Започнаха разкопки в неизследваната пещера Чая край Чепеларе
Спелеолози от Чепеларе и археолози от пловдивския Археологически музей започнаха разкопки в пещера, близо до родопския град. В момента достъпът до пещерата е много сложен, само че от община Чепеларе, която финансира разкопките, считат да я трансфорат в атрактивен туристически обект.
Пещерата се намира на 1300 метра надморска височина, до нея се стига доста мъчно, а тук сега се организират археологически и спелеологически разкопки.
Пещерата Чая е открита инцидентно през 1995 година от локален човек и до в този момент не е проучвана. След това обаче става забавна за спелеолози и археолози.
" Аз поех един план, в който да се откри къде има плеизтоцентска гръбначна фауна в нашия регион, това е регионът на община Чепеларе, за елементарните хора плеизтоцентската гръбначна фауна това са пещерните мечки, елените, хиените и по този начин нататък. При един сондаж, който организирах тук, с цел да се откри дали има следи от това нещо, излезнаха следи от археологически артефакти, които след консултация с Археологическия музей в Пловдив и шефа му Костадин Кисьов, той показа че това е забавен археологически обект, защото доста рядко се намират археологически обекти или пещера особено, която да е пещерно жилище, употребявано в продължение на доста години, а не просто за скривалище или за някакъв къс интервал ", изясни шефът на Музея на родопския карст Марин Господинов.
Пещерата не е богата на пещерни формирания, само че пък дава доста храна на археолозите.
" Първите данни са, че имаме обитаване от 13-и век преди Христа до 1-ви век преди Христа, т.е. което значи едно непрекъснато обитаване в границите на 1300 години, което за нас това е доста значимо, тя е била дълго време населявана и ще е забавно да забележим и по кое време се е срутила, и дали няма и населявания и по-рано ", добави ръководителят на разкопките София Христева.
Българска национална телевизия: Разбирам, че намирате остатъци от глинени съдове, какво още?
" Глинени съдове, скотски кости...кости, които даже огромна част от тях са обработвани, евентуално са употребявани в бита на хората, които са обитавали пещерата ", отговори тя.
Разкопките се финансират от община Чепеларе. А концепцията е пещерата да се трансформира в атрактивен туристически обект.
" Обектът ще бъде забавен, защото той съчетава доста неща в него. Съчетава няколко туристически обекта, като това е Националната астрономическа обсерватория, долна станция на лифта, може да бъде смесен с пешеходен туризъм, велотуризъм и всевъзможен вид различен туризъм. Просто самият обект е стратегически от туристическа позиция за развиването на летния туризъм ", разяснява Марин Господинов.
Българска национална телевизия: А от ваша позиция, от гледната точка на спелеолога, какви са скъпите находки тук?
" Ми скъпите находки тука особено, това ще бъде една пещера, която в действителност ще се изследва качествено. Ще забележим, още сме в начален стадий. Очакваме да намерим, да потвърдим, има някакви данни за забавни от дълго време изчезнали пещерни животни, само че към момента е доста дребен материалът, да бъдем сигурни в това нещо ", отговори шефът на музея.
Археолозите имат да разкопават още много пръст. Разкопките евентуално ще продължат и идната година. А какво ще излезе, занапред следва да забележим.
Репортер: Величка Петкова
Пещерата се намира на 1300 метра надморска височина, до нея се стига доста мъчно, а тук сега се организират археологически и спелеологически разкопки.
Пещерата Чая е открита инцидентно през 1995 година от локален човек и до в този момент не е проучвана. След това обаче става забавна за спелеолози и археолози.
" Аз поех един план, в който да се откри къде има плеизтоцентска гръбначна фауна в нашия регион, това е регионът на община Чепеларе, за елементарните хора плеизтоцентската гръбначна фауна това са пещерните мечки, елените, хиените и по този начин нататък. При един сондаж, който организирах тук, с цел да се откри дали има следи от това нещо, излезнаха следи от археологически артефакти, които след консултация с Археологическия музей в Пловдив и шефа му Костадин Кисьов, той показа че това е забавен археологически обект, защото доста рядко се намират археологически обекти или пещера особено, която да е пещерно жилище, употребявано в продължение на доста години, а не просто за скривалище или за някакъв къс интервал ", изясни шефът на Музея на родопския карст Марин Господинов.
Пещерата не е богата на пещерни формирания, само че пък дава доста храна на археолозите.
" Първите данни са, че имаме обитаване от 13-и век преди Христа до 1-ви век преди Христа, т.е. което значи едно непрекъснато обитаване в границите на 1300 години, което за нас това е доста значимо, тя е била дълго време населявана и ще е забавно да забележим и по кое време се е срутила, и дали няма и населявания и по-рано ", добави ръководителят на разкопките София Христева.
Българска национална телевизия: Разбирам, че намирате остатъци от глинени съдове, какво още?
" Глинени съдове, скотски кости...кости, които даже огромна част от тях са обработвани, евентуално са употребявани в бита на хората, които са обитавали пещерата ", отговори тя.
Разкопките се финансират от община Чепеларе. А концепцията е пещерата да се трансформира в атрактивен туристически обект.
" Обектът ще бъде забавен, защото той съчетава доста неща в него. Съчетава няколко туристически обекта, като това е Националната астрономическа обсерватория, долна станция на лифта, може да бъде смесен с пешеходен туризъм, велотуризъм и всевъзможен вид различен туризъм. Просто самият обект е стратегически от туристическа позиция за развиването на летния туризъм ", разяснява Марин Господинов.
Българска национална телевизия: А от ваша позиция, от гледната точка на спелеолога, какви са скъпите находки тук?
" Ми скъпите находки тука особено, това ще бъде една пещера, която в действителност ще се изследва качествено. Ще забележим, още сме в начален стадий. Очакваме да намерим, да потвърдим, има някакви данни за забавни от дълго време изчезнали пещерни животни, само че към момента е доста дребен материалът, да бъдем сигурни в това нещо ", отговори шефът на музея.
Археолозите имат да разкопават още много пръст. Разкопките евентуално ще продължат и идната година. А какво ще излезе, занапред следва да забележим.
Репортер: Величка Петкова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ