Инициативен комитет предлага 290 сгради с потенциал да станат паметници на културата
Списък с 290 здания в Пловдив, които имат капацитета да бъдат оповестени за монументи на културата, ще внесе в Националния институт за недвижимо културно завещание предприемчив комитет от общественици. Зад концепцията стоят арх. Петкана Бакалова, проф. Мария Шнитер, Лалка Обрейкова, Снежана Фурнаджиева, арх. Владимир Петров и юрист Михаил Екимджиев.
Сградите главно са в историческия център на града и главно са от края на 19 и началото на 20 в. За всяка от включените в листата къщи е събрана информация и снимков материал.
„ В основата на това изследване е младият ни сътрудник арх. Владимир Петров, който е приключил изключителна работа. Всички знаем, че има съществени пропуски в декларирането на здания в Пловдив. В същото време в последните 30 години има съществено и навсякъде разрушение на недвижимо културно завещание с мотив, че са в неприятно положение. Защо неприятно – не е ясно”, споделя арх. Петкана Бакалова.
Така се доближава до обстановката здания, които имат по-ниска художествена стойност да стават скъпи, тъй като носят следите на времето.
„ Идеята ни е да бъдат непокътнати като ансамбли, тъй като ще дават мащаб и характерност на средата, ще демонстрират визията на даден исторически интервал. И въпреки някои от тях да са с по-бедна украса, носят следите на времето и са част от недвижимото културно завещание. То запечатва обществени, стопански и публични връзки. Архитектурата е детайл за обществено въздействие и тя доста ясно демонстрира къде е властта и къде са парите във всяка една ера. Като стартираме от фараоните с пирамидите, минем през агората в антична Гърция и Римската имерия, продължим през средновековните катедрали, когато властта е в църквата. В момента, когато светската власт става по-силна през Ренесанса, порастват дворците и стават по-богати, а църквите се смаляват, въпреки и отново да са богати. А през днешния ден най-атрактивните модерни здания са корпоративните, не правителствените”, споделя арх. Бакалова.
Тя е безапелационна, че архитектурата е явен запис на икономическите и обществените процеси и не е просто общ брой от здания, а роман за една ера.
„ Трябва да го запазим този роман. Не просто богатите къщи от една ера, би трябвало да съхраним всевъзможни, единствено по този начин ще имаме история. Да запазим мащаба и характерностите на средата”, споделя още арх. Бакалова.
Тя регистрира една доста забележима и тъжна наклонност. Всяко последващо потомство отхвърля предшествениците си. Дава образец с каменна къща, върху чиито фасади е нанесена груба мазилка, позната от селските къщи. Върху нея пък най-новите ѝ жители поставят изолираност и силикатна мазилка. Така от красивата каменна къща не остава и помен.
„ Част от заличаването на историята се крие тъкмо в това - липса на отношение”, споделя Бакалова.
Заедно със съидейниците си от инициативния комитет обаче се надява, че борбата за достоверния Пловдив ще приключи сполучливо и Националният институт за недвижимо културно завещание ще задвижи процедурата 290-те здания в листата ще бъдат предпазени и включени в описите за недвижимо културно завещание.
Фотографии: арх. Владимир Петров
Сградите главно са в историческия център на града и главно са от края на 19 и началото на 20 в. За всяка от включените в листата къщи е събрана информация и снимков материал.
„ В основата на това изследване е младият ни сътрудник арх. Владимир Петров, който е приключил изключителна работа. Всички знаем, че има съществени пропуски в декларирането на здания в Пловдив. В същото време в последните 30 години има съществено и навсякъде разрушение на недвижимо културно завещание с мотив, че са в неприятно положение. Защо неприятно – не е ясно”, споделя арх. Петкана Бакалова.
Така се доближава до обстановката здания, които имат по-ниска художествена стойност да стават скъпи, тъй като носят следите на времето.
„ Идеята ни е да бъдат непокътнати като ансамбли, тъй като ще дават мащаб и характерност на средата, ще демонстрират визията на даден исторически интервал. И въпреки някои от тях да са с по-бедна украса, носят следите на времето и са част от недвижимото културно завещание. То запечатва обществени, стопански и публични връзки. Архитектурата е детайл за обществено въздействие и тя доста ясно демонстрира къде е властта и къде са парите във всяка една ера. Като стартираме от фараоните с пирамидите, минем през агората в антична Гърция и Римската имерия, продължим през средновековните катедрали, когато властта е в църквата. В момента, когато светската власт става по-силна през Ренесанса, порастват дворците и стават по-богати, а църквите се смаляват, въпреки и отново да са богати. А през днешния ден най-атрактивните модерни здания са корпоративните, не правителствените”, споделя арх. Бакалова.
Тя е безапелационна, че архитектурата е явен запис на икономическите и обществените процеси и не е просто общ брой от здания, а роман за една ера.
„ Трябва да го запазим този роман. Не просто богатите къщи от една ера, би трябвало да съхраним всевъзможни, единствено по този начин ще имаме история. Да запазим мащаба и характерностите на средата”, споделя още арх. Бакалова.
Тя регистрира една доста забележима и тъжна наклонност. Всяко последващо потомство отхвърля предшествениците си. Дава образец с каменна къща, върху чиито фасади е нанесена груба мазилка, позната от селските къщи. Върху нея пък най-новите ѝ жители поставят изолираност и силикатна мазилка. Така от красивата каменна къща не остава и помен.
„ Част от заличаването на историята се крие тъкмо в това - липса на отношение”, споделя Бакалова.
Заедно със съидейниците си от инициативния комитет обаче се надява, че борбата за достоверния Пловдив ще приключи сполучливо и Националният институт за недвижимо културно завещание ще задвижи процедурата 290-те здания в листата ще бъдат предпазени и включени в описите за недвижимо културно завещание.
Фотографии: арх. Владимир Петров
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ