ВАС: Обявеният от САЩ за корумпиран спецсъдия Андон Миталов не е извършил нарушения и правилно не е наказан
Спецсъдията Андон Миталов, разгласен от Съединени американски щати за подкупен, не е направил нарушавания и Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (СК на ВСС) вярно не го е наказала. Това реши дефинитивно петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с ръководител Румяна Папазова и членове Севдалина Червенкова, Росен Василев, Славина Владова и Мария Николова (докладчик).
Дисциплинарното произвеждане против Андон Миталов беше формирано при започване на 2020 година по предложение на тогавашния министър на правораздаването Данаил Кирилов, който изиска съдията да бъде уволнен (виж ). До делото се стигна след решението на Държавния департамент на Съединени американски щати да наложи възбрана за влизане в страната на Андон Миталов и членовете на фамилията му с претекст, че съдията е „ забъркан в сериозна корупция “ (виж ). Това беше първият случай, в който българин е глобен от Съединени американски щати поради „ сериозна корупция “.
Всъщност името на Миталов нашумя около случая с шефа на придвижване „ Русофили “ Николай Малинов, който е упрекнат в шпионство. В края на 2019 година стана ясно, че Миталов е разрешил на Малинов да пътува до Русия, без да е желано преди този момент позволение от прокуратурата.
През есента на 2019 година шефът на „ Русофили “ беше упрекнат и за образуване на незаконна скица за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Според проверяващите той е работил с околните до някогашния военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников организации „ Двуглав орел “ и Руски институт за стратегически проучвания, приемал задания против възнаграждение, свързани с въздействие върху вътрешната политика на България.
След като беше освободен против гаранция от 50 000 лв., на Малинов беше наложена възбрана да напуща страната. Адвокатите му желаеха от Специализирания углавен съд да анулира въобще възбраната, като мотивът бил обвързван със събития, проведени от фонд „ Руский мир “ и Международния славянски съюз, на които той бил поканен за присъединяване и за връчване на държавна премия.
Макар арбитър Андон Миталов да беше сезиран с искане да анулира напълно възбраната, той позволи на Малинов единствено краткотрайно да напусне България, без да се произнесе по настояването за отпадане на възбраната въобще. Според Наказателно-процесуален кодекс обаче, такова искане по време на следствието се насочва първо до наблюдаващия прокурор и единствено в случай че той откаже, може да се апелира пред съда.
Затова тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров сезира Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС) с искане да ревизира работата на съдията и вероятно да предложи той да бъде осъден или да му бъде осъществена изключителна препоръка поради утежняване на качеството на работата (виж ).
От ИВСС оповестиха, че не са открили нарушавания на арбитър Миталов при решението му да пусне Малинов да пътува до Русия, с цел да получи медал от Владимир Путин (виж и ).
След като Съединени американски щати оповестиха, че съдията е забъркан в сериозна корупция, Данаил Кирилов изиска уволнението на Миталов като основанията му бяха свързани с проблема с Малинов. В предлагането си за формиране на дисциплинарно произвеждане Данаил Кирилов посочи, че престижът на правосъдната власт и на страната е оскърбен и удостоверение за това е изказването от Държавния департамент на Съединени американски щати (виж ). Кирилов твърди още, че спецсъдията е получил 5000 лева за резултата от делото на Малинов.
Съдийската гилдия образува дисциплинарно произвеждане против спецсъдията. С 2 на 1 гласа дисциплинарният състав предложи той да не бъде наказван. Основният спор сред членовете на състава Атанаска Дишева и Боряна Димитрова, от една страна, и Даниела Марчева от друга е бил дали дейностите на спецсъдията по проблема с Николай Малинов са такива по образуването, придвижването и приключването на делото или става дума за същинска правораздавателна активност. В първия случай Висш съдебен съвет може да образува дисциплинарно произвеждане за осъществени нарушавания, а във втория – не, тъй като не може да се търси дисциплинарна отговорност за правораздавателна активност (виж повече ).
На 31 август 2021 година предлагането на дисциплинарния състав беше прегледано от колегията, само че не беше реализирано болшинство по нито едно от предложенията. За това да не бъде наказван гласовете бяха 5 на 5.
Последвало е второ предложение – Миталов да бъде осъден като за него гласовете бяха 6 на 4. Според член 33, алинея 4 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) решенията на Съдийската гилдия по дисциплинарните производства се вземат с минимум 8 гласа „ за “. Т.е. и по този въпрос нямаше нужното болшинство и по тази причина беше отсрочен. На 19 октомври още веднъж беше прегледан и тогава Семеен кодекс на Висш съдебен съвет не наказа Миталов с понижаване на заплатата с 20% за година, каквото предложение беше направено от член на съвета.
Решението на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет беше обжалвано от министъра на правораздаването.
Тричленен състав на Върховен административен съд обаче отхвърли жалбата като уточни, че няма доказателства Андон Миталов да е направил нарушаване (виж повече ).
Сега петчленен състав на съда удостовери решението на първата инстанция.
Върховните съдии показват, че дейностите на Миталов по проблема с Николай Малинов са такива по разглеждане на делото и извършване на правораздавателната му функционалност. „ Липсват каквито и да е доказателства, че при разглеждане на делото арбитър Миталов е нарушил съзнателно служебните си отговорности или че са налице умишлени дейности или бездействия от страна на магистрата, включително нарушение на разпоредбите на КЕПБМ, които да накърняват престижа на правосъдната власт. Изказването на американския дипломат на Съединени американски щати не е подкрепено с каквито и да е доказателства, макар че такива са изискани от страна на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет, с такива не е подкрепено и догатката на тогавашния министър на правораздаването за взета от съдията сума пари. При това състояние и при неналичието на доказателства за осъществено дисциплинарно нарушаване по смисъла на член 307, алинея 2 Закон за съдебната власт не следва да се постанова дисциплинарно наказване. Дисциплинарната отговорност на едно лице следва да бъде ангажирана тогава, когато са налице доказателства, че същото отговорно не е изпълнило служебните си отговорности или че е уязвило престижа на правосъдната власт “, показва петчленният състав на Върховен административен съд.
Той в детайли излага причини за това, че има годно решение на Съдийската гилдия, без значение че гласовете са били 5 на 5. „ Именно тъй като не е реализирано изискуемото от закона болшинство не е взето решение, по което и да е от предложенията, заради което доводите в касационната тъжба, че законът не планува опция решението на Семеен кодекс да бъде взето при еднакъв брой гласове, са неоснователни. Закон за съдебната власт категорично в член 33, алинея 4, изр. второ планува, че когато за приемане на решение липсва нужното болшинство, се счита, че е налице решение за отменяне, което предстои на обжалване по реда на член 36. Именно заради недостигане на нужното болшинство не се е стигнало до взимане на решение освен на съвещанието на Висш съдебен съвет на 19 октомври 2021 година, което е предмет на процесния правосъден спор, само че и на предходните съвещания “, споделя Върховен административен съд.
Той отхвърля изказванията в жалбата на правосъдния министър, че при еднакъв брой гласове и при съществуване единствено на претекстове в посока налагане на наказване на спецсъдията заради открито и осъществено от него дисциплинарно нарушаване не ставало ясно, за какво Висш съдебен съвет дава превес на гласувалите срещу налагане на наказването.
Петчленният състав показва, че при няколкото разисквания на проблема в поддръжка на предлагането за налагане на наказване на Миталов са се изказали Вероника Имова и Даниела Марчева, а противоположната позиция са заели ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков и Атанаска Дишева. В тази връзка касационната инстанция акцентира, че не е правилно, че има претекстове единствено в посока за налагане на наказване на спецсъдията и че кадровиците са възприели тезата на Имова да доказаност на нарушаването.
„ Отразеното в протоколите от съвещанията на Висш съдебен съвет демонстрират сериозната полемика, която е извършена при взимане на всяко от решенията на обособените съвещания, с цел да се стигне и до процесното решение, като протоколът от съвещанието на 19 октомври 2021 година съдържа единствено изявления срещу налагане на препоръчаното наказване. Протоколите отразяват както изявления в поддръжка предлагането на дисциплинарния състав за неналагане на дисциплинарно наказване, по този начин и в поддръжка на налагане на наказване, включително по-лекото препоръчано. Проведените диспути, отразени в протоколите, демонстрират неналичието на изрично образувано болшинство по което и да е от решенията, заради което вярно от Висш съдебен съвет и от решаващия съд и поради общата наредба на член 34, алинея 3, изр. второ Закон за съдебната власт е признато, че резултатите от гласуването на 19 октомври 2021 година водят до решение „ НЕ ПРИЕМА предлагането за налагане на дисциплинарно наказване по член 308, алинея 1, т. 2 Закон за съдебната власт – „ понижаване на главното трудово заплащане в размер на 20% за период от една година “ на Андон Миталов – арбитър в Специализирания углавен съд “, доколкото това е последното предложение, поради член 320, алинея 3, т. 2, писмен знак „ б “ Закон за съдебната власт, което е подложено на гласоподаване “, споделя Върховен административен съд. Той добавя, че съгласно член 320, алинея 7 от Закон за съдебната власт претекстовете на взетото решение съставляват изявленията, направени по време на съвещанията на Висш съдебен съвет. А на това на 19 октомври 2021 година претекстове срещу предлагането са изложили двама кадровици. Тези изявления следва да се одобряват за претекстове, за какво не се приема предлагането, заключава Върховен административен съд.
Дисциплинарното произвеждане против Андон Миталов беше формирано при започване на 2020 година по предложение на тогавашния министър на правораздаването Данаил Кирилов, който изиска съдията да бъде уволнен (виж ). До делото се стигна след решението на Държавния департамент на Съединени американски щати да наложи възбрана за влизане в страната на Андон Миталов и членовете на фамилията му с претекст, че съдията е „ забъркан в сериозна корупция “ (виж ). Това беше първият случай, в който българин е глобен от Съединени американски щати поради „ сериозна корупция “.
Всъщност името на Миталов нашумя около случая с шефа на придвижване „ Русофили “ Николай Малинов, който е упрекнат в шпионство. В края на 2019 година стана ясно, че Миталов е разрешил на Малинов да пътува до Русия, без да е желано преди този момент позволение от прокуратурата.
През есента на 2019 година шефът на „ Русофили “ беше упрекнат и за образуване на незаконна скица за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Според проверяващите той е работил с околните до някогашния военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников организации „ Двуглав орел “ и Руски институт за стратегически проучвания, приемал задания против възнаграждение, свързани с въздействие върху вътрешната политика на България.
След като беше освободен против гаранция от 50 000 лв., на Малинов беше наложена възбрана да напуща страната. Адвокатите му желаеха от Специализирания углавен съд да анулира въобще възбраната, като мотивът бил обвързван със събития, проведени от фонд „ Руский мир “ и Международния славянски съюз, на които той бил поканен за присъединяване и за връчване на държавна премия.
Макар арбитър Андон Миталов да беше сезиран с искане да анулира напълно възбраната, той позволи на Малинов единствено краткотрайно да напусне България, без да се произнесе по настояването за отпадане на възбраната въобще. Според Наказателно-процесуален кодекс обаче, такова искане по време на следствието се насочва първо до наблюдаващия прокурор и единствено в случай че той откаже, може да се апелира пред съда.
Затова тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров сезира Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС) с искане да ревизира работата на съдията и вероятно да предложи той да бъде осъден или да му бъде осъществена изключителна препоръка поради утежняване на качеството на работата (виж ).
От ИВСС оповестиха, че не са открили нарушавания на арбитър Миталов при решението му да пусне Малинов да пътува до Русия, с цел да получи медал от Владимир Путин (виж и ).
След като Съединени американски щати оповестиха, че съдията е забъркан в сериозна корупция, Данаил Кирилов изиска уволнението на Миталов като основанията му бяха свързани с проблема с Малинов. В предлагането си за формиране на дисциплинарно произвеждане Данаил Кирилов посочи, че престижът на правосъдната власт и на страната е оскърбен и удостоверение за това е изказването от Държавния департамент на Съединени американски щати (виж ). Кирилов твърди още, че спецсъдията е получил 5000 лева за резултата от делото на Малинов.
Съдийската гилдия образува дисциплинарно произвеждане против спецсъдията. С 2 на 1 гласа дисциплинарният състав предложи той да не бъде наказван. Основният спор сред членовете на състава Атанаска Дишева и Боряна Димитрова, от една страна, и Даниела Марчева от друга е бил дали дейностите на спецсъдията по проблема с Николай Малинов са такива по образуването, придвижването и приключването на делото или става дума за същинска правораздавателна активност. В първия случай Висш съдебен съвет може да образува дисциплинарно произвеждане за осъществени нарушавания, а във втория – не, тъй като не може да се търси дисциплинарна отговорност за правораздавателна активност (виж повече ).
На 31 август 2021 година предлагането на дисциплинарния състав беше прегледано от колегията, само че не беше реализирано болшинство по нито едно от предложенията. За това да не бъде наказван гласовете бяха 5 на 5.
Последвало е второ предложение – Миталов да бъде осъден като за него гласовете бяха 6 на 4. Според член 33, алинея 4 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) решенията на Съдийската гилдия по дисциплинарните производства се вземат с минимум 8 гласа „ за “. Т.е. и по този въпрос нямаше нужното болшинство и по тази причина беше отсрочен. На 19 октомври още веднъж беше прегледан и тогава Семеен кодекс на Висш съдебен съвет не наказа Миталов с понижаване на заплатата с 20% за година, каквото предложение беше направено от член на съвета.
Решението на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет беше обжалвано от министъра на правораздаването.
Тричленен състав на Върховен административен съд обаче отхвърли жалбата като уточни, че няма доказателства Андон Миталов да е направил нарушаване (виж повече ).
Сега петчленен състав на съда удостовери решението на първата инстанция.
Върховните съдии показват, че дейностите на Миталов по проблема с Николай Малинов са такива по разглеждане на делото и извършване на правораздавателната му функционалност. „ Липсват каквито и да е доказателства, че при разглеждане на делото арбитър Миталов е нарушил съзнателно служебните си отговорности или че са налице умишлени дейности или бездействия от страна на магистрата, включително нарушение на разпоредбите на КЕПБМ, които да накърняват престижа на правосъдната власт. Изказването на американския дипломат на Съединени американски щати не е подкрепено с каквито и да е доказателства, макар че такива са изискани от страна на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет, с такива не е подкрепено и догатката на тогавашния министър на правораздаването за взета от съдията сума пари. При това състояние и при неналичието на доказателства за осъществено дисциплинарно нарушаване по смисъла на член 307, алинея 2 Закон за съдебната власт не следва да се постанова дисциплинарно наказване. Дисциплинарната отговорност на едно лице следва да бъде ангажирана тогава, когато са налице доказателства, че същото отговорно не е изпълнило служебните си отговорности или че е уязвило престижа на правосъдната власт “, показва петчленният състав на Върховен административен съд.
Той в детайли излага причини за това, че има годно решение на Съдийската гилдия, без значение че гласовете са били 5 на 5. „ Именно тъй като не е реализирано изискуемото от закона болшинство не е взето решение, по което и да е от предложенията, заради което доводите в касационната тъжба, че законът не планува опция решението на Семеен кодекс да бъде взето при еднакъв брой гласове, са неоснователни. Закон за съдебната власт категорично в член 33, алинея 4, изр. второ планува, че когато за приемане на решение липсва нужното болшинство, се счита, че е налице решение за отменяне, което предстои на обжалване по реда на член 36. Именно заради недостигане на нужното болшинство не се е стигнало до взимане на решение освен на съвещанието на Висш съдебен съвет на 19 октомври 2021 година, което е предмет на процесния правосъден спор, само че и на предходните съвещания “, споделя Върховен административен съд.
Той отхвърля изказванията в жалбата на правосъдния министър, че при еднакъв брой гласове и при съществуване единствено на претекстове в посока налагане на наказване на спецсъдията заради открито и осъществено от него дисциплинарно нарушаване не ставало ясно, за какво Висш съдебен съвет дава превес на гласувалите срещу налагане на наказването.
Петчленният състав показва, че при няколкото разисквания на проблема в поддръжка на предлагането за налагане на наказване на Миталов са се изказали Вероника Имова и Даниела Марчева, а противоположната позиция са заели ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков и Атанаска Дишева. В тази връзка касационната инстанция акцентира, че не е правилно, че има претекстове единствено в посока за налагане на наказване на спецсъдията и че кадровиците са възприели тезата на Имова да доказаност на нарушаването.
„ Отразеното в протоколите от съвещанията на Висш съдебен съвет демонстрират сериозната полемика, която е извършена при взимане на всяко от решенията на обособените съвещания, с цел да се стигне и до процесното решение, като протоколът от съвещанието на 19 октомври 2021 година съдържа единствено изявления срещу налагане на препоръчаното наказване. Протоколите отразяват както изявления в поддръжка предлагането на дисциплинарния състав за неналагане на дисциплинарно наказване, по този начин и в поддръжка на налагане на наказване, включително по-лекото препоръчано. Проведените диспути, отразени в протоколите, демонстрират неналичието на изрично образувано болшинство по което и да е от решенията, заради което вярно от Висш съдебен съвет и от решаващия съд и поради общата наредба на член 34, алинея 3, изр. второ Закон за съдебната власт е признато, че резултатите от гласуването на 19 октомври 2021 година водят до решение „ НЕ ПРИЕМА предлагането за налагане на дисциплинарно наказване по член 308, алинея 1, т. 2 Закон за съдебната власт – „ понижаване на главното трудово заплащане в размер на 20% за период от една година “ на Андон Миталов – арбитър в Специализирания углавен съд “, доколкото това е последното предложение, поради член 320, алинея 3, т. 2, писмен знак „ б “ Закон за съдебната власт, което е подложено на гласоподаване “, споделя Върховен административен съд. Той добавя, че съгласно член 320, алинея 7 от Закон за съдебната власт претекстовете на взетото решение съставляват изявленията, направени по време на съвещанията на Висш съдебен съвет. А на това на 19 октомври 2021 година претекстове срещу предлагането са изложили двама кадровици. Тези изявления следва да се одобряват за претекстове, за какво не се приема предлагането, заключава Върховен административен съд.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ