Георги Мамалев откри звезда с името си и посади своя липа
Специалният посетител на кинофестивала „ Златната липа “ Георги Мамалев дойде през днешния ден в Алеята на липите кипящ от сила и в чудесно въодушевление, с цел да открие публично своя зведна плоча и посади по традиция липова фиданка. Дръвчето се оказа към този момент посадено по молба на артиста, който призна, че от месец го мъчат болки в кръста, само че даде обещание да идва постоянно в Стара Загора да си го окопава, а когато цъфне, да си бере от него липов цвят за зимата.
Откриването на звездната плоча се случи на музикалния декор на финалната ария от паметната комедия „ Оркестър без име “ в акустично осъществяване на група „ Лингва Корд “, формирана от студенти от Софийския университет, които особено бяха пристигнали за събитието в Стара Загора.
Така името на Георги Мамалев към този момент грее в Алеята на липите до това на останалите специфични посетители от предходните издания на „ Златната липа “ - Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020).
„ Това беше една от мечтаните ми функции, другата е на чиновникът от „ Сако от велур “ на Станислав Стратиев. Гледал съм и двете представления с Георги Калоянчев в тези функции над 20 пъти и беше огромна моя фантазия и аз да бъда един ден като моя идол на сцената “, призна Мамалев.
„ Талантливият човек е длъжен да опазва и развива своя гений, да поддържа пламъчето му и да бъде признателен, че му е даден този гений. Защото има такива хора, на които нещата им се получават елементарно и красиво - дали ще е художник, музикант или артист. В един миг публиката вижда тъкмо теб и желае тъкмо тебе да гледа. Но надареният човек не би трябвало да си играе със свещта на своя гений, а да го пази, с цел да свети той колкото се може по-дълго “, счита Мамалев.
„ Тук е мястото да вметна онази популярна фраза – „ Помогнете на надарения - некадърния самичък ще се оправи “, добави го известният кинокритик Божидар Банов, който предходната година беше ръководител на журито на „ Златната липа “.
Мамалев е уверен, че и най-големият гений има потребност да бъде открит и подсилен. Затова артистът е извънредно признателен на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които го канят да се снима във филм още преди да са го приели във ВИТИЗ.
Голямата си популярност обаче Мамалев счита, че дължи на Тодор Колев. Мамалев описа с неспокойствие и по какъв начин му се обадил огромният Тодор Колев, с цел да го предложения в паметното си шоу „ Как ще ги стигнем “ като музикант от страховитата тайфа „ Иръпшъните “ – роля, която го направила различим в цяла България.
„ Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков “, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали предаването НЛО. Рачков бил още студент, само че Мамалев го намерил в академията и му споделил, че го чака на идващия ден в офиса на предаването, с цел да приказват за фотоси.
Основата на положителното кино или на положителната театрална режисура е не толкоз гения на артиста или режисьора, колкото драматургията, сюжета, положителната история, върху която те би трябвало да стъпят, споделя Мамалев.
Когато бил млад артист, доста му се желало да блесне, да впечатли публиката. За да се случи това доста му помогнали огромните артисти, с които имал шанса да играе на една сцена – Георги Георгиев – Гец, Любомир Кабакчиев, Велко Кънев, Кирил Кавадарков, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Стефан Данаилов. „ В нашата специалност е доста значимо да се учиш от тези, които са натрупали доста повече умения. Играл съм доста и с артисти от други театри и израстнах около тях – артисти като Георги Калоянчев, Константин Коцев “.
„ Винаги съм имал толкоз доста оферти за функции, че нямах време да се вглеждам прекрасен ли съм, интелигентен ли съм, висок ли съм, находчив ли съм, дали ме харесват дамите и публицистите. Популярността е част от специалността – нищо ужасно няма в нея. Само в началото стресът е огромен “. Докато свикне да го зяпат, Мамалев все се оглеждал дали ципът му не се е разкопчал или не се е накапал с нещо.
Георги Мамалев призна, че се усеща благополучен човек, който в навечерието на 70-ата си годишнина е изиграл всичко, за което е мечтал и който функциите не престават да намират сами. Снимал се е в над 45 кино лентата и е изиграл над 80 функции в театъра, само че продължава да приема оферти, стига да са стойностни.
„ Може би до момента в който ние тук в този момент си приказваме, някъде някой режисьор или продуцент споделя „ Абе, тази роля е единствено за Георги Мамалев “ и след няколко дни внезапно - телефонът ми звъни “.
На днешната среща с Мамалев бяха пристигнали и неколцина негови съселяни от родното му Мамарчево, Ямболско. Старите другари припомниха паметни случки от детството си, когато дружно ги глобили, тъй като пасли кравите в тютюневите насаждения. Те му признаха, че постоянно с горделивост споделят, че великият артист Георги Мамалев е техен съселянин, чиято къща още стои в Мамарчево на улица „ Христо Ботев “ и го чака да изпие с тях една ракия.
Откриването на звездната плоча се случи на музикалния декор на финалната ария от паметната комедия „ Оркестър без име “ в акустично осъществяване на група „ Лингва Корд “, формирана от студенти от Софийския университет, които особено бяха пристигнали за събитието в Стара Загора.
Така името на Георги Мамалев към този момент грее в Алеята на липите до това на останалите специфични посетители от предходните издания на „ Златната липа “ - Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020).
„ Това беше една от мечтаните ми функции, другата е на чиновникът от „ Сако от велур “ на Станислав Стратиев. Гледал съм и двете представления с Георги Калоянчев в тези функции над 20 пъти и беше огромна моя фантазия и аз да бъда един ден като моя идол на сцената “, призна Мамалев.
„ Талантливият човек е длъжен да опазва и развива своя гений, да поддържа пламъчето му и да бъде признателен, че му е даден този гений. Защото има такива хора, на които нещата им се получават елементарно и красиво - дали ще е художник, музикант или артист. В един миг публиката вижда тъкмо теб и желае тъкмо тебе да гледа. Но надареният човек не би трябвало да си играе със свещта на своя гений, а да го пази, с цел да свети той колкото се може по-дълго “, счита Мамалев.
„ Тук е мястото да вметна онази популярна фраза – „ Помогнете на надарения - некадърния самичък ще се оправи “, добави го известният кинокритик Божидар Банов, който предходната година беше ръководител на журито на „ Златната липа “.
Мамалев е уверен, че и най-големият гений има потребност да бъде открит и подсилен. Затова артистът е извънредно признателен на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които го канят да се снима във филм още преди да са го приели във ВИТИЗ.
Голямата си популярност обаче Мамалев счита, че дължи на Тодор Колев. Мамалев описа с неспокойствие и по какъв начин му се обадил огромният Тодор Колев, с цел да го предложения в паметното си шоу „ Как ще ги стигнем “ като музикант от страховитата тайфа „ Иръпшъните “ – роля, която го направила различим в цяла България.
„ Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков “, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали предаването НЛО. Рачков бил още студент, само че Мамалев го намерил в академията и му споделил, че го чака на идващия ден в офиса на предаването, с цел да приказват за фотоси.
Основата на положителното кино или на положителната театрална режисура е не толкоз гения на артиста или режисьора, колкото драматургията, сюжета, положителната история, върху която те би трябвало да стъпят, споделя Мамалев.
Когато бил млад артист, доста му се желало да блесне, да впечатли публиката. За да се случи това доста му помогнали огромните артисти, с които имал шанса да играе на една сцена – Георги Георгиев – Гец, Любомир Кабакчиев, Велко Кънев, Кирил Кавадарков, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Стефан Данаилов. „ В нашата специалност е доста значимо да се учиш от тези, които са натрупали доста повече умения. Играл съм доста и с артисти от други театри и израстнах около тях – артисти като Георги Калоянчев, Константин Коцев “.
„ Винаги съм имал толкоз доста оферти за функции, че нямах време да се вглеждам прекрасен ли съм, интелигентен ли съм, висок ли съм, находчив ли съм, дали ме харесват дамите и публицистите. Популярността е част от специалността – нищо ужасно няма в нея. Само в началото стресът е огромен “. Докато свикне да го зяпат, Мамалев все се оглеждал дали ципът му не се е разкопчал или не се е накапал с нещо.
Георги Мамалев призна, че се усеща благополучен човек, който в навечерието на 70-ата си годишнина е изиграл всичко, за което е мечтал и който функциите не престават да намират сами. Снимал се е в над 45 кино лентата и е изиграл над 80 функции в театъра, само че продължава да приема оферти, стига да са стойностни.
„ Може би до момента в който ние тук в този момент си приказваме, някъде някой режисьор или продуцент споделя „ Абе, тази роля е единствено за Георги Мамалев “ и след няколко дни внезапно - телефонът ми звъни “.
На днешната среща с Мамалев бяха пристигнали и неколцина негови съселяни от родното му Мамарчево, Ямболско. Старите другари припомниха паметни случки от детството си, когато дружно ги глобили, тъй като пасли кравите в тютюневите насаждения. Те му признаха, че постоянно с горделивост споделят, че великият артист Георги Мамалев е техен съселянин, чиято къща още стои в Мамарчево на улица „ Христо Ботев “ и го чака да изпие с тях една ракия.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ