„Спешният център сега е мястото, където се определя дали един

„ Спешният център в този момент е мястото, където се дефинира дали един пациент е незабавен или наложителен. Състоянията, които лекарите са решили, че могат да изчакат, нормално могат да се решат и в доболничната помощ и при посещаване на експерт в планов порядък. За да няма експанзия от страна на пациентите, е належащо да отбележим, че доста значим развой в лекуването на незабавните положения е доверието в експертите “. Това сподели зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ по тематиката за Спешната помощ.

Той акцентира, че постоянно визията на пациента за личното му положение не дава отговор на преценката на експертите и е належащо пациента да се довери на експерта.

„ Триажният лист е връзката сред това, което пациентът ще ни заяви за своето положение и това, с което лекарите ще приключат работата си върху него и ще му слагат работеща диагноза, която ще го категоризира за какъв брой време би трябвало да получи здравна помощ “, добави ръководителят на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев.

„ Ние сме длъжни с изключение на да оказваме помощ на нашите пациенти посредством формите на незабавна помощ, и да покачваме здравната просвета на жителите. Смятам, че би трябвало да се разпространяват и други здравни системи, в които съществуват форми на възнаграждение при неточно кряскане на Спешна помощ “, сподели още доцент Тонев.

Той обаче акцентира, че като обществено отворена система, законодателната и изпълнителната власт не плануват въвеждането на такива ограничения. „ Смятам, че би трябвало да се направи една осведомителна акция в кои случаи е належащо или наложително да повикаме Спешна помощ и по кое време да се търси неотложна помощ сега или да се посети общопрактикуващия доктор “, сподели той.

„ Неотложната помощ съществува ненапълно и в този момент, само че не действа вярно. Тя сега е заложена към доболничната помощ и един фамилен доктор, когато не е на работа, би трябвало да има подписан контракт с медицински център, който да поема случаите му. Този метод на образуване на неотложната помощ я прави нефункционираща. Трябва да решим дали ще върнем още веднъж опцията това към ДКЦ-та или към сходни структури към лечебните заведения, които могат да реализират консултантска активност. Опцията е да се ускори връзката сред общопрактикуващите лекари и обособените такива центрове, които да е ясно къде са и кои са и надлежно Спешната помощ да бъда разтоварена “, разяснява доктор Петър Грибнев.

„ Свободният прочит до момента на разпоредбите за неотложната помощ през персоналните лекари не докара до добра услуга. Със законови промени, след обществено разискване, ние ще се опитаме да централизираме услугата неотложна помощ. Тя да има явен притежател на тази отговорност да е общината, която на избран брой население да има избран брой неотложни кабинети – които главно ще работят във времето, когато персоналните лекари почиват. Имаме проекти и за финансирането им. Ще създадем мрежа от неотложни кабинети, като забележим и непознатия опит. Те ще могат да бъдат следени и със възнаграждение за сътрудници без компетентност, най-вече млади сътрудници, които ще могат да преценяват всеки постъпил дали е незабавен и се вика Спешна помощ или може да изчака до идващия ден “, изясни доцент Тонев.