Три въпроса за Румен Радев към днешна дата
Социолози споделят, че щял да изкара над милион гласове - кои са тези хора?
Седмицата стартира с послание. В обръщението Президентът изиска амнистия. И му споделиха “браво ” - това бил единственият политик, който изискал амнистия от народа. За прошката обаче не е толкоз значимо да я поискаш, едвам я получиш.
Ами в случай че народът не му елементарни? Пак ли ще прави партия, отново ли ще се явява на избори? Но да не се задълбочаваме.
Не мога да не си спомня изгрева на Бойко Борисов. И той пристигна като отмъстител и метач на статуквото. И той (както прочее и Царят преди него) беше големина самичък по себе си и никой не се интересуваше каква партия ще прави, по какъв начин ще я назова и защо ще се бори. Името му беше задоволително. Тогава мислехме, че Борисов няма да се задържи дълго, само че не познахме. Но пък и Борисов доста се промени през годините. Помня, че тогава Борисов, като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, беше доста впечатляващ в медийното си държание. Няма да се учудя, в случай че го е съветвал някой добър експерт от чужбина. Ще повтори ли Радев сюжета на Борисов, ще повтори ли триумфа му? Ще успее ли да се развие, да израсне в придвижване, както направи Борисов? В началото и аз се присмивах на тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи, а в следствие и кмет на София. Казвах, че в случай че стане министър-председател, това ще е някакъв заплашителен подбив и няма да продължи дълго. А то се оказа другояче. Вярно, тогава Борисов обра гласоподавателите на Съюз на демократичните сили (ОДС) и всички антикомунистически настроени хора, когато Българска социалистическа партия към момента представляваше някакъв фактор, а в този момент за Радев не знам дали има в наличност толкоз едносъставен електорат, който просто да обърне към себе си.
Кой поучава Радев? Кой стои зад него? Кой го финансира? С какво Радев е по-различен от Първанов, който също потегли да прави партия и стана за смях? Или не е друг? Различен е може би с това, че не е обвързван номинално с някоя партия, не е бил партиен водач, както и с това че прекъсва мандата си, а не го изкарва до края като Първанов; употребява прозореца на Овертон, преди да се е затворил под носа му. Различен е и с това, че упоритостта му, жаждата му за власт е несравнимо по-колосална от Първановата.
В момента има три въпроса за Румен Радев:
1. Кой ще гласоподава за него?
2. Как ще ръководи (приоритети, политики)?
3. С кого ще се коалира?
Кой ще гласоподава за него?
Социолози споделят, че щял да изкара над милион гласове. Кои са тези хора, които ще му, ги дадат, какви са? Нека напомним една значима специфичност на политически живот през последните десетилетия, която е присъща освен за България (не знам за какво си мислим, че по всички въпроси - от популизма до корупцията - откриваме топлата вода, откакто сме печални новобранци на всички места и сме тръгнали натам, откъдето другите към този момент се връщат!) - политическата класа към този момент не предлага преди всичко отговор на въпросите „ Какво? “ и „ Как? “, а измества фокуса върху въпроса „ Кой? “. Какво имам поради? Помните ли оня анекдот за логиката на психиката, философията и логиката, в който обяснението на всяко от тях започваше с „ Прèдстави си една баня! “. Е, аз няма да ви приказвам за баня, а за рейс и съм го правил нееднократно преди. Значи, ние като гласоподаватели желаеме да пътуваме, да отидем някъде, а политическата класа - професионална или плачевно аматьорска - ни изважда пред погледа пъстри и мамещи партии, които се надпреварват кой да вземе поръчката по нашето транспортиране. Всеки желае да ни извози. Нормалното е да ни кажат какви рейсове оферират. Един предлага рейс с малко места, само че пък с доста първокласни седалки; различен предлага рейс с по-скромни седалки, само че с повече места, тъй че повече хора да стигнат там, закъдето са тръгнали; трети предлага двуетажен рейс, като горният етаж е открит, с цел да си играе вятърът с косите ни, до момента в който се любуваме на гледката.
Ами посоката? Всички ние сме в точка А и желаеме да отидем в някоя по-хубава точка. Една партия предлага да ни откара от точка А до точка Б, където човек за индивида е брат, другар и другар; друга партия желае да ни води до точка В, където всеки може да стане милионер, стига да се труди здраво; трета партия ще ни вози до точка Г, на която ще живеем духовно, до момента в който дойдат да ни вземат извънземните.
Така би трябвало да наподобява естественият политически пазар, на който гласоподавателят избира, както сочи името му. Действителността обаче няма нищо общо. Маршрутът е един - от точка А до точка Б, която е някаква мъглява обществена страна, някаква най-обща визия, която обаче желаят всички, всички партии ще ви водят на едно и също място - без мафия, без корупция, с ниски въглеродни излъчвания, прави краставици и огромни пенсии. Голям стопански напредък и дребна безработица. Всички припяват това, без изключения.
Автобусите също не са разнообразни, рейсът е един - някакъв приблизително порядъчен европейски рейс, в който се пътува релативно комфортно и безметежно. Единственият въпрос, който остава и за който ще спорят партиите на избори, е кой да кара рейсът и кой може да даде на народа най-хубавия водач.
Радев стъпва на едно настойчиво създавано разбиране (включително и от него самия в новогодишните му речи), че България е бедна страна, че народът гладува и изнемогва под гнета на мафията. Създава усещането, че той е индивидът, който ще материализира в политиката силата на митингите. И чака да гласоподават всички, които са повярвали в това, без значение каква са персоналните им убеждения и мирогледи. И в случай че тези хора в България в действителност са над милион, това е доста, доста тъжно.
Тъжно е също, че Радев надалеч не е първият, нито ще е последният избавител на бял кон, след който ще тръгнат баламурниците и който по-късно ще прави същото, каквото и тези, от които ги е избавил. Всъщност, рано е да се каже. Радев може да изненада всички и обратно на движимостите прогнози на изборите да се покаже като някакъв следващ МЕЧ или Величие и жалко дето хвърли президентството!
Но в този момент е рано. Докато не научим профила на бъдещите му гласоподаватели, дано си спомним тези, които го направиха президент: гласоподаватели на Българска социалистическа партия (96%), на Промяната (91%) и на Има Такъв Народ (89%).
Как ще ръководи (приоритети, политики)?
Как ще наподобява Радев като партиен водач? Феновете му ще бъдат шокирани, като видят, че обликът на Радев като партиен водач няма да има нищо общо с облика му на президент. Така е било, по този начин е и по този начин ще бъде с всекиго.
Какво ли ще е ръководството му? Давал ли е до момента някакви поръчки за политически цели? Не, не е давал, само че от държанието му се оформя някакъв мъгляв профил на левичар (социалист), сдържан евроскептик и сдържан симпатизант на Русия, в частност и във връзка с войната в Украйна, с което застава много настрана от общоевропейския консенсус. Но какви ще са целите му, на кои браншове би обръщал повече внимание в изпълнителната власт - това освен не знаем, само че не можем и да гадаем.
С кого ще се коалира?
Според уеб страницата „ Политически компас “ (знаете го - отговаряш на въпроси и ти споделят коя партия ти подхожда най-много) - та съгласно този уебсайт Румен Радев попада в квадранта „ ляв и властнически “. И аз съм податлив да се съглася.
При това състояние разумно е да допуснем, че той най-лесно ще се коалира с партиите от същия квадрант - Възраждане, Величие, МЕЧ и Българска социалистическа партия. Мисля си обаче, че и с ППДБ+ няма да се коалира мъчно, нищо че са ги турили вдясно и аз не знам за какво. Дори ми стана малко мъчително, че в квадранта „ дясно и демократично “ са единствено те и Синя България.
Но да не бързаме. С кого ще се коалира Румен Радев (даже не самият той, а хипотетичната му партия, за която не знаем още нищо) зависи от това по какъв начин ще се показа на изборите, с какъв брой депутати ще влезе в
Парламента и дали въобще ще влезе. Защото и това го има в зара - да не влезе въобще на инат на анализаторите. А що се отнася до предизборните обединения, не мисля, че Радев е толкоз малоумен, че да се забърка в
нещо сходно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Седмицата стартира с послание. В обръщението Президентът изиска амнистия. И му споделиха “браво ” - това бил единственият политик, който изискал амнистия от народа. За прошката обаче не е толкоз значимо да я поискаш, едвам я получиш.
Ами в случай че народът не му елементарни? Пак ли ще прави партия, отново ли ще се явява на избори? Но да не се задълбочаваме.
Не мога да не си спомня изгрева на Бойко Борисов. И той пристигна като отмъстител и метач на статуквото. И той (както прочее и Царят преди него) беше големина самичък по себе си и никой не се интересуваше каква партия ще прави, по какъв начин ще я назова и защо ще се бори. Името му беше задоволително. Тогава мислехме, че Борисов няма да се задържи дълго, само че не познахме. Но пък и Борисов доста се промени през годините. Помня, че тогава Борисов, като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, беше доста впечатляващ в медийното си държание. Няма да се учудя, в случай че го е съветвал някой добър експерт от чужбина. Ще повтори ли Радев сюжета на Борисов, ще повтори ли триумфа му? Ще успее ли да се развие, да израсне в придвижване, както направи Борисов? В началото и аз се присмивах на тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи, а в следствие и кмет на София. Казвах, че в случай че стане министър-председател, това ще е някакъв заплашителен подбив и няма да продължи дълго. А то се оказа другояче. Вярно, тогава Борисов обра гласоподавателите на Съюз на демократичните сили (ОДС) и всички антикомунистически настроени хора, когато Българска социалистическа партия към момента представляваше някакъв фактор, а в този момент за Радев не знам дали има в наличност толкоз едносъставен електорат, който просто да обърне към себе си.
Кой поучава Радев? Кой стои зад него? Кой го финансира? С какво Радев е по-различен от Първанов, който също потегли да прави партия и стана за смях? Или не е друг? Различен е може би с това, че не е обвързван номинално с някоя партия, не е бил партиен водач, както и с това че прекъсва мандата си, а не го изкарва до края като Първанов; употребява прозореца на Овертон, преди да се е затворил под носа му. Различен е и с това, че упоритостта му, жаждата му за власт е несравнимо по-колосална от Първановата.
В момента има три въпроса за Румен Радев:
1. Кой ще гласоподава за него?
2. Как ще ръководи (приоритети, политики)?
3. С кого ще се коалира?
Кой ще гласоподава за него?
Социолози споделят, че щял да изкара над милион гласове. Кои са тези хора, които ще му, ги дадат, какви са? Нека напомним една значима специфичност на политически живот през последните десетилетия, която е присъща освен за България (не знам за какво си мислим, че по всички въпроси - от популизма до корупцията - откриваме топлата вода, откакто сме печални новобранци на всички места и сме тръгнали натам, откъдето другите към този момент се връщат!) - политическата класа към този момент не предлага преди всичко отговор на въпросите „ Какво? “ и „ Как? “, а измества фокуса върху въпроса „ Кой? “. Какво имам поради? Помните ли оня анекдот за логиката на психиката, философията и логиката, в който обяснението на всяко от тях започваше с „ Прèдстави си една баня! “. Е, аз няма да ви приказвам за баня, а за рейс и съм го правил нееднократно преди. Значи, ние като гласоподаватели желаеме да пътуваме, да отидем някъде, а политическата класа - професионална или плачевно аматьорска - ни изважда пред погледа пъстри и мамещи партии, които се надпреварват кой да вземе поръчката по нашето транспортиране. Всеки желае да ни извози. Нормалното е да ни кажат какви рейсове оферират. Един предлага рейс с малко места, само че пък с доста първокласни седалки; различен предлага рейс с по-скромни седалки, само че с повече места, тъй че повече хора да стигнат там, закъдето са тръгнали; трети предлага двуетажен рейс, като горният етаж е открит, с цел да си играе вятърът с косите ни, до момента в който се любуваме на гледката.
Ами посоката? Всички ние сме в точка А и желаеме да отидем в някоя по-хубава точка. Една партия предлага да ни откара от точка А до точка Б, където човек за индивида е брат, другар и другар; друга партия желае да ни води до точка В, където всеки може да стане милионер, стига да се труди здраво; трета партия ще ни вози до точка Г, на която ще живеем духовно, до момента в който дойдат да ни вземат извънземните.
Така би трябвало да наподобява естественият политически пазар, на който гласоподавателят избира, както сочи името му. Действителността обаче няма нищо общо. Маршрутът е един - от точка А до точка Б, която е някаква мъглява обществена страна, някаква най-обща визия, която обаче желаят всички, всички партии ще ви водят на едно и също място - без мафия, без корупция, с ниски въглеродни излъчвания, прави краставици и огромни пенсии. Голям стопански напредък и дребна безработица. Всички припяват това, без изключения.
Автобусите също не са разнообразни, рейсът е един - някакъв приблизително порядъчен европейски рейс, в който се пътува релативно комфортно и безметежно. Единственият въпрос, който остава и за който ще спорят партиите на избори, е кой да кара рейсът и кой може да даде на народа най-хубавия водач.
Радев стъпва на едно настойчиво създавано разбиране (включително и от него самия в новогодишните му речи), че България е бедна страна, че народът гладува и изнемогва под гнета на мафията. Създава усещането, че той е индивидът, който ще материализира в политиката силата на митингите. И чака да гласоподават всички, които са повярвали в това, без значение каква са персоналните им убеждения и мирогледи. И в случай че тези хора в България в действителност са над милион, това е доста, доста тъжно.
Тъжно е също, че Радев надалеч не е първият, нито ще е последният избавител на бял кон, след който ще тръгнат баламурниците и който по-късно ще прави същото, каквото и тези, от които ги е избавил. Всъщност, рано е да се каже. Радев може да изненада всички и обратно на движимостите прогнози на изборите да се покаже като някакъв следващ МЕЧ или Величие и жалко дето хвърли президентството!
Но в този момент е рано. Докато не научим профила на бъдещите му гласоподаватели, дано си спомним тези, които го направиха президент: гласоподаватели на Българска социалистическа партия (96%), на Промяната (91%) и на Има Такъв Народ (89%).
Как ще ръководи (приоритети, политики)?
Как ще наподобява Радев като партиен водач? Феновете му ще бъдат шокирани, като видят, че обликът на Радев като партиен водач няма да има нищо общо с облика му на президент. Така е било, по този начин е и по този начин ще бъде с всекиго.
Какво ли ще е ръководството му? Давал ли е до момента някакви поръчки за политически цели? Не, не е давал, само че от държанието му се оформя някакъв мъгляв профил на левичар (социалист), сдържан евроскептик и сдържан симпатизант на Русия, в частност и във връзка с войната в Украйна, с което застава много настрана от общоевропейския консенсус. Но какви ще са целите му, на кои браншове би обръщал повече внимание в изпълнителната власт - това освен не знаем, само че не можем и да гадаем.
С кого ще се коалира?
Според уеб страницата „ Политически компас “ (знаете го - отговаряш на въпроси и ти споделят коя партия ти подхожда най-много) - та съгласно този уебсайт Румен Радев попада в квадранта „ ляв и властнически “. И аз съм податлив да се съглася.
При това състояние разумно е да допуснем, че той най-лесно ще се коалира с партиите от същия квадрант - Възраждане, Величие, МЕЧ и Българска социалистическа партия. Мисля си обаче, че и с ППДБ+ няма да се коалира мъчно, нищо че са ги турили вдясно и аз не знам за какво. Дори ми стана малко мъчително, че в квадранта „ дясно и демократично “ са единствено те и Синя България.
Но да не бързаме. С кого ще се коалира Румен Радев (даже не самият той, а хипотетичната му партия, за която не знаем още нищо) зависи от това по какъв начин ще се показа на изборите, с какъв брой депутати ще влезе в
Парламента и дали въобще ще влезе. Защото и това го има в зара - да не влезе въобще на инат на анализаторите. А що се отнася до предизборните обединения, не мисля, че Радев е толкоз малоумен, че да се забърка в
нещо сходно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ