Българин се бие под знамената на Кошут и Гарибалди
Специално за “Труд ”
Навършват се 170 години от унгарската национална гражданска война. Избухнала напролет на 1848 година, тя е част от революционната вълна, обхванала съвсем всички европейски страни. Предвождани от въодушевени радикални водачи, националните маси предявяват искания за смяна на съществуващите системи, отхвърлят безапелационно легитимността на властващите монарси и остатъците от феодалното право, издигат републикански хрумвания с претенции за политически права и цивилен свободи, а подвластните нации – за националното си отделяне.
В такава конюнктура унгарската държавност възкръсва от пепелта след повече от 150-годишното владичество на Хабсбургите. Създава се първата унгарска република, отпред с първия президент Лайош Кошут. Под знамената на хонведа – унгарската национална войска – се стичат хиляди доброволци за отбрана на независимостта, свободата и правото на унгарците сами да вземат решение съдбините си. Но републиката е потъпкана от щиковете на европейската реакция. Кошут, дружно с част от своите съидейници и офицери, намира леговище в българските земи. Зимата на 1849-1850 година прекарва в Шумен, където и през днешния ден тачат паметта на великия маджарин.
В знак на респект към делото на Лайош Кошут, на едноименната улица в София е повдигнат барелеф. Малко по-нагоре, на пресечката с улица „ Шандор Петьофи “, е повдигнат различен берелеф – на пламенния бард на унгарската гражданска война. Призовавайки унгарците да отхвърлят властта на Хабсбургите, поетът се заклева в Унгарския господ:
„ Унгарски Боже, клетва да се закълнем,
закълнем,
че няма плебеи да умрем! “
Всяка година в деня на унгарската гражданска война от 1848 година, унгарският дипломат, шефът на Унгарския културен институт, представители на унгарската общественост и българските другари на Унгария, поставят венци и свежи цветя пред барелефите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи. Вече се трансформира в традиция на идващия ден формалните маджарски представители да посещават Чипровци, където отдават респект пред паметника на Стефан (Ищван) Дуньов – участник в унгарската гражданска война.
Дуньов е банатски българин. Роден е през 1816 година в село Винга, в българско католическо семейство. Както множеството банатски българи, Дуньови са потомци на героичен жанр от Чипровци, намерил леговище в унгарските земи след разгрома на въстанието от 1688 година През първата половина на 19 век Винга е огромно и проспериращо населено място с будно население, занимаващо се най-вече със земеделие и занаяти. След довеждане докрай на междинното си обучение, Стефан записва правни науки и през 1843 година става дееспособен юрист в близкия град Арад.
Младите представители на унгарската интелигенция не остават обратно от революционния напредък, залял цяла Европа. Един от тези „ млади ” е Лайош Кошут, трансформирал се в знаменосец и водач на унгарската гражданска война. Политическите му възгледи са отражение на демократичните хрумвания на епохата и ратуват за освобождение на крепостните, унищожаване на привилегиите, независимост на словото и печата, тъждество на всички пред закона и най-много – национално избавление от господството на Хабсбургите. Програмата от 12 точки на Кошут „ Какво желае унгарският народ ” въодушевява патриотичната юноша и я активизират за битка в името на обществени промени и национална самостоятелност.
Младият юрист от Арад е запленен от концепциите на Кошут, заслепен е от поезията на Петьофи и напролет на 1848 година без съмнение се включва във всеобщия напредък. Става член на районния комитет на град Арад. По подобен метод Дуньов свързва вечно ориста си с битката за независимост и човешки правдини.
Енергичният Ищван Дуньов се записва в хонведа дружно с десетки българи от Банат, един от които е по-малкият му брат Йожеф. Отначало Ищван е с чин капитан и е претрупан да провежда защитата на град Арад. Показва блестящи организационни качества. Неговата смелост и подготвеност за всеотдайност не веднаж въодушевяват бойците, за което получава поздравления персонално от Кошут и е създаден в чин полковник. Ищван Дуньов е първият българин, достигнал до чин полковник в новата история.
През лятото на 1849 година частта на Дуньов се бори в Трансилвания. Силите са неравностойни и полкът е обграден и заставен да капитулира. Европейската реакция потопява революцията в кръв. Най-изтъкнатите политически и военни водачи на унгарския народ са наказани на гибел. След близо двегодишно правосъдно разследване, Дуньов също е наказан на гибел посредством обесване. Световното публично мнение обаче все по-настойчиво стартира да се застъпва за ориста на унгарските патриоти и под този напън присъдата му е сменена с 10 години непоколебим тъмничен затвор. Дуньов не губи наличие на духа, чете книги по икономически науки, военна тактика, учи непознати езици, въпреки че част от присъдата си излежава в единочка в най-страховитата австрийска тюрма „ Кьониггрец ”.
През 1857 година е освободен и интерниран да живее в Пеща. Но през 1859 година избухва Италиано-австрийската война и десетки унгарци се стичат под знамето на Джузепе Гарибалди. Един от тях е Ищван Дуньов, който се включва отпред на легион маджарски доброволци. Сред тях още веднъж са банатските българи и по-малкият му брат Йожеф.
След скорошното преустановяване на войната Гарибалди подхваща поход на юг за обединяване на Италия. Кампанията в Сицилия е сполучлива и италианските патриоти се насочват на север против Неаполитанското кралство. Битките против неаполитанските Бурбони обаче са тежки и яростни. В напрегнатите боеве при река Волтурно полкът на Дуньов се бие безстрашно и съумява да обърне хода на борбата. Командирът на полка обаче е тежко ранен и се постанова ампутация на левия му крайник.
Славата на успеха при Волтурно бързо се разнася из страната. Името на героя – полковник Дуньов – оказва се по цяла Италия. За огромните му заслуги той е поздравен персонално от Гарибалди, а победоносният полк е наименуван на неговото име. Награден е и с най-високите италиански военни и цивилен оценки, в това число Савойският боен медал за заслуги и Рицарският кръст на ордена на Св. Мавриций и Лазар.
Ищван Дуньов отхвърля да се завърне в Унгария до момента в който Лайош Кошут не бъде изцяло оправдан и му се позволи да се завърне в родината. До края на живота си остава правилен на революционните хрумвания на Кошут и Гарибалди, ефективно взе участие в работата на задграничния маджарски директорат със седалище Торонто (Канада). Занимава се с научна активност по правни и икономически проблеми, написа ярки публицистични текстове, интензивно превежда. Автор е на многочислени публикации и книги по стопански и политически въпроси. За книгата му „ Земята и последователното й завземане. История на географията и търговията в 24 лекции ”, Гарибалди му изрича признателност със следните думи:
„ Драги ми Дуньов,
Ще запазя като безценен спомен Вашата книга… Йезуитщината още владее по-голямата част от Европа и всеки път би трябвало да сме подготвени да я смажем.
Капрера, 4 февруари 1873 година
Винаги Ваш,
Джузепе Гарибалди ”.
Ищван Дуньов умира на 73-годишна възраст през 1889 година в град Пистоя, Италия, където е заровен с военни почести. При вестта за неговата кончина будапещенският вестник “Фьовароши лапок ” написа: „ Почина един от най-храбрите бойци от освободителната 1848-1849 година ”.
Ищван Дуньов в никакъв случай не не помни българските си корени. В писмо от 1884 година до Жолт Ормош – областен шеф на Темешвар, Дуньов споделя за детските си години във Винга, когато говорел единствено на български и за татко си, който с изключение на български, поназнайвал едва унгарски и влашки.
Ищван Дуньов е бележит маджарски родолюбец и демократ. Идейните му убеждения съответстват с революционните хрумвания за независимост, приятелство и тъждество, на които той остава правилен до края на живота си. Банатският бунтовник с български корени мечтае за „ свободно, без значение и щастливо родно място “. Затова унгарският народ тачи паметта му като един от заслужилите дейци на унгарското и европейското национално-освободително придвижване през XIX век. Потомците на българските градинари в Унгария пък го слагат на най-високия фундамент паралелно до Левски и Ботев.
Навършват се 170 години от унгарската национална гражданска война. Избухнала напролет на 1848 година, тя е част от революционната вълна, обхванала съвсем всички европейски страни. Предвождани от въодушевени радикални водачи, националните маси предявяват искания за смяна на съществуващите системи, отхвърлят безапелационно легитимността на властващите монарси и остатъците от феодалното право, издигат републикански хрумвания с претенции за политически права и цивилен свободи, а подвластните нации – за националното си отделяне.
В такава конюнктура унгарската държавност възкръсва от пепелта след повече от 150-годишното владичество на Хабсбургите. Създава се първата унгарска република, отпред с първия президент Лайош Кошут. Под знамената на хонведа – унгарската национална войска – се стичат хиляди доброволци за отбрана на независимостта, свободата и правото на унгарците сами да вземат решение съдбините си. Но републиката е потъпкана от щиковете на европейската реакция. Кошут, дружно с част от своите съидейници и офицери, намира леговище в българските земи. Зимата на 1849-1850 година прекарва в Шумен, където и през днешния ден тачат паметта на великия маджарин.
В знак на респект към делото на Лайош Кошут, на едноименната улица в София е повдигнат барелеф. Малко по-нагоре, на пресечката с улица „ Шандор Петьофи “, е повдигнат различен берелеф – на пламенния бард на унгарската гражданска война. Призовавайки унгарците да отхвърлят властта на Хабсбургите, поетът се заклева в Унгарския господ:
„ Унгарски Боже, клетва да се закълнем,
закълнем,
че няма плебеи да умрем! “
Всяка година в деня на унгарската гражданска война от 1848 година, унгарският дипломат, шефът на Унгарския културен институт, представители на унгарската общественост и българските другари на Унгария, поставят венци и свежи цветя пред барелефите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи. Вече се трансформира в традиция на идващия ден формалните маджарски представители да посещават Чипровци, където отдават респект пред паметника на Стефан (Ищван) Дуньов – участник в унгарската гражданска война.
Дуньов е банатски българин. Роден е през 1816 година в село Винга, в българско католическо семейство. Както множеството банатски българи, Дуньови са потомци на героичен жанр от Чипровци, намерил леговище в унгарските земи след разгрома на въстанието от 1688 година През първата половина на 19 век Винга е огромно и проспериращо населено място с будно население, занимаващо се най-вече със земеделие и занаяти. След довеждане докрай на междинното си обучение, Стефан записва правни науки и през 1843 година става дееспособен юрист в близкия град Арад.
Младите представители на унгарската интелигенция не остават обратно от революционния напредък, залял цяла Европа. Един от тези „ млади ” е Лайош Кошут, трансформирал се в знаменосец и водач на унгарската гражданска война. Политическите му възгледи са отражение на демократичните хрумвания на епохата и ратуват за освобождение на крепостните, унищожаване на привилегиите, независимост на словото и печата, тъждество на всички пред закона и най-много – национално избавление от господството на Хабсбургите. Програмата от 12 точки на Кошут „ Какво желае унгарският народ ” въодушевява патриотичната юноша и я активизират за битка в името на обществени промени и национална самостоятелност.
Младият юрист от Арад е запленен от концепциите на Кошут, заслепен е от поезията на Петьофи и напролет на 1848 година без съмнение се включва във всеобщия напредък. Става член на районния комитет на град Арад. По подобен метод Дуньов свързва вечно ориста си с битката за независимост и човешки правдини.
Енергичният Ищван Дуньов се записва в хонведа дружно с десетки българи от Банат, един от които е по-малкият му брат Йожеф. Отначало Ищван е с чин капитан и е претрупан да провежда защитата на град Арад. Показва блестящи организационни качества. Неговата смелост и подготвеност за всеотдайност не веднаж въодушевяват бойците, за което получава поздравления персонално от Кошут и е създаден в чин полковник. Ищван Дуньов е първият българин, достигнал до чин полковник в новата история.
През лятото на 1849 година частта на Дуньов се бори в Трансилвания. Силите са неравностойни и полкът е обграден и заставен да капитулира. Европейската реакция потопява революцията в кръв. Най-изтъкнатите политически и военни водачи на унгарския народ са наказани на гибел. След близо двегодишно правосъдно разследване, Дуньов също е наказан на гибел посредством обесване. Световното публично мнение обаче все по-настойчиво стартира да се застъпва за ориста на унгарските патриоти и под този напън присъдата му е сменена с 10 години непоколебим тъмничен затвор. Дуньов не губи наличие на духа, чете книги по икономически науки, военна тактика, учи непознати езици, въпреки че част от присъдата си излежава в единочка в най-страховитата австрийска тюрма „ Кьониггрец ”.
През 1857 година е освободен и интерниран да живее в Пеща. Но през 1859 година избухва Италиано-австрийската война и десетки унгарци се стичат под знамето на Джузепе Гарибалди. Един от тях е Ищван Дуньов, който се включва отпред на легион маджарски доброволци. Сред тях още веднъж са банатските българи и по-малкият му брат Йожеф.
След скорошното преустановяване на войната Гарибалди подхваща поход на юг за обединяване на Италия. Кампанията в Сицилия е сполучлива и италианските патриоти се насочват на север против Неаполитанското кралство. Битките против неаполитанските Бурбони обаче са тежки и яростни. В напрегнатите боеве при река Волтурно полкът на Дуньов се бие безстрашно и съумява да обърне хода на борбата. Командирът на полка обаче е тежко ранен и се постанова ампутация на левия му крайник.
Славата на успеха при Волтурно бързо се разнася из страната. Името на героя – полковник Дуньов – оказва се по цяла Италия. За огромните му заслуги той е поздравен персонално от Гарибалди, а победоносният полк е наименуван на неговото име. Награден е и с най-високите италиански военни и цивилен оценки, в това число Савойският боен медал за заслуги и Рицарският кръст на ордена на Св. Мавриций и Лазар.
Ищван Дуньов отхвърля да се завърне в Унгария до момента в който Лайош Кошут не бъде изцяло оправдан и му се позволи да се завърне в родината. До края на живота си остава правилен на революционните хрумвания на Кошут и Гарибалди, ефективно взе участие в работата на задграничния маджарски директорат със седалище Торонто (Канада). Занимава се с научна активност по правни и икономически проблеми, написа ярки публицистични текстове, интензивно превежда. Автор е на многочислени публикации и книги по стопански и политически въпроси. За книгата му „ Земята и последователното й завземане. История на географията и търговията в 24 лекции ”, Гарибалди му изрича признателност със следните думи:
„ Драги ми Дуньов,
Ще запазя като безценен спомен Вашата книга… Йезуитщината още владее по-голямата част от Европа и всеки път би трябвало да сме подготвени да я смажем.
Капрера, 4 февруари 1873 година
Винаги Ваш,
Джузепе Гарибалди ”.
Ищван Дуньов умира на 73-годишна възраст през 1889 година в град Пистоя, Италия, където е заровен с военни почести. При вестта за неговата кончина будапещенският вестник “Фьовароши лапок ” написа: „ Почина един от най-храбрите бойци от освободителната 1848-1849 година ”.
Ищван Дуньов в никакъв случай не не помни българските си корени. В писмо от 1884 година до Жолт Ормош – областен шеф на Темешвар, Дуньов споделя за детските си години във Винга, когато говорел единствено на български и за татко си, който с изключение на български, поназнайвал едва унгарски и влашки.
Ищван Дуньов е бележит маджарски родолюбец и демократ. Идейните му убеждения съответстват с революционните хрумвания за независимост, приятелство и тъждество, на които той остава правилен до края на живота си. Банатският бунтовник с български корени мечтае за „ свободно, без значение и щастливо родно място “. Затова унгарският народ тачи паметта му като един от заслужилите дейци на унгарското и европейското национално-освободително придвижване през XIX век. Потомците на българските градинари в Унгария пък го слагат на най-високия фундамент паралелно до Левски и Ботев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ