Солидарната отговорност е последната фаза от мерките на държавата при

Солидарната отговорност е последната фаза от ограниченията на страната при цялостния й неуспех в търсенето на отговорност. Когато безсилието на страната стане обществено притежание, се търси солидарна отговорност. В множеството случаи това е юридическият евфемизъм на нищоправене. Пореден мотив за това умозаключение са квалифицираните промени в Закона за акцизите и данъчните хранилища, които неизвестно за какво ще бъдат промушени в преходните и заключителните разпореждания на Закона за корпоративно и подоходно облагане. В него се основава нов текст, добил към този момент печалната популярност като "солидарния ". За да не чоплим мъчно преводими на езика на междинния кюстендилец членове и алинеи, ще го разбираем с образец от битово естество.

Лешников, който създава и пакетира ядки, купува от дистрибутори на "Чист ойл " гориво, което употребява в процеса на производството. Обърнете внимание - купува горивото за цел, друга от моторно гориво и отопление, за които само се дължи данък - с това гориво той чупи черупките и вади ядките от тях. За да прави това, митницата му е дала статут на освободен от данък краен консуматор. Лешников купува от дистрибутор на "Чист ойл “ гориво в продължение на години. По някое време обаче го халосват с инспекция и откриват, че това гориво за чупене на черупките попада в дефиницията на "моторно гориво " и преценят, че Лешников не е спазил някаква запетайка на закона. И митничарите му желаят акциза дружно с лихвата - примерно за пет години обратно. Лешников обаче им дава отговор, че няма пари и няма благосъстоятелност - аз съм, вика, ЕООД с 10 лева капитал.

Държавата не може да си събере парите от него. Греда!

Сега обаче, въоръжена с новия текст (бел. ред. - след гласуването му от парламента) страната отива в "Чист ойл " да си търси парите, които дължи Лешников. Ама нищо че "Чист ойл " не му е продал и литър, това е ставало през десетки незнайни дистрибутори.

Така безпомощностността на страната да си събере акциза води до юридическо безчинство. Тя отива в "Чист ойл ", тъй като е огромна компания - има активи, може да й разпродаде имущество, има обезпечения, дадени като банкова гаранция и й споделя: "Плащай! "

Това е правният парадокс, който се гласи за бизнеса, до момента в който страната се кълне, че прави всичко да усъвършенства средата на съществуването му. Нещо повече - нарушава се главен принцип на правото: "Без виновност няма отговорност! "

И още една недомислена проектопромяна, която води до проектозаконов смях.

Според нея всички акционери на сдружението, което държи данъчен склад, би трябвало да заявяват, че не са направили нарушавания по Закона за акцизите. Сега, с цел да се получи лиценз за акцизен склад, би трябвало притежателите, шефовете и акционерите му да заявяват, че не са направили тежко или наново нарушаване. Ако става дума за ЕООД със състав от пет индивида - няма проблем. Но в случай че компанията е обществена и се листва на някоя международна фондова борса и заради това има хиляди акционери от целия свят, които се сменят всеки ден, какво вършим?

Да потърсим Джо Джоджън от щата Небраска с молба да си извади желаната диплома, а той да ни каже, че от през вчерашния ден не е акционер на "Чист ойл " ли? Или да питаме Дън Дрън от Китай и той да ни каже, че подобен документ в щата Гуанг Джоу няма кой да му издаде?

Нещо повече - с цел да се издаде сходна декларация за чисто минало, едно от изискванията е да се даде лиценз на данъчния склад. Тоест попада се в Параграф 22 - в случай че не се дават декларациите на физическите лица, че са с чисто минало - няма лиценз, а с цел да се получи лиценз, се изискват декларациите.

Проектозаконов смях!