Ето защо се опитваме да се харесаме на хора, които не харесват нас
Няма човек, който да не обича да получава похвали.
От друга страна, въпреки и да знаем, че хората сме разнообразни и няма по какъв начин да се напаснем с всеки и всеки да ни харесва и почита, даже когато отношението към него е благожелателно, мисълта да се харесаме на тези, за които знаем, че не ни харесват, като че ли не излиза от мислите ни. Защо се опитваме да се харесаме на хора, които не харесват нас?
Синдромът на пещерния човек
Зад натрапчивия блян да се харесаме на хора, които искрено ни подценяват, стои надълбоко закодиран постепенен механизъм, считат психолози. В праисторически времена изключването от племето е означавало сигурна гибел, заради което човешкият мозък е еволюирал по този начин, че да възприема общественото отменяне в същите невронни центрове, които обработват физическата болежка. Когато усетим, че някой в обкръжението ни не ни харесва, подсъзнанието ни сигнализира за заплаха и ни тласка към хиперактивно държание, с цел да „ изправим “ връзката и да си върнем чувството за сигурност, даже това да наподобява като липса на достолепие в профил.
Призраци от детството
Психолозите постоянно изясняват това държание посредством моделите на обвързаност, образувани в ранното детство. Ако човек е израснал с прочувствено леден, прекомерно сериозен или сложен за облекчаване родител, той привиква с концепцията, че любовта и вниманието не се дават безплатно, а би трябвало да бъдат извоювани с цената на големи старания. В зрелост той подсъзнателно търси сътрудници, другари или познати, които повтарят този леден модел. Опитът да накараш разграничавания човек да те хареса в действителност е просрочен психически опит да пренапишеш предишното и най-сетне да получиш валидацията, която ти е била отказана като дете.
Подхранване на самочувствието
Когато даден човек има лабилно самочувствие, неговата визия за себе си зависи напълно от огледалото на външния свят. Ако той има вяра, че е добър, занимателен или сполучлив, а отсреща си има човек, който го пренебрегва или подлага на критика, в мозъка му поражда мощен когнитивен дисонанс. Това е разминаване сред неговата самокритика и действителността. За да позволи този вътрешен спор и да избави егото си, индивидът не може просто да си тръгне, в противен случай. Фокусира се маниакално върху рецензия, вярвайки, че в случай че промени мнението на тези, за които знае, че не го харесват, ще си върне вътрешния баланс и чувството за лична стойност.
Комплексът на отличника
Такива хора постоянно са израснали с вярването, че любовта и вниманието би трябвало да се „ заслужат “ с положително държание, висок триумф или глезене. Човек придвижва този детски модел в в зрелост във всичките си взаимоотношения, без значение дали те са с родственици, сътрудници, другари, любовна връзка, вярвайки, че в случай че е задоволително потребен, занимателен, угодлив или хвалебствен, най-после ще промени отношението и на най-големия негов критик. Това е наивното поверие, че с положително държание можеш да превъзпиташ непознатата завист или клеветничество.
Страх от злословия
Хората, които се пробват да се харесат на безусловно всички, страдат от уплаха от обществено изключване. Мисълта, че някъде има човек, който не ги утвърждава, ги докарва до обезсърчение, тъй като разрушава илюзията им за съвършенност. Вместо да одобряват действителността, те стартират настъпателно да се увъртат към нежелаещите ги, пробвайки се да управляват какво мислят те за тях и да ги манипулират с прекомерна вежливост, с цел да спрат рецензиите им.
Законът на недостига
В човешката душeвност работи необикновен пазарен принцип, считат експерти. Например нещата, които са леснодостъпни, бързо губят своята стойност, до момента в който дефицитните запаси наподобяват скъпи. Одобрението и комплиментите на хората, които ни обичат и поддържат по дифолт, постоянно се одобряват за даденост и се омаловажават. В същото време студенината и критичността на хората, които не ни харесват, изкуствено подвигат акциите им. Тяхното благоволение се трансформира в дефицитна стока, която несигурният човек желае да има непременно, с цел да си потвърди, че е кадърен да завоюва утвърждението им.
Допаминовият капан
Опитът да се харесаме на враждебно настроени хора има своето чисто физиологично пояснение, обвързвано с допаминовата система на мозъка. Проучванията в региона на поведенческата логика на психиката демонстрират, че предвидимото положително отношение не провокира мощен прочувствен отклик, само че така наречен „ изменчиво заплащане “, когато някой ту ни пренебрегва, ту ни пусне дребна усмивка или комплимент, безусловно ни пристрастява. Тази неустановеност кара мозъка да преследва мимолетните моменти на утвърждение.
От друга страна, въпреки и да знаем, че хората сме разнообразни и няма по какъв начин да се напаснем с всеки и всеки да ни харесва и почита, даже когато отношението към него е благожелателно, мисълта да се харесаме на тези, за които знаем, че не ни харесват, като че ли не излиза от мислите ни. Защо се опитваме да се харесаме на хора, които не харесват нас?
Синдромът на пещерния човек
Зад натрапчивия блян да се харесаме на хора, които искрено ни подценяват, стои надълбоко закодиран постепенен механизъм, считат психолози. В праисторически времена изключването от племето е означавало сигурна гибел, заради което човешкият мозък е еволюирал по този начин, че да възприема общественото отменяне в същите невронни центрове, които обработват физическата болежка. Когато усетим, че някой в обкръжението ни не ни харесва, подсъзнанието ни сигнализира за заплаха и ни тласка към хиперактивно държание, с цел да „ изправим “ връзката и да си върнем чувството за сигурност, даже това да наподобява като липса на достолепие в профил.
Призраци от детството
Психолозите постоянно изясняват това държание посредством моделите на обвързаност, образувани в ранното детство. Ако човек е израснал с прочувствено леден, прекомерно сериозен или сложен за облекчаване родител, той привиква с концепцията, че любовта и вниманието не се дават безплатно, а би трябвало да бъдат извоювани с цената на големи старания. В зрелост той подсъзнателно търси сътрудници, другари или познати, които повтарят този леден модел. Опитът да накараш разграничавания човек да те хареса в действителност е просрочен психически опит да пренапишеш предишното и най-сетне да получиш валидацията, която ти е била отказана като дете.
Подхранване на самочувствието
Когато даден човек има лабилно самочувствие, неговата визия за себе си зависи напълно от огледалото на външния свят. Ако той има вяра, че е добър, занимателен или сполучлив, а отсреща си има човек, който го пренебрегва или подлага на критика, в мозъка му поражда мощен когнитивен дисонанс. Това е разминаване сред неговата самокритика и действителността. За да позволи този вътрешен спор и да избави егото си, индивидът не може просто да си тръгне, в противен случай. Фокусира се маниакално върху рецензия, вярвайки, че в случай че промени мнението на тези, за които знае, че не го харесват, ще си върне вътрешния баланс и чувството за лична стойност.
Комплексът на отличника
Такива хора постоянно са израснали с вярването, че любовта и вниманието би трябвало да се „ заслужат “ с положително държание, висок триумф или глезене. Човек придвижва този детски модел в в зрелост във всичките си взаимоотношения, без значение дали те са с родственици, сътрудници, другари, любовна връзка, вярвайки, че в случай че е задоволително потребен, занимателен, угодлив или хвалебствен, най-после ще промени отношението и на най-големия негов критик. Това е наивното поверие, че с положително държание можеш да превъзпиташ непознатата завист или клеветничество.
Страх от злословия
Хората, които се пробват да се харесат на безусловно всички, страдат от уплаха от обществено изключване. Мисълта, че някъде има човек, който не ги утвърждава, ги докарва до обезсърчение, тъй като разрушава илюзията им за съвършенност. Вместо да одобряват действителността, те стартират настъпателно да се увъртат към нежелаещите ги, пробвайки се да управляват какво мислят те за тях и да ги манипулират с прекомерна вежливост, с цел да спрат рецензиите им.
Законът на недостига
В човешката душeвност работи необикновен пазарен принцип, считат експерти. Например нещата, които са леснодостъпни, бързо губят своята стойност, до момента в който дефицитните запаси наподобяват скъпи. Одобрението и комплиментите на хората, които ни обичат и поддържат по дифолт, постоянно се одобряват за даденост и се омаловажават. В същото време студенината и критичността на хората, които не ни харесват, изкуствено подвигат акциите им. Тяхното благоволение се трансформира в дефицитна стока, която несигурният човек желае да има непременно, с цел да си потвърди, че е кадърен да завоюва утвърждението им.
Допаминовият капан
Опитът да се харесаме на враждебно настроени хора има своето чисто физиологично пояснение, обвързвано с допаминовата система на мозъка. Проучванията в региона на поведенческата логика на психиката демонстрират, че предвидимото положително отношение не провокира мощен прочувствен отклик, само че така наречен „ изменчиво заплащане “, когато някой ту ни пренебрегва, ту ни пусне дребна усмивка или комплимент, безусловно ни пристрастява. Тази неустановеност кара мозъка да преследва мимолетните моменти на утвърждение.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ