Специален фонд Digital Freedom Fund може да финансира медии и

Специален фонд Digital Freedom Fund може да финансира медии и неправителствени организации при заведени против тях или от тях каузи за разноски по делото, сподели Симона Велева, специалист по конституционно и медийно право. Тя взе участие в полемика „ Злоупотреби със правосъдни каузи против публицисти и деятели: Европейският отговор “, проведена от представителството на Европейския парламент в България в партньорство с Асоциацията на европейските публицисти. На нея представители на европейските институции, неправителствени организации и публицисти разискаха ограниченията, които се плануват на европейско равнище в отбрана на публицисти, деятели и общественици в каузи за злоупотреби, тъй наречените стратегически каузи срещу общественото присъединяване (т.нар. SLAPP). Това касае свободата на гражданското общество да се опълчва на избрани политики и ползи. За заплашването на жители и публицисти със правосъдни каузи Една от главните ни задания е да създадем ясна формулировка по кое време един жител, публицист или представител на Неправителствени организации попада в категорията на принуда и напън със правосъдни каузи, по кое време приказваме за SLAPP случай и по кое време не, заяви Тимо Вьолкен, член на Европейския парламент (Германия, С§Д) и докладчик на Комисията по правни въпроси по тематиката. Важно е да се обезпечи финансова и психическа помощ на хората обект на такова правосъдно дело, акцентира той. Все отново Народното събрание е органът директно определен от жителите на Европейски Съюз и би трябвало да пази техните права, тъй че би трябвало да създадем всичко допустимо да накараме Европейска комисия и страните да одобряват това законодателство, което пази публицистите и гражданското общество. Новото държавно управление в Германия ще одобри такова законодателство, надяваме се това да се случи и в доста други страни, добави Вьолкен. Законодателството в отбрана на свободата на публицистите и гражданското общество е тематика, по която работим с доста други организации от години и такава резолюция бяха подписали над 119 неправителствени организации, разяснява Жюли Майечак, началник на брюкселското бюро на „ Репортери без граници. “ Представете си какъв е натискът, когато бъде заведено дело от компания за хиляди или милиони евро разноски, които елементарен публицист не може да поеме. Случаите са доста и няколко образеца уточни Джесика Ни Мхайнин, началник „ Политики и акции “, Индекс на цензурата. В Естония да вземем за пример за обява искът на компания е против двама публицисти, забележете, не против тяхната медия, а в самостоятелно качество за 1 милиарда евро, което е непостижимо. В последните години тези случаи нарастват, а това напряко се трансформира в цяла промишленост за реализиране на заплашване и репресии върху публицистите и неправителствени организации, уточни Мхайнин. Редакциите не разполагат с такива средства да заплащат разноски по дълги правосъдни каузи от огромни корпорации, които могат да доведат даже до затваряне на изданието, да не приказваме за елементарния публицист. В България може да не е по този начин, само че 3 дни правосъдно дело могат да костват хиляди, сподели Мхайнин. Поемането на финансовите разноски по делата е проблем съвсем във всички страни, а този финансов модел на заплашване се разпростира през последните 20 години. Това е цяла промишленост, която би трябвало да спрем, разяснява специалистът. Примери за сходен правосъден тормоз има и в България Александър Кашъмов, началник на правния екип на „ Програма Достъп до информация “ сподели, че българските публицисти са първенци по приемането на информация по Закона за достъп до социална информация. Той показа две настоящи вести. Едната, за компания, която се самоопределя като най-голямата на фондовите тържища в енергетика е завела дело против уеб страницата Биволъ за 1 млн. евро. Твърдението е, че компанията е претърпяла загуби и пропуснала изгоди на такава стойност в резултат на следствие на уеб страницата. Другата вест визира решение на Варненски областен съд, който анулира решението на първа инстанция, с което публицист беше наказан от банкова институция, основана в Малта. Адвокат Регина Стоилова показа случая с иск на Столична община да й бъдат поети разноските за юристи по дело на съдружие „ За Земята “ и жители, които съразмерно да платят за 108 000 лв.. Високите възнаграждения, поискани от юристите на Столична община целят да изплашен и обезкуражат жителите да търсят правата си посредством съда по въпроси за здравето и околната среда. Може да дадем и образец с делото против планувания инсинератор за изгаряне на боклуци в София, юристите на Топлофикация желаеха над 50 000 лева От своя страна гражданските сдружения не претендираме адвокатски възнаграждения – в случай че спечелим, това няма да тежи на бюджета, който заплащат всички жители. Според юрист Стоилова нито един юрист не се базира на опциите на Орхуската спогодба, която споделя, че каузи, които се водят в социална изгода и отбрана правата на хората би трябвало да са с по-ниски разноски. Във втората част ще бъдат прегледани националните аспекти на казуса със SLAPP делата – каква е българската правна рамка, до каква степен са предпазени публицистите и деятелите в страната, къде са подводните камъни при бъдещото транспониране на това законодателство, като ще бъдат дадени и съответни образци за сходен вид каузи. В полемиката ще вземат присъединяване Александър Кашъмов, началник на правния екип на „ Програма Достъп до информация “; Симона Велева, специалист по конституционно и медийно право; Росен Босев, публицист и член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) и Регина Стоилова, юрист. Може да давате оферти за новото SLAPP законодателство до 10 януари Очаква се идната година да бъдат подхванати по-конкретни законодателни и осведомителни начинания в тази посока в това число и образования за използването на новото SLAPP законодателство, сподели Луиз Кварч, консултант по правни въпроси и политики, Групово дело „ Правосъдие и консуматори “, Европейска комисия. От 4 октомври до 10 януари всички цивилен организации деятели и публицисти могат да вършат оферти по формулирането на новото SLAPP законодателство. Това законодателство е друго от European Democracy Plan and Media Freedom Act, който се чака да бъде признат през 2023 година.