СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 112-и състав, в публично заседание

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 112-и състав, в обществено съвещание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: НИКОЛАЙ УРУМОВ

при присъединяване на секретаря М В, като прегледа докладваното от съдията НАХД № 3734 по разказа за 2022 година, с цел да се произнесе взе поради следното:

Производството е формирано по тъжба на лицето БМБ, с ЕГН: ****, посредством неговия процесуален представител - юрист М М против Заповед за задържане на разположение № 3286зз-4 от 17.03.2022 година, издадена от Ц К Й, на служба контрольор при Групово дело „ Национална полиция “.

В правосъдно съвещание, жалбоподателят, постоянно известен, не се явява. Представлява се от адв. К, съответно преупълномощена. В пледоарията си всъщност, процесуалният представител на жалбоподателя желае от съда да анулира издадената заповед като незаконосъобразна. Твърди, че в заповедта не било посочено фактическото съображение за задържане, също така се сочи, че не е ясно в какво се показва изпълнителното действие на закононарушението, за което се сочи, че има задоволително данни да е съпричастен Б. Претендират се разходи.

Ответникът Централен комитет, постоянно свикан, не се явява. Представлява се от гл. юрист С и гл. юрист М към ГДНП. Последните оспорват жалбата и настояват, че издателят на заповедта има нужната от закона подготвеност. Твърдят, че е налице материалноправната причина на закона, тъй като от данните по делото се установявала съпричастността на Б към осъществено закононарушение. Твърди се, че не е нарушен и правилото на пропорционалност при задържането на жалбоподателя. Пред съда е обективирано несъгласие за прекаленост на адвокатското заплащане, претендирано от жалбоподателя и се претендира юрисконсултско заплащане.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, намира следното:

Предмет на това произвеждане е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по разпоредбите на Административнопроцесуален кодекс за оборване на самостоятелни административни актове, по реда на член 145 и идващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на разположение, същата следва да е издадена от лице с открита от закона подготвеност, в избраната за това форма, при съблюдаване на разпоредбите на административното произвеждане, при вярно използване на материалния закон и в сходство с задачата на закона.

В ЗМВР е планувана опция за реализиране на арест от страна полицейските органи във връзка с лице, за което има данни, че е направило закононарушение. Този арест може да продължи най-вече 24 часа, според нормата на член 73 от същия закон.

От нормата на член 74, алинея 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде арестувано по реда на този закон – тя е наложително писмена и наложително следва да съдържа реквизитите, посочени в член 74, алинея 2 от ЗМВР.

Практиката на Върховен административен съд, както и на Европейски съд по правата на човека, е константна във връзка с въпроса, че от заповедта за задържане би трябвало да се открива недвусмислено какво е основанието, поради което лицето е арестувано.

По въпроса за компетентността на издателя на заповедта.

Най-напред правосъдният състав показва, че заповедта е издадена от лице с нужната подготвеност по закон, тъй като самият ЗМВР сочи, че такава заповед се издава единствено от полицейски орган. Доколкото ответникът е заел писмени доказателства, че разполага с такива пълномощия, съдът намира, че той е имал законовото пълномощие да издаде процесната заповед.

Тук следва да се направи едно кардинално конкретизиране, а точно – дейностите по задържането на разположение по реда на член 72 от ЗМВР не са такива, които могат да се характеризират като дейности по следствието по реда на Наказателно-процесуален кодекс. Ето за какво, без значение от специфичното качество на арестуваното лице (министър-председател), тук не важат разпоредбите на нормата на член 194, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс, която сочи, че следствията за осъществени закононарушения от членове на Министерски съвет (какъвто е министър-председателят) се правят единствено от следователи. Задържането по реда на член 72 от ЗМВР има административен темперамент и предпоставките за използването му са посочени категорично в ЗМВР, включително и способният орган, който може да издаде заповедта. Тук следва да се има поради, че следователят не е полицейски орган по смисъла на член 72 от ЗМВР и в никой случай той няма пълномощия да издава такава заповед.

Горните правни съображения водят до извода, че неотложността има отношение към законосъобразността на процесуално-следствените дейности, които се правят по реда на Наказателно-процесуален кодекс, само че не и в производството по издаването на заповед за задържане по реда на член 72 от ЗМВР.

Съдът намира, че не следва да изследва въпроса за неотложността на осъществените от органите на ГДНП процесуално-следствени дейности по смисъла на Наказателно-процесуален кодекс – претършуване и изземване в дома на жалбоподателя, тъй като те попадат отвън предмета на делото, който обгръща законосъобразността на заповедта за задържане, само че няма за предмет проучването на законосъобразността на осъществените претършуване и изземване.

По въпроса има ли по делото данни за осъществено закононарушение.

Следващата причина, която съдът следва да ревизира при реализиране на контрола за правомерност на оспорената заповед е дали по делото са налице данни за осъществено закононарушение от жалбоподателя.

Тук следва да се държи сметка за това, че Европейски съд по правата на човека е приел в решението си по делото Дидов против България, че е налице нарушаване на член 5 § 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, защото заповедта за задържане не съдържа обстоятелства или информация, сочещи за съществуването на обосновано съмнение за осъществяване на нарушавания от страна на жалбоподателя, а единствено е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват обстоятелства или условия, свързващи жалбоподателя с това закононарушение. Европейският съд е приел, че е належащо да е налице повече от „ данни “ за осъществено закононарушение, което разбиране е доста по-широко от понятието „ обосновано съмнение “. Ето за какво, българските полицейски органи са длъжни да съблюдават практиката на Европейски съд по правата на човека и да съблюдават въведените по посоченото решение минимални стандарти на наличие.

Според този състав на съда, досега на задържането на лицето Борисов не е събрано нито едно годно доказателство или доказателствено средство, което да сочи евентуална съпричастност на жалбоподателя Б към реализиране на закононарушението изнудване. Европейски съд по правата на човека категорично е показал, че обоснованото съмнение в осъществяване на закононарушение допуска съществуване на обстоятелства или информация, които биха убедили обективният наблюдаващ, че въпросното лице може да е направило закононарушение. Такива обаче в кориците на делото липсват.

По делото е разпитан очевидецът КП, който е декларирал, че е провел среща с ръководителя на Европейската прокуратура Л К на 16.03.2022 година, и при изложение на угриженост от негова страна за това, че българската прокуратура не е работила съответно по тези сигнали, същата е декларирала, че ще бъдат подхванати дейности от Европейската прокуратура в обсега на нейната подготвеност. Освен това, очевидецът Петков е изразил мощно персонално терзание, че е налице възможност жалбоподателят и упоменатите в отчета на АДФИ лица, в случай, че получат достъп до него, евентуално да повлияят на обективното следствие, като затруднят разкриването на обективната истина посредством евентуално заличаване или укриване на движимости и документи, в това число и оказване на въздействие върху очевидци. Тези негови подозрения обаче не са подкрепени с никакви обстоятелства, че е налице възможност от тяхното реализиране. Т.е. самият Петков не е показал по никакъв метод, че е бил очевидец на осъществяване на закононарушение или, че знае съответни обстоятелства, които да са относими към осъществено закононарушение от жалбоподателя Б.

По делото са налице данни от лицето М.И., който е бил чиновник в сдруженията, следени от ВБ, от чиито показания се открива, че същият е бил акредитиран да тегли финансови средства от сметките на сдруженията, като същият е предавал всички изтеглени средства персонално на очевидеца Б, като за всяко изтегляне той е получавал нареждания от последния кой да е размерът му и всякога този размер е бил друг. Този очевидец, обаче, не е декларирал в показанията си, че е бил очевидец на предаването на пари от страна на ВБ към жалбоподателя ББ, нито е изложил изказвания, които да сочат, че Б е бил обект на изнудване.

От показанията на свидетелката Ч. се открива, че в качеството й на секретар на министъра на финансите неведнъж е виждала лицето Б да посещава кабинета на министъра, и когато същият е осъществявал тези визити, те са провеждани по негова самодейност, постоянно е бил самичък, единствено „ с пура в ръка “ и в никакъв случай не го е виждала да носи торби, пликове или различен багаж в ръцете си.

По отношение на показанията на очевидеца Г К, съдът отбелязва, че в този разпит не се съдържат никакви изказвания или доказателства, по тази причина че жалбоподателят е изнудвал лицето В Б, а са изказани единствено персонални догатки за какво е въведен неразбираем режим на облагане на лотарийните игри, който от своя страна разрешавал облекчено данъчно облагане, заради неразбираеми разпореждания на закона. Освен това, съдът отбелязва, че разпитите на тези трима очевидци са осъществени един ден след задържането на жалбоподателя, заради което те даже не са били налични към доказателствената цялост при реализирането на ареста.

На последващо място, не може да подминато събитието, че по делото са налице сведения от очевидеца В Б, за които няма изясненост по какъв метод са постъпили по делото, защото те не са снети от полицейски орган, а съставляват едностранно документално волеизявление на лицето Б, с което същият е дал отговор на сложени нему въпроси, незнайно от кого. Дори да се одобри, че с В Б е сбъднат контакт по Интернет от органите на полицията, то неговите изказвания не са подкрепени от нито едно доказателство по делото.

Публично известно събитие е и фактът, че лицето В Б е отправило обществени обвинявания против жалбоподателя и други лица по тази причина, че е плащал 20% от облагата на лотарийния си бизнес на жалбоподателя посредством други лица от Министерски съвет. Тези условия са обявени също много преди осъществения арест, като този състав на съда намира, че все още на ареста не са били събрани никакви годни писмени или гласни доказателства и доказателствени средства по тази причина, че точно жалбоподателят е осъществил състав на закононарушение по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс. Т.е. не е изработен опит сведенията от този очевидец да бъдат тествани за меродавност.

Служебно известно събитие съставлява фактът, че в общественото медийно пространство са оповестени фотоси и видеоклипове през месец юни 2020 година (година и половина преди ареста), в които е посочено, че тогавашният министър-председател Б има огромно количество банкноти и златни кюлчета, сложени в чекмедже на нощно шкафче, във вилата в резиденция „ Б “, която министър-председателят употребил. Освен това, съдът следва да означи, че по делото няма данни, които да удостоверят дали въпросните фотоси и видеоклипове не са били манипулирани, т.е дали те са АВТЕНТИЧНИ. Този въпрос не е обяснен с нужната за това експертна информация. Съдът в това произвеждане няма за задача да открива това събитие, само че по този начин или другояче то не може да бъде оставено без коментар, тъй като директно касае момента, в който на цялото общество през доста разнообразни медии бе показана тази информация и този миг има отношение все още, в който Министерство на вътрешните работи също е било известено за въпросните събития, а в действителност е било налице безучастие по въпроса за определяне на тяхната достоверност. Ето за какво, единствено въз основата на медийните изявления не може да се прави обосновано съмнение за съпричастност на обещано лице към несъмнено закононарушение, тъй като отрязъци от вестници и публикации в електронни медии нямат доказателствена стойност в наказателното произвеждане в този случай.

От доказателствената цялост се открива, че с изключение на от обществените изказвания на В Б, Министерство на вътрешните работи е било сезирано с умишлен сигнал от Гражданско придвижване „ България обединена с една цел “ (БОЕЦ). От наличието на този сигнал, подаден посредством електронната поща до Групово дело Национална полиция и до Министерство на вътрешните работи на 10.12.2021 година, е видно, че сдружението е алармирало Министерство на вътрешните работи и Групово дело „ Национален парк “ с изказвания, основани единствено на медийни изявления, които са съпроводени с персонален коментар на ръководителя на гражданското съдружие Г Г, в който е изказал персоналното си мнение и подозрения за осъществени закононарушения от общ темперамент от редица лица, измежду които е и жалбоподателят Б.

Не на последно място, съдът отбелязва, че по време на самото претършуване не са открити никакви относими към предмета на делото доказателства, заради което не може да се одобри, че даже резултатът от тези дейности, може да служи като съображение за задържане. Точно противоположното, резултатите от тези претърсвания в действителност за следващ път удостоверяват неналичието на данни за осъществено закононарушение. Резултатите от извършеното претършуване е следвало да бъдат взети поради от полицейските органи преди да задържат жалбоподателя, тъй като задържането би трябвало да бъде съразмерна мярка на публичната заплаха на закононарушението и на дееца, а не израз на самоцел и произвол от страна на органите на полицията.

Заради тези съображения, съдът намира, че заповедта е издадена в несъгласие с материалния закон, защото въпреки и издадена от способен орган, това е сторено при липса на материалноправното съображение, а точно данни за това жалбоподателят да е евентуално съпричастен към авторството на съответен незаконен състав.

Относно основанието за задържане.

При задържане, заради данни за осъществено закононарушение, в заповедта за задържане категорично следва да бъде записано закононарушението, за което има данни да е осъществено от арестуваното лице и да се цитира съответната материалноправна норма от Наказателния кодекс. В заповедта е належащо да се посочат и фактическите условия, въз основа на които е достигнато до съмнение за авторство на закононарушението. При неналичието на някои от тези основни детайли ще е налице позволено нарушаване на ЕКЗПЧОС и съображение за анулация на процесната заповед. Виж Решение № 4928 от 27.04.2020 година по адм. дело № 18/2020 година на Върховен административен съд и Решението на Европейски съд по правата на човека Дидов против България.

Освен всичко изложено, следва да се означи и че от наличието на заповедта не излиза наяве какво е основанието за задържането на жалбоподателя. Вписаното в заповедта съображение за задържане е: „ На съображение член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР в хода извършени ОИМ по Директива за птиците № 42/2022 година на ГДНП, според проект вх. № 3286р-13193/17.03.2022 година на ГДНП се откриха данни за съпричастност на лицето към дейности, с които е принудил другиго да се разпореди с движимост или със свое право или да поеме имуществено обвързване го заплаши с принуждение, оповестяване на позорящи условия, увреждане на имущество или друго незаконно деяние с тежки последствия за него или негови ближни – закононарушения по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс “. Съдът намира, че тази словесна дефиниция изрично не извършва задачите на закона за това от наличието на заповедта да се открива за какво едно лице бива арестувано. Посоченият текст съставлява необразована и смислово неразбираема частична интерпретация на законовия текст на член 213а, алинея 1 от Наказателен кодекс, само че от отчасти преписаната дефиниция на посочената законова наредба не излиза наяве в осъществяването на какви тъкмо дейности жалбоподателят е упрекнат. Т.е. не излиза наяве какви са осъществените противоправни действия или действие, не излиза наяве против кого е осъществено това действие, нито по кое време, къде и по какъв метод. Само съществуването на неразбираемо съображение за задържане е задоволително заповедта да бъде анулирана като незаконосъобразна, защото ограничението на свободното напредване на което и да е било лице се позволява единствено в посочените от закона случаи, при съблюдаване на процесуалните правила при задържането и при прецизно спазване на персоналните права на обекта на задържането. В този случай посоченото изброяване води до неспособност да се откри дали арестуваният е принудил съответно лице да се разпореди със своя движимост, да се разпореди със свое право, да поеме имуществено обвързване. Не е ясно дали посоченото заплашване е било заплашване с принуждение, дали е било оповестяване на позорни условия, дали е било опасност за увреждане на негово имущество или се е изразявало в друго незаконно деяние с тежки последствия за застрашения или за негови ближни. Тези са причините, с които съдът намира, че посоченото съображение за задържане не дава отговор на условията на закона, заради което е нарушено правото на арестувания индивид да разбере за реализирането на какви дейности се постанова насилственото ограничение на свободното му напредване. В този смисъл са и решенията на Европейски съд по правата на човека по делата Fox, Campbell and Hartley vs United Kingdom (1990 г.) и Лева против Молдова (2009).

На последно място, правосъдният състав смята, че заповедта не се базира на задачата на закона, тъй като обективно е невероятно заповед, страдаща от липса на наложителни реквизити и издадена за задържането на разположение, за което няма годни данни за осъществено от него закононарушение, да реализира задачата на закона.

При горните съображения, съдът намира, че подадената тъжба е напълно основателна, а обжалваната заповед – незаконосъобразна. Ето за какво, същата следва да бъде анулирана.

С оглед изхода на делото, на съображение член 143, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс, съдът намира, че следва да почете претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. По възражението за прекаленост на ответника, съдът намира, че същото е основателно, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна трудност. Минималното заплащане по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските хонорари - член 18, алинея 4 от Наредбата, е в размер на 300 лв., заради което съдът намира, че следва да редуцира тази рекламация на жалбоподателя и да понижи адвокатското заплащане от 480 на 300 лв..

Съдът намира, че следва да осъди ГДНП да заплати на Б Б сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за завеждане на делото, на съображение член 143, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс.

Така стимулиран и на съображение член 72, алинея 4 от ЗМВР, вр. член 172 от Административнопроцесуален кодекс, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед Заповед за задържане на разположение № 3286зз-4 от 17.03.2022 година, издадена от Ц К Й - на служба контрольор при Групово дело „ Национална полиция “, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Главна дирекция Национална полиция да заплати на Б М Б, с ЕГН *****, сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разходи за един юрист.

ОСЪЖДА Главна дирекция Национална полиция да заплати на Б М Б, с ЕГН *****, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за завеждане на делото.

Решението предстои на обжалване пред АССГ в 14-дневен период от известието до страните за правенето му.