София СтояноваТоку-що узнах че днес е починал моят кръстник Николай

София Стоянова

Току-що узнах че през днешния ден е умрял моят кръстник Николай Колев - Босия! Той беше и кум на родителите ми, и непосредствен другар на дядо ми Радой Ралин.

Изявявал се е като стихотворец, държавник и публицист. Лежале няколко пъти в Старозагорския и Софийския затвор преди 1989 година по политически аргументи. Правил гладна стачка в пандиза, с което става легендарен измежду дисидентските среди.

През 2018 година още веднъж прави гладна стачка, този път срещу корупционни практики в Министерството на превоза. Стачката завършва сполучливо на 83-тия ден с оставката на тогавашния транспортен министър Ивайло Московски.

Ще го помня като доста самоотвержен и добър човек, постоянно подготвен да откликне за помощ на хора от цяла България. Ако му звъннеше човек, който от месеци не си е получавал заплатата, Босия незабавно ставаше и тръгваше по институциите. Ако някой имаше потребност от финансова помощ - Босия му даваше от своята пенсия.

В негова памет обявявам това стихотворение на Радой Ралин, което не е издавано до този миг:

Гладна стачка

На Николай Колев- Босия
Тя не стреля с хайдушки пищови,
тя не подвига във въздуха здания,
тя не устройва засади.
не отмъква заложници;
ненавижда случки и заприказва,
не я блазнят върхове и ордени,
непознатата кръв я смущава.
Тя стои си в своята стаичка
и въоръжава историята
посредством всеотдайност:
дава
суверенитет на Личността.
Трезвата й еуфория
се трансформира в територия,
екватория
и аеротория:
повдигнете си челата –
дух витае над света,
сее Одата на насладата.
Призрак броди из Европа,
фантом гази гузни слави.
Хей, Николай,
разпери двете си ръце,
осеяни с кървави звезди,
с приковани нерви...
Ескулапа ли завербуваха ченге?
Николай,
дирижирай Одата на насладата
необут върху жеравата на саможертвата.
Няма стоп за нестинарите.
5.9.1989