Как Пеевски приземи Радев на калния партиен терен
Сподели
Атаката на водача на парламентарната група на Движение за права и свободи Делян Пеевски против президента Румен Радев не е просто продължение на спора сред президента и партиите от евроатлантическото болшинство. Досега борбата се водеше основно сред Радев и „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ), само че тя не излизаше от институционалните рамки. Колкото и остри да бяха взаимните обвинявания – президентът громеше ПП-ДБ за съглашателство с корупционерите, те него – за взаимозависимост от непозната страна и корист с пълномощия, само че всичко оставаше в границите на институционалната асиметрия: единият е директно определен за държавен глава, другите са директно определени в Народното събрание и са поели отговорност за ръководството.
С офанзивата на Пеевски институционалната взаимна цялост е разрушена. И не тъй като бъдещият съпредседател на Движение за права и свободи предложи на Радев или да подаде оставка и да се яви на политическия терен, като оглави собствен политически план, или да чака импийчмънт. А тъй като даже и нищо от двете да не се случи, той към този момент го смъкна от президентската камбанария на калния партиен терен. Още повече, че комерсиалната марка „ Движение Трети март “ към този момент е записано, а Радев самичък намерено заплаши ръководещите с „ неизбежна опция “.
Президентът – партерен „ долу в калта “
Пеевски, разгласен от почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган за „ феномен “, силово приземява Радев „ долу в калта “ при партиите. Наричайки президента „ Мистър Кеш “ и акцентирайки двама негови съветници като политически корупционери, той действително споделя на президента: ти си един от нас. И няма изключително значение дали и до каква степен внушенията му ще се окажат (по-точно – докажат) правилни.
Лидерът на парламентарната група на Движение за права и свободи към този момент не упреква директно никого в нищо, а единствено пита прокуратурата и службите какво имат за лицата Николай Копринков и Сотир Ушев, осланяйки се на някакви медийни изявления за тях. Без значение е какъв ще е институционалният отговор, общественият звук към този момент е на високи децибели, даже самите семейства на двамата „ сиви кардинали “ дават добра храна за поддържане на интереса у публиката. „ Пътят на Копринката “ си е напряко заглавие за трилър сериал, а „ Ушев “ е обичан антигерой на футболните почитатели.
Че сагата ще продължи, следва от самата биография на Пеевски. При цялата противоречивост на неговия обществен облик, едно не може да му се отхвърли – че е ефикасен. Той мина през медиен магнат, през банкрута на „ Булгартабак “ и КТБ, до ръководител на парламентарна група и предстоящ съпредседател на непоклатима партия. Известен е и като много информиран човек – знае надали не всичко за всеки. Дори неотдавна в спречкване от парламентарните банки с водача на „ Възраждане “, той сподели на Костадин Костадинов: „ Знам всичко за теб “.
Кеширането ще остане главен политически сюжет
И таман този Пеевски – индивидът по Магнитски, както не пропусна да отвърна президентът, е най-удачен за разжалването на военачалник Радев до редови политик. Когато човек с облика, опциите и волята на Пеевски в действителност споделя на Радев – ти си един от нас, не се прави на светец, тогава не е по-вероятно Радев да се трансформира в светец, единствено тъй като емблемата по Магнитски го споделя. По-скоро най-малко онази значима част от публиката, която е индиферентна към ръководещите и към президента, ще си каже – тези си знаят спатиите. Особено в случай че картите продължат да се играят, а няма подозрение, че това е и задачата на занятието. Сагата с кеширането зад дебелите стени на „ Дондуков “ 2 евентуално ще продължи да бъде главен сюжет във властовата борба в идните месеци и е прекомерно допустимо тя да бъде подклаждана и с безапелационни „ образни свидетелства “. Защо можем да имаме фотоси с пачки и кюлчета от премиерско нощно шкафче в държавна резиденция, а да нямаме нещо сходно от кабинет в президентството да вземем за пример?
Политическите последствия от това внезапно втърдяване на борбата против президента с нов фронтмен са съществени. Радев ще бъде изправен пред предизвикването да бъде посичан посредством удари по неговите „ лейтенанти “. И освен в президентството, а и измежду тези, които дръзнат да се явят под неговия плащ на избори още на евровота през юни. Орязването на пълномощията му ще продължи, тъй като в негови ръце остава едно мощно оръжие – спецслужбите, неслучайно съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков незабавно даде такава поръчка след понеделнишкия неприсъствен конфликт Радев – Пеевски.
Президентът обаче надали ще се осмели да подаде оставка 3 години преди края на мандата си, с цел да излезе на политическия терен и да оглави някаква нова огромна опция против ръководещите. Той не разполага нито с запас, нито има опит в партийното строителство, а негов предходник и то с богат подобен опит – Георги Първанов, ясно потвърди, че един някогашен президент става редови войник щом слезе от президентската си камбанария.
Заздравяване на сглобката и ново предизвикателство пред ПП-ДБ
По-сериозен ще е резултатът върху така наречен сглобка. С офанзивата на Пеевски като фронтмен против президента тя освен се заздравява против общия зложелател, който с проруската си позиция я легитимира на власт, само че и се уголемява. Вече няма да е толкоз мъчно Движение за права и свободи да се показва единствено като част от евроатлантическото болшинство, близка наподобява и вероятността да стане част и от управническото.
Сериозното предизвикателство е пред гласоподавателите на ПП-ДБ. Веднъж трябваше да преглътнат Пеевски да се подреди измежду родителите на правосъдната промяна, в този момент би трябвало да го преглътнат и като антикорупционен флагман. Пеевски може да е инструмент в битката против проруския президент, само че няма по какъв начин ПП-ДБ да станат препарат за изпирането му, изключително когато той е неизпираем. Предстои политическите управления да намерят безапелационна формула, че са единствено функционални съдружници с Пеевски. Иначе „ неизбежната опция “ на Радев рано или късно, с по-малък или по-голям триумф, ще се осъществя.
Коментарът е поместен в Дойче Веле.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Атаката на водача на парламентарната група на Движение за права и свободи Делян Пеевски против президента Румен Радев не е просто продължение на спора сред президента и партиите от евроатлантическото болшинство. Досега борбата се водеше основно сред Радев и „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ), само че тя не излизаше от институционалните рамки. Колкото и остри да бяха взаимните обвинявания – президентът громеше ПП-ДБ за съглашателство с корупционерите, те него – за взаимозависимост от непозната страна и корист с пълномощия, само че всичко оставаше в границите на институционалната асиметрия: единият е директно определен за държавен глава, другите са директно определени в Народното събрание и са поели отговорност за ръководството.
С офанзивата на Пеевски институционалната взаимна цялост е разрушена. И не тъй като бъдещият съпредседател на Движение за права и свободи предложи на Радев или да подаде оставка и да се яви на политическия терен, като оглави собствен политически план, или да чака импийчмънт. А тъй като даже и нищо от двете да не се случи, той към този момент го смъкна от президентската камбанария на калния партиен терен. Още повече, че комерсиалната марка „ Движение Трети март “ към този момент е записано, а Радев самичък намерено заплаши ръководещите с „ неизбежна опция “.
Президентът – партерен „ долу в калта “
Пеевски, разгласен от почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган за „ феномен “, силово приземява Радев „ долу в калта “ при партиите. Наричайки президента „ Мистър Кеш “ и акцентирайки двама негови съветници като политически корупционери, той действително споделя на президента: ти си един от нас. И няма изключително значение дали и до каква степен внушенията му ще се окажат (по-точно – докажат) правилни.
Лидерът на парламентарната група на Движение за права и свободи към този момент не упреква директно никого в нищо, а единствено пита прокуратурата и службите какво имат за лицата Николай Копринков и Сотир Ушев, осланяйки се на някакви медийни изявления за тях. Без значение е какъв ще е институционалният отговор, общественият звук към този момент е на високи децибели, даже самите семейства на двамата „ сиви кардинали “ дават добра храна за поддържане на интереса у публиката. „ Пътят на Копринката “ си е напряко заглавие за трилър сериал, а „ Ушев “ е обичан антигерой на футболните почитатели.
Че сагата ще продължи, следва от самата биография на Пеевски. При цялата противоречивост на неговия обществен облик, едно не може да му се отхвърли – че е ефикасен. Той мина през медиен магнат, през банкрута на „ Булгартабак “ и КТБ, до ръководител на парламентарна група и предстоящ съпредседател на непоклатима партия. Известен е и като много информиран човек – знае надали не всичко за всеки. Дори неотдавна в спречкване от парламентарните банки с водача на „ Възраждане “, той сподели на Костадин Костадинов: „ Знам всичко за теб “.
Кеширането ще остане главен политически сюжет
И таман този Пеевски – индивидът по Магнитски, както не пропусна да отвърна президентът, е най-удачен за разжалването на военачалник Радев до редови политик. Когато човек с облика, опциите и волята на Пеевски в действителност споделя на Радев – ти си един от нас, не се прави на светец, тогава не е по-вероятно Радев да се трансформира в светец, единствено тъй като емблемата по Магнитски го споделя. По-скоро най-малко онази значима част от публиката, която е индиферентна към ръководещите и към президента, ще си каже – тези си знаят спатиите. Особено в случай че картите продължат да се играят, а няма подозрение, че това е и задачата на занятието. Сагата с кеширането зад дебелите стени на „ Дондуков “ 2 евентуално ще продължи да бъде главен сюжет във властовата борба в идните месеци и е прекомерно допустимо тя да бъде подклаждана и с безапелационни „ образни свидетелства “. Защо можем да имаме фотоси с пачки и кюлчета от премиерско нощно шкафче в държавна резиденция, а да нямаме нещо сходно от кабинет в президентството да вземем за пример?
Политическите последствия от това внезапно втърдяване на борбата против президента с нов фронтмен са съществени. Радев ще бъде изправен пред предизвикването да бъде посичан посредством удари по неговите „ лейтенанти “. И освен в президентството, а и измежду тези, които дръзнат да се явят под неговия плащ на избори още на евровота през юни. Орязването на пълномощията му ще продължи, тъй като в негови ръце остава едно мощно оръжие – спецслужбите, неслучайно съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков незабавно даде такава поръчка след понеделнишкия неприсъствен конфликт Радев – Пеевски.
Президентът обаче надали ще се осмели да подаде оставка 3 години преди края на мандата си, с цел да излезе на политическия терен и да оглави някаква нова огромна опция против ръководещите. Той не разполага нито с запас, нито има опит в партийното строителство, а негов предходник и то с богат подобен опит – Георги Първанов, ясно потвърди, че един някогашен президент става редови войник щом слезе от президентската си камбанария.
Заздравяване на сглобката и ново предизвикателство пред ПП-ДБ
По-сериозен ще е резултатът върху така наречен сглобка. С офанзивата на Пеевски като фронтмен против президента тя освен се заздравява против общия зложелател, който с проруската си позиция я легитимира на власт, само че и се уголемява. Вече няма да е толкоз мъчно Движение за права и свободи да се показва единствено като част от евроатлантическото болшинство, близка наподобява и вероятността да стане част и от управническото.
Сериозното предизвикателство е пред гласоподавателите на ПП-ДБ. Веднъж трябваше да преглътнат Пеевски да се подреди измежду родителите на правосъдната промяна, в този момент би трябвало да го преглътнат и като антикорупционен флагман. Пеевски може да е инструмент в битката против проруския президент, само че няма по какъв начин ПП-ДБ да станат препарат за изпирането му, изключително когато той е неизпираем. Предстои политическите управления да намерят безапелационна формула, че са единствено функционални съдружници с Пеевски. Иначе „ неизбежната опция “ на Радев рано или късно, с по-малък или по-голям триумф, ще се осъществя.
Коментарът е поместен в Дойче Веле.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ