Каменна пластика с изображение на седемглава ламя с корони от ХIX век е изложена в Националния исторически музей
София. След реституция в Националния исторически музей към този момент може да бъде забелязана неповторима каменна пластика с изображение на седемглава ламя с корони от ХIX век. Това оповестиха от пресцентъра на Националния исторически музей . Плочата е била част от външната декорация на църквата „ Св. Атанасий “ в село Белополяне, Ивайловградско. Постъпила е за реституция в НИМ и след привършване на възстановителните работи краткотрайно е изложена в музея.
Черквата „ Св. Атанасий " в село Белополяне е издигната 1838 година и е незабравим представител на възрожденската паметна архитектура от първата половина на XIX век. Постройката е типична трикорабна едноапсидна псевдобазилика с петоъгълна кула-камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Интерес съставлява и интериорът на църквата, който е автентичен със своята двуетажна изложба. Иконите на иконостаса имат висока художествена стойност, като измежду най-ценните са две поклоннически икони, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим.
Изработването на изключителната каменна пластика с изображение на седемглава ламя се отнася към XIX век, като произходът ѝ към този момент не е открит. Към момента съществуват най-малко две теории за нейната символика. Едната е обвързвана с библейското усещане на сатаната, в облик на седемглава ламя със седем рога – въплъщение на злото и тъмните сили.
Другата доктрина има и съответни археологически аналогии от региона на Ивайловград. През 2014 година в „ Мраморния град “, както са наричали още средновековната цитадела Лютица, е открита първокласна бронзова шпора с позлата и стъклена паста, върху която са изобразени седем глави на лами. Шпората е била част от военна екипировка на конник, взел участие в офанзивата против Лютица в края на XIII век. През 1274 година сред Константинопол и Рим е подписана уния за приемане на „ Свето причестяване ”, като част от православния обред. Много православни християни отхвърлят да извършват западните ритуали, заради което от Италия са изпратени наказателни отряди, нанесли тежко опустошаване на голям брой храмове, манастири и села из цяла Тракия.
В руините на Лютица, в обгорелите пластове на историята се откриват сребърни монети на същите тези латински първенци, опустошавали българските земи в края на XIII век. В други жития латинците са били оприличавани непосредствено със сатаната. По този метод в националната памет на Тракия е останал обликът на седемглавата ламя с корони, които носят и характерностите на западните корони, с остри като лъчи върхове. Короните са отдадени на седемте латински императора, коронясани в Константинопол и нанесли безчет вреди на Балканите. Латинската империя ръководи Константинопол от 1204 до 1261 година След 1261 до 1383 година латинските императори се водят в заточение, защото византийските династии си връщат властта над „ Царстващия град “. По този метод за 57 години има седем императори, коронясани в Константинопол, и те са показани като седем главя ламя с корони, която да припомня на миряните за многообразието на злото.
Темата за ламята участва и в националното творчество. С нейната символика децата ще могат да се срещнат по време на занятия в Детският учебен център към НИМ.
Черквата „ Св. Атанасий " в село Белополяне е издигната 1838 година и е незабравим представител на възрожденската паметна архитектура от първата половина на XIX век. Постройката е типична трикорабна едноапсидна псевдобазилика с петоъгълна кула-камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Интерес съставлява и интериорът на църквата, който е автентичен със своята двуетажна изложба. Иконите на иконостаса имат висока художествена стойност, като измежду най-ценните са две поклоннически икони, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим.
Изработването на изключителната каменна пластика с изображение на седемглава ламя се отнася към XIX век, като произходът ѝ към този момент не е открит. Към момента съществуват най-малко две теории за нейната символика. Едната е обвързвана с библейското усещане на сатаната, в облик на седемглава ламя със седем рога – въплъщение на злото и тъмните сили.
Другата доктрина има и съответни археологически аналогии от региона на Ивайловград. През 2014 година в „ Мраморния град “, както са наричали още средновековната цитадела Лютица, е открита първокласна бронзова шпора с позлата и стъклена паста, върху която са изобразени седем глави на лами. Шпората е била част от военна екипировка на конник, взел участие в офанзивата против Лютица в края на XIII век. През 1274 година сред Константинопол и Рим е подписана уния за приемане на „ Свето причестяване ”, като част от православния обред. Много православни християни отхвърлят да извършват западните ритуали, заради което от Италия са изпратени наказателни отряди, нанесли тежко опустошаване на голям брой храмове, манастири и села из цяла Тракия.
В руините на Лютица, в обгорелите пластове на историята се откриват сребърни монети на същите тези латински първенци, опустошавали българските земи в края на XIII век. В други жития латинците са били оприличавани непосредствено със сатаната. По този метод в националната памет на Тракия е останал обликът на седемглавата ламя с корони, които носят и характерностите на западните корони, с остри като лъчи върхове. Короните са отдадени на седемте латински императора, коронясани в Константинопол и нанесли безчет вреди на Балканите. Латинската империя ръководи Константинопол от 1204 до 1261 година След 1261 до 1383 година латинските императори се водят в заточение, защото византийските династии си връщат властта над „ Царстващия град “. По този метод за 57 години има седем императори, коронясани в Константинопол, и те са показани като седем главя ламя с корони, която да припомня на миряните за многообразието на злото.
Темата за ламята участва и в националното творчество. С нейната символика децата ще могат да се срещнат по време на занятия в Детският учебен център към НИМ.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ