонатна матрица, сложена в условия на границата сред въздушно-течно обработване.
Тази матрица е проектирана със характерна порьозност за оптималното прикрепяне, напредък и диференциация на кератиноцитите в многопластовата конструкция.
По повърхността на матрицата точно се посяват обезсмъртени кератиноцити за образуването на сливащ се епидермален пласт.
Моделът дава опция на откривателите да организират високотехнологични клинични изследвания за тестване на биологичните резултати и пропускливостта на медикаменти и козметични формулировки, като минимизират потреблението на животни в научните опити.
В момента върху създадения модел учените в ЦРСББ и Българска академия на науките правят проучвания, свързани с фотостареенето на кожата, породено от UVA и UVB лъчите и постигането на слънцезащитна предварителна защита с натурални артикули.
“Световният пазар на фотопротективни артикули възлиза на близо 10 милиарда евро на
година. Голяма част от тях са основани на главната съставна част титанов диоксид, който в бъдеще ще бъде стеснен за приложимост върху човешката кожа. Затова международна наклонност сега е търсенето на естествени други възможности за основаване на фотозащитни артикули за предотвратяване на кожата от стареене ”, акцентира проф. доктор Милен Георгиев, началник на научната разработка и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология ” в ЦРСББ.
Изследователите в ЦРСББ и Българска академия на науките осъществяват новаторския епидермален модел в изследванията си и показват условия на стареене на кожата, употребявайки неповторима за България UV камера, която възпроизвежда целия набор от UV лъчи.
Това им разрешава да изследват изолирани от лечебни растения растителни субстанции върху новосъздадения първообраз и да изследват тяхното въздействие върху процеса на
фотостареене.
Вече има разпознати няколко естествени субстанции от ендемични за България растения (като Родопския силивряк и др.), които демонстрират високи фотозащитни свойства и имат забележителен капацитет за предотвратяване от UV индуцирано стареене на кожата.
Предстои тези открития да бъдат патентовани за произвеждане на
органични слънцезащитни артикули с антистареещ резултат.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ