Съдебният съвет внедрява софтуер с изкуствен интелект в помощ на магистратите
Софтуер, който употребява дълбоки невронни мрежи - вид изкуствен интелект, ще бъде внедрен в съдилищата в България, с цел да транскрибира глас в текст и по този начин да форсира писането на правосъдни актове. В момента Висшият правосъден съвет събира записи, с цел да " образова " програмата да разпознава разнообразни термини, както и гласове, интонация и акценти.
Плановете за въвеждане на софтуера са част от план " Разработка и внедряване в правосъдната система на програмен продукт за ускорено основаване и възпроизвеждане на актове и други документи посредством диктовка и автоматизирано конвертиране на гласов запис в текст (voice-to-text) и съпътстващи системи за обработка ", финансиран от Оперативна стратегия " Добро ръководство ", който бе показан на конференция от Даниела Марчева от съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет.
Очаква се до края на годината със софтуера да стартират работа първо 2147 магистрати и правосъдни чиновници, а след това и всички останали, които желаят да работят с програмата, оповестява в обява по тематиката. Електронното издание напомня, че планът е бил утвърден през 2019 година и работата по него е почнала още през 2020 година, само че резултатите са се забавили поради пандемията.
Целта на плана е да се помогне на магистратите като се редуцира доста процесът на работата им и вместо да набират на ръка актовете си, те ще могат да ги диктуват и автоматизирано да получават набран текст. Софтуерът дава опция за обзор и редактиране, преди правосъдният акт да бъде качен в осведомителните системи, употребени от съдилищата и прокуратурата. Очакванията са потреблението на програмата да спести до към 60% от времето за правенето на правосъдните актове.
" Избрали сме най-авангардната технология - дълбоки невронни мрежи, което е вид изкуствен интелект, който непрестанно ще предстои на самоусъвършенстване ", описа Марчева, представена от lex.bg.
В момента се събират аудиозаписи от разнообразни правосъдни актове, които се вкарват в системата като задачата е да се съберат най-малко 2000 часа записи. Така софтуерът ще бъде подготвен да разпознава всички думи и изрази, които употребяват магистратите. В следствие програмата ще може да се надгражда и всеки консуматор ще я образова самичък със характерния си метод за изговаряне на думи, както и с прибавянето на нови.
Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов, който е координатор по плана, изясни, че всяка година в България се водят над 700 000 каузи, по които се организират правосъдни съвещания с голям брой участници. В момента всички правосъдни съвещания се записват на аудио, а редом с това правосъден секретар води протокол от всяко съвещание. При потребност от промяна обаче се постанова прослушване на записите, някои от които не престават с часове.
За да бъде обезпечена осведомителната сигурност, достъпът до системата ще става само с дипломиран електронен автограф, с двойна авторизация, а информацията ще бъде напълно криптирана. След внедряването на програмата в съдилищата, тя ще бъде предоставена на всички държавни институции, които желаят да работят с нея.
Плановете за въвеждане на софтуера са част от план " Разработка и внедряване в правосъдната система на програмен продукт за ускорено основаване и възпроизвеждане на актове и други документи посредством диктовка и автоматизирано конвертиране на гласов запис в текст (voice-to-text) и съпътстващи системи за обработка ", финансиран от Оперативна стратегия " Добро ръководство ", който бе показан на конференция от Даниела Марчева от съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет.
Очаква се до края на годината със софтуера да стартират работа първо 2147 магистрати и правосъдни чиновници, а след това и всички останали, които желаят да работят с програмата, оповестява в обява по тематиката. Електронното издание напомня, че планът е бил утвърден през 2019 година и работата по него е почнала още през 2020 година, само че резултатите са се забавили поради пандемията.
Целта на плана е да се помогне на магистратите като се редуцира доста процесът на работата им и вместо да набират на ръка актовете си, те ще могат да ги диктуват и автоматизирано да получават набран текст. Софтуерът дава опция за обзор и редактиране, преди правосъдният акт да бъде качен в осведомителните системи, употребени от съдилищата и прокуратурата. Очакванията са потреблението на програмата да спести до към 60% от времето за правенето на правосъдните актове.
" Избрали сме най-авангардната технология - дълбоки невронни мрежи, което е вид изкуствен интелект, който непрестанно ще предстои на самоусъвършенстване ", описа Марчева, представена от lex.bg.
В момента се събират аудиозаписи от разнообразни правосъдни актове, които се вкарват в системата като задачата е да се съберат най-малко 2000 часа записи. Така софтуерът ще бъде подготвен да разпознава всички думи и изрази, които употребяват магистратите. В следствие програмата ще може да се надгражда и всеки консуматор ще я образова самичък със характерния си метод за изговаряне на думи, както и с прибавянето на нови.
Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов, който е координатор по плана, изясни, че всяка година в България се водят над 700 000 каузи, по които се организират правосъдни съвещания с голям брой участници. В момента всички правосъдни съвещания се записват на аудио, а редом с това правосъден секретар води протокол от всяко съвещание. При потребност от промяна обаче се постанова прослушване на записите, някои от които не престават с часове.
За да бъде обезпечена осведомителната сигурност, достъпът до системата ще става само с дипломиран електронен автограф, с двойна авторизация, а информацията ще бъде напълно криптирана. След внедряването на програмата в съдилищата, тя ще бъде предоставена на всички държавни институции, които желаят да работят с нея.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ