Специалисти след истерията Момо: Дигитално децата са по-грамотни от родителите
Специалисти след нервността Момо: Оказва че, цифрово децата са по-грамотни от родителите Има ли нова опасност за децата ни в цифровото пространството? Кой стои зад следващия заплашителен онлайн облик и с каква цел? Седмица след медийния звук към следващата интернет сензация Момо и година откакто за първи път се заприказва по тематиката, събрахме мненията на деца и специалисти.
Сензацията Момо не е нова и се появява още през 2018 година, в началото в страни от Северна и Южна Америка, а малко по-късно и в Европа. Според родните специалисти в Момо няма нищо действително притеснително, а самите родители и медии преекспонират информацията.
В реалност, допреди дни тематиката за Момо беше в центъра на новините във Англия и редица други европейски страни. Редакторът на „ Гардиан “ Джим Уотърсън написа, че „ новинарското отразяване на Момо е предиздвикало учебни и полицейски управляващи да предизвестяват за хипотетичния риск от предизвикването Момо, което от своя страна е произвело още повече новинарски материали по тематиката. “
„ Анатомията на една машинация “ бе заглавието на материал за предизвикването Момо на Военновъздушни сили. Британската медия даде за образец няколко вестникарски публикации, съгласно които Момо се свързва със гибелта на 130 младежи в Русия. Публикациите обаче не са доказани от локалните институции.
iStock/Getty Images-->
Сайтът за инспекция на обстоятелства „ Сноуп “ уточни редица описвани в медиите случаи, при които няма действителни доказателства някой да е осъществил връзка с Момо. Доказателство за лавинообразното тиражиране на подправената вест стана и предизвестие от майка от Уестхоутън, което провокира всеобщи изявления във Англия. По-късно дамата призна обаче, че синът й в никакъв случай не е общувал с Момо, а просто някои деца в учебно заведение му споделили да види онлайн предизвикването.
Според Георги Апостолов от българския Център за безвреден интернет в огромна степен пресилената реакция на родителите по тематиката " Момо " се корени в гузната им съвест поради неналичието на повече време с децата им: " Чисто медийна шумотевица, сензация за привличане на вниманието. Лошото в цялата история е, че това провокира тежка суматоха, както беше в историята със Синия кит, основно в родителите. Защото нашите наблюдения са, че децата и младежите общо взето мъчно имат вяра на това нещо. Ние следим няколко такива групи във Facebook, чиито членове са основно младежи и по-малки деца. Една от групите, която е 330 000 членове, някое от децата беше пуснало изображението на страшилището Момо и изпод стотици мнения, 99% от които бяха " Стига нелепости ", " Това е остаряло ". Децата знаеха още през лятото на предходната година. И се оказва странната обстановка, че ние разчитаме родителите да водят децата и да им развиват дигитално-медийната просветеност и умения, а в такива обстановки децата се оказват по-грамотни от родителите си ".
Голяма част от онлайн явлението Момо е нервност, уточни Уил Гарднър, изпълнителен шеф на „ Чайлднет интернешънъл “ и шеф на Центъра за безвреден интернет във Англия . По думите му страхът се възпроизвежда и популяризира елементарно, само че основаването на суматоха отклонява вниманието на родителите и децата от същинската потребност от сигурност в интернет.
Уил Гарднър : „ Разпространяват се онлайн клюки, които го вършат по-значим, в сравнение с е в реалност. Няма данни да е онлайн предизвикателство, което подтиква към самоубийство или самонараняване. Видях страшната фотография, взета от галерия в Япония. Тя е употребена в онлайн наличие и деца са я виждали. Това, което ние се опитваме да създадем, е да намерим истината в тази обстановка. Да напомним на родителите и децата, че ще има страшни неща, които ще видят онлайн и може да има напън да извършат нещо онлайн по доста и разнообразни способи. Искаме да насърчим сериозното мислене. Младите хора да се научат да мислят сериозно за това, което чуват и виждат, а и родителите също. А също и, че не би трябвало да вършат нищо, което не желаят да вършат онлайн. “
Един от проблемите е натискът от връстници, при който хората усещат, че би трябвало да създадат избрани неща – може да е занимателно предизвикателство, само че има и рискови провокации, добави Уил Гарднър. Децата и младежите би трябвало да усещат увереността, че няма потребност да вършат нещо, което не желаят да вършат.
Няма доказателства за действителна връзка сред Момо и деца, удостовери и Карл Хопууд, координатор на горещата линия на организацията „ По-добър интернет за деца “ .
iStock/Getty Images
Карл Хопууд : „ Стана напълно ясно, че младежи и деца, които са желали да се пошегуват с другар, са основали акаунт и изпратили известие, преструвайки се, че са Момо. Някои пък са създали скрийншотове на изображението на куклата и са ги изпратили на други хора, с цел да се опитат да ги изплашат. Хората приказват за това, някои са виждали изображението в обществените медии или във видео. Но в действителност всеки може да разгласява изображение или видео. Трябва да отбележа, че Youtube-рите поставиха старания да покажат, че в действителност няма проведено Момо предизвикателство. “
А в действителност сходства на Момо имаше и преди съществуването на интернет .
Карл Хопууд : „ Когато аз бях възпитаник, надалеч преди да има интернет, децата разпространяваха „ верижни писма “, в които се споделяше: „ Ако не изпратиш същото писмо на десетима другари за няколко часа, ще имаш неприятен шанс или нещо неприятно ще се случи “. Мисля, че тези градски легенди, в случай че мога да ги нарека по този начин, съществуват от дълго време. Благодарение на интернет обаче е доста по-лесно да се популяризират, а по-лесно се популяризира и суматохата. “
Затова, а най-много поради действителните интернет закани, родителите и учителите би трябвало да беседват с децата за онлайн интензивността им, посочи Уил Гарднър.
Уил Гарднър : „ Мисля, че не би трябвало да се фокусираме единствено върху това настрана събитие. Не мисля, че тази история има някакво характерно проявяване, което я разграничава от други такива истории. С родителите и децата по-скоро би трябвало да приказваме за това, че има други опасности онлайн, в това число провокации. Важно е да подготвим хората за другите опасности, с които ще се сблъскат. Ако просто се фокусираме върху едно име, ще разпространяваме нещо, което в действителност не заслужава да бъде разпространявано посредством основаване на нервност към него. А и може да отклоним вниманието на родителите и децата от потребността от сигурност във всички останали интернет сфери, от потребността да се грижат един за различен, да са дейни цифрови жители. “
Страхът елементарно се възпроизвежда и популяризира , сподели още Гарднър. Понякога учебните заведения и полицията усещат потребност да създадат нещо и да споделят информация, защото желаят да оказват помощ, уточни специалистът. По думите му въпросът е по какъв начин да се даде информация на хората, без да се направи страхът по-лош.
iStock/Getty Images
Карл Хопууд добави, че предизвестията от полицейски чиновници и учебни управляващи във Англия са били част от казуса , защото са съдържали погрешна информация, а са „ налели масло в огъня “.
Карл Хопууд : „ Не е наложително да се стопираме съответно на измамата Момо, да вземем за пример, а да поговорим за типовете наличие, които младежите могат да намерят онлайн, по какъв начин се основава това наличие и кой може да го качи в интернет, а е явно, че всеки може да го качи. По-добре е да организираме по-скоро общи, кардинални диалози, в сравнение с да навлизаме в елементи. Има обществени медии, съществува опцията да публикуваме информация доста, доста елементарно. Според обява от тази седмица, скорошната суматоха към Момо произлиза от поста на една майка във фейсбук, в който тя разказва какво й е споделило детето й. Миналата седмица приказвах с учителка, която ми сподели, че в класа й има деца, свалили приложението. Е, в действителност няма приложение Момо. Ако отидете в App Store, има приложения, наречени Момо, само че те съществуват от години и са свързани с това по какъв начин да организираме дневника си, нямат нищо общо с феномена, за който приказваме в този момент. Ако отидем при преподавател или служител на реда обаче и му кажем, че дете е свалило приложението, разбираемо е, че това ще аргументи паника. “
А засенчват ли феномени като Момо действителните интернет закани?
Уил Гарднър: „ Интернет има големи изгоди за децата и най-големият риск е да се фокусираме единствено върху рисковете, на е върху изгодите. Важно е да разпознаваме рисковете. Те може да са под формата на наличие. Съдържание, основано за възрастни - да вземем за пример принуждение, полово наличие или погрешна информация. Младите хора могат да срещнат друго наличие и би трябвало да знаят по какъв начин да са устойчиви. На дребните деца споделяме, в случай че видят нещо в интернет, което ги смущава, да затворят капака на преносимия компютър, да извърнат таблета или да дадат смарт телефона на някого, тъй че непосредствено да отстранят наличието. А по-късно да поговорят с родителите си или с индивида, който се грижи за тях ".
Съществува и различен риск – рискът от контакт. Възрастни хора със полов интерес към деца се пробват да осъществят контакт посредством интерактивни технологии, с цел да ги примамят на среща. Има случаи, в които деца се срещат с хора, с които са се срещнали онлайн и стават жертва на полово посягане или са накарани да споделят свои изображения, без да го желаят. Това са рискови контакти.
А има и рисково държание. Може да се изложиш на риск, споделяйки прекалено много персонална информация , публикувайки избран тип фотографии. Проблем е и онлайн тормозът.
Изследване във Англия от края на януари демонстрира, че 91 % от децата сред 12 и 15 години се усещат щастливи, когато употребяват обществени медии и им оказва помощ се усещат по-близо до приятелите си. Важно е да се стартира с позитивните неща, счита и Карл Хопууд. А когато нещо се обърка и има проблем, в случай че децата са разтревожени, е значимо да търсят поддръжка от възрастен. С придвижване на възрастта пък би трябвало да им дадем уменията да се оправят сами – могат да означават неуместно наличие, могат да блокират консуматор, който се държи неприятно с тях, могат да изпратят подкрепящо известие на другар, който се бори с нещо, който има усложнения, изясни Карл Хопууд.
Героят Момо или най-малко обликът му се оказва прочут и за деца у нас .
Ето какво споделя за него 8-годишният Николай : " Един Youtube-ър, мисля, че канала му се споделяше " Ъндрагън ", не помня тъкмо, играеше на Момо и по-късно започваха да му се случват доста страни неща. Той я играеше, спря за малко и тв приемникът се включи, малко бъгнат, и се появи фотография на Момо и по-късно тв приемникът изгасна. Играта е, първо си пишеш с Момо, по-късно ти изгасва токът и би трябвало да оцелееш без Момо да те убие. Аз не съм играл на Момо, тъй като би трябвало да я изтегля на компютъра си, а пък мама не ми дава да си употребявам компютъра за игри, а единствено, с цел да узнавам информация. Не ги познавам, само че един-двама си пишат с него на британски. Засега не съм прочел какво е отговарял и какво са му писали ".
Радо от София , на 16 година: " Виждал съм в Youtube и в Instagram някакви фотоси, само че не знаех какво значи и просто го подминах. Не ми се стори нещо доста ".
16-годишната Дора от София : " Бях чувала единствено името и ми се стори познато. Не бях виждала изображението ".
Както специалистите от неправителствения бранш, по този начин и полицията отхвърлят Момо или Синият кит въобще да съществуват, значимо е обаче да помогнем на децата да изградят резистентност, да им дадем принадлежности да се оправят със протичащото се онлайн.
Сензацията Момо не е нова и се появява още през 2018 година, в началото в страни от Северна и Южна Америка, а малко по-късно и в Европа. Според родните специалисти в Момо няма нищо действително притеснително, а самите родители и медии преекспонират информацията.
В реалност, допреди дни тематиката за Момо беше в центъра на новините във Англия и редица други европейски страни. Редакторът на „ Гардиан “ Джим Уотърсън написа, че „ новинарското отразяване на Момо е предиздвикало учебни и полицейски управляващи да предизвестяват за хипотетичния риск от предизвикването Момо, което от своя страна е произвело още повече новинарски материали по тематиката. “
„ Анатомията на една машинация “ бе заглавието на материал за предизвикването Момо на Военновъздушни сили. Британската медия даде за образец няколко вестникарски публикации, съгласно които Момо се свързва със гибелта на 130 младежи в Русия. Публикациите обаче не са доказани от локалните институции.
iStock/Getty Images--> Сайтът за инспекция на обстоятелства „ Сноуп “ уточни редица описвани в медиите случаи, при които няма действителни доказателства някой да е осъществил връзка с Момо. Доказателство за лавинообразното тиражиране на подправената вест стана и предизвестие от майка от Уестхоутън, което провокира всеобщи изявления във Англия. По-късно дамата призна обаче, че синът й в никакъв случай не е общувал с Момо, а просто някои деца в учебно заведение му споделили да види онлайн предизвикването.
Според Георги Апостолов от българския Център за безвреден интернет в огромна степен пресилената реакция на родителите по тематиката " Момо " се корени в гузната им съвест поради неналичието на повече време с децата им: " Чисто медийна шумотевица, сензация за привличане на вниманието. Лошото в цялата история е, че това провокира тежка суматоха, както беше в историята със Синия кит, основно в родителите. Защото нашите наблюдения са, че децата и младежите общо взето мъчно имат вяра на това нещо. Ние следим няколко такива групи във Facebook, чиито членове са основно младежи и по-малки деца. Една от групите, която е 330 000 членове, някое от децата беше пуснало изображението на страшилището Момо и изпод стотици мнения, 99% от които бяха " Стига нелепости ", " Това е остаряло ". Децата знаеха още през лятото на предходната година. И се оказва странната обстановка, че ние разчитаме родителите да водят децата и да им развиват дигитално-медийната просветеност и умения, а в такива обстановки децата се оказват по-грамотни от родителите си ".
Голяма част от онлайн явлението Момо е нервност, уточни Уил Гарднър, изпълнителен шеф на „ Чайлднет интернешънъл “ и шеф на Центъра за безвреден интернет във Англия . По думите му страхът се възпроизвежда и популяризира елементарно, само че основаването на суматоха отклонява вниманието на родителите и децата от същинската потребност от сигурност в интернет.
Уил Гарднър : „ Разпространяват се онлайн клюки, които го вършат по-значим, в сравнение с е в реалност. Няма данни да е онлайн предизвикателство, което подтиква към самоубийство или самонараняване. Видях страшната фотография, взета от галерия в Япония. Тя е употребена в онлайн наличие и деца са я виждали. Това, което ние се опитваме да създадем, е да намерим истината в тази обстановка. Да напомним на родителите и децата, че ще има страшни неща, които ще видят онлайн и може да има напън да извършат нещо онлайн по доста и разнообразни способи. Искаме да насърчим сериозното мислене. Младите хора да се научат да мислят сериозно за това, което чуват и виждат, а и родителите също. А също и, че не би трябвало да вършат нищо, което не желаят да вършат онлайн. “
Един от проблемите е натискът от връстници, при който хората усещат, че би трябвало да създадат избрани неща – може да е занимателно предизвикателство, само че има и рискови провокации, добави Уил Гарднър. Децата и младежите би трябвало да усещат увереността, че няма потребност да вършат нещо, което не желаят да вършат.
Няма доказателства за действителна връзка сред Момо и деца, удостовери и Карл Хопууд, координатор на горещата линия на организацията „ По-добър интернет за деца “ .
iStock/Getty Images Карл Хопууд : „ Стана напълно ясно, че младежи и деца, които са желали да се пошегуват с другар, са основали акаунт и изпратили известие, преструвайки се, че са Момо. Някои пък са създали скрийншотове на изображението на куклата и са ги изпратили на други хора, с цел да се опитат да ги изплашат. Хората приказват за това, някои са виждали изображението в обществените медии или във видео. Но в действителност всеки може да разгласява изображение или видео. Трябва да отбележа, че Youtube-рите поставиха старания да покажат, че в действителност няма проведено Момо предизвикателство. “
А в действителност сходства на Момо имаше и преди съществуването на интернет .
Карл Хопууд : „ Когато аз бях възпитаник, надалеч преди да има интернет, децата разпространяваха „ верижни писма “, в които се споделяше: „ Ако не изпратиш същото писмо на десетима другари за няколко часа, ще имаш неприятен шанс или нещо неприятно ще се случи “. Мисля, че тези градски легенди, в случай че мога да ги нарека по този начин, съществуват от дълго време. Благодарение на интернет обаче е доста по-лесно да се популяризират, а по-лесно се популяризира и суматохата. “
Затова, а най-много поради действителните интернет закани, родителите и учителите би трябвало да беседват с децата за онлайн интензивността им, посочи Уил Гарднър.
Уил Гарднър : „ Мисля, че не би трябвало да се фокусираме единствено върху това настрана събитие. Не мисля, че тази история има някакво характерно проявяване, което я разграничава от други такива истории. С родителите и децата по-скоро би трябвало да приказваме за това, че има други опасности онлайн, в това число провокации. Важно е да подготвим хората за другите опасности, с които ще се сблъскат. Ако просто се фокусираме върху едно име, ще разпространяваме нещо, което в действителност не заслужава да бъде разпространявано посредством основаване на нервност към него. А и може да отклоним вниманието на родителите и децата от потребността от сигурност във всички останали интернет сфери, от потребността да се грижат един за различен, да са дейни цифрови жители. “
Страхът елементарно се възпроизвежда и популяризира , сподели още Гарднър. Понякога учебните заведения и полицията усещат потребност да създадат нещо и да споделят информация, защото желаят да оказват помощ, уточни специалистът. По думите му въпросът е по какъв начин да се даде информация на хората, без да се направи страхът по-лош.
iStock/Getty Images Карл Хопууд добави, че предизвестията от полицейски чиновници и учебни управляващи във Англия са били част от казуса , защото са съдържали погрешна информация, а са „ налели масло в огъня “.
Карл Хопууд : „ Не е наложително да се стопираме съответно на измамата Момо, да вземем за пример, а да поговорим за типовете наличие, които младежите могат да намерят онлайн, по какъв начин се основава това наличие и кой може да го качи в интернет, а е явно, че всеки може да го качи. По-добре е да организираме по-скоро общи, кардинални диалози, в сравнение с да навлизаме в елементи. Има обществени медии, съществува опцията да публикуваме информация доста, доста елементарно. Според обява от тази седмица, скорошната суматоха към Момо произлиза от поста на една майка във фейсбук, в който тя разказва какво й е споделило детето й. Миналата седмица приказвах с учителка, която ми сподели, че в класа й има деца, свалили приложението. Е, в действителност няма приложение Момо. Ако отидете в App Store, има приложения, наречени Момо, само че те съществуват от години и са свързани с това по какъв начин да организираме дневника си, нямат нищо общо с феномена, за който приказваме в този момент. Ако отидем при преподавател или служител на реда обаче и му кажем, че дете е свалило приложението, разбираемо е, че това ще аргументи паника. “
А засенчват ли феномени като Момо действителните интернет закани?
Уил Гарднър: „ Интернет има големи изгоди за децата и най-големият риск е да се фокусираме единствено върху рисковете, на е върху изгодите. Важно е да разпознаваме рисковете. Те може да са под формата на наличие. Съдържание, основано за възрастни - да вземем за пример принуждение, полово наличие или погрешна информация. Младите хора могат да срещнат друго наличие и би трябвало да знаят по какъв начин да са устойчиви. На дребните деца споделяме, в случай че видят нещо в интернет, което ги смущава, да затворят капака на преносимия компютър, да извърнат таблета или да дадат смарт телефона на някого, тъй че непосредствено да отстранят наличието. А по-късно да поговорят с родителите си или с индивида, който се грижи за тях ".
Съществува и различен риск – рискът от контакт. Възрастни хора със полов интерес към деца се пробват да осъществят контакт посредством интерактивни технологии, с цел да ги примамят на среща. Има случаи, в които деца се срещат с хора, с които са се срещнали онлайн и стават жертва на полово посягане или са накарани да споделят свои изображения, без да го желаят. Това са рискови контакти.
А има и рисково държание. Може да се изложиш на риск, споделяйки прекалено много персонална информация , публикувайки избран тип фотографии. Проблем е и онлайн тормозът.
Изследване във Англия от края на януари демонстрира, че 91 % от децата сред 12 и 15 години се усещат щастливи, когато употребяват обществени медии и им оказва помощ се усещат по-близо до приятелите си. Важно е да се стартира с позитивните неща, счита и Карл Хопууд. А когато нещо се обърка и има проблем, в случай че децата са разтревожени, е значимо да търсят поддръжка от възрастен. С придвижване на възрастта пък би трябвало да им дадем уменията да се оправят сами – могат да означават неуместно наличие, могат да блокират консуматор, който се държи неприятно с тях, могат да изпратят подкрепящо известие на другар, който се бори с нещо, който има усложнения, изясни Карл Хопууд.
Героят Момо или най-малко обликът му се оказва прочут и за деца у нас .
Ето какво споделя за него 8-годишният Николай : " Един Youtube-ър, мисля, че канала му се споделяше " Ъндрагън ", не помня тъкмо, играеше на Момо и по-късно започваха да му се случват доста страни неща. Той я играеше, спря за малко и тв приемникът се включи, малко бъгнат, и се появи фотография на Момо и по-късно тв приемникът изгасна. Играта е, първо си пишеш с Момо, по-късно ти изгасва токът и би трябвало да оцелееш без Момо да те убие. Аз не съм играл на Момо, тъй като би трябвало да я изтегля на компютъра си, а пък мама не ми дава да си употребявам компютъра за игри, а единствено, с цел да узнавам информация. Не ги познавам, само че един-двама си пишат с него на британски. Засега не съм прочел какво е отговарял и какво са му писали ".
Радо от София , на 16 година: " Виждал съм в Youtube и в Instagram някакви фотоси, само че не знаех какво значи и просто го подминах. Не ми се стори нещо доста ".
16-годишната Дора от София : " Бях чувала единствено името и ми се стори познато. Не бях виждала изображението ".
Както специалистите от неправителствения бранш, по този начин и полицията отхвърлят Момо или Синият кит въобще да съществуват, значимо е обаче да помогнем на децата да изградят резистентност, да им дадем принадлежности да се оправят със протичащото се онлайн.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ