Социализмът може да сложи ръка на всичко

Истинското лице на соца или Туризъм по нашенски – „Бич може“ и Слънчака преди Какао бийч, мини ски и „Чук и гек“

Социализмът може да постави ръка на всичко – даже на нещо толкоз прелестно като почивката на хората. И въпреки всичко.. има миг на носталгия в загатна за това време.
Не тъй като не можехме да пътуваме, камо ли да си помислим за отмора в прилежаща Турция или Гърция. Представите ни за туризъм се свеждаха до покриване на наложителния маршрут от 100-те национални обекта, където почтително подпечатвахме в основаните преднамерено за задачата книжки. Държавните хотели, хижи или заведения за хранене в този момент ми се костват далечни колкото планетата Сатурн.
Хладна, спартанска конюнктура, колосани чаршафи и намусени рецепционисти, които постоянно играеха ролята на морална полиция, а в доста случаи и на същинска такава.
Не, това не ми липсва.

Липсват ми свободните плажове, освободените от бетонно застрояване крайбрежни линии, полупразните писти за ски и шейни, девствената природа на парковете – тогава, когато в действителност бяха естествени.
Свободата да живееш на палатка и да изпиташ чисто хипарска наслада от мизерията, да бъдеш благополучен и богат от претърпени страсти без никаква електроника. Факт, който в този момент се смята за разкол. Като да вземем за пример концепцията, че би трябвало да се отиде до най-близката поща, откъдето да се опиташ след часове очакване да позвъниш на родителите си, с цел да им съобщиш, че си жив и здрав.
Ученическите ваканции си бяха същинско приключение за проведените родители.

От една страна – наложително си имаше пионерски, комсомолски или спортни лагери. Така част от лятото се превръщаше в продължаващо образование по политически науки, набивани в главите на подрастващите с невиждан формализъм. Но пък с рухването на нощта, обстановката внезапно се променяше и добиваше естествените за младежта измерения. Купонът, несъмнено, беше усърдно маскиран под дебели пластове бунтарска досетливост.
Но след това идваше време за отпуските на мама и баща. И тук обстановката ставаше заплетена.

Социалистическият ол инклузив!
Сегашният вид на ол инклузива има своя дядо и баба във тип на така наречен карти за отмора. Повечето предприятия предлагаха на своите чиновници да прекарат заслужения си отдих във ведомствените бази на съответната компания или институция.

Срещу 45 лв. за възрастен и 20 лв. за дете до 14 години фамилията прекарваше две седмици с три хранения дневно. Даже няма да ви описвам за какъв ваучър ставаше въпрос.

Естествено, пазарлъкът за това кой по кое време и с кого ще почива започваше сега, в който отпуската приключеше, или почти година преди жадуваната почивка.

Извън почивните станции изборът за място на морето се свеждаше до: на хотел (немислимо за фамилния бюджет), на квартира или на къмпинг.

Слънчев бряг преди Какао бийч
Сами евентуално разбирате, че курортните комплекси по морето са построени по предписание на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Изграждането на Слънчев бряг стартира през 1957 година. Географите от много време наричали региона дребната несебърска пустиня – безкрайни пясъци, оформящи дюни, измежду които два кладенеца с геранила.

Първият хотел „ Калина “ е приключен през 1959 година. Преди това се появяват първият стол „ Оазис “ и, о, Боже!, ресторант „ Нептун “.

Само за ваше сведение: паметният хотел „ Кубан “ се появява чак през 70-те години, като е първият, който предлага вариететно шоу. Достъпът обаче е мощно стеснен.

Милионният екскурзиант на комплекса е регистриран на 22 септември 1969 година

Златни пясъци
Перлата на северното ни Черноморие е на 61 години. Старото име на мястото е Узун кум или „ дълъг пясък “.

Строителството на комплекса обаче среща ненадейно усложнение – змии на пълчища пъплят из девствените гори в региона. За да бъдат изтребени пълзящите гадини, от аероплан са хвърлени таралежи, импорт от Албания.

Изграждането на съвсем всички огромни хотелски комплекси и увеселителни заведения, включени в първичния проект на курорта, лишава към 10 години.

Според концепцията от това време курортът е трябвало да съчетава опцията за фамилен туризъм край морето с капацитета на един от най-реномираните балнеолечебни центрове у нас. По-късно се появяват хотелските комплекси и увеселителни заведения на втора и трета линия.

Албена
И Албена е строена по предписание на партията. Идеята била да бъде построен най-модерния в страната курортен комплекс, който да бъде продължение на балчишката курортна част на юг от Двореца в Балчик.

Първата копка на терена прави Тодор Живков през 1968 година. До 1974 година са приключени 6 хотела на плажната линия на комплекса. Това са „ Гергана “, „ Славуна “, „ Мура “, „ Елица “, „ Нона “и „ Боряна “. През 1978 година в Албена към този момент има 40 хотела с 12 750 кревати, къмпинг и 23 ресторанта. Същата година Албена посреща 282 552 туристи, с 2 096 653 нощувки. Перлата в короната на комплекса – хотел „ Добруджа “, посреща първите си посетители през 1983 година.

Тези комплекси обаче ни радваха единствено в частта плаж и море. Повечето питейни заведения бяха „ валутни “ или за тях трябваха „ връзки “. Хотелите като цени бяха немислими, не и за номенклатурата обаче. С две думи, туризмът и комплексите в частност трябваше да изплащат държавни отговорности или да радват родните политически водачи и техните посетители от чужбина. Макар и социализъм, „ твърдата “ валута купуваше положително въодушевление и запълваше дупките в държавния бюджет.

На квартира
Не желая да подценявам другите прелестни места по Черноморието – Дружба, Несебър, Равда, Поморие и Созопол…

Квартирите в този момент ми се костват напряко безвъзмездни. 1 – 1,50 лев на легло!?!? Вярно, топлата вода не беше обезпечена, а ситуацията си беше напряко спартанска. А тоалетните – общи. Служба „ Квартирно настаняване “ се грижеше за резервациите и настаняването. С опция да няма места, несъмнено! Затова тайното договаряне с хазяите си беше наложително.

Ама кой гледа такива детайлности!

На къмпинг
Имаше си къмпинги като слънце! На брега на морето, под сянката на дърветата.

За 4,50 лв. за двама с палатка и кола. Бяха цялостни, опашките пред единствения магазин в региона бяха безкрайни. Скара-бирата на територията на къмпинга работеше по цени на Балкантурист, което не беше почтено. Но кой е споделил, че през социализма предприемаческият дух е умрял.

Хигиената не беше на ниво… в действителност, въобще липсваше. Тоалетните даже няма да ги загатвам, че това четиво ще стане нецензурно.

Спомняме си социализма без носталгия, само че и с доза правдивост. Не всичко беше извънредно зле! Милениумите ме гледат с учудване:)))

И като стана дума… Балкантурист
С учудване, пишейки този материал, открих, че компанията още съществува. Дори освен това – продължава да прави това, което прави към този момент 60 години! Евала (простете ми жаргона)! На такова дългоденствие се радват доста малко от социалистическите предприятия у нас.

Създадено през далечната 1948 година от държавното управление на Георги Димитров, негова основа става съществуващото и до тогава Железопътно бюро „ Балкан “, като под негово ръководство са предадени по-представителните от неотдавна национализираните хотели и заведения за хранене. Възникването му се дължи на неуреден дълг на страната ни към Чехословашката република. Така национализираните чешки захарни фабрики се изплащат във тип на туристически услуги за чешките туристи. Това постанова държавно-организиран туризъм.

Под марката „ Балкантурист “ се задаваха всички стандарти в туризма – от това какво би трябвало да има в една хотелска стая, до грамажа на шопската салата, сервирана в заведенията за хранене. Националният туроператор поставяше логото си върху всяка посуда и салфетка, която можете да си визиите.

Всяка форма на туристическа услуга отвън Балкантурист се считаше за незаконен бизнес. А историята доскоро евентуално изяснява наличието на толкоз доста чешки туристи у нас.

Евин плаж, Нивея, „ Бич може “ и гларуси по морето
Ако в този момент смятате, че дамите са прекомерно разголени на плажа, представете си тежките комунистически порядки и морал.

В интерес на историческата истина обаче би трябвало да кажем, че даже комунистите одобряваха, че дамите могат да се пекат на слънце, както майка ги е родила. За задачата обаче те биваха отделяни с висока плетена ограда, каквато можеше да се види съвсем на всеки плаж, надалеч от сластните погледи на мощния пол.

Зад високата ограда, с изключение на насладата от слънчевите лъчи, се извършваше една друга, неразрешена от властта активност – търговия на дребно.

Недоимъкът и неналичието на обикновени аксесоари принуждаваха дамите да прибягват до плажен пазар с посестримите си от другите соцдържави. Полякините обилно продаваха парфюм „ Бич може “ и кремовете на „ Нивея “.

Чехкинчетата ни продаваха по този начин известните поли и рокли с кормила. Сапуни в шарени опаковки, фибички и шнолки, дребни аксесоари, които можеха да минат елементарно през митницата, ставаха обект на неофициален търг с наддаване.

Предприемчиви младежи бяха построили цели канали за доставката на дефицитните артикули.

А другояче, в свободното си от търговия време, гларусите си прекарваха отлично, общувайки с екзотичните чужденки на странна комбинация от малко съветски и жестомимичен превод в ефир:)))

През зимата
Много от нас се учеха да карат ски най-много чупейки си краката и ръцете по изцяло необработени писти, постоянно безусловно девствени, и нахлузили така наречен мини ски. От сегашната ми позиция, в случай че видя някое дете да се пързаля с това оборудване, ще повикам Бърза помощ и Закрила на детето по едно и също време.

Но по времето на соца нямахме доста огромен избор. Пардон, имахме… Хората се бяха погрижили въпреки всичко някъде в средата на 70-те по пистите да има ски дрешници. Проблемите бяха два. Първо, оборудването струваше доста пари – 10 лв. дневно, което правеше 5% от заплатата на татко ми. Второ, даваните чартърен ски „ Пирин “ стърчаха най-малко педя над главата ми, бяха невъзможни за ръководство и съвсем 100% подсигуряваха някой и различен строшен крак.

Иначе, в случай че успееш да се задържиш на тях… прекарването си струваше. Да не приказваме, че обичаи страната ни в този спорт има от дълго време – все някой батко ще се откри да ти покаже някой трик. А в случай че си доста твърдоглав – може и да станеш Попандов. За по-непретенциозните фенове на снега напомням: паметната шейна „ Чук и гек “, пързаляне с найлони по рискови наклони… червени бузи и премръзнали ръце и крайници! Червено вино, сандвич със сланина и компрес с лук и кисело зеле за подути стави:)))