Църкви, стаи и езера от сол: Подземното съкровище на Полша
Солната мина „ Величка “ е антично и внушително оборудване, ситуирано във Величка, Полша, покрай Краков. Тя е един от най-старите документирани обекти за произвеждане на сол в Европа. Докато сол от извори е добивана още от времето на неолита, каменната сол във Величка е открита през 13-ти век, когато са прокопани първите шахти. Оттогава мината действа непрестанно чак до 1996 година, a сега е отворена за туристи, които желаят да се възхитят на дългите вити коридори, стените, построени напълно от сол и невероятни църкви и параклиси.
Работници са живели с години, без да виждат слънцето, а всекидневието им е било рисково - с изключение на провокациите на самата позиция, стръмните стълби и остри завои без добра видимост са били друго предизвикателство.
През 15-ти век мината към този момент е толкоз известна, че стартира да притегля туристи, които се възхищават на нейните тунели. През 1978 година тя е включена в листата на международното завещание на ЮНЕСКО . Въпреки че солта, добивана тук, се трансформира в главен стопански запас за Полша в границите на два века, най-високото си произвеждане мината доближава през 20-ти век. Тогава тя се разгръща на девет равнища, достигащи дълбочина от 327 метра подземен, и включва към 2500 камери, повече от 245 километра галерии и коридори, 26 повърхностни шахти и към 180 шахти, свързващи обособени пещери.
Освен впечатляващата си инфраструктура, мината е известна с неповторимите си параклиси, творби на изкуството и скулптури, изваяни в сол от локални миньори. Сред тях се открояват солени езера, на които посетителите могат да гребат с дребни лодки. Големи елементи от първите три равнища към този момент са отворени за туристи, до момента в който миньорите не престават да работят за запазване на това културно благосъстояние.
Най-старият непокътнат параклис в мината е бароковият „ Свети Антоний “ , основан сред 1690 и 1710 година Той впечатлява със своите изтънчено направени олтари, детайлни барелефи и свободностоящи солени скулптури, измежду които са изображения на Дева Мария и Св. Антоний от Падуа – настойник на миньорите.
Най-големият параклис е отдаден на настойничката на миньорите на сол – Св. Кинга. Строителството му стартира през 1896 година и продължава до 1963 година Параклисът е напълно изсечен от сол – от пода до тавана, в това число олтарите и декорациите . Най-впечатляващи са солидните полилеи, направени от солни кристали и пригодени за електрическо осветяване.
Освен религиозните параклиси, мината включва и камери, отдадени на полски исторически персони. Една от тях показва издълбани фигури на гноми, изобразяващи миньори в деяние – игриво отпратка към полския фолклор и неуморния труд на миньорите.
Солната мина „ Величка “ освен е удостоверение за вековния рандеман на сол, само че и неповторимо комбиниране на история, изкуство и обичаи, които не престават да въодушевяват посетителите.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Работници са живели с години, без да виждат слънцето, а всекидневието им е било рисково - с изключение на провокациите на самата позиция, стръмните стълби и остри завои без добра видимост са били друго предизвикателство.
През 15-ти век мината към този момент е толкоз известна, че стартира да притегля туристи, които се възхищават на нейните тунели. През 1978 година тя е включена в листата на международното завещание на ЮНЕСКО . Въпреки че солта, добивана тук, се трансформира в главен стопански запас за Полша в границите на два века, най-високото си произвеждане мината доближава през 20-ти век. Тогава тя се разгръща на девет равнища, достигащи дълбочина от 327 метра подземен, и включва към 2500 камери, повече от 245 километра галерии и коридори, 26 повърхностни шахти и към 180 шахти, свързващи обособени пещери.
Освен впечатляващата си инфраструктура, мината е известна с неповторимите си параклиси, творби на изкуството и скулптури, изваяни в сол от локални миньори. Сред тях се открояват солени езера, на които посетителите могат да гребат с дребни лодки. Големи елементи от първите три равнища към този момент са отворени за туристи, до момента в който миньорите не престават да работят за запазване на това културно благосъстояние.
Най-старият непокътнат параклис в мината е бароковият „ Свети Антоний “ , основан сред 1690 и 1710 година Той впечатлява със своите изтънчено направени олтари, детайлни барелефи и свободностоящи солени скулптури, измежду които са изображения на Дева Мария и Св. Антоний от Падуа – настойник на миньорите.
Най-големият параклис е отдаден на настойничката на миньорите на сол – Св. Кинга. Строителството му стартира през 1896 година и продължава до 1963 година Параклисът е напълно изсечен от сол – от пода до тавана, в това число олтарите и декорациите . Най-впечатляващи са солидните полилеи, направени от солни кристали и пригодени за електрическо осветяване.
Освен религиозните параклиси, мината включва и камери, отдадени на полски исторически персони. Една от тях показва издълбани фигури на гноми, изобразяващи миньори в деяние – игриво отпратка към полския фолклор и неуморния труд на миньорите.
Солната мина „ Величка “ освен е удостоверение за вековния рандеман на сол, само че и неповторимо комбиниране на история, изкуство и обичаи, които не престават да въодушевяват посетителите.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ