Вицепрезидентът предлага икономически и социален щаб за справяне с кризата
Спешни стопански ограничения са нужни. Социалната рецесия чука на вратата ни, уверена е Илияна Йотова
Създаването на стопански и обществен щаб за ръководство на рецесията, който да взема своевременни решения с необятно разискване, предложи вицепрезидентът Илияна Йотова на експертна полемика „ Социални и стопански измерения на рецесията COVID-19. Европейският опит и България “, която се организира под егидата на президента. „ Това е първата такава необятна полемика в последните два месеца, която слага въпроси, засягащи живота на всеки един от нас “, акцентира Илияна Йотова.
Вицепрезидентът е безапелационна, че досегашните ограничения ще се обезсмислят, в случай че не се продължи тяхното рационално съблюдаване и не се потърсят верните стопански решения.
„ Кризата би трябвало да бъде ръководена, икономическите решения не би трябвало да се слагат според от дневната епидемиологична конюнктура “, уточни Илияна Йотова. По думите на вицепрезидента България би трябвало да премине през два стадия. Първи – изолираност и оптимално ограничение на разпространяването на болестта и първи стъпки към стабилизация. Втори – свестяване, трайни ограничения и възобновяване, напредък. Илияна Йотова акцентира, че България няма явен проект за икономическо възобновяване, липсва обикновена хронограма по какъв начин се излиза от рецесията.
Вицепрезидентът уточни, че Националният стопански съвет към министъра на стопанската система не е свикван нито един път в рецесията, а последното му съвещание е от септември предходната година. „ Да не би стопански щаб не се основава поради страха от осветление на разнообразни решения и нежеланието за бистрота “, запита риторично вицепрезидентът Йотова.
В изявлението си Илияна Йотова изброи редица стопански ограничения, подхванати от европейски държавни управления още при въвеждането на изключително състояние, като да вземем за пример така наречен стопански и финансов щит на полското държавно управление, с цел да може страната да съществува и след пандемията.
Спешни стопански ограничения са нужни поради чукащата на вратата обществена рецесия и с цел да не се задълбочат актуалните проблеми, уверена е вицепрезидентът. „ Кризата не би трябвало да води до още по-голямо вторично обедняване, до задълбочаване на съществуващите неравенства в приходите “, уточни Илияна Йотова и цитира данни, съгласно които България е на последните места в Европа. „ Как рецесията и изчезналите социално-икономически ограничения се отразяват на тези ранглисти? Работещите небогати и възрастните хора ще бъдат най-засегнати “, означи вицепрезидентът.
Илияна Йотова уточни като приоритет спасяването на дребния и междинния бизнес, който е гръбнакът на българската стопанска система. Вицепрезидентът предлага и някои съответни ограничения, измежду които освобождение от вноските за обществено обезпечаване на самонаетите лица и микропредприемачите, особено кооперациите, които означават срив в приходите си с 50%; специфични условия за заеми на дребните предприятия, при доста по-облекчен режим от досегашния, както и за преди малко проходилите дребни компании, най-много в региона на технологиите; грантова политика на държавното управление най-малко за една година.
Вицепрезидентът е безапелационна, че е належащо особено законодателство за претовареност в изключителните условия. Мярката 60/40 можеше да бъде по-гъвкава съгласно спецификата на фирмите и предприятията, счита Илияна Йотова.
Вицепрезидентът предлага обезщетение, а не заем, при прекъсване на работа – главно за хората, работещи в бранша на културата. И още – най-малко три пъти безплатна помощ за самонаетите лица, а не заеми, в случай че нямат приходи през този интервал.
Вицепрезидентът Йотова предлага и нарастване на заплатите на тези, които не могат да работят онлайн по време на изолацията, „ на хората от втора линия – от касиерката в супермаркета до водачите на градския превоз, на хората на полето, на доставчиците, на чиновниците от интернет и малките екрани “.
„ Когато се оферират ограничения, отговорът постоянно е, че няма пари. Нека да помислим от кое място може да дойдат. Миналия месец Еврокомисията реши отпущането на 100 милиарда евро по така наречен фонд SURE, по който страните да аплайват с планове в поддръжка на дребния и междинния бизнес за опазване на работните места “, съобщи Илияна Йотова и акцентира, че явно България няма готовността за кандидатстване.
Вицепрезидентът е безапелационна, че България би трябвало рационално да употребява предоставените благоприятни условия от Европейския съюз за справяне с рецесията и да има ясна отчетност на средствата и разбор на резултата.
В ревюто си Илияна Йотова сложи въпроса за положението на българската здравна система, която до този миг все пак съумява да се оправи. Вицепрезидентът упорства за увеличение на разноските за здраве и за съответно възнаграждение на медицинските експерти и тласъци за техните фамилии.
Вицепрезидентът посочи, че последната обществена полемика за здравна промяна е от юли 2019 година, а са нужни по-планови и по-отговорни решения във връзка с системата на опазването на здравето. Илияна Йотова напомни желанията на зам.-министъра на опазването на здравето Жени Начева за очистване на общинските лечебни заведения и закриването на кревати.
Вицепрезидентът е безапелационна, че би трябвало да има таван на цените и ясни критерии за качество на защитните маски. „ В супермаркетите се оферират със подозрително качество, на високи цени. Едновременно с това в лечебните заведения по страната не доближават, за обществените домове да не приказваме. Трябва да се дават гратис в питателните магазини, в превоза “, уточни Илияна Йотова. Вицепрезидентът обърна внимание и на въпроса със наложителното тестване за COVID-19 при постъпване в лечебни заведения. „ Пакетът от действия, които да се поемат от НЗОК, по този начин и не бе признат. Всеки, който влиза в болница, ще си заплаща от джоба “, съобщи вицепрезидентът.
Темата за политическите резултати от рецесията и човешките права също беше акцент в изявлението на Илияна Йотова. „ Това са въпроси, които заслужават обособена полемика. Само ще подчертая изкушението на властта в международен проект да се възползва от короната – това не е единствено игра на думи “, акцентира вицепрезидентът.
Създаването на стопански и обществен щаб за ръководство на рецесията, който да взема своевременни решения с необятно разискване, предложи вицепрезидентът Илияна Йотова на експертна полемика „ Социални и стопански измерения на рецесията COVID-19. Европейският опит и България “, която се организира под егидата на президента. „ Това е първата такава необятна полемика в последните два месеца, която слага въпроси, засягащи живота на всеки един от нас “, акцентира Илияна Йотова.
Вицепрезидентът е безапелационна, че досегашните ограничения ще се обезсмислят, в случай че не се продължи тяхното рационално съблюдаване и не се потърсят верните стопански решения.
„ Кризата би трябвало да бъде ръководена, икономическите решения не би трябвало да се слагат според от дневната епидемиологична конюнктура “, уточни Илияна Йотова. По думите на вицепрезидента България би трябвало да премине през два стадия. Първи – изолираност и оптимално ограничение на разпространяването на болестта и първи стъпки към стабилизация. Втори – свестяване, трайни ограничения и възобновяване, напредък. Илияна Йотова акцентира, че България няма явен проект за икономическо възобновяване, липсва обикновена хронограма по какъв начин се излиза от рецесията.
Вицепрезидентът уточни, че Националният стопански съвет към министъра на стопанската система не е свикван нито един път в рецесията, а последното му съвещание е от септември предходната година. „ Да не би стопански щаб не се основава поради страха от осветление на разнообразни решения и нежеланието за бистрота “, запита риторично вицепрезидентът Йотова.
В изявлението си Илияна Йотова изброи редица стопански ограничения, подхванати от европейски държавни управления още при въвеждането на изключително състояние, като да вземем за пример така наречен стопански и финансов щит на полското държавно управление, с цел да може страната да съществува и след пандемията.
Спешни стопански ограничения са нужни поради чукащата на вратата обществена рецесия и с цел да не се задълбочат актуалните проблеми, уверена е вицепрезидентът. „ Кризата не би трябвало да води до още по-голямо вторично обедняване, до задълбочаване на съществуващите неравенства в приходите “, уточни Илияна Йотова и цитира данни, съгласно които България е на последните места в Европа. „ Как рецесията и изчезналите социално-икономически ограничения се отразяват на тези ранглисти? Работещите небогати и възрастните хора ще бъдат най-засегнати “, означи вицепрезидентът.
Илияна Йотова уточни като приоритет спасяването на дребния и междинния бизнес, който е гръбнакът на българската стопанска система. Вицепрезидентът предлага и някои съответни ограничения, измежду които освобождение от вноските за обществено обезпечаване на самонаетите лица и микропредприемачите, особено кооперациите, които означават срив в приходите си с 50%; специфични условия за заеми на дребните предприятия, при доста по-облекчен режим от досегашния, както и за преди малко проходилите дребни компании, най-много в региона на технологиите; грантова политика на държавното управление най-малко за една година.
Вицепрезидентът е безапелационна, че е належащо особено законодателство за претовареност в изключителните условия. Мярката 60/40 можеше да бъде по-гъвкава съгласно спецификата на фирмите и предприятията, счита Илияна Йотова.
Вицепрезидентът предлага обезщетение, а не заем, при прекъсване на работа – главно за хората, работещи в бранша на културата. И още – най-малко три пъти безплатна помощ за самонаетите лица, а не заеми, в случай че нямат приходи през този интервал.
Вицепрезидентът Йотова предлага и нарастване на заплатите на тези, които не могат да работят онлайн по време на изолацията, „ на хората от втора линия – от касиерката в супермаркета до водачите на градския превоз, на хората на полето, на доставчиците, на чиновниците от интернет и малките екрани “.
„ Когато се оферират ограничения, отговорът постоянно е, че няма пари. Нека да помислим от кое място може да дойдат. Миналия месец Еврокомисията реши отпущането на 100 милиарда евро по така наречен фонд SURE, по който страните да аплайват с планове в поддръжка на дребния и междинния бизнес за опазване на работните места “, съобщи Илияна Йотова и акцентира, че явно България няма готовността за кандидатстване.
Вицепрезидентът е безапелационна, че България би трябвало рационално да употребява предоставените благоприятни условия от Европейския съюз за справяне с рецесията и да има ясна отчетност на средствата и разбор на резултата.
В ревюто си Илияна Йотова сложи въпроса за положението на българската здравна система, която до този миг все пак съумява да се оправи. Вицепрезидентът упорства за увеличение на разноските за здраве и за съответно възнаграждение на медицинските експерти и тласъци за техните фамилии.
Вицепрезидентът посочи, че последната обществена полемика за здравна промяна е от юли 2019 година, а са нужни по-планови и по-отговорни решения във връзка с системата на опазването на здравето. Илияна Йотова напомни желанията на зам.-министъра на опазването на здравето Жени Начева за очистване на общинските лечебни заведения и закриването на кревати.
Вицепрезидентът е безапелационна, че би трябвало да има таван на цените и ясни критерии за качество на защитните маски. „ В супермаркетите се оферират със подозрително качество, на високи цени. Едновременно с това в лечебните заведения по страната не доближават, за обществените домове да не приказваме. Трябва да се дават гратис в питателните магазини, в превоза “, уточни Илияна Йотова. Вицепрезидентът обърна внимание и на въпроса със наложителното тестване за COVID-19 при постъпване в лечебни заведения. „ Пакетът от действия, които да се поемат от НЗОК, по този начин и не бе признат. Всеки, който влиза в болница, ще си заплаща от джоба “, съобщи вицепрезидентът.
Темата за политическите резултати от рецесията и човешките права също беше акцент в изявлението на Илияна Йотова. „ Това са въпроси, които заслужават обособена полемика. Само ще подчертая изкушението на властта в международен проект да се възползва от короната – това не е единствено игра на думи “, акцентира вицепрезидентът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ