Спецсъдът и прокуратурата бяха превърнати в удобна бухалка през последните

...
Спецсъдът и прокуратурата бяха превърнати в удобна бухалка през последните
Коментари Харесай

Лена Бориславова: Спецсъдът и прокуратурата бяха превърнати в удобна бухалка през последните години

Спецсъдът и прокуратурата бяха превърнати в комфортна бухалка през последните години, съобщи на брифинг в министерския съвет говорителката на кабинета Лена Бориславова. Поводът за изказването й бяха голям брой медийни запитвания след състоялия се по-рано денем брифинг на Прокуратурата на Република България, написа.

В българското общество има остро чувство за липса на правдивост и правораздаване. Съдебните и досъдебните производства се точат с години. Специализираният съд и прокуратурата бяха превърнати в комфортна бухалка, акцентира Бориславова.

Основна причина за неприемане на нашия План за възобновяване и резистентност беше точно неналичието на задоволително уверено и значими поръчки за промени по отношение на отговорността и отчетността на основния прокурор и българската прокуратура, сподели говорителката.

Тя подсети, че още през 2010 година България е наказана по делото " Колеви " от европейските институции, по тази причина че липсват гаранции по какъв начин действа българската прокуратура и нейната отчетност, добави тя.

Само за 100 дни към този момент сме на път да приемем на второ четене закриването на спецсъда и прокуратурата. В ход е и внасянето на законопроекта за КПКОНПИ. Министерският съвет към този момент е контактна точка на Европейската прокуратура за подаване на сигнали по самостоятелен метод, описа Бориславова.

В министерство на правораздаването действат към 100 работни групи, които се срещат по два пъти седмични, с цел да работят по промени за правораздаването. Тези дейности са единствено началото, само че са решителна крачка в вярната посока, счита Бориславова.

Българската изпълнителна власт няма да се откаже и ще продължава да работи интензивно в тази посока, безапелационна бе тя.

За нас буди учудване редица обстоятелства в държанието на прокуратурата добави тя. Недоумение по думите й, буди и поканата на спецпрокуратурата да бъде изпратен лист на физически лица, които могат да бъдат разследвани.

Прокуратурата не трябва да не помни, че тя дължи и отчетност на българския народ, сподели в умозаключение Бориславова.

Малко преди този момент Прокуратурата на Република България изпрати до медиите преглед на политическите изказвания, които съгласно обвиняването са " погрешни нападки, ориентирани към уронване престижа на правосъдната власт и засягащи върховенството на закона, правовата страна и съществени национални и европейски полезности. " Посочените цитати са от интервала 15.03-27.03.2022 година, излиза наяве от справката на прокурорите.

Отчитаме голям брой офанзиви от представители на изпълнителната и законодателната власт, ориентирани против правосъдната власт и в частност прокуратурата, заяви по-рано Десислава Пиронева, заместител на основния прокурор Иван Гешев. Предвид техния забележителен размер се стига до засягане на престижа на правосъдната власт. Тези офанзиви изкривяват публичната визия за активността на прокуратурата, като това заплашва правата на всеки един жител поради нарушаването на върховенството на закона, съобщи Пиронева.

Ето и листата с цитати, които прокуратурата дефинира като " погрешни политически изказвания ":

№ 1 15.03.2022 година

Христо Иванов – депутат и съпредседател на

парламентарната група на " Демократична България " в 47-ото Народно

заседание: “…Фактологията към „ Барселонагейт “ е известна от

години, само че чакам следващото замитане под килима… “

Специализираната прокуратура неведнъж е предоставяла информация

по този случай. По досъдебното произвеждане се правят дейности.

Всеки български жител може елементарно да се запознае след инспекция в

интернет.

№ 2 15.03.2022 година

Надежда Йорданова – министър на правораздаването: “…липсата на промяна

в българската правосъдна система директно ще се отрази на достъпа до

средства от ЕС… “

Това е погрешно изказване, което буди терзание за непрекъснатото

нарушение от българските политици на правилото на разделяне на

управляващите и директна интервенция в независимостта на българската правосъдна система.

На 20.12.2021 година е дадена конференция на Прокуратура на Република България, на която в детайли е

обяснено, че това е пропагандна теза за политически цели.

№ 3 15.03.2022 година

Кирил Петков - министър-председател на Република България: “…на нас

безусловно са ни вързани ръцете. Примерът за „ Булгаргаз “ е тъкмо този.

Денят преди Министерство на вътрешните работи, може би, да влезе в арест, досието за „ Булгаргаз “

беше конфискувана от прокуратурата и споделиха дотук… “

Казаното не дава отговор на истината и демонстрира непознаване на Конституцията

на Република България (КРБ) и законите на страната. Прокуратурата

неведнъж е уведомила обществеността за хода на досъдебното

произвеждане, което все още не е завършило.

В Конституция на Република България ясно са разграничени пълномощията на изпълнителната и правосъдната

управляващи и една от задачите на разделянето на управляващите е да бъде изключено

преодоляването и контрола на изпълнителната власт над правосъдната.

Разследването по досъдебното произвеждане се води от Главна дирекция

„ Национална полиция “ (ГДНП), като част от дейностите по следствието

са осъществени от наблюдаващия прокурор.

Важно е да бъде маркирано, че мярка за неотклонение „ задържане под

стража “ според член 17, алинея 2 и член 64, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, се взема единствено от съда.

№ 4 17.03.2022 година

Христо Иванов – депутат и съпредседател на

парламентарната група на " Демократична България " в 47-ото Народно

заседание:

“… Ние постоянно сме упорствали да се вкарат доста по-сериозни форми

на отчетност и през бюджета за успеваемостта на работата на

прокуратурата… “

Показва се непознаване на Конституция на Република България и практиката на Конституционен съд и законите на страната,

а по този начин също и на Становища на КСЕП и други актове на Съвета на Европа

и Европейски Съюз. С намаляването на бюджета за правосъдната система, в частност за

Прокуратура на Република България, което е противоконституционно, на процедура се стига до засягане на

независимостта и до значително затрудняване, даже парализиране на

активността ѝ.

Според тълкувателно решение на Конституционния съд, държавният

бюджет би трябвало да обезпечава средства за действие на откритите в

Конституцията държавни институции, включително и на органите на

правосъдната власт, и всяко отклоняване от това обвързване, е изискване за

противоконституционност.

№ 5 18.03.2022 година

Асен Василев - Заместник министър-председател по еврофондовете и

министър на финансите: “… най-сетне се работи по сигнала на

Божков и вредата от 556 млн. лева в бюджета… “

Докладът на АДФИ от 2021 година повтаря констатациите на отчет от 2020

година, предоставен от прокурор от Специализираната прокуратура (СпП), а

не от министър Василев, който е послужил в следствието против В.

Божков. Също още през 2020 година е получен сигнал от В. Божков и са

тествани всичките му изказванията, в целокупност по досъдебното

произвеждане, следено от СпП. По искане на наблюдаващ

досъдебното произвеждане прокурор, Специализираният углавен съд е

позволил и е наложил посредством запори и възбрани обезпечения по реда на член

72 от Наказателно-процесуален кодекс във връзка с цялото движимо и недвижимо имущество на

обвинения Божков. В този смисъл събирането на тази сума е

обезпечено.

№ 6 19.03.2022 година

Изказване на Христо Иванов – депутат и съпредседател на

парламентарната група на " Демократична България " в 47-ото Народно

заседание: “… Има един факт, който безусловно не може да бъде

заобиколен - макар че има процесуална опция Васил Божков да

бъде разпитан от отдалеченост и той е изявявал подготвеност да даде

показания, на мен не ми е известно българската прокуратура да е

събрала тези показания за тези изказвания, тъй че те да бъдат

проверени… “

Непознаване на Конституция на Република България и законите на страната, по отношение на осъществяване на

дейности по следствието с присъединяване на обвинения - член 219 от Наказателно-процесуален кодекс.

Същият изключва разпит на обвинен, посредством видеоконферентна връзка,

преди да му бъде предявено обвиняването персонално в горното му качество.

№ 7 20.03.2022 година

Лена Бориславова - Началник на политическия кабинет на държавното управление

на Кирил Петков: “…Прокуратурата комфортно пропусна импортирани от Васил

Божков данни… “, „ …саботаж ” е, че дълго време държавното

обвиняване е отказвала да образува въпросното досъдебно

производство… “

Непознаване на Конституция на Република България и законите на страната, прокуратурата е проверила

данните от сигнала на В. Божков след подаването му през м. юни 2020 година

Обществеността е навреме осведомена за това събитие.

№ 8 20.03.2022 година

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи “… Няма спънка

Божков да бъде разпитан от Дубай с видеоконферентна връзка… “

“…Той дефинира като професионален гаф по-рано изказаното

изказване на ръководителя на Специализираната прокуратура, че

предприемачът не може да бъде разпитан онлайн… “

Непознаване на Конституция на Република България и Наказателно-процесуален кодекс, може да бъде разпитан като очевидец, само че при

съществуване на избрани предпоставки, само че никога отвън

процедурите по Наказателно-процесуален кодекс. Република България няма контракт за правна помощ с

ОАЕ, което всъщност значи, че единствено съответните управляващи на тази

страна би трябвало да преценяват дали да изпълнят молбата за правна помощ в

изискванията на реципрочност. Следва да се уточни, че досега нямаме

изпълнена молба за правна помощ, отправена до ОАЕ.

№ 9 23.03.2022 година

Христо Иванов – депутат и съпредседател на

парламентарната група на " Демократична България " в 47-ото Народно

заседание: “… Със закриването на профилирания съд се закрива една

конструкция, която беше замислена като политически съд… “

Изказване, без нито един юридически мотив, без претекстове, без да се показва

по отношение на кои политици са били повдигнати обвинявания, а още повече от коя

политическа мощ са. Специализираната прокуратура, която е

съответстваща на Специализиран углавен съд, е ефикасна и ефикасна

конструкция, което събитие личи от отчета по механизма за

съдействие и инспекция през 2019 година и във всички отчети на

Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета по отношение на

напредъка на България по Механизма за съдействие и инспекция в

интервала от 2012 година до 2018 година, както и в направения разбор от ПК на Висш съдебен съвет,

който показва, че за обследвания интервал наказани с влезнала в действие присъда

на всички инстанции са 1157 лица, а оправдани са единствено 83 лица или 2,3

%. Именно този прогрес бе повода през 2017 година да бъде

свален мониторинга по отношение на България20.

На 09.12.2021 година в гр. София се организира Международната конференция

„ Съдебна промяна. Специализирано правораздаване “. В нея взеха присъединяване

Адриан Лазара - ръководител на Комисията по правни въпроси на

Европейския парламент, Ладислав Хамран - президент на " Евроджъст ",

Долорес Делгадо - основен прокурор на Кралство Испания, Джанлуиджи

Пратола, заместник-главен прокурор при Касационния съд на Република

Италия, Хан Мораал - общоприет секретар на Международната асоциация

на прокурорите и доста други, които акцентираха нуждата от

специализация в правораздаването, която да противодейства на модерната

модерна престъпност. Признание за проявения професионализъм

при взаимната работа на Специализираната прокуратура по 2 проблема бе

изразено с публично писмо от Националното бюро на България в

Евроджъст. Добрата работа сложи СпП отпред на секретариата на

непрекъснатата конференция на прокурорите, борещи се с проведената

престъпност, която е под егидата на ОССЕ. Напредъкът в битката с

проведената престъпност се показва и в Независимия разбор на

структурния и функционален модел на Прокуратура на Република България – 2016 година, осъществен от

експертния съвет на Службата за поддръжка на структурните промени.

Казаното дотук води след себе си единственият извод, а точно, че не са

налице каквито и да е логичен и правнообосновани причини по

неведнъж отправеното искане за закриването на профилираните

структури в частност СпП, което е в интерес само на проведената

престъпност, като цената за това ще платят българските жители.

№ 10 24.03.2022 година

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “…Над половин

милиард лв. за прокуратурата нямат никакво значение… “

Невярно изявление, на което към този момент е и отговорено в актуалното изказване в

т. № 5.

№ 11 24.03.2022 година

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “… Главният прокурор

е разпределил сигнала с изречението " да се образува досъдебно

произвеждане ", като не оставя избор на наблюдаващия прокурор самичък

да реши дали има данни за това… “

Непознаване на Конституция на Република България и законите в Р. България. В член 126 от Конституция на Република България и член 138

от Закон за съдебната власт са категорично регламентирани пълномощията на основния прокурор, в

тях не се съдържа опция да дава директно инструкции на прокурорите.

Той нито образува, нито следи, нито взема решение всъщност съответни

преписки и досъдебни производства.

За нагледност ще бъдат приложени бележки във връзки с пълномощията

на основния прокурор, с които всеки български жител може да се

запознае.

№ 12 24.03.2022 година

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “… Досъдебното

произвеждане против Асен Василев е политически акт… “

Политическо изявление, с което се вършат внушения, което е в прорез със

Закон за съдебната власт и правилата за разделяне на управляващите и с направените през 2017 година

промени в член 214, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс, по отношение на това, че досъдебните

производства се образуват за осъществени закононарушения, а не против

съответни лица.

№ 13 25.03.2022 година

Даниел Лорер – министър на нововъведенията и растежа: “… Сигналът против

Асен Василев е поради среща, на която той не е присъствал… “

Досъдебното произвеждане може да бъде коментирано единствено от

наблюдаващия прокурор, той управлява следствието и реализира

непрекъснат контрол за законосъобразното му и навреме осъществяване.

Само той е осведомен с доказателствата по делото и може да взема

съответни решения съгласно Наказателно-процесуален кодекс.

№ 14 25.03.2022 година

Владислав Горанов – някогашен министър на финансите: " …и съгласно мен той

върна жеста на Гешев за това, че Гешев не го преследва за документ с

погрешно съдържание… "

Както към този момент беше казано основният прокурор не реализира дейности против

съответни лица и не инициира осъществяване на наказателна отговорност.

№ 15 27.03.2022 година

Надежда Йорданова – министър на правораздаването: “…Няма война с

прокуратурата, има правова държава… “

В тази тенденция е ненужно да се разясняват Конституция на Република България и законите на страната,

задоволително е да бъде посочено изявлението от 19.12.2021 година на правосъдния

министър госпожа Йорданова, а точно: " … Спрямо Гешев е в ход целият

вероятен боеприпас за реакция, с който разполагат изпълнителната

власт и Народното събрание. … ".

Следващата сходна информация ще съдържаща систематизиран преглед при положение,

че се оповестят нови погрешни и/или манипулативни изказвания за работата

на прокуратурата и на обособени магистрати, като тя ще бъде предоставяна

от време на време. Освен българските жители, ще бъдат уведомявани и

европейските ни сътрудници и институции.

Прокуратурата на Република България ще продължи, в сходство с

конституционно уредените си пълномощия, да поставя всички вероятни

старания да работи с останалите управляващи изпълнявайки конституционните си

пълномощия и защитавайки правата и законните ползи на всеки един

български жител.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР