Юлиан Войнов за ДЕБАТИ: Страната има много сериозни шансове да бъде приета в еврозоната
Сподели
Д-р Юлиан Войнов е финансист и икономист с опит във финансовата и банковата сфера. Доктор е по стопанска система и е хоноруван учител в Стопанска академия „ Д. А. Ценов “ – гр. Свищов. Получил е магистърска степен (MSc) по стопанска система от Университета на Манчестър. Името му е спрягано за министър на стопанската система от проектокабинета на ПП-ДБ. Има приключени спомагателни магистърски стратегии и голям брой курсове и специализации в влиятелни български и интернационалните просветителни институции (London School of Economics, Massachusetts Institute of Technology, Joint Vienna Institute, Стопански факултет на СУ, Нов български университет и др.). Владее чудесно британски, испански и съветски език, а на работно равнище – маджарски и френски. В професионалното си развиване минава през експертни длъжности – в началото в Агенция за стопански разбори и прогнози, частни финансови сдружения и аналитични центрове, през междинни управителни длъжности в Министерство на финансите и банкови институции, като беше и на директорска позиция в Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР).
Г-н Войнов, в пленарната зала бюджетът беше нападнат и от ляво, и от дясно. Отляво споделят, че би трябвало да се вземат още заеми и да се разпределят още пари на жителите, а от дясно споделиха, че дефицитът би трябвало да бъде едно на 100 какъвто няма на никое място в Европейски Съюз. Къде съгласно вас е истината?
Този спор е разследване въз основата на политиките, които се залагат в този бюджет.
Ние не можем да приказваме за това, че първичният проблем в бюджета е това дали да има недостиг и какъв да бъде той. Въпросът е на каква база се образува този недостиг.
Левите причини са, че недостиг би трябвало насърчително да се образува за да се подкрепят хората – да се заплащат помощи, пенсии и да се развиват всевъзможни обществени стратегии, тъй като това е добре за хората и с повече пари те ще се усещат по-богати и стопанската система ще се развива.
Икономиката обаче се развива в някаква среда, приходите в бюджета не са даденост.
Те се базират на някакви допускания, въз основата на някакви стопански прогнози. И когато се вършат тези прогнози и се вижда по какъв начин се развиват международната стопанска система, европейската стопанска система и българската, като разследване на това развиване, и когато чакаме някакъв сложен интервал, каквато се обрисува идната година – Европейската комисия, в това число и Българска народна банка понижиха прогнозите си за идната година, които преди този момент бяха по-оптимистични, е добре да не се залагат съществени разноски въз основата на упования на някакви доходи, които са изчислени въз основата на по-оптимистични стопански допускания.
От тази позиция, в случай че в този момент се тръгне в посока на поощряване на потреблението, за разпределяне посредством преразпределение на доходи и разпределяне на хората – без значение дали посредством увеличение на минималната работна заплата, посредством повишението на пенсиите или посредством други механизми, то има възможност да се стигне до този недостиг, който да надвиши планувания.
От тази позиция по принцип не е добре дефицитът да бъде плануван на своя най-много, както е сега в бюджета – на 3 %, тъй като тази оптимистична прогноза, която е направена от Министерството на финансите за напредък на стопанската система в границите на 3.2 % и за средногодишна инфлация от 4.8 %, е доста евентуално, с възможност над 50%, да не се извърши.
И ние това ще го забележим напълно скоро, когато стартират да се водят дебатите в Европейската комисия, когато се изпратят конвергентните стратегии.
По принцип този недостиг, който се залага в бюджета, той не е съдбовен от позиция на това, че може да попречи на България да влезе в еврозоната и да се влезе в някаква дългова серпантина.
Той не е съдбовен, тъй като бюджетите на страната в последните години се вършат с един буфер, който не се афишира публично като подобен. Това е финансовата стратегия, в която в последните близо 10 години, се залагат такива разноски, които в края на годината не се извършват. Нито един път България не е изпълнявала след влизането си в Европейски Съюз финансовата си стратегия. Може би един-единствен път това се случи, без да съм изцяло сигурен.
И неизпълнението на тази стратегия е голямо, то е в рамките към 50%. И когато вие имате за идната година 10 милиарда финансова стратегия и когато не извършите 5 милиарда от тази стратегия, при изискване, че целият ви недостиг е 6 милиарда лева, даже той да бъде надхвърлен, вие имате огромен буфер, с цел да го покриете.
Тоест, на вас дефицитът ви няма да бъде някакъв сериозен проблем. Въпросът е, че вие вместо да стимулирате стопанската система от една страна с финансовата стратегия, която няма да бъде изпълнена, вие насрочвате тези най-производствени средства от бюджета към разноски – приказваме за настоящи разноски, за пенсии, минимална заплата и така нататък, на идната година, в случай че има някакъв проблем, не можете да намалите тези разноски. Вие минималната заплата от това, което се възнамерява, няма да я намалите на 900 или 800 лева, тъй като ще платите доста висока политическа цена.
А настоящите разноски са в порядъка на над 80 % от целия бюджет. И от тази позиция, действително може да няма проблем с недостига, само че се залагат едни разноски в стопанската система, които имат доста дълготрайни последствия.
Вие не можете сега да прогнозирате по какъв начин ще се развива стопанската система, тъй като това, което се вижда на международно ниво, е, че всеобщо стопанските системи се забавят, изключително в Европейски Съюз и е доста евентуално тези прогнози да не се окажат правилни и Европейски Съюз да влезе в криза или най-малко огромна част от страните в него.
От друга страна, тези разноски, които се вършат и са ориентирани напълно към потреблението, те въздействат върху инфлацията и действително в една забавяща се стопанска система вкарвате спомагателен паричен запас, който води до инфлационен напън.
В такава среда в действителност се основават евентуални стопански проблеми, които могат да се развият в бъдеще. Тук съсредоточаването на дебата единствено върху това да има или да няма недостиг, не е най-важната част.
Дефицит може и да няма и Асен Василев няколко пъти го сподели – предходната година всички споделяха, че ще има огромен недостиг, най-после годината завърши с под 3% недостиг. Да, тя приключи с под 3% недостиг, само че с помощта на това, че не беше изпълнена 70 % от финансовата стратегия на държавното управление.
Тези разноски предходната година бяха 8 милиарда, а близо 5 милиарда от тях бяха спестени и в действителност това беше повода за неналичието на свръхдефицит предходната година. Следващата година може отново да се случи това нещо.
Но вижте какво се случва с дълга в същото време. От към 25 % в последните няколко години, както е планувано в конвергентната стратегия на държавното управление, ще стигне в порядъка над над 37%, с помощта на това, че се залагат дефицити, които, апропо в конвергентната стратегия са много по-високи от тези, които са на касова основа.
Ако отворите таблиците на Министерството на финансите за конвергентната стратегия, ще видите недостиг от 5 % в края на интервала и това въздейства на дълга. От 25% той ще стане почти 40%.
Разбира се, той може и да не стане толкоз, в случай че се свият финансовите разноски и още веднъж дефицитът влезе в някакви рамки, само че при всички случаи това не е вярно макроикономическо прогнозиране.
Защото задачата на бюджета е да дава отговор в оптималната степен на макроикономическото развиване на страната и по този начин да се възнамеряват приходите и разноските, че те да са съобразени с това макроикономическо развиване.
Когато вие знаете по какъв начин ще се развие стопанската система, и когато напълно целеустремено прогнозирате по-добро развиване, с цел да можете да планирате по-големи доходи, надлежно – по-големи разноски, и си оставите малка врата посредством финансовите разноски да регулирате, в случай че тези прогнози не се окажат правилни, а това най-вероятно ще се случи, това не е най-правилният метод да се изготви бюджет.
За мен това е главният проблем. Иначе от управническа позиция, това което се прави, може да има смисъл – да се дадат повече пари на хората. Това е политически допустим ход.
В края на краищата въпросът е дали ние се отнасяме отговорно към прогнозите, които вършим, надлежно – към бюджетната рамка, която се създава или произвеждаме някакъв артикул, който има напълно политическо обръщение, без значение по какъв начин това ще се отрази въобще на самите индикатори в бъдеще.
В този смисъл оценявате ли бюджета като реален във връзка с приходната му част и събираемостта?
По-скоро ми се коства оптимистично. Това за мен е доста оптимистичен бюджет, тъй като съвсем съм сигурен, че няма да се стигне до напредък на стопанската система от 3.2%, както и заложено.
Както загатнах – Еврокомисията и Българска народна банка си понижиха прогнозите. Аз чакам и МВФ и Световната банка да си занижат прогнозите. Това няма по какъв начин да не се случи. Така че растежът идната година ще бъде на доста по-ниско равнище.
Освен това виждаме и какво се случва с инфлацията – тя понижава доста съществено Съединени американски щати, в Европейски Съюз. Въпросът е, че това понижаване е обвързвано и с понижено ползване, понижени разноски на компаниите, понижени вложения и така нататък
Имайки поради, че ние сме обвързани доста съществено с стопанската система на Европейски Съюз, защото 66% от нашия експорт отива там, това неизбежно ще се отрази и на нас. Така че тези надценени разноски хубаво би било при положително стичане на събитията да се изпълнят, само че съгласно мен това няма да се случи.
И макар че може да не се стигне до някакъв свръхдефицит, с помощта на този огромен буфер, който е заложен в финансовата стратегия, която сигурно няма да бъде изпълнена следващата година, приходната част е доста съществено надценена към сегашния миг.
Този бюджет доближава ли ни към еврозоната?
По принцип оценката за еврозоната се прави на действително регистрирани индикатори. И това отчитане ще бъде направено през април идната година, когато индикаторите ни може да бъдат допустими за влизане в еврозоната.
Ние към март идната година може да отчетем бюджетен недостиг под три %, само че въпросът е каква ще бъде инфлацията в еврозоната. Защото критерият е обвързван с това освен какъв брой е нашата инфлация, а и това нейната големина какъв брой е по-голяма инфлацията на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната.
Като се има поради, че там към този момент има и страни с дефлация. Тук влизаме в хипотезата по какъв начин Европейска комисия и европейската банка ще сметнат този аршин. Защото, когато влезе Унгария, тогава се направиха някои взаимни отстъпки, в това число и с инфлацията.
Ако се подходи по същия метод към България, аз мисля на този стадий, макар че подлагам на критика бюджета от позиция на макроикономическите прогнози и упования, съгласно мен, от позиция на макроикономическото развиване на страната и това, което действително ще се случи към края на годината, България има доста съществени шансове да влезе в еврозоната. Има съществени шансове да бъде видяно на нея благосклонно от Европейска комисия, несъмнено, в случай че не станат някакви доста съществени катаклизми, в случай че не се получи някакво политическо разтърсване.
Но съгласно мен, към сегашния миг, страната има доста съществени шансове да бъде призната.
Не е признат още бюджетът, само че президентът към този момент изрази запаси и към този момент даже приказва за налагане на несъгласие. Евентуално несъгласие ще сложили под риск финансите на страната?
Според мен ветото на президента може да бъде преодоляно доста бързо. Аз не съм склонен с причините, които той акцентира за налагане на несъгласие. Особено този фиктивен мотив за продажбата на държавна земя. Има там доста съществено политическо въздействие, което е обвързвано със зависимостта на президента Радев от геополитически въздействия.
Така че той даже да наложи това несъгласие, това ще забави приемането на бюджета с няколко дни или седмица, само че това няма да е причина за неприемане на бюджета или някакви съществени политически турболенции.
Тази година видяхте по кое време приехме бюджета – в средата на годината. Така че тук приказваме за една-две седмици най-много и това няма да е някакво съществено предизвикателство пред българските финанси
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Д-р Юлиан Войнов е финансист и икономист с опит във финансовата и банковата сфера. Доктор е по стопанска система и е хоноруван учител в Стопанска академия „ Д. А. Ценов “ – гр. Свищов. Получил е магистърска степен (MSc) по стопанска система от Университета на Манчестър. Името му е спрягано за министър на стопанската система от проектокабинета на ПП-ДБ. Има приключени спомагателни магистърски стратегии и голям брой курсове и специализации в влиятелни български и интернационалните просветителни институции (London School of Economics, Massachusetts Institute of Technology, Joint Vienna Institute, Стопански факултет на СУ, Нов български университет и др.). Владее чудесно британски, испански и съветски език, а на работно равнище – маджарски и френски. В професионалното си развиване минава през експертни длъжности – в началото в Агенция за стопански разбори и прогнози, частни финансови сдружения и аналитични центрове, през междинни управителни длъжности в Министерство на финансите и банкови институции, като беше и на директорска позиция в Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР).
Г-н Войнов, в пленарната зала бюджетът беше нападнат и от ляво, и от дясно. Отляво споделят, че би трябвало да се вземат още заеми и да се разпределят още пари на жителите, а от дясно споделиха, че дефицитът би трябвало да бъде едно на 100 какъвто няма на никое място в Европейски Съюз. Къде съгласно вас е истината?
Този спор е разследване въз основата на политиките, които се залагат в този бюджет.
Ние не можем да приказваме за това, че първичният проблем в бюджета е това дали да има недостиг и какъв да бъде той. Въпросът е на каква база се образува този недостиг.
Левите причини са, че недостиг би трябвало насърчително да се образува за да се подкрепят хората – да се заплащат помощи, пенсии и да се развиват всевъзможни обществени стратегии, тъй като това е добре за хората и с повече пари те ще се усещат по-богати и стопанската система ще се развива.
Икономиката обаче се развива в някаква среда, приходите в бюджета не са даденост.
Те се базират на някакви допускания, въз основата на някакви стопански прогнози. И когато се вършат тези прогнози и се вижда по какъв начин се развиват международната стопанска система, европейската стопанска система и българската, като разследване на това развиване, и когато чакаме някакъв сложен интервал, каквато се обрисува идната година – Европейската комисия, в това число и Българска народна банка понижиха прогнозите си за идната година, които преди този момент бяха по-оптимистични, е добре да не се залагат съществени разноски въз основата на упования на някакви доходи, които са изчислени въз основата на по-оптимистични стопански допускания.
От тази позиция, в случай че в този момент се тръгне в посока на поощряване на потреблението, за разпределяне посредством преразпределение на доходи и разпределяне на хората – без значение дали посредством увеличение на минималната работна заплата, посредством повишението на пенсиите или посредством други механизми, то има възможност да се стигне до този недостиг, който да надвиши планувания.
От тази позиция по принцип не е добре дефицитът да бъде плануван на своя най-много, както е сега в бюджета – на 3 %, тъй като тази оптимистична прогноза, която е направена от Министерството на финансите за напредък на стопанската система в границите на 3.2 % и за средногодишна инфлация от 4.8 %, е доста евентуално, с възможност над 50%, да не се извърши.
И ние това ще го забележим напълно скоро, когато стартират да се водят дебатите в Европейската комисия, когато се изпратят конвергентните стратегии.
По принцип този недостиг, който се залага в бюджета, той не е съдбовен от позиция на това, че може да попречи на България да влезе в еврозоната и да се влезе в някаква дългова серпантина.
Той не е съдбовен, тъй като бюджетите на страната в последните години се вършат с един буфер, който не се афишира публично като подобен. Това е финансовата стратегия, в която в последните близо 10 години, се залагат такива разноски, които в края на годината не се извършват. Нито един път България не е изпълнявала след влизането си в Европейски Съюз финансовата си стратегия. Може би един-единствен път това се случи, без да съм изцяло сигурен.
И неизпълнението на тази стратегия е голямо, то е в рамките към 50%. И когато вие имате за идната година 10 милиарда финансова стратегия и когато не извършите 5 милиарда от тази стратегия, при изискване, че целият ви недостиг е 6 милиарда лева, даже той да бъде надхвърлен, вие имате огромен буфер, с цел да го покриете.
Тоест, на вас дефицитът ви няма да бъде някакъв сериозен проблем. Въпросът е, че вие вместо да стимулирате стопанската система от една страна с финансовата стратегия, която няма да бъде изпълнена, вие насрочвате тези най-производствени средства от бюджета към разноски – приказваме за настоящи разноски, за пенсии, минимална заплата и така нататък, на идната година, в случай че има някакъв проблем, не можете да намалите тези разноски. Вие минималната заплата от това, което се възнамерява, няма да я намалите на 900 или 800 лева, тъй като ще платите доста висока политическа цена.
А настоящите разноски са в порядъка на над 80 % от целия бюджет. И от тази позиция, действително може да няма проблем с недостига, само че се залагат едни разноски в стопанската система, които имат доста дълготрайни последствия.
Вие не можете сега да прогнозирате по какъв начин ще се развива стопанската система, тъй като това, което се вижда на международно ниво, е, че всеобщо стопанските системи се забавят, изключително в Европейски Съюз и е доста евентуално тези прогнози да не се окажат правилни и Европейски Съюз да влезе в криза или най-малко огромна част от страните в него.
От друга страна, тези разноски, които се вършат и са ориентирани напълно към потреблението, те въздействат върху инфлацията и действително в една забавяща се стопанска система вкарвате спомагателен паричен запас, който води до инфлационен напън.
В такава среда в действителност се основават евентуални стопански проблеми, които могат да се развият в бъдеще. Тук съсредоточаването на дебата единствено върху това да има или да няма недостиг, не е най-важната част.
Дефицит може и да няма и Асен Василев няколко пъти го сподели – предходната година всички споделяха, че ще има огромен недостиг, най-после годината завърши с под 3% недостиг. Да, тя приключи с под 3% недостиг, само че с помощта на това, че не беше изпълнена 70 % от финансовата стратегия на държавното управление.
Тези разноски предходната година бяха 8 милиарда, а близо 5 милиарда от тях бяха спестени и в действителност това беше повода за неналичието на свръхдефицит предходната година. Следващата година може отново да се случи това нещо.
Но вижте какво се случва с дълга в същото време. От към 25 % в последните няколко години, както е планувано в конвергентната стратегия на държавното управление, ще стигне в порядъка над над 37%, с помощта на това, че се залагат дефицити, които, апропо в конвергентната стратегия са много по-високи от тези, които са на касова основа.
Ако отворите таблиците на Министерството на финансите за конвергентната стратегия, ще видите недостиг от 5 % в края на интервала и това въздейства на дълга. От 25% той ще стане почти 40%.
Разбира се, той може и да не стане толкоз, в случай че се свият финансовите разноски и още веднъж дефицитът влезе в някакви рамки, само че при всички случаи това не е вярно макроикономическо прогнозиране.
Защото задачата на бюджета е да дава отговор в оптималната степен на макроикономическото развиване на страната и по този начин да се възнамеряват приходите и разноските, че те да са съобразени с това макроикономическо развиване.
Когато вие знаете по какъв начин ще се развие стопанската система, и когато напълно целеустремено прогнозирате по-добро развиване, с цел да можете да планирате по-големи доходи, надлежно – по-големи разноски, и си оставите малка врата посредством финансовите разноски да регулирате, в случай че тези прогнози не се окажат правилни, а това най-вероятно ще се случи, това не е най-правилният метод да се изготви бюджет.
За мен това е главният проблем. Иначе от управническа позиция, това което се прави, може да има смисъл – да се дадат повече пари на хората. Това е политически допустим ход.
В края на краищата въпросът е дали ние се отнасяме отговорно към прогнозите, които вършим, надлежно – към бюджетната рамка, която се създава или произвеждаме някакъв артикул, който има напълно политическо обръщение, без значение по какъв начин това ще се отрази въобще на самите индикатори в бъдеще.
В този смисъл оценявате ли бюджета като реален във връзка с приходната му част и събираемостта?
По-скоро ми се коства оптимистично. Това за мен е доста оптимистичен бюджет, тъй като съвсем съм сигурен, че няма да се стигне до напредък на стопанската система от 3.2%, както и заложено.
Както загатнах – Еврокомисията и Българска народна банка си понижиха прогнозите. Аз чакам и МВФ и Световната банка да си занижат прогнозите. Това няма по какъв начин да не се случи. Така че растежът идната година ще бъде на доста по-ниско равнище.
Освен това виждаме и какво се случва с инфлацията – тя понижава доста съществено Съединени американски щати, в Европейски Съюз. Въпросът е, че това понижаване е обвързвано и с понижено ползване, понижени разноски на компаниите, понижени вложения и така нататък
Имайки поради, че ние сме обвързани доста съществено с стопанската система на Европейски Съюз, защото 66% от нашия експорт отива там, това неизбежно ще се отрази и на нас. Така че тези надценени разноски хубаво би било при положително стичане на събитията да се изпълнят, само че съгласно мен това няма да се случи.
И макар че може да не се стигне до някакъв свръхдефицит, с помощта на този огромен буфер, който е заложен в финансовата стратегия, която сигурно няма да бъде изпълнена следващата година, приходната част е доста съществено надценена към сегашния миг.
Този бюджет доближава ли ни към еврозоната?
По принцип оценката за еврозоната се прави на действително регистрирани индикатори. И това отчитане ще бъде направено през април идната година, когато индикаторите ни може да бъдат допустими за влизане в еврозоната.
Ние към март идната година може да отчетем бюджетен недостиг под три %, само че въпросът е каква ще бъде инфлацията в еврозоната. Защото критерият е обвързван с това освен какъв брой е нашата инфлация, а и това нейната големина какъв брой е по-голяма инфлацията на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната.
Като се има поради, че там към този момент има и страни с дефлация. Тук влизаме в хипотезата по какъв начин Европейска комисия и европейската банка ще сметнат този аршин. Защото, когато влезе Унгария, тогава се направиха някои взаимни отстъпки, в това число и с инфлацията.
Ако се подходи по същия метод към България, аз мисля на този стадий, макар че подлагам на критика бюджета от позиция на макроикономическите прогнози и упования, съгласно мен, от позиция на макроикономическото развиване на страната и това, което действително ще се случи към края на годината, България има доста съществени шансове да влезе в еврозоната. Има съществени шансове да бъде видяно на нея благосклонно от Европейска комисия, несъмнено, в случай че не станат някакви доста съществени катаклизми, в случай че не се получи някакво политическо разтърсване.
Но съгласно мен, към сегашния миг, страната има доста съществени шансове да бъде призната.
Не е признат още бюджетът, само че президентът към този момент изрази запаси и към този момент даже приказва за налагане на несъгласие. Евентуално несъгласие ще сложили под риск финансите на страната?
Според мен ветото на президента може да бъде преодоляно доста бързо. Аз не съм склонен с причините, които той акцентира за налагане на несъгласие. Особено този фиктивен мотив за продажбата на държавна земя. Има там доста съществено политическо въздействие, което е обвързвано със зависимостта на президента Радев от геополитически въздействия.
Така че той даже да наложи това несъгласие, това ще забави приемането на бюджета с няколко дни или седмица, само че това няма да е причина за неприемане на бюджета или някакви съществени политически турболенции.
Тази година видяхте по кое време приехме бюджета – в средата на годината. Така че тук приказваме за една-две седмици най-много и това няма да е някакво съществено предизвикателство пред българските финанси
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ