Воденето на дневник като eжедневна терапия
„ Споделената тъга е половин тъга “, е споделил в миналото народът. В това спор няма, само че какъв брой от нас имат до себе си същински приближен човек, на който да споделят и най-съкровените си мисли, терзания, паники и подозрения. Не можем да си позволим да бъдем и прекомерно досадни и да звъним на околните си хора във всеки един миг, в който нещо ни терзае. Но можем да записваме.
“И има неща, които се усещат най-добре написани, а не казани. ”
Опитвали ли сте в миналото да запишете на лист мислите, които се въртят из главата ви и не ви дават мира? Ако сте – сигурно знаете, че мигновено по-късно изпитвате същинско облекчение. Точно както да сте споделили за това на непосредствен другар или даже на психотерапевт. Затова, в случай че и вие постоянно се борите с хаоса в мислите си, в случай че имате обезверена потребност да споделяте или просто да структурирате и вкарате в ред живота си, то воденето на дневник би било отлично решение за вас.
Ненапразно воденето на дневник се предлага от психолози, психиатри и психотерапевти на техните пациенти. Клиничната процедура на доста експерти изобилства от образци за хора със съществени психически проблеми, които са успявали да се оправят с рецесиите, точно с помощта на упоритото и постоянно писане в техния персонален дневник.
Как дневникът ни оказва помощ да преодоляваме напрежението?
Преди всичко – успокоява мозъка. За наше благополучие можем да пишем доста по-бавно, в сравнение с можем да мислим. И в случай че за една минута през мозъка ни минават стотици мисли, то за същото време на листа хартия могат да попаднат не повече от една-две. Което значи, че писането ни кара да забавим темпото. А за някои хора това е изцяло задоволително. Вместо да ходите на йога или причудливи анти-стрес лечения, можете просто да отделите за себе си половин или един час на ден и да запишете в дневника си всичко, което ви е развълнувало денем.
След като запишете мислите си, идва ред на по-интересната и значима част – прочитането им. Колкото и да е необичайно, в множеството случаи, когато човек прочете написаното, осъзнава, че то надалеч не е толкоз ужасно и мъчително, колкото тогава, когато се намира заключено вътре в нашата душа. Дори в противен случай – проблемите ни от време на време наподобяват толкоз смешни и незначителни, а това незабавно води до понижаване на нашата тревога и на значимостта на обстановката, такава, каквато сме си я представяли, до момента в който е била в мозъка ни. Когато мислите се таят вътре в нас, те са подплатени с редица усеща. А щом ги излеем върху белия лист, ние изхвърляме с тях и съпътстващите ги страсти. А, както знаем, страстите -и хубавите, и неприятните, когато са в прекомерно огромни дози, не всеки път са толкоз здравословни.
Дневникът като вестник на деня. Ако сме една концепция по-прагматични, то това, което идва след записването и прочитането на ежедневната доза „ шерване “ в дневника, е може би най-полезното в цялата концепция за реализирането на по този начин наречената персонална психотерапия. Ако съумеете да подредите мислите, да приоритезирате дилемите и да си съставите проект за деяние, който да следвате неразделно, то дневникът, с изключение на във ваш нравствен отдушник, се е трансформирал в нещо доста повече – в тласък за положителна смяна и душевно израстване.
Разбира се, няма нищо неприятно в това дневникът да си остане просто оня ваш другар, който е постоянно на една ръка разстояние и на който, за разлика от приятелите и роднините, може да споделяте – всичко и когато и да е. Да не приказваме, че по този метод можем да си спестим редица безсмислени и постоянно противоречащи си препоръки от загрижените ни близки, изключително в моменти, в които единственото, което желаеме е просто да се освободим от насъбраното прочувствено напрежение.
Не се заблуждавайте единствено, че дневникът може да размени действителните обществени взаимоотношения с близките. Да, той може да ни бъде потребен в редица обстановки, само че за нищо на света не може да размени по този начин значимия контакт, очи в очи. Съвсем неправилно е да мислим, че можем да борим меланхолия, душевен тревоги и проблеми, гушнали дневник на разположение, само че изолирали се от околния свят. Това освен няма да ни е от помощ, само че може и да ни навреди. Важно е да се знае, че дневникът е просто един инструмент по пътя към реализиране на вътрешна естетика и персонална задоволеност от живота.
“И въпреки всичко, остава въпросът - по кое време да разчитаме на дневник и по кое време да потърсим професионалната помощ на експерти по психологично здраве ”
Ако макар напъните и постоянното шерване на персоналния ви свят с околните ви и с вашия дневник, продължавате да имате страхове и тревога, да сте потиснати, да не успявате да преодолеете зависимостите си, споделяте мъчно с останалите, то е редно да се замислите, дали да не се обърнете за помощ към експерти в региона.
Със сигурност воденето на дневник не би навредило никому. Хората, които го вършат, сами признават за облекчението и удовлетворението от този по този начин съкровен акт на шерване. Просто пробвайте и ще разберете, че това е първата крачка към реализиране на всяка по- значима положителна смяна във вас и вашия живот.
“И има неща, които се усещат най-добре написани, а не казани. ”
Опитвали ли сте в миналото да запишете на лист мислите, които се въртят из главата ви и не ви дават мира? Ако сте – сигурно знаете, че мигновено по-късно изпитвате същинско облекчение. Точно както да сте споделили за това на непосредствен другар или даже на психотерапевт. Затова, в случай че и вие постоянно се борите с хаоса в мислите си, в случай че имате обезверена потребност да споделяте или просто да структурирате и вкарате в ред живота си, то воденето на дневник би било отлично решение за вас.
Ненапразно воденето на дневник се предлага от психолози, психиатри и психотерапевти на техните пациенти. Клиничната процедура на доста експерти изобилства от образци за хора със съществени психически проблеми, които са успявали да се оправят с рецесиите, точно с помощта на упоритото и постоянно писане в техния персонален дневник.
Как дневникът ни оказва помощ да преодоляваме напрежението?
Преди всичко – успокоява мозъка. За наше благополучие можем да пишем доста по-бавно, в сравнение с можем да мислим. И в случай че за една минута през мозъка ни минават стотици мисли, то за същото време на листа хартия могат да попаднат не повече от една-две. Което значи, че писането ни кара да забавим темпото. А за някои хора това е изцяло задоволително. Вместо да ходите на йога или причудливи анти-стрес лечения, можете просто да отделите за себе си половин или един час на ден и да запишете в дневника си всичко, което ви е развълнувало денем. След като запишете мислите си, идва ред на по-интересната и значима част – прочитането им. Колкото и да е необичайно, в множеството случаи, когато човек прочете написаното, осъзнава, че то надалеч не е толкоз ужасно и мъчително, колкото тогава, когато се намира заключено вътре в нашата душа. Дори в противен случай – проблемите ни от време на време наподобяват толкоз смешни и незначителни, а това незабавно води до понижаване на нашата тревога и на значимостта на обстановката, такава, каквато сме си я представяли, до момента в който е била в мозъка ни. Когато мислите се таят вътре в нас, те са подплатени с редица усеща. А щом ги излеем върху белия лист, ние изхвърляме с тях и съпътстващите ги страсти. А, както знаем, страстите -и хубавите, и неприятните, когато са в прекомерно огромни дози, не всеки път са толкоз здравословни. Дневникът като вестник на деня. Ако сме една концепция по-прагматични, то това, което идва след записването и прочитането на ежедневната доза „ шерване “ в дневника, е може би най-полезното в цялата концепция за реализирането на по този начин наречената персонална психотерапия. Ако съумеете да подредите мислите, да приоритезирате дилемите и да си съставите проект за деяние, който да следвате неразделно, то дневникът, с изключение на във ваш нравствен отдушник, се е трансформирал в нещо доста повече – в тласък за положителна смяна и душевно израстване. Разбира се, няма нищо неприятно в това дневникът да си остане просто оня ваш другар, който е постоянно на една ръка разстояние и на който, за разлика от приятелите и роднините, може да споделяте – всичко и когато и да е. Да не приказваме, че по този метод можем да си спестим редица безсмислени и постоянно противоречащи си препоръки от загрижените ни близки, изключително в моменти, в които единственото, което желаеме е просто да се освободим от насъбраното прочувствено напрежение.
Не се заблуждавайте единствено, че дневникът може да размени действителните обществени взаимоотношения с близките. Да, той може да ни бъде потребен в редица обстановки, само че за нищо на света не може да размени по този начин значимия контакт, очи в очи. Съвсем неправилно е да мислим, че можем да борим меланхолия, душевен тревоги и проблеми, гушнали дневник на разположение, само че изолирали се от околния свят. Това освен няма да ни е от помощ, само че може и да ни навреди. Важно е да се знае, че дневникът е просто един инструмент по пътя към реализиране на вътрешна естетика и персонална задоволеност от живота.
“И въпреки всичко, остава въпросът - по кое време да разчитаме на дневник и по кое време да потърсим професионалната помощ на експерти по психологично здраве ”
Ако макар напъните и постоянното шерване на персоналния ви свят с околните ви и с вашия дневник, продължавате да имате страхове и тревога, да сте потиснати, да не успявате да преодолеете зависимостите си, споделяте мъчно с останалите, то е редно да се замислите, дали да не се обърнете за помощ към експерти в региона.
Със сигурност воденето на дневник не би навредило никому. Хората, които го вършат, сами признават за облекчението и удовлетворението от този по този начин съкровен акт на шерване. Просто пробвайте и ще разберете, че това е първата крачка към реализиране на всяка по- значима положителна смяна във вас и вашия живот.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ