На другия ден след края на войната
Специалната военна интервенция на Русия в Украйна неизбежно прераства във война на НАТО против Русия на територията на Украйна. Нерешимият проблем за груповия Запад обаче е, че Русия не може да бъде победена страна. И Байдън, след Наполеон и Хитлер, се сблъсква с тази истина и аксиома. Няма по какъв начин престарелият еднополюсен свят да победи настъпващия енергиен многополюсен свят. В цивилизационен проект отбранителният и освободителен темперамент на Специалната военна интервенция стои доста над каноните за доминация на англосаксонския свят, които не плануват равностойно и равноправно място в интернационалната система за Русия и за другите бързо разрастващи се страни.
Все по-видимо се обрисуват резултатите от войната, от следващата западна случка против Изтока, в това число против православието:
Първо. Украйна губи влиятелното си място в интернационалните връзки и повече от половината си руска територия за сметка на Русия, Полша, Унгария, Беларус. Жалко за жертвите (над милион убити и ранени). Признанието на Меркел за фалша с Минските съглашения осветлява пошлостта и на Макрон. Отговорността за нещастието е тяхна.
Второ. Европейски Съюз, като унизен спътник на Съединени американски щати, губи престиж, мощ и въздействие в новия свят. Европейските войнствени държавни управления падат едно след друго. Европейските нации глобяват елитите си.
Трето. Заслужават възторженостти мислещите суверенни държавни управления като да вземем за пример, тези на Унгария и Сърбия. Срам и срам за болшинството други европейски държавни управления. Общоевропейската концепция повече не би трябвало да се жертва в името на Четвърти Райх.
Четвърто. Джендърските евроатлантически полезности губят войната с обичайните фамилни полезности. „ Социалните полове “ няма по какъв начин да заместят божествените. Етикетът „ западна народна власт “ става демоде, става обезценена стока за „ черен петък “.
Пето. Първоначалното и разбираемо „ добре пристигнали “ за украинските бежанци в Европа към този момент се трансформира в анатема за тях в най-различни континентални точки.
Шесто. Съединени американски щати сякаш укрепват своите позиции, само че губят вероятността и водачеството. Тяхното положение от ден на ден прилича късния горбачовски траурен съюз. Добавете и набиращата ритъм дедоларизация.
Седмо. Глобалният свят къса оковите на чичо Сам и поема интернационална посока без „ облик на врага “. Мелници се строят там накъдето духа вятърът, т.е. на Изток. Многопосочната външна политика е бъдещето.
Осмо. Хилядолетните страни (Китай, Индия, Русия...), БРИКС, АСЕАН, ШОС стават световни светофари на развиването. Само политико-икономическа симбиоза на Европа с Азия може да озонира класическия свят.
Девето. „ Слугата на народа и машата на НАТО “ - бандеровеца Зеленски, изигра без краен триумф най-зловещата си роля на подпалвач на Трета международна война. Едва най-после на спектакъла бе изринат от сцената от своите основатели.
Десето. България за прощален път бе избавена и пощадена от Русия, против която подвигна мръсна натовска река. Къде ще се скрият тези родни пионки, които гласоподаваха за военна интервенция?
На другия ден след края на войната за България ще настъпи мъчно, само че и оздравително време.
Все по-видимо се обрисуват резултатите от войната, от следващата западна случка против Изтока, в това число против православието:
Първо. Украйна губи влиятелното си място в интернационалните връзки и повече от половината си руска територия за сметка на Русия, Полша, Унгария, Беларус. Жалко за жертвите (над милион убити и ранени). Признанието на Меркел за фалша с Минските съглашения осветлява пошлостта и на Макрон. Отговорността за нещастието е тяхна.
Второ. Европейски Съюз, като унизен спътник на Съединени американски щати, губи престиж, мощ и въздействие в новия свят. Европейските войнствени държавни управления падат едно след друго. Европейските нации глобяват елитите си.
Трето. Заслужават възторженостти мислещите суверенни държавни управления като да вземем за пример, тези на Унгария и Сърбия. Срам и срам за болшинството други европейски държавни управления. Общоевропейската концепция повече не би трябвало да се жертва в името на Четвърти Райх.
Четвърто. Джендърските евроатлантически полезности губят войната с обичайните фамилни полезности. „ Социалните полове “ няма по какъв начин да заместят божествените. Етикетът „ западна народна власт “ става демоде, става обезценена стока за „ черен петък “.
Пето. Първоначалното и разбираемо „ добре пристигнали “ за украинските бежанци в Европа към този момент се трансформира в анатема за тях в най-различни континентални точки.
Шесто. Съединени американски щати сякаш укрепват своите позиции, само че губят вероятността и водачеството. Тяхното положение от ден на ден прилича късния горбачовски траурен съюз. Добавете и набиращата ритъм дедоларизация.
Седмо. Глобалният свят къса оковите на чичо Сам и поема интернационална посока без „ облик на врага “. Мелници се строят там накъдето духа вятърът, т.е. на Изток. Многопосочната външна политика е бъдещето.
Осмо. Хилядолетните страни (Китай, Индия, Русия...), БРИКС, АСЕАН, ШОС стават световни светофари на развиването. Само политико-икономическа симбиоза на Европа с Азия може да озонира класическия свят.
Девето. „ Слугата на народа и машата на НАТО “ - бандеровеца Зеленски, изигра без краен триумф най-зловещата си роля на подпалвач на Трета международна война. Едва най-после на спектакъла бе изринат от сцената от своите основатели.
Десето. България за прощален път бе избавена и пощадена от Русия, против която подвигна мръсна натовска река. Къде ще се скрият тези родни пионки, които гласоподаваха за военна интервенция?
На другия ден след края на войната за България ще настъпи мъчно, само че и оздравително време.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ