На хората им писна от партийци и избори
Социолозите са доста внимателни в оповестението и тълкуването на данните от изследванията си преди идните на 2 октомври избори. Както гласи поговорката – „ Парен каша духа “. След като се издъниха тотално през ноември предходната година, те очевидно не желаят отново да рискуват реномето си. Затова приказват с доста условности, без значение, че всяко същинско социологическо проучване е моментна фотография на обществото и настройките му.
Впрочем към 30 % от интервюираните искрено лъжат анкетьорите, както потвърди едно друго изследване. По разнообразни аргументи – било от стеснение да си признаят, че ще гласоподават за непопулярна групировка, било от терзание, че анонимността им ще бъде разкрита и това ще докара до някакви отрицателни последствия за тях, или заради друга причина.
При социологическите сондажи няма по какъв начин да се хване и
вотът, който ще пристигна от чужбина,
а той може в последния миг да промени картината. От тази позиция Движение за права и свободи има стабилен запас в южната ни съседка, само че никой не знае авансово доколко ще бъде мобилизиран. На последните парламентарни избори през 2021-ва придвижването получи 90 хиляди гласа от Турция, които подвигнаха броя на неговите депутати. Но на втория тур на президентския избор тези гласове някъде изчезнаха.
Преди време солидна поддръжка оттатък границите на България получаваше и ГЕРБ, след това десницата, а през предходната година се оказа, че доста наши сънародници, живеещи в чужбина, кой знае за какво гласоподават за „ Възраждане “. Като имаме поради и „ лъжливите овчарчета “ в страната, социолозите не без съображение предизвестяват, че за партията на Костадин Костадинов има доста прикрит избор, който може да сервира изненади. Затова в последното проучване на „ Галъп ", оповестено преди броени дни, се споделя, че борбата за третото и четвъртото място ще е доста яростна точно сред Движение за права и свободи и „ Възраждане “, т.е. сред тези
партии, които разчитат на поддръжка извън.
Вероятно напълно закономерно управлявалите до наскоро търпят най-големи провали, най-малко съдейки по сегашните настройки на гласоподавателите. „ Продължаваме промяната “ е изгубила огромна част от периферията си, само че вместо да се опита да си я върне ненапълно, тя като че ли се концентрира върху десните гласоподаватели, които би трябвало да дели с „ Демократична България “. Само че част от тях, които през ноември 2021-ва „ изневериха “ на обичайна десница и гласоподаваха за Политическа партия, в този момент наподобява избират да се върнат при нея. Затова разликата сред групировката на Кирил Петков и Асен Василев и ГЕРБ се усилва не в интерес на „ Промяната “, а на Демократична България процентът се подвига и стабилизира. На този стадий.
Що се отнася до партията на Бойко Борисов, тя не усилва електоралната си поддръжка, само че пък е мобилизирала до прекаленост твърдите си последователи. От последните избори те се явяват съвсем константна големина – сред 500 и 600 хиляди.
„ През лятото ГЕРБ и „ Продължаваме промяната ” се бяха изравнили. Политическа партия търпи общоприетата ерозия на всички ръководещи партии. При тях е малко по-дълбока и по-бърза ”, посочи шефът на „ Галъп интернешънъл ” Първан Симеонов. По думите му в този момент
нещата се връщат в „ по-спокойни релси ”,
в които ГЕРБ се оказва по-напред.
„ Това значи, че Политическа партия има своя електорат, той не е липсващ и е подобен с този на ГЕРБ. Не толкоз мобилизиран обаче. Решаващото за Политическа партия и изобщо за борбата за първото място ще бъде дали от Политическа партия ще могат да активизират хората от лятото ”, разяснява Симеонов.
Най-незавидно е ситуацията на Българска социалистическа партия, която към този момент изпада до петото място. Избирателите й, които се топят от избор на избор, мъчно ще простят сдружаването на лява партия с десни, поради персоналните упоритости на водача, както и ожесточената война с президента, който продължава да е с най-голям рейтинг след политиците. Реакциите на социалистическата партия по отношение на спирането на връзките с „ Газпром “ и изгонването на 70-те съветски дипломати също разколебаха електората й, а и работата с износа на оръжие за Украйна излезе не тъкмо такава, каквато я представяше Нинова.
Но най-тревожното нещо, което акцентират социолозите, е хипотетичната доста ниска изборна интензивност.
През ноември предходната година поставихме самобитен връх в това отношение – 40,50 %. На път сме през октомври да го подобрим. Много хора са разочаровани от безредните дейностите и неумението на новите политици да ръководят. За връщане на Бойко Борисов и ГЕРБ не желаят и да чуят. Традиционно мнозина не гласоподават за Движение за права и свободи и националистически обединения, а и за Българска социалистическа партия също. Тогава какъв избор им остава? Някоя дребна партия със подозрителен късмет да прескочи бариерата за влизане в Народното събрание? Квадратчето „ Не поддържам никого “? Или отиването за гъби?
От „ Галъп “ коментират, че
при доста ниска изборна интензивност
в Народното събрание може да влязат осем обединения, което няма да улесни съставянето на държавно управление. Ако обаче гласоподавателите се активизират в изборния ден, показаните в 48-ото Народно събрание може да са шест. Което не трансформира нищо.
" Осем обединения са в „ играта “ за места в Народното събрание, като изгледите на две от тях ще зависят от оставащите седмици на акцията, от интензивността и от съпътстващи фактори. Под бариерата изпъкват две ( " Изправи се България " и ВМРО). Това е моментната фотография на електоралните настройки от началото на акцията. Към днешна дата се чака да гласоподават по-малко от половината имащи право на глас у нас, което е относително ниска за стандартите от последните десетилетия интензивност. С това и предвидимостта става ниска и са вероятни разбърквания – с възможните съмнения в интензивността и при различаващите се степени на готовност на другите видове електорати, които партиите имат ", изясняват социолозите.
Според Първан Симеонов " ще има електорати, които няма да намерят огромен смисъл да излязат този път. Ще има и такива, които ще намерят много смисъл и могат да натежат ”.
Интересното е, че социолозите дават късмет и на " ИТН " на Слави Трифонов, макар всички бели, които направи в последните три Народното събрание, а и на " Български напредък " на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.
Всъщност, който и да прескочи прага за влизане в идващото Народно заседание, не се обрисуват никакви лесни разновидности за сформиране на държавно управление.
Впрочем към 30 % от интервюираните искрено лъжат анкетьорите, както потвърди едно друго изследване. По разнообразни аргументи – било от стеснение да си признаят, че ще гласоподават за непопулярна групировка, било от терзание, че анонимността им ще бъде разкрита и това ще докара до някакви отрицателни последствия за тях, или заради друга причина.
При социологическите сондажи няма по какъв начин да се хване и
вотът, който ще пристигна от чужбина,
а той може в последния миг да промени картината. От тази позиция Движение за права и свободи има стабилен запас в южната ни съседка, само че никой не знае авансово доколко ще бъде мобилизиран. На последните парламентарни избори през 2021-ва придвижването получи 90 хиляди гласа от Турция, които подвигнаха броя на неговите депутати. Но на втория тур на президентския избор тези гласове някъде изчезнаха.
Преди време солидна поддръжка оттатък границите на България получаваше и ГЕРБ, след това десницата, а през предходната година се оказа, че доста наши сънародници, живеещи в чужбина, кой знае за какво гласоподават за „ Възраждане “. Като имаме поради и „ лъжливите овчарчета “ в страната, социолозите не без съображение предизвестяват, че за партията на Костадин Костадинов има доста прикрит избор, който може да сервира изненади. Затова в последното проучване на „ Галъп ", оповестено преди броени дни, се споделя, че борбата за третото и четвъртото място ще е доста яростна точно сред Движение за права и свободи и „ Възраждане “, т.е. сред тези
партии, които разчитат на поддръжка извън.
Вероятно напълно закономерно управлявалите до наскоро търпят най-големи провали, най-малко съдейки по сегашните настройки на гласоподавателите. „ Продължаваме промяната “ е изгубила огромна част от периферията си, само че вместо да се опита да си я върне ненапълно, тя като че ли се концентрира върху десните гласоподаватели, които би трябвало да дели с „ Демократична България “. Само че част от тях, които през ноември 2021-ва „ изневериха “ на обичайна десница и гласоподаваха за Политическа партия, в този момент наподобява избират да се върнат при нея. Затова разликата сред групировката на Кирил Петков и Асен Василев и ГЕРБ се усилва не в интерес на „ Промяната “, а на Демократична България процентът се подвига и стабилизира. На този стадий.
Що се отнася до партията на Бойко Борисов, тя не усилва електоралната си поддръжка, само че пък е мобилизирала до прекаленост твърдите си последователи. От последните избори те се явяват съвсем константна големина – сред 500 и 600 хиляди.
„ През лятото ГЕРБ и „ Продължаваме промяната ” се бяха изравнили. Политическа партия търпи общоприетата ерозия на всички ръководещи партии. При тях е малко по-дълбока и по-бърза ”, посочи шефът на „ Галъп интернешънъл ” Първан Симеонов. По думите му в този момент
нещата се връщат в „ по-спокойни релси ”,
в които ГЕРБ се оказва по-напред.
„ Това значи, че Политическа партия има своя електорат, той не е липсващ и е подобен с този на ГЕРБ. Не толкоз мобилизиран обаче. Решаващото за Политическа партия и изобщо за борбата за първото място ще бъде дали от Политическа партия ще могат да активизират хората от лятото ”, разяснява Симеонов.
Най-незавидно е ситуацията на Българска социалистическа партия, която към този момент изпада до петото място. Избирателите й, които се топят от избор на избор, мъчно ще простят сдружаването на лява партия с десни, поради персоналните упоритости на водача, както и ожесточената война с президента, който продължава да е с най-голям рейтинг след политиците. Реакциите на социалистическата партия по отношение на спирането на връзките с „ Газпром “ и изгонването на 70-те съветски дипломати също разколебаха електората й, а и работата с износа на оръжие за Украйна излезе не тъкмо такава, каквато я представяше Нинова.
Но най-тревожното нещо, което акцентират социолозите, е хипотетичната доста ниска изборна интензивност.
През ноември предходната година поставихме самобитен връх в това отношение – 40,50 %. На път сме през октомври да го подобрим. Много хора са разочаровани от безредните дейностите и неумението на новите политици да ръководят. За връщане на Бойко Борисов и ГЕРБ не желаят и да чуят. Традиционно мнозина не гласоподават за Движение за права и свободи и националистически обединения, а и за Българска социалистическа партия също. Тогава какъв избор им остава? Някоя дребна партия със подозрителен късмет да прескочи бариерата за влизане в Народното събрание? Квадратчето „ Не поддържам никого “? Или отиването за гъби?
От „ Галъп “ коментират, че
при доста ниска изборна интензивност
в Народното събрание може да влязат осем обединения, което няма да улесни съставянето на държавно управление. Ако обаче гласоподавателите се активизират в изборния ден, показаните в 48-ото Народно събрание може да са шест. Което не трансформира нищо.
" Осем обединения са в „ играта “ за места в Народното събрание, като изгледите на две от тях ще зависят от оставащите седмици на акцията, от интензивността и от съпътстващи фактори. Под бариерата изпъкват две ( " Изправи се България " и ВМРО). Това е моментната фотография на електоралните настройки от началото на акцията. Към днешна дата се чака да гласоподават по-малко от половината имащи право на глас у нас, което е относително ниска за стандартите от последните десетилетия интензивност. С това и предвидимостта става ниска и са вероятни разбърквания – с възможните съмнения в интензивността и при различаващите се степени на готовност на другите видове електорати, които партиите имат ", изясняват социолозите.
Според Първан Симеонов " ще има електорати, които няма да намерят огромен смисъл да излязат този път. Ще има и такива, които ще намерят много смисъл и могат да натежат ”.
Интересното е, че социолозите дават късмет и на " ИТН " на Слави Трифонов, макар всички бели, които направи в последните три Народното събрание, а и на " Български напредък " на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.
Всъщност, който и да прескочи прага за влизане в идващото Народно заседание, не се обрисуват никакви лесни разновидности за сформиране на държавно управление.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ