Изглежда, че повече обичаме ботуша на окупатора, отколкото Апостола на свободата
Сподели
Години наред в Пловдив, както и в София, известна беше тематиката за премахването на Паметника на Съветската войска в града, по-известен като „ Альоша “.
Той е построен върху един от най-високите хълмове в града и съставлява гигантска фигура, висока 15 м. гранитен боец с автомат и надпис: „ Слава на Червената армия- освободителка! “ Интересно от кого, откакто до септември 1944 година Царство България беше свободна страна?! Паметникът в действителност е срамен знак на нашето „ поклонение “ към една страна, окупирала страната ни през септември 1944 година (официално!) и до 1989-та – импровизирано.
Около него от години се вихри полемика дали да бъде отстранен. Мненията са на двата полюса и през годините са се правели значително опити за отстраняването му.
Пловдивският общински съвет преди повече от 20 години гласоподава с огромно болшинство паметника да бъде отстранен, само че тогавашният кмет Спас Гърневски не откри сили да го направи. Не откриха сили да го създадат и наследниците му, макар, че „ Альоша “ стои на допустимо най-натрапчивото место в града и е едно от първите неща, които виждат както децата ни, по този начин и задграничните гости. Освен това, паметникът символизира разединението в Пловдив, който от епохи е мултиетнически град на толерантността.
Друга причина за недоволството на хората, е че паметникът на Альоша се намира над паметника на Апостола на свободата – Васил Левски, който съставлява дребен бюст, закътан в подножието същия този рид. Това е освен нелогично, само че и подлага под подозрение националното ни съзнание, а точно да избираме непознат знак пред несъмнено най-великият и уважаван българин. Не е задоволително в суверенна страна монумент на непозната войска да е ситуиран по-високо и на по-централно място от националните знаци.
Преди няколко седмици общински съветници от ДСБ – Пловдив внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската войска “Альоша ” да бъде изместен до края на 2024 година. Предлага се той да бъде изместен в Музея на комунистическото изкуство и да бъде разгласен конкурс от община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството към паметника. В доводите за решението се акцентира още, че паметникът е знак на окупацията на България сред 1944 -1947 година от Червената войска и е знак на потиснатото национално достолепие, както и че показва неправилно историческата действителност.
Ако предлагането бъде признато, следва кметът на града Костадин Димитров да разпореди премахването на паметника до края на годината. Но той е извънредно сбит по този въпрос. Според него, Пловдив имало по-важни за решение проблеми.
Докато властта в града си прави оглушки, при започване на месеца недоволни пловдивчани проведоха хепънинг против паметника. Пред бюста на апостола на свободата Васил Левски, участници разпънаха голям транспарант с надпис: Прости ни, Апостоле, че си под ботуша на окупатора!
На върха на хълма, където се намира паметника на съветския император Александър II, имаше друго обръщение: „ Вашият Христос погуби нашите освободители “. Това е отговор на изказванията на локалните социалисти, че Альоша е новият Христос на България.
В подножието на руския войник с шмайзера бе сложена табела с надпис: „ Този монумент е отдаден на тези, които окупираха България, репресираха нейната интелигенция и я трансфораха от съвременна европейска страна в изостанала руски провинция “.
Щом в тази извънредно подобаваща интернационална и политическа обстановка няма воля и сили паметникът да бъде отстранен, както стана в София, изводът може да бъде единствено един – очевидно и кмета, и жителите повече обичат ботуша на окупатора, в сравнение с Апостола на свободата, в който другояче всички драговолно се кълнат и закачат портрета му в кабинетите си.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Години наред в Пловдив, както и в София, известна беше тематиката за премахването на Паметника на Съветската войска в града, по-известен като „ Альоша “.
Той е построен върху един от най-високите хълмове в града и съставлява гигантска фигура, висока 15 м. гранитен боец с автомат и надпис: „ Слава на Червената армия- освободителка! “ Интересно от кого, откакто до септември 1944 година Царство България беше свободна страна?! Паметникът в действителност е срамен знак на нашето „ поклонение “ към една страна, окупирала страната ни през септември 1944 година (официално!) и до 1989-та – импровизирано.
Около него от години се вихри полемика дали да бъде отстранен. Мненията са на двата полюса и през годините са се правели значително опити за отстраняването му.
Пловдивският общински съвет преди повече от 20 години гласоподава с огромно болшинство паметника да бъде отстранен, само че тогавашният кмет Спас Гърневски не откри сили да го направи. Не откриха сили да го създадат и наследниците му, макар, че „ Альоша “ стои на допустимо най-натрапчивото место в града и е едно от първите неща, които виждат както децата ни, по този начин и задграничните гости. Освен това, паметникът символизира разединението в Пловдив, който от епохи е мултиетнически град на толерантността.
Друга причина за недоволството на хората, е че паметникът на Альоша се намира над паметника на Апостола на свободата – Васил Левски, който съставлява дребен бюст, закътан в подножието същия този рид. Това е освен нелогично, само че и подлага под подозрение националното ни съзнание, а точно да избираме непознат знак пред несъмнено най-великият и уважаван българин. Не е задоволително в суверенна страна монумент на непозната войска да е ситуиран по-високо и на по-централно място от националните знаци.
Преди няколко седмици общински съветници от ДСБ – Пловдив внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската войска “Альоша ” да бъде изместен до края на 2024 година. Предлага се той да бъде изместен в Музея на комунистическото изкуство и да бъде разгласен конкурс от община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството към паметника. В доводите за решението се акцентира още, че паметникът е знак на окупацията на България сред 1944 -1947 година от Червената войска и е знак на потиснатото национално достолепие, както и че показва неправилно историческата действителност.
Ако предлагането бъде признато, следва кметът на града Костадин Димитров да разпореди премахването на паметника до края на годината. Но той е извънредно сбит по този въпрос. Според него, Пловдив имало по-важни за решение проблеми.
Докато властта в града си прави оглушки, при започване на месеца недоволни пловдивчани проведоха хепънинг против паметника. Пред бюста на апостола на свободата Васил Левски, участници разпънаха голям транспарант с надпис: Прости ни, Апостоле, че си под ботуша на окупатора!
На върха на хълма, където се намира паметника на съветския император Александър II, имаше друго обръщение: „ Вашият Христос погуби нашите освободители “. Това е отговор на изказванията на локалните социалисти, че Альоша е новият Христос на България.
В подножието на руския войник с шмайзера бе сложена табела с надпис: „ Този монумент е отдаден на тези, които окупираха България, репресираха нейната интелигенция и я трансфораха от съвременна европейска страна в изостанала руски провинция “.
Щом в тази извънредно подобаваща интернационална и политическа обстановка няма воля и сили паметникът да бъде отстранен, както стана в София, изводът може да бъде единствено един – очевидно и кмета, и жителите повече обичат ботуша на окупатора, в сравнение с Апостола на свободата, в който другояче всички драговолно се кълнат и закачат портрета му в кабинетите си.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ