Азербайджан – родината на калните вулкани
София. Всяка година разрастващата се индустрия на Азербайджан се нуждае от повече петрол и газ. В търсене на това скъпо гориво геолозите се стараят да обхванат все по-дълбоко в недрата на земята благодарение на сондажни кладенци. Обаче, има дълбочини, които към момента не са налични за актуалната сондажна техника. Получаваме информация за такива дълбоки нефтени и газови хранилища с помощта на калните вулкани, тези в действителност неповторими и прекомерно загадъчни естествени феномени.
Още през 20-те години на предишния век огромният откривател на Абшеронския полуостров, професор Д. В. Голубятников, задоволително тъкмо назовава калния вулкан „ безвъзмездна проучвателна сонда “. Дълбочината на сходни „ кладенци ” от време на време доближава 10-12 км. А това значи, че изхвърлените от вулкан на земната повърхнина разнообразни подземни рудни пластове, газове и минерализирани води – това е самобитна „ визитна картичка ” на недрата. Тази информацията е готова от проф. Адил Алиев, заслужил активист на науката, шеф отдел „ Кален вулканизъм “, Институт по геология и геофизика към Националната академия на науките на Азербайджан, оповестиха от Посолството на Азербайджан в България .
Какво е кален вулкан?
Калните вулкани са до известна степен огромни възвишения, които постоянно имат плоска конусовидна форма, издигат се над на височина до 400 м и повече; диаметърът на подножието им са е размер от 100 м до 3,5-4,0 км. Върхът на вулкана приключва с кратер, който има от плоска изпъкнала до дълбока хлътнала – калдеровидна форма (калдера – долина, по мярка надвишава кратер на вулкана, образува се при разрушението му). Диаметърът на кратера от време на време надвишава 500 м. Кратерът на вулкана съставлява канал, който съединява вулканичното огнище със земната повърхнина.
Именно през кратера по време на изригването се изхвърля кален вулканичен материал, което е съпроводено от газов поток и минерализирани води. В интервалите сред огромни изригвания кратерното поле се покрива с многочислени микроформи – настоящи хълмове, салзи, грифони, които от време на време отделят газ, вода, тинеста тиня, от време на време щедро и петрол.
Територията на Азербайджан е неповторим и типичен район за развиване на калния вулканизъм. С броя на вулканите нашата страна е безспорен водач на планетата: от познати 2500 кални вулкана, повече от 350 от тях се намират на сушата в Източен Азербайджан и прилежащата водна повърхност на Каспийско море. Само в Гобустан има повече от 100, другите са ситуирани на полуостров Абшерон, Шамахински регион, югоизточен Ширван, на Бакинския архипелаг... Затова не е инцидентно, че назовават страната на огъня –Азербайджан „ родината ” на калните вулкани. При нас вулканите са показани в цялото си многообразие и великолепие. Тук можете да срещнете всички типове кални вулкански проявления (активно настоящи, изгаснали, заровени, подводни, островни, щедро изхвърлящи нефт). По брой на калните вулкани, техните разновидности, дейната активност в света няма територия, сходна на Азербайджан. В Гобустан е единствения по типа си вулкан Готурдаг, където можете да наблюдавате неговото непрекъснато изригване – изтискванете на калта. Още по-живописни са калните вулкани на острови в Каспийското море, такива, като Харе-Зире, Гарасу, Зенбил, Сенги-Муган, Гил и други На Бакинския архипелаг се разполагат 8 острова от кален вулканичен генезис и доста огромни подводни кални вулкани.
Националното притежание и естествените запаси
Като свръхдълбок естествен бунар, калният вулкан дава нужна информация за това, какво става в недрата на земята. Вулканическият тиня съдържа доста скъпи микроелементи, такива, като бор, манган, литий, ванидий, мед и други, вулканическите води са богати на органични субстанции, бор, бром, йод. Именно с помощта на тези свойства вулканичната тиня намира необятно приложение в медицината.
Вулканическата глина може да се употребява и като висококачествени първични материали за приемане на цимент, керамзит, тухли, металургични камъни и по тази причина необятно се ползва в строителството. Вулканичната брекчия е артикул на изригването, съдържи редица скъпи химически детайли, метали, които могат да бъдат извлечени и да се употребяват за потребностите на националното стопанство. И в умозаключение, това е генетичната връзка сред вулканическата активност и сеизмичността, протичащите се сеизмични събития – трусове.
Ето за какво ползата към проучвания на калните вулкани се нараства всяка година. Повече от 50 години в Института по геология и геофизика към Националната академия на науките на Азербайджан калните вулкани са доста значим обект за всестранни научни проучвания.
Вулкани и съществуване на петрол и газ в недрите
За пръв път генетичната връзка сред калните вулкани и нефтени залежи е посочена и научно аргументирана от учен И.М.Губкин. Той смяташе, че калните вулкани са един тип „ маяци ”, посочващи съществуването на промишлени запаси на петрол и природен газ. Тези теоретични догатки на учения бяха доказани на процедура още през 30-те години на ХХ век.
В продължение на дълго време териториите, където се намират калните вулкани, са се считали за неперспективни за откриването в недрата им на струпване на петрол и газ. Калният вулканизъм се разглеждаше като фактор, който довежда до заличаване на нефтегазовите залежи. В същото време, някои геолози имаха противоположна позиция и смятаха, че вулканите спомагат за образуването на петролни находища. Имаше и такива, които даже призоваваха „ да сондират петрол там, където има вулкани ”.
Продъжителната полемика по този въпрос беше завършила през 1933 година, когато от сондирания до калния вулкан Локбатан на полуостров Абшерон бунар № 45 изригна огромен шадраван с дебит до 20 хиляди тона нефт,и беше потвърдено, че зоната, където се намира вулканът не оказва разрушително деяние на находището. По този метод, употребявайки практиката от вулкана Локбатан за пръв път в някогашния Съветски съюз е доказана генетичната връзка сред калния вулканизъм и петролни находища и е разкрита нуждата от търсене на нови залежи точно край вулканите.
Интересно е да се означи, че за повече от 80 години при създаването на Локбатанското находище са добити повече от 27 млн. тона нефт и повече от 1 милиарда куб. метра природен газ. А фамозният бунар №45 и до момента „ работи ” и дава петрол от недрата на находището, въпреки към този момент в размер до няколко тона в денонощие.
Природен лековит препарат
Вулканичната тиня намира необятно приложение в медицината като скъпо лечебно средство. Обогатена с минерални соли, органични субстанции, микроелементи, тази тиня има лечебни свойства, които благотворно въздействат на човешкия организъм. Използва се в доста страни, където има кални вулкани. В Италия е била употребена още през 16. век, в Русия на Таманския полуостров от средата на 19. век, а в Грузия по време на някогашния Съюз на съветските социалистически републики е функционирал Всесъюзния курорт „ Ахтала “. Като суровина за калолечение вулканичната тиня се употребява в извънкурортни условия в поликлиниките и лечебните заведения в Крим и на остров Сахалин.
През 60-те години на предишния век в Азербайджанския народен проучвателен институт по куротно дело и физически способи за лекуване (днес Азербайджански народен проучвателен институт по здравна рехабилитация) докторът на медицинските науки Фарида Ефендиева създава клинично изследване на вулканичната тиня, като в следствие е потвърдена цената ѝ за лечебна приложимост.
В продължение на години нашият Институт по геология и геофизика в креативно съдействие с гореспоменатия Институт по курортно дело и университетските институти, в частност, с Института по почвознание и агрохимия, организира научни проучвания за установяването на биологично дейните субстанции (соли, газове, витамини, ферменти, хормони, биогенни стимулатори), които се съдържат в калта на вулканите в Азербайджан. В резултат на това успяхме да внедрим тази тиня в лечебната процедура на повече от 15 медицински институции в Баку и прилежащите му региони.
Благодарение на извънредно високите си балнеоложки свойства, вулканичната тиня сполучливо се употребява от медиците при лекуване на болести на опорно-двигателния уред, ставите, гръбначния дирек, периферната нервна система, кожата, стомашно-чревния тракт, при захарен диабет, атеросклероза и шийна остеохондроза, в гинекологията, урологията и козметологията.
Интересно е да се означи, че в доста региони на републиката локалното население по лична самодейност лятно време приема кални бани директно в самите вулкани, употребявайки „ египетския “ способ на калолечение. На вулкана Бахар в Алятски регион на брега на Каспийско море, болните, възползвайки се от близостта на морето, съчетават калолечението с водни процедури.
Вулканите – източник на благосъстояние и прелестен обект за екотуризъм
В страните, където има вулкани, в това число и кални, те се употребяват за туристически направления, което носи немалки доходи. В последните години в Азербайджан на този въпрос се обръща значително значение. Избрани са няколко маршрута, издадена е брошура-пътеводител „ Калните вулкани на Азербайджан “ на азербайджански, съветски и британски език, с изложение на 25-те кални вулкана, които могат да бъдат посещавани от туристи. Въпросът за привличането на Азербайджан към интернационалния туризъм, обвързван с калните вулкани, през днешния ден е доста настоящ и нужен. Един от тези направления е по трасето на юг от Баку. Вулканите тук образуват цялостен ландшафт, те са подредени като на церемониал – необятно известният като „ международен рекордьор “ по количество изригвания вулкан Локбатан, по-късно са величествените 400-метрови колоси Отманбоздаг, Бьоюк Каниздаг, Торагай, крайбрежните огромни вулкани около Каспийско море – Бахар и Хамамдаг. В страната има вулкани, намиращи се в живописни места, като да вземем за пример Демирчи в Шамахински регион, на север от Пиркули и Дашгил, покрай Гобустанския културно-исторически резерват и доста други красиви настоящи впечатляващи вулкани.
Калните вулкани съставляват интерес освен за туристите, само че и за феновете на природата, за натуралистите. Мнозинството туристи, които посещават Баку желаят да видят тези красиви настоящи вулкани. Голямо внимание към вулканите ни отделят непознатите експерти, които работят в нефтените компании в Баку и задгранични учени. Те сами дори провеждат екскурзии по вулканите за сътрудниците си, идващи в Баку. Смятат, че туристическата обиколка по калните вулкани в Азербайджан ще им даде опция да оценят тяхната неповторимост и уникалност, ще ги води в удивителния свят на тези естествени монументи и ще ги запознае от близко с биоразнообразието на естествената среда, а също и с историята и културата на страната.
Събуждането след „ съня “
Всяка година в Азербайджан стават от 3 до 5 изригвания на кални вулкани. Има и интервали на активизация на активността на вулканите, когато количеството на изригванията доста се усилва. Така да вземем за пример, през миналото столетие през 1926, 1970, 1977, 1986 и 1988 година са маркирани от 6 до 9 изригвания на кални вулкани. Рекордното количество е 16 изригвания – както на наземни, по този начин и на морски вулкани; то е закрепено при започване на новото хилядолетие, през 2001 година. След относително краткотрайното мъртвило, през 2004 година още веднъж стават 7 изригвания на вулкани. Сигурно на читателите ще им бъде забавно да схванат какъв брой изригвания има за столетие? От 1810 до 2017 година в Азербайджан са маркирани повече от 400 изригвания на 93 кални вулкана.
Неочакваното изригване на вулкан е в действителност зрелищна картина. Наистина от време на време провокира боязън у хората, които се намират наоколо до него поради подземния тътнеж или гръмоподобния тропот, тресенето на земята след гърмежа, изхвърлянето на вулканична брекчия и самозапалването на въглеводородните газове с формиране на огнени стълбове пламъци с височина до 200-500 метра с температура на горене 1000-1200ºС. Изхвърлената от вулкана брекчия се стича надолу по ската и образува забавни " езици ".
Още по-впечатляващи са изригванията на морските вулкани. От една страна, то съставлява избиващ се от морето воден шадраван, който последователно се трансформира в огнен дирек измежду морската синева; въпреки това, неочакваното появяване, безусловно пред очите на хората, на островче, от време на време високо над 2 метра измежду морския шир. Но такива острови нормално не са дълготрайни. Вълните на Каспийско море ги размиват и ги трансформират в подводна плитковина. За прегледен образец може да послужи плитковината на Макаров, оформил се при изригването на вулкан през 1958 година. Вечерта след изригването се е образувал остров, а на сутринта към този момент го е нямало. Аналогично събитие се следи с вулкана Бузовна Пилпиласи през 1953 година, а през 2001 година при изригването на същия вулкан се образува островче, което се „ задържа “ единствено 10 дни. Съществуват и острови, които се съхраняват дълготрайно време. Например, плитковината Янан Тава в Бакинския архипелаг в продължение на 40 години се смята за остров.
Има още една форма на вулканично изригване. То е без изхвърляне на тиня. Това е развой, при който се изстисква калновулканична брекчия от кратера. Подобни феномени са доста редки. Това може да се следи единствено при 2 вулкана в Азербайджан – Чеилдаг и Готурдаг поради спецификата на образуването им.
Изригването на Чеилдаг, почнало на 4 юни 1970 година, е траяло съвсем месец, с известно закъснение на процеса на изстискване. Полусухата калновулканична брекчия е образувала купол с размери 50х60 м и височина до 4 м. В първите дни скоростта на придвижване на цялата тази маса е повече от 1 м в денонощие. За цялото време (3 месеца) горенето на въглеводородните газове, идващи от пукнатините, е продължавало. Последното изригване на този вулкан беше през 2004 година.
На Готурдаг непрекъснатото изригване (калоизстискване) е продължавало над 100 години. От кратерната дупка с дължина 50 м и ширина 15 м, като паста от тубичка, са се изливала полусуха брекчия, която е се издигала нагоре, а по-късно, сходно на мразовит език, е се спускала надолу по ската на вулкана. Скоростта на придвижване на потока през 1926-1927 година е била 42 м в година.
Аналогичен развой на изстискване е следен и на Джигинския вулкан на Западен Кубан.
Подземният подтик „ предизвика “ изригването
Дългогодишните наблюдения на интензивността на калните вулкани, сравнителния разбор на данните за земетресенията и изригванията на вулканите в последните 2 епохи убедиха вулканолозите, че съществува генетична връзка на калните вулкани със сеизмичността. През 80-те години на предишния век организирахме мониторинг на няколко вулкана на Абшеронския полуостров, в Гобустан и Шамахински регион. Резултатите от наблюдението демонстрираха, че в интервала на „ подготовка “ на земетресенията интензивността на вулкана става по-голяма, в сравнение с преди. В състава на отделяните газове и води обособените съставни елементи, да вземем за пример въглероден диоксид, азот, хелий, бор, хлор, се усилват анормално.
Установено е, че земетресенията играят роля на „ сателитен механизъм “ в калновулканичния развой. Тази причинна връзка се фиксира, когато епицентърът на земетресението и местоположението на вулкана се намират в една и съща разломна конструкция и в радиус 80-100 км от зоната на напрежение и в случай че калният вулкан дълго време е бил неподвижен и е натрупал нужната сила за изригване. Изригването на вулкана нормално съответствува със земетресението или става след него. Така да вземем за пример през 1902 година, 15 минути след пагубното земетресение в Шамахъ бурно изригва вулканът Шихзарли в региона на Марази. През 1927 година изригването на вулкана Джаутепе на Керченския полуостров става по едно и също време с Кримското земетресение. Такива образци не са малко. А рекордното количество (16) на изригвания през новото хилядолетие, през 2001 година, стават точно след мощните Каспийски трусове от 6-7 бала по скалата на Рихтер от 25 ноември и 6 декември 2000 година, които доста добре са усетени от жителите на град Баку.
Изригванията на калните вулкани, за разлика от магматичните вулкани, с доста от които са свързани известни нещастия на човечеството, не са рискови за живота на хората, не предизвикват материални вреди. Въпреки това са известни случаи в история, когато изригването на кален вулкан предизвиква неволя на хората с внезапността си и мощ. През 1902 година на върха на вулкана Боздаг-Гюздек земята се разтресла със заплашителен звук и от него изхвърчал грамадански пламък, изгорил към 2 хиляди овце и погубил 6 овчаря, които нощували към него. През 1932 година във вестниците се появява информация за човешки жертви при гърмежа на вулкана Сенги-Муган в Каспийско море.
Атлас на калните вулкани в света
От началото на 70-те години на предишния век отделът за кален вулканизъм на института организира сложни проучвания на калните вулкани. Проучени са присъщите особености, закономерностите на разпределянето им, връзката с дълбочинните процеси и сеизмичността, прегледани са въпросите на образуването им, ролята на вулканите в оценка на вероятностите на нефтогазоностността в огромните дълбочини и доста други научно-практични аспекти на калния вулканизъм.
През последните години в Баку беше квалифициран и през 2015 година публикуван в Италия „ Атлас на калните вулкани в света “ на 3 езика (азербайджански, съветски и анлийски), всеки с размер 320 страници, с огромно количество цветни рисунки и фотоси, надлежно 452 и 337, в това число космични и аерофотоснимки, а също и повече от 100 таблици с извършените разбори. Тук би трябвало да се означи, че на 9-13 април 2017 година по време на визитата на учен Акиф Ализаде, президента на Националната академия на науките на Азербайджан, този атлас беше дарен на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ".
Общият брой на откритите кални вулкани и проявления в 42 страни в света и дълбоководните зони на Каспийско, Черно и Средиземно море е 2500. Към районите с необятно развиване на кален вулканизъм спадат Барбадос и Малоантилските острови, Трининдад и Тобаго, Китай, Египет, Съединени американски щати, Индонезия, Италия, Румъния, Туркменистан, където количеството на вулканите е от 50 до 250. Както беше маркирано, в Азербайджан има над 350 вулкана.
Научните проучвания в тази посока не престават.
Още през 20-те години на предишния век огромният откривател на Абшеронския полуостров, професор Д. В. Голубятников, задоволително тъкмо назовава калния вулкан „ безвъзмездна проучвателна сонда “. Дълбочината на сходни „ кладенци ” от време на време доближава 10-12 км. А това значи, че изхвърлените от вулкан на земната повърхнина разнообразни подземни рудни пластове, газове и минерализирани води – това е самобитна „ визитна картичка ” на недрата. Тази информацията е готова от проф. Адил Алиев, заслужил активист на науката, шеф отдел „ Кален вулканизъм “, Институт по геология и геофизика към Националната академия на науките на Азербайджан, оповестиха от Посолството на Азербайджан в България .
Какво е кален вулкан?
Калните вулкани са до известна степен огромни възвишения, които постоянно имат плоска конусовидна форма, издигат се над на височина до 400 м и повече; диаметърът на подножието им са е размер от 100 м до 3,5-4,0 км. Върхът на вулкана приключва с кратер, който има от плоска изпъкнала до дълбока хлътнала – калдеровидна форма (калдера – долина, по мярка надвишава кратер на вулкана, образува се при разрушението му). Диаметърът на кратера от време на време надвишава 500 м. Кратерът на вулкана съставлява канал, който съединява вулканичното огнище със земната повърхнина.
Именно през кратера по време на изригването се изхвърля кален вулканичен материал, което е съпроводено от газов поток и минерализирани води. В интервалите сред огромни изригвания кратерното поле се покрива с многочислени микроформи – настоящи хълмове, салзи, грифони, които от време на време отделят газ, вода, тинеста тиня, от време на време щедро и петрол.
Територията на Азербайджан е неповторим и типичен район за развиване на калния вулканизъм. С броя на вулканите нашата страна е безспорен водач на планетата: от познати 2500 кални вулкана, повече от 350 от тях се намират на сушата в Източен Азербайджан и прилежащата водна повърхност на Каспийско море. Само в Гобустан има повече от 100, другите са ситуирани на полуостров Абшерон, Шамахински регион, югоизточен Ширван, на Бакинския архипелаг... Затова не е инцидентно, че назовават страната на огъня –Азербайджан „ родината ” на калните вулкани. При нас вулканите са показани в цялото си многообразие и великолепие. Тук можете да срещнете всички типове кални вулкански проявления (активно настоящи, изгаснали, заровени, подводни, островни, щедро изхвърлящи нефт). По брой на калните вулкани, техните разновидности, дейната активност в света няма територия, сходна на Азербайджан. В Гобустан е единствения по типа си вулкан Готурдаг, където можете да наблюдавате неговото непрекъснато изригване – изтискванете на калта. Още по-живописни са калните вулкани на острови в Каспийското море, такива, като Харе-Зире, Гарасу, Зенбил, Сенги-Муган, Гил и други На Бакинския архипелаг се разполагат 8 острова от кален вулканичен генезис и доста огромни подводни кални вулкани.
Националното притежание и естествените запаси
Като свръхдълбок естествен бунар, калният вулкан дава нужна информация за това, какво става в недрата на земята. Вулканическият тиня съдържа доста скъпи микроелементи, такива, като бор, манган, литий, ванидий, мед и други, вулканическите води са богати на органични субстанции, бор, бром, йод. Именно с помощта на тези свойства вулканичната тиня намира необятно приложение в медицината.
Вулканическата глина може да се употребява и като висококачествени първични материали за приемане на цимент, керамзит, тухли, металургични камъни и по тази причина необятно се ползва в строителството. Вулканичната брекчия е артикул на изригването, съдържи редица скъпи химически детайли, метали, които могат да бъдат извлечени и да се употребяват за потребностите на националното стопанство. И в умозаключение, това е генетичната връзка сред вулканическата активност и сеизмичността, протичащите се сеизмични събития – трусове.
Ето за какво ползата към проучвания на калните вулкани се нараства всяка година. Повече от 50 години в Института по геология и геофизика към Националната академия на науките на Азербайджан калните вулкани са доста значим обект за всестранни научни проучвания.
Вулкани и съществуване на петрол и газ в недрите
За пръв път генетичната връзка сред калните вулкани и нефтени залежи е посочена и научно аргументирана от учен И.М.Губкин. Той смяташе, че калните вулкани са един тип „ маяци ”, посочващи съществуването на промишлени запаси на петрол и природен газ. Тези теоретични догатки на учения бяха доказани на процедура още през 30-те години на ХХ век.
В продължение на дълго време териториите, където се намират калните вулкани, са се считали за неперспективни за откриването в недрата им на струпване на петрол и газ. Калният вулканизъм се разглеждаше като фактор, който довежда до заличаване на нефтегазовите залежи. В същото време, някои геолози имаха противоположна позиция и смятаха, че вулканите спомагат за образуването на петролни находища. Имаше и такива, които даже призоваваха „ да сондират петрол там, където има вулкани ”.
Продъжителната полемика по този въпрос беше завършила през 1933 година, когато от сондирания до калния вулкан Локбатан на полуостров Абшерон бунар № 45 изригна огромен шадраван с дебит до 20 хиляди тона нефт,и беше потвърдено, че зоната, където се намира вулканът не оказва разрушително деяние на находището. По този метод, употребявайки практиката от вулкана Локбатан за пръв път в някогашния Съветски съюз е доказана генетичната връзка сред калния вулканизъм и петролни находища и е разкрита нуждата от търсене на нови залежи точно край вулканите.
Интересно е да се означи, че за повече от 80 години при създаването на Локбатанското находище са добити повече от 27 млн. тона нефт и повече от 1 милиарда куб. метра природен газ. А фамозният бунар №45 и до момента „ работи ” и дава петрол от недрата на находището, въпреки към този момент в размер до няколко тона в денонощие.
Природен лековит препарат
Вулканичната тиня намира необятно приложение в медицината като скъпо лечебно средство. Обогатена с минерални соли, органични субстанции, микроелементи, тази тиня има лечебни свойства, които благотворно въздействат на човешкия организъм. Използва се в доста страни, където има кални вулкани. В Италия е била употребена още през 16. век, в Русия на Таманския полуостров от средата на 19. век, а в Грузия по време на някогашния Съюз на съветските социалистически републики е функционирал Всесъюзния курорт „ Ахтала “. Като суровина за калолечение вулканичната тиня се употребява в извънкурортни условия в поликлиниките и лечебните заведения в Крим и на остров Сахалин.
През 60-те години на предишния век в Азербайджанския народен проучвателен институт по куротно дело и физически способи за лекуване (днес Азербайджански народен проучвателен институт по здравна рехабилитация) докторът на медицинските науки Фарида Ефендиева създава клинично изследване на вулканичната тиня, като в следствие е потвърдена цената ѝ за лечебна приложимост.
В продължение на години нашият Институт по геология и геофизика в креативно съдействие с гореспоменатия Институт по курортно дело и университетските институти, в частност, с Института по почвознание и агрохимия, организира научни проучвания за установяването на биологично дейните субстанции (соли, газове, витамини, ферменти, хормони, биогенни стимулатори), които се съдържат в калта на вулканите в Азербайджан. В резултат на това успяхме да внедрим тази тиня в лечебната процедура на повече от 15 медицински институции в Баку и прилежащите му региони.
Благодарение на извънредно високите си балнеоложки свойства, вулканичната тиня сполучливо се употребява от медиците при лекуване на болести на опорно-двигателния уред, ставите, гръбначния дирек, периферната нервна система, кожата, стомашно-чревния тракт, при захарен диабет, атеросклероза и шийна остеохондроза, в гинекологията, урологията и козметологията.
Интересно е да се означи, че в доста региони на републиката локалното население по лична самодейност лятно време приема кални бани директно в самите вулкани, употребявайки „ египетския “ способ на калолечение. На вулкана Бахар в Алятски регион на брега на Каспийско море, болните, възползвайки се от близостта на морето, съчетават калолечението с водни процедури.
Вулканите – източник на благосъстояние и прелестен обект за екотуризъм
В страните, където има вулкани, в това число и кални, те се употребяват за туристически направления, което носи немалки доходи. В последните години в Азербайджан на този въпрос се обръща значително значение. Избрани са няколко маршрута, издадена е брошура-пътеводител „ Калните вулкани на Азербайджан “ на азербайджански, съветски и британски език, с изложение на 25-те кални вулкана, които могат да бъдат посещавани от туристи. Въпросът за привличането на Азербайджан към интернационалния туризъм, обвързван с калните вулкани, през днешния ден е доста настоящ и нужен. Един от тези направления е по трасето на юг от Баку. Вулканите тук образуват цялостен ландшафт, те са подредени като на церемониал – необятно известният като „ международен рекордьор “ по количество изригвания вулкан Локбатан, по-късно са величествените 400-метрови колоси Отманбоздаг, Бьоюк Каниздаг, Торагай, крайбрежните огромни вулкани около Каспийско море – Бахар и Хамамдаг. В страната има вулкани, намиращи се в живописни места, като да вземем за пример Демирчи в Шамахински регион, на север от Пиркули и Дашгил, покрай Гобустанския културно-исторически резерват и доста други красиви настоящи впечатляващи вулкани.
Калните вулкани съставляват интерес освен за туристите, само че и за феновете на природата, за натуралистите. Мнозинството туристи, които посещават Баку желаят да видят тези красиви настоящи вулкани. Голямо внимание към вулканите ни отделят непознатите експерти, които работят в нефтените компании в Баку и задгранични учени. Те сами дори провеждат екскурзии по вулканите за сътрудниците си, идващи в Баку. Смятат, че туристическата обиколка по калните вулкани в Азербайджан ще им даде опция да оценят тяхната неповторимост и уникалност, ще ги води в удивителния свят на тези естествени монументи и ще ги запознае от близко с биоразнообразието на естествената среда, а също и с историята и културата на страната.
Събуждането след „ съня “
Всяка година в Азербайджан стават от 3 до 5 изригвания на кални вулкани. Има и интервали на активизация на активността на вулканите, когато количеството на изригванията доста се усилва. Така да вземем за пример, през миналото столетие през 1926, 1970, 1977, 1986 и 1988 година са маркирани от 6 до 9 изригвания на кални вулкани. Рекордното количество е 16 изригвания – както на наземни, по този начин и на морски вулкани; то е закрепено при започване на новото хилядолетие, през 2001 година. След относително краткотрайното мъртвило, през 2004 година още веднъж стават 7 изригвания на вулкани. Сигурно на читателите ще им бъде забавно да схванат какъв брой изригвания има за столетие? От 1810 до 2017 година в Азербайджан са маркирани повече от 400 изригвания на 93 кални вулкана.
Неочакваното изригване на вулкан е в действителност зрелищна картина. Наистина от време на време провокира боязън у хората, които се намират наоколо до него поради подземния тътнеж или гръмоподобния тропот, тресенето на земята след гърмежа, изхвърлянето на вулканична брекчия и самозапалването на въглеводородните газове с формиране на огнени стълбове пламъци с височина до 200-500 метра с температура на горене 1000-1200ºС. Изхвърлената от вулкана брекчия се стича надолу по ската и образува забавни " езици ".
Още по-впечатляващи са изригванията на морските вулкани. От една страна, то съставлява избиващ се от морето воден шадраван, който последователно се трансформира в огнен дирек измежду морската синева; въпреки това, неочакваното появяване, безусловно пред очите на хората, на островче, от време на време високо над 2 метра измежду морския шир. Но такива острови нормално не са дълготрайни. Вълните на Каспийско море ги размиват и ги трансформират в подводна плитковина. За прегледен образец може да послужи плитковината на Макаров, оформил се при изригването на вулкан през 1958 година. Вечерта след изригването се е образувал остров, а на сутринта към този момент го е нямало. Аналогично събитие се следи с вулкана Бузовна Пилпиласи през 1953 година, а през 2001 година при изригването на същия вулкан се образува островче, което се „ задържа “ единствено 10 дни. Съществуват и острови, които се съхраняват дълготрайно време. Например, плитковината Янан Тава в Бакинския архипелаг в продължение на 40 години се смята за остров.
Има още една форма на вулканично изригване. То е без изхвърляне на тиня. Това е развой, при който се изстисква калновулканична брекчия от кратера. Подобни феномени са доста редки. Това може да се следи единствено при 2 вулкана в Азербайджан – Чеилдаг и Готурдаг поради спецификата на образуването им.
Изригването на Чеилдаг, почнало на 4 юни 1970 година, е траяло съвсем месец, с известно закъснение на процеса на изстискване. Полусухата калновулканична брекчия е образувала купол с размери 50х60 м и височина до 4 м. В първите дни скоростта на придвижване на цялата тази маса е повече от 1 м в денонощие. За цялото време (3 месеца) горенето на въглеводородните газове, идващи от пукнатините, е продължавало. Последното изригване на този вулкан беше през 2004 година.
На Готурдаг непрекъснатото изригване (калоизстискване) е продължавало над 100 години. От кратерната дупка с дължина 50 м и ширина 15 м, като паста от тубичка, са се изливала полусуха брекчия, която е се издигала нагоре, а по-късно, сходно на мразовит език, е се спускала надолу по ската на вулкана. Скоростта на придвижване на потока през 1926-1927 година е била 42 м в година.
Аналогичен развой на изстискване е следен и на Джигинския вулкан на Западен Кубан.
Подземният подтик „ предизвика “ изригването
Дългогодишните наблюдения на интензивността на калните вулкани, сравнителния разбор на данните за земетресенията и изригванията на вулканите в последните 2 епохи убедиха вулканолозите, че съществува генетична връзка на калните вулкани със сеизмичността. През 80-те години на предишния век организирахме мониторинг на няколко вулкана на Абшеронския полуостров, в Гобустан и Шамахински регион. Резултатите от наблюдението демонстрираха, че в интервала на „ подготовка “ на земетресенията интензивността на вулкана става по-голяма, в сравнение с преди. В състава на отделяните газове и води обособените съставни елементи, да вземем за пример въглероден диоксид, азот, хелий, бор, хлор, се усилват анормално.
Установено е, че земетресенията играят роля на „ сателитен механизъм “ в калновулканичния развой. Тази причинна връзка се фиксира, когато епицентърът на земетресението и местоположението на вулкана се намират в една и съща разломна конструкция и в радиус 80-100 км от зоната на напрежение и в случай че калният вулкан дълго време е бил неподвижен и е натрупал нужната сила за изригване. Изригването на вулкана нормално съответствува със земетресението или става след него. Така да вземем за пример през 1902 година, 15 минути след пагубното земетресение в Шамахъ бурно изригва вулканът Шихзарли в региона на Марази. През 1927 година изригването на вулкана Джаутепе на Керченския полуостров става по едно и също време с Кримското земетресение. Такива образци не са малко. А рекордното количество (16) на изригвания през новото хилядолетие, през 2001 година, стават точно след мощните Каспийски трусове от 6-7 бала по скалата на Рихтер от 25 ноември и 6 декември 2000 година, които доста добре са усетени от жителите на град Баку.
Изригванията на калните вулкани, за разлика от магматичните вулкани, с доста от които са свързани известни нещастия на човечеството, не са рискови за живота на хората, не предизвикват материални вреди. Въпреки това са известни случаи в история, когато изригването на кален вулкан предизвиква неволя на хората с внезапността си и мощ. През 1902 година на върха на вулкана Боздаг-Гюздек земята се разтресла със заплашителен звук и от него изхвърчал грамадански пламък, изгорил към 2 хиляди овце и погубил 6 овчаря, които нощували към него. През 1932 година във вестниците се появява информация за човешки жертви при гърмежа на вулкана Сенги-Муган в Каспийско море.
Атлас на калните вулкани в света
От началото на 70-те години на предишния век отделът за кален вулканизъм на института организира сложни проучвания на калните вулкани. Проучени са присъщите особености, закономерностите на разпределянето им, връзката с дълбочинните процеси и сеизмичността, прегледани са въпросите на образуването им, ролята на вулканите в оценка на вероятностите на нефтогазоностността в огромните дълбочини и доста други научно-практични аспекти на калния вулканизъм.
През последните години в Баку беше квалифициран и през 2015 година публикуван в Италия „ Атлас на калните вулкани в света “ на 3 езика (азербайджански, съветски и анлийски), всеки с размер 320 страници, с огромно количество цветни рисунки и фотоси, надлежно 452 и 337, в това число космични и аерофотоснимки, а също и повече от 100 таблици с извършените разбори. Тук би трябвало да се означи, че на 9-13 април 2017 година по време на визитата на учен Акиф Ализаде, президента на Националната академия на науките на Азербайджан, този атлас беше дарен на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ".
Общият брой на откритите кални вулкани и проявления в 42 страни в света и дълбоководните зони на Каспийско, Черно и Средиземно море е 2500. Към районите с необятно развиване на кален вулканизъм спадат Барбадос и Малоантилските острови, Трининдад и Тобаго, Китай, Египет, Съединени американски щати, Индонезия, Италия, Румъния, Туркменистан, където количеството на вулканите е от 50 до 250. Както беше маркирано, в Азербайджан има над 350 вулкана.
Научните проучвания в тази посока не престават.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ