София. Широк кръг от проблеми седят зад медийната среда в

София. „ Широк кръг от проблеми седят зад медийната среда в България. Логиката, че медиите в България са свободни и могат да вършат каквото желаят, не е напълно вярна. Не бих претендирал да има интервенция в публицистичните политики на медиите – тъкмо противоположното. Смятам, че законодателството в България има потребност от развиване, с което да се подсигурява публицистичната самостоятелност “. Това съобщи националният представител от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Антон Кутев, оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия . Той акцентира, че има два типа медии – публични и частни. За публичните медии по думите му държавното управление и Народното събрание имат доста по-голяма отговорност, тъй като тези медии имат друга функционалност.

„ Именно там би трябвало да се насочват основните неща в промяната на медийната среда. От 1998 година насам никой не посмя да задейства Фонд „ Радио и телевизия “, който е изработен по модела на ББС за финансиране – т.е. да не зависи по никакъв метод от ръководството “, акцентира националният представител от левицата. Кутев означи, че имаме проблем в метода, по който се финансират публичните медии, тъй като всяка година шефовете им застават „ на колене “ пред ръководещите и от това, несъмнено, изпадат в зависимости.

„ С този план на решение разпореждаме избрани задания - Министерският съвет в избран период да даде проект за възстановяване на медийната среда в България, която има съществени проблеми със свободата и демокрацията ”, съобщи Крум Зарков, зам.-председател на ПГ " Българска социалистическа партия за България " в Народното събрание.
Той изясни, че е неотложно държавното управление да не употребява този закон за брутални препирни и набези. " Управляващите би трябвало да преустановят личните си намеси в медиите, като да вземем за пример огромните запаси, които държавното управление разпределя под формата на реклама по разнообразни стратегии. Там е нужна доста повече бистрота ”, добави Зарков. Той сподели, че би трябвало публичните медии да бъдат поръчител на плурализма.
„ Ако продължаваме да се замеряме с прилагателни и да лепим етикети на всеки, с който не сме съгласни, тогава влизаме не в спор, а във война. Няма потребност да заравяме главата си в пясъка, проблеми има, решения са вероятни и съм сигурен, че можем да ги намерим ”, приключи Крум Зарков.

„ От 2017 година това е трети или четвърти опит да сложим тематиката за свободата на словото в България. Досега в множеството случаи използвахме доклада на Съвет за електронни медии. Не считам, че това до момента се получи – всякога тук получавахме еднакъв отговор, тавтология на словото на Бойко Борисов – свободата на словото е проблем на самите публицисти и няма за какво ние да я слагаме на дневен ред “, съобщи представителят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Александър Симов. Като самопризнание, че нещо „ куца “ в свободата на медиите, по думите на депутата, може да се разчете концепцията министър-председателят да предложения американски специалист, представител администрацията на Тръмп, който да се занимава със свободата на словото в България. „ Свободата на словото не работи по този начин – да пристигна някой извън, с цел да оправи обстановката ни тук. Няма по какъв начин външен специалист да оправи всичките нередности, най-малкото тъй като ние би трябвало да имаме тактика за свободата на словото и чак тогава да питаме външни специалисти дали вървим в вярната посока “, сподели още Симов.