Християни, голям грях е немилосърдието! ╫ Софроний ВРАЧАНСКИ
(Софроний Врачански, 1812 г.)
В 22-ра неделя след Петдесетница
╫ За богаташа и сиромаха
Чедо, спомни си, че ти получи към този момент положителното си приживе, а Лазар – злото (Лук. 16:25)
Благослови, отче!
Нашият Господ Иисус Христос постоянно ни учи с разнообразни образци за наше избавление, с цел да получим безконечен живот. Показва ни по подобаващ метод и двете страни, т.е. и Небесното царство, и безконечната тъга, с което поучава и богатите, и сиромасите. Учи богатите да не гледат единствено да ядат, да пият и да се веселят, само че и да оказват помощ на бедните, а сиромасите учи да не скърбят доста, нито да хулят Бога или хората, а да търпят с признателност. Защото Бог е обективен и въздава всекиму съгласно делата, както ще чуете в този момент от днешното свето Евангелие.
Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 83
Рече Господ тази алегория: Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше блестящо. Имаше така също един бедняк, на има Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпате му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха, и в пъкъла, когато беше на страдания, подигна очите си, видя Авраама отдалеко и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, тъй като се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чадо, спомни си, че ти получи към този момент положителното си приживе, а Лазар - злото, в този момент пък той тук се утешава, а ти се мъчиш, па също така сред нас и вас зее огромна бездна, та ония, които желаят да преминат отсам при вас, да не могат, така също и оттова към нас да не минават. А той рече: апелирам ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, тъй като имам петима братя, та да им засвидетелствува, с цел да не дойдат и те в това място на тъгата. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: дано ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, само че в случай че някой от мъртвите отиде при тях, ще се покоят. Тогава Авраама му рече: в случай че Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят. (Лук. 16:19-31)
Тълкувание
За да ни направи милостиви към бедните и общителни посред ни, Христос ясно ни показва, къде ще отидат богатите, които нямат благосклонност, към сиромасите, и къде ще отидат сиромасите, които търпят с признателност, т.е. посочил огромната безсърдечност на богаташа, и чудното самообладание на сиромаха. И оставил богаташа без име като неподобаващ, както споделя Давид: с устата си няма да помена техните имена (Пс. 15:4). А на сиромаха Христос посочил и името, тъй като имената на праведните са записани в книгата на живота (в Божията памет). Този паралия носел доста скъпи и хубави облекла и всеки ден пирувал блестящо: ядял и пиел с тъпани, музика и веселби, а към него имало съседи бедняци, които седели голи, боси, гладни, жадни и треперели от мраз, като този безпаричен Лазар, който лежал пред вратата му гол, гладен и със струпеи и желаел да се нахрани от трохите на богаташа, само че никой не му давал, нито го утешавал, единствено кучета идвали и му ближели раните. О, чудно нещо! Кучетата били по-милостиви от богаташа, тъй като не го хапели, а го ближели с език и успокоявали раните му. А богаташът бил толкоз безсърдечен, че не го поглеждал с добродушно лице, нито му продумвал сладка приказка да го утеши, да му даде къшей самун или да му хвърли някоя остаряла дреха, а хвърлял всичко в гърлото си и гледал единствено себе си. А сиромахът Лазар, като се мъчил толкоз доста, отново не похулил Бога, не се разгневил, нито укорил богаташа, а търпял с признателност. За това като умрял, бил почетен Божии ангели да му вземат душата и да го избавят от тежките страдания на сиромашията. Защото който се надява на Бога, скоро отива от неволя в наслада и получава от Бога заслужената си премия, както Лазар седнал в Авраамовото лоно поради търпението си. И в този момент има бедняци, които са небогати, като Лазар, само че не са търпеливи, като него, а с яд хулят, осъждат и завиждат на другите, за това тези бедняци ще отидат не при Лазар, а при немилостивия паралия във безконечна тъга. Слушате ли, бедняци, които се мъчите от сиромашията, не се гневете и не хулете Бога, а търпете с признателност. Защото бедняк не може да влезе в Небесното царство, до момента в който не претърпи скърбите и лишенията, нито богат - до момента в който не раздаде от благосъстоянието си на бедняци. За това би трябвало да поносим всички беди, които ни се случват и да се надяваме на Бога. Защото колкото и беди и вреди да ни докара Той, всичко е за наша изгода. Но който е слаб по разум и във вярата, скърби и ругатни Бога, щом му се случи нещо неприятно, а който има здрав разум и религия, търпи, като Лазар и нищо не може да го наскърби. Само немилостивият паралия се оскърбил постоянно. Защото като умрял, не го взели ангели със популярност, като Лазар, а както имал на този свят огромна популярност и доста прислужници, най-сетне останал гол и самичък и след късите си веселби отишъл на постоянно изтезание. На такова изтезание отива всеки, който е безсърдечен и гледа да има единствено за него. Горко на такива богаташи, които за дребни гуляи ще се мъчат постоянно, както рекъл Христос: „ като умря богаташът, погребаха го “, т.е.: „ затвориха го във безконечна тъга “, само че той и до момента в който е бил жив, душата му отново е била заровена в тялото, като мрачен гроб. За такива богаташи оракул Давид споделя: „ Не пердах се, по кое време човек богатее, по кое време славата на дома му пораства, тъй като, умирайки, нищо няма да вземе, славата му не ще отиде подире му “ (Пс. 48:17, 18), само че всичко ще остане тук, а той ще отиде гол на постоянно изтезание. Където отишъл и днешният, който, като видял от пъкъла Лазар в онази светлина, в лоното Авраамово викал и се молел на Авраам да го изпрати да му накваси езика, който горял в пламъка и да го разхлади. Искал помощ, само че не получил, тъй като желал, когато времето било минало, и там, където няма благосклонност за никого. Той викал: „ Отче Аврааме, помилвай ме “, само че Авраам му рекъл: „ Искаш благосклонност, само че тук не е време за благосклонност. Каеш се в този момент, само че в пъкъла няма смирение, всичко е без изгода “. Ето по какъв начин се кае, само че няма никаква изгода, единствено тъга и тъга, езикът му гори за капка вода, а той тук е ял и пил сладки ястия и напитки и не е дал на никого даже чаша студена води и получава там заслуженото си въздаяние: вместо музика въздишки, вместо ястия и напитки се моли за капка вода, вместо блудни дейности гледа мрачевина и гнусни червеи, които в никакъв случай не умират и не му дават покой. Но вижте Авраамовата благост тoй не му рече: „ Немилостиви, за какво искаш благосклонност в случай, че не си сторил благосклонност другиму? “, а рече „ Чедо, намерения си, че в случай че си направил някое положително, към този момент си получил за него положително приживе - с телесните наслади, по този начин и Лазар за някое малко съгрешение, което е направил, като човек, се е помъчил приживе. За това в този момент той се радостни в парадайса, а ти се мъчиш в пъкъла. А също така сред нас и вас зее огромна бездна “. Пропаст тук се назовава бездната сред неверните и праведните, сред положителните и неприятните каузи, които хората правят през живота си. Защото когато Адам престъпи Божията заповед и съгреши, Бог раздели човешкия живот на две: на краткотраен и безконечен, т.е. на тукашен и оттатъшен. И направи тукашния къс, та да не ламтим за него, а отвъдния направи безконечен, та всички да копнеем за него и да гледаме към него. И даде на нашата воля и двата, та който обичаме, него и да желаем. Но човек не може елементарно да разбере, кое обича. Само когато го сполети зло, тогава помъдрява, както и днешният паралия, когато отишъл в тъгата, тогава помъдрял и помолил Авраам да изпрати Лазар да заяви на братята му, че има безконечна тъга, та да се разкаят, тъй като като видят Лазар, който преди този момент бил гол и със струпеи, с толкоз популярност, елементарно ще му повярват, като им каже, че има безконечна тъга. Но Авраам му споделил: „ Няма потребност Лазар да върви при тях, тъй като имат Моисея и пророците, т.е. имат книгите с пророческите поуки, които споделят истината за всички неща. Да слушат тях и да имат вяра, и ще се спасят “. Слушатели християни, и този паралия имал книги и ги четял, и ги слушал, само че не вярвал на това, което пишело в тях, а го мислел за приказка. За това споделил, че братята му не слушат книгите, само че в случай че някой умрял отиде при тях, тогава ще повярват. Както мнозина споделят и до през днешния ден: „ Кой е видял безконечната тъга или кой е пристигнал оттова да каже какво е? “. Но дано тези наивници да чуят какво споделя Авраам: „ Който не има вяра на Свещеното Писание, даже някой от умрелите да пристигна, отново няма да повярва “. Когато Христос възкреси четиридневния Лазар, нали Лазар пристигна от оня свят? Защо тогава юдеите не повярваха, а желаеха да го убият? При Христовото разпване малко ли умряли възкръснаха и отидоха в Иерусалим? (вж. Мат. 27:52, 53) Защо тогава юдеите не повярваха, а убиваха апостоли и други светии, които им споделяха истината? Ако беше належащо умрелите да идват да ни учат, Бог щеше да направи и това. Но това не е нужно. Докато имаме Свещеното Писание, което ни е обещано от Бога, обработено е от изкусни учители да свети, като слънце и споделя за всичко на този и на оня свят, в никакъв случай няма да имаме потребност да идват умряли да ни учат.
Поучение
Благочестиви християни, видяхте ли какъв брой ужасно е мъчението на днешния паралия? Но помислете, защо е наказан да гори там! Той не бил нито палач, нито клеветник, нито изедник, единствено бил нагизден с хубави облекла, пирувал блестящо всеки ден, ядял, пиел, танцувал, пеел и се смеел, интересувало го единствено светското телесно наслаждение и се стараел, колкото пари има, да ги прекара през гърлото си, за това бил наказан да гори там. Той имал толкоз немилостиво сърце, че освен не помилвал нито един бедняк, само че и даже не желал да го огледа с очи, и сиромаха Лазар, който лежал пред вратата му гол, гладен и със струпеи. Но както той бил безсърдечен, по този начин и не получил благосклонност. Така няма да получат благосклонност и всички немилосърдни. Помислете сами, какъв брой доста от нас имат хубави облекла и меки постели, а нашите съседи бедняци голи и гладни треперят през деня и нощем на голата земя, като Лазар. Колко разнообразни ястия и напитки има на нашите трапези и ние пируваме с тях, като богаташа, а какъв брой бедняци към нас гладуват, жадуват и боледуват, само че ние даже не ги поглеждаме, нито пък им даваме нещо от нашите богати трапези. И какъв брой голи и гладни бедняци идват и хлопат на вратата ни, а ние не им отваряме. Ако ли пък намерят отворено и влязат, ние ги нахокваме и изпращаме прислужниците си да ги изпъдят на открито. Ах, наше немилосърдие, към бедните бедняци! Християни, огромен грях е немилосърдието. Ние не го считаме за грях, само че Бог за него изпраща индивида на постоянно изтезание и в случай че желаеме да избегнем този грях, да вършим по този начин, щом срещнем бедняк, да се вгледаме добре в него, да вникнем и да разберем положението му и сърдечната му тъга. Като минем около сиромашка или вдовишка къща, в която има дребни сирачета, да влезем вътре и да се вгледаме в нейните сълзи, и да забележим тези дребни сирачета, по какъв начин плачат за самун и храна край майка си и по какъв начин треперят голи. Като минем край някой болен бедняк, да влезем при него, да забележим, по какъв начин няма доктор, нито прислужник, нито кой да го утеши, да поседим там при него и да забележим, по какъв начин лежи на голата земя, каква болест и рана има, и по какъв начин въздиша тежко от заболяването си. А когато забележим, че някой проси от нас лепта, да не се гневим, а да се радваме и да мислим, по какъв начин Сам Христос протяга ръце и желае от нас ключ да ни отвори райските врати. И като демонстрираме по този начин благосклонност към болните, бедните и сиромасите, ставаме милостиви и наследници на Божието Царство, с помощта Христова. Нему популярност във безконечните епохи, амин.
Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна черква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.
*Портрет на свети Софроний Врачански от незнаен създател, 1812 година, bg.wikipedia.org
