Проф. Вълчев за политиците ни: Ако се опитваш да се харесаш на всички, накрая не се харесваш на никого
„ Въпросът е дали България има самочувствието изобщо да сложи собствен интерес, който по някаква причина не съответствува с ползите на Европейската комисия и на другите страни. “, този основен въпрос зададе бившият вицепремиер и декан на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев. С него той очерта огромния проблем пред родната дипломация в предаването „ Денят стартира с Георги Любенов “ по Българска национална телевизия.
Прочетете още
В един прям разбор на геополитическата обстановка, смисъла от символичните наказания против Русия и идните избори, той акцентира, че дълги години страната ни е страдала от цялостна липса на външна политика. По думите му обществото ни е било изпаднало в обстановка, в която даже хората, следящи обществения живот, са се „ колебаели по какъв начин се споделя външният министър “, по тази причина през днешния ден най-важният спор е кой действително диктува националния ни приоритет – жителите или едно държавно управление, което „ има самочувствието, че знае най-вече от всички “.
Вижте акцентите от изявлението:
Водещ: Господин професоре, 19 години след присъединението ни към Европейския съюз, смятате ли, че България към този момент ще може да показва своя позиция, без да води постоянно политика на единодушие („ йес политика “), и да споделя своето мнение, преди да чуе какво желаят другите?
Проф. Даниел Вълчев: Въпросът е доста добър. Според мен главният въпрос е дали България има самочувствието изобщо да сложи собствен интерес, който по някаква причина не съответствува с интереса на Европейската комисия или на други страни. Вторият огромен въпрос е кой дефинира българския народен интерес. Дали той се дефинира от българските жители, които избират своите представители в Народното събрание и оттова държавно управление, което би трябвало да се преценява с техните настроения? Или държавното управление има самочувствието, че знае най-вече от всички и организира политика, без значение какво мислят българите. Разбира се, не постоянно, когато една страна сложи остро въпрос в границите на Европейски Съюз, тя го отстоява до дъно – от време на време политиката изисква компромиси.
Водещ: В подтекста на глобите против Москва, когато България предизвестява, че може да наложи несъгласие върху нов пакет, в случай че там участва името на съветския патриарх Кирил, това израз на самостоятелна позиция ли е или изпадане в изолираност?
Проф. Даниел Вълчев: Големият въпрос с войната в Украйна е по какъв начин ние, европейците, виждаме нейния край. Дали изобщо виждаме някакъв край и в случай че си представим света след пет години, кои са стъпките, които биха ни довели по-близо до мечтаното от нас положение. Лично аз не съм огромен почитател на всевъзможен тип наказания, които имат напълно символен темперамент. Ако глобите притискат една от воюващите страни, с цел да се реализира съглашение, това би имало смисъл. Но глобите против съветския патриарх нямат никакъв в действителност смисъл. Това е един символен акт, с който се санкционира духовният лидер на една нация единствено тъй като тази нация е във война, което не ми се вижда като добър метод.
Водещ: Забелязвате ли по какъв начин външната политика се обрисува като водеща тематика, която рефлектира и върху вътрешната ни непоклатимост?
Проф. Даниел Вълчев: Причината външната политика да е във фокуса е, че от доста години на процедура не е имало българска външна политика. Ние бяхме изпаднали в обстановка, в която аз, като човек, който се интересува от обществения живот, се колебаех по какъв начин се споделя външният ни министър. Важно ми се вижда по какъв начин България стои в Европейски Съюз и за първи път от много време на мен персонално ми е умерено, когато българският министър-председател отива в Брюксел. Преди не ми беше умерено.
Водещ: Външната политика неизбежно ще дефинира и идната президентска акция. Какви са упованията Ви за кандидатурите, да вземем за пример спряганото име на Андрей Гюров от дясното пространство?
Проф. Даниел Вълчев: На тези президентски избори най-вероятно ще се състезават претенденти, които са издигнати от инициативни комитети, като се изключи господин Костадин Костадинов, който обичайно се явява като претендент на „ Възраждане “. Относно кандидатурата на господин Гюров, издигането му от предприемчив комитет е резултат по-скоро на прагматични съображения, а не на надълбоко политическо решение. Причината е, че не всички в тази коалиция биха го подкрепили единомислещо. Той е един приветлив и естествен човек, добра кандидатура, само че съгласно мен мъчно ще излезе отвън общността, която обичайно би го подкрепила. Освен това е въпрос и на вътрешнополитически сметки до каква степен една такава кандидатура подхожда на водачите в тази коалиция и дали няма да оспори водачеството им.
Водещ: А във връзка с " Прогресивна България " и поддръжката на президента Румен Радев?
Проф. Даниел Вълчев: По отношение на господин Радев, съгласно мен огромният въпрос за него е не толкоз да завоюва изрично, колкото неговият претендент очевидно да не загуби. Българите сме леко песимистичен народ и доста пъти сме показвали, че не сме склонни да слагаме всички яйца в една кошница и да се хвърляме всеобщо в единствено една посока. Ще бъде любопитно да забележим развиването на обстановката след прекосяването на по-топлите месеци.
Водещ: Казахте, че на правосъдната система не ѝ би трябвало мудна и протяжна промяна, а съответни промени. Тръгна ли към този момент правосъдната промяна със законовите промени, които се вършат сега?
Проф. Даниел Вълчев: Има съответни стъпки, като да вземем за пример тласъкът за избор на нов Висш правосъден съвет и попълването на антикорупционната комисия. Но не би трябвало да забравяме, че когато има систематичен проблем, той не може да бъде решен единствено с лични разбърквания – систематичният проблем изисква редовно решение. Ако всичко се сведе до това да сменим едни хора с други, нищо доста няма да произлезе от това. Ако толкоз години избираме Висш правосъден съвет и в никакъв случай не сме удовлетворени от състава му, може би нещо в самите му пълномощия не е както би трябвало. Същото важи и за прокуратурата – в случай че концепцията е сбъркана, би трябвало да се промени тя, а не просто да се фокусираме върху конюнктурни и лични смени.
Водещ: Тази седмица изпратихте следващите завършващи студенти от Юридическия факултет на Софийския университет. Какво бихте им споделили за край?
Проф. Даниел Вълчев: Връчихме дипломите на близо 300 наши ученици. Около 75-80% от студентите ни съумяват да завършат с випуска си, защото ние се отнасяме доста съществено към подготовката им. Преди осем години приехме и специфична клетва на посветилите се на правото, която младите адвокати поставят тържествено. По-възрастните генерации постоянно имат едно леко шизофренно отношение към младите – от една страна се тормозим какви са и дали няма да съсипят построеното, само че въпреки това тайничко се надяваме, че те ще бъдат по-добри от нас и ще създадат света едно по-добро място. Българското общество ще благоденства едвам тогава, когато се осъзнаем като народ и разберем, че доста неща зависят от нашите общи, взаимни дейности, а не от това да се спасяваме един по един.
Прочетете още
В един прям разбор на геополитическата обстановка, смисъла от символичните наказания против Русия и идните избори, той акцентира, че дълги години страната ни е страдала от цялостна липса на външна политика. По думите му обществото ни е било изпаднало в обстановка, в която даже хората, следящи обществения живот, са се „ колебаели по какъв начин се споделя външният министър “, по тази причина през днешния ден най-важният спор е кой действително диктува националния ни приоритет – жителите или едно държавно управление, което „ има самочувствието, че знае най-вече от всички “.
Вижте акцентите от изявлението:
Водещ: Господин професоре, 19 години след присъединението ни към Европейския съюз, смятате ли, че България към този момент ще може да показва своя позиция, без да води постоянно политика на единодушие („ йес политика “), и да споделя своето мнение, преди да чуе какво желаят другите?
Проф. Даниел Вълчев: Въпросът е доста добър. Според мен главният въпрос е дали България има самочувствието изобщо да сложи собствен интерес, който по някаква причина не съответствува с интереса на Европейската комисия или на други страни. Вторият огромен въпрос е кой дефинира българския народен интерес. Дали той се дефинира от българските жители, които избират своите представители в Народното събрание и оттова държавно управление, което би трябвало да се преценява с техните настроения? Или държавното управление има самочувствието, че знае най-вече от всички и организира политика, без значение какво мислят българите. Разбира се, не постоянно, когато една страна сложи остро въпрос в границите на Европейски Съюз, тя го отстоява до дъно – от време на време политиката изисква компромиси.
Водещ: В подтекста на глобите против Москва, когато България предизвестява, че може да наложи несъгласие върху нов пакет, в случай че там участва името на съветския патриарх Кирил, това израз на самостоятелна позиция ли е или изпадане в изолираност?
Проф. Даниел Вълчев: Големият въпрос с войната в Украйна е по какъв начин ние, европейците, виждаме нейния край. Дали изобщо виждаме някакъв край и в случай че си представим света след пет години, кои са стъпките, които биха ни довели по-близо до мечтаното от нас положение. Лично аз не съм огромен почитател на всевъзможен тип наказания, които имат напълно символен темперамент. Ако глобите притискат една от воюващите страни, с цел да се реализира съглашение, това би имало смисъл. Но глобите против съветския патриарх нямат никакъв в действителност смисъл. Това е един символен акт, с който се санкционира духовният лидер на една нация единствено тъй като тази нация е във война, което не ми се вижда като добър метод.
Водещ: Забелязвате ли по какъв начин външната политика се обрисува като водеща тематика, която рефлектира и върху вътрешната ни непоклатимост?
Проф. Даниел Вълчев: Причината външната политика да е във фокуса е, че от доста години на процедура не е имало българска външна политика. Ние бяхме изпаднали в обстановка, в която аз, като човек, който се интересува от обществения живот, се колебаех по какъв начин се споделя външният ни министър. Важно ми се вижда по какъв начин България стои в Европейски Съюз и за първи път от много време на мен персонално ми е умерено, когато българският министър-председател отива в Брюксел. Преди не ми беше умерено.
Водещ: Външната политика неизбежно ще дефинира и идната президентска акция. Какви са упованията Ви за кандидатурите, да вземем за пример спряганото име на Андрей Гюров от дясното пространство?
Проф. Даниел Вълчев: На тези президентски избори най-вероятно ще се състезават претенденти, които са издигнати от инициативни комитети, като се изключи господин Костадин Костадинов, който обичайно се явява като претендент на „ Възраждане “. Относно кандидатурата на господин Гюров, издигането му от предприемчив комитет е резултат по-скоро на прагматични съображения, а не на надълбоко политическо решение. Причината е, че не всички в тази коалиция биха го подкрепили единомислещо. Той е един приветлив и естествен човек, добра кандидатура, само че съгласно мен мъчно ще излезе отвън общността, която обичайно би го подкрепила. Освен това е въпрос и на вътрешнополитически сметки до каква степен една такава кандидатура подхожда на водачите в тази коалиция и дали няма да оспори водачеството им.
Водещ: А във връзка с " Прогресивна България " и поддръжката на президента Румен Радев?
Проф. Даниел Вълчев: По отношение на господин Радев, съгласно мен огромният въпрос за него е не толкоз да завоюва изрично, колкото неговият претендент очевидно да не загуби. Българите сме леко песимистичен народ и доста пъти сме показвали, че не сме склонни да слагаме всички яйца в една кошница и да се хвърляме всеобщо в единствено една посока. Ще бъде любопитно да забележим развиването на обстановката след прекосяването на по-топлите месеци.
Водещ: Казахте, че на правосъдната система не ѝ би трябвало мудна и протяжна промяна, а съответни промени. Тръгна ли към този момент правосъдната промяна със законовите промени, които се вършат сега?
Проф. Даниел Вълчев: Има съответни стъпки, като да вземем за пример тласъкът за избор на нов Висш правосъден съвет и попълването на антикорупционната комисия. Но не би трябвало да забравяме, че когато има систематичен проблем, той не може да бъде решен единствено с лични разбърквания – систематичният проблем изисква редовно решение. Ако всичко се сведе до това да сменим едни хора с други, нищо доста няма да произлезе от това. Ако толкоз години избираме Висш правосъден съвет и в никакъв случай не сме удовлетворени от състава му, може би нещо в самите му пълномощия не е както би трябвало. Същото важи и за прокуратурата – в случай че концепцията е сбъркана, би трябвало да се промени тя, а не просто да се фокусираме върху конюнктурни и лични смени.
Водещ: Тази седмица изпратихте следващите завършващи студенти от Юридическия факултет на Софийския университет. Какво бихте им споделили за край?
Проф. Даниел Вълчев: Връчихме дипломите на близо 300 наши ученици. Около 75-80% от студентите ни съумяват да завършат с випуска си, защото ние се отнасяме доста съществено към подготовката им. Преди осем години приехме и специфична клетва на посветилите се на правото, която младите адвокати поставят тържествено. По-възрастните генерации постоянно имат едно леко шизофренно отношение към младите – от една страна се тормозим какви са и дали няма да съсипят построеното, само че въпреки това тайничко се надяваме, че те ще бъдат по-добри от нас и ще създадат света едно по-добро място. Българското общество ще благоденства едвам тогава, когато се осъзнаем като народ и разберем, че доста неща зависят от нашите общи, взаимни дейности, а не от това да се спасяваме един по един.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ