Вавилонски кули в градския център на София
София не е най-добре плануваният град, евентуално тъй като не е позволила до себе си нито французина Осман, нито германеца Мусман, и в случай че не е била решителността (и заема от лондонска банка!) на кмета Димитър Петков през 80-те години на 19 век, кой знае по какъв начин щяха да наподобяват през днешния ден централните ни улици и дали щяхме да се разхождаме из Градската градина и да се гордеем с Минералната баня. Едва ли щяха да ни посрещат и изпращат каменни орли и лъвове над реки, които нямат нищо общо със Сена, Темза или Дунав, само че дават илюзията на столицата ни, че може да се мери с Париж, Лондон или Будапеща, или най-малко с Габрово поради знаковите му мостове в възхвала на индустриалния му напредък още в първите десетилетия на 20 век.
Но хубостта на София ни идва основно от добре плануваните паркове и от изящната, тук-там еклектична, европейска архитектура.
Макар и прави и дълги, по начало компактно застроени, улиците в централната част на града стартират да ни отесняват, тъй като от дълго време към този момент хармонията сред архитектурните изящества от първата половина на предишния век е нарушена от дразнеща сетивата и нездравословна за здравето какофония с новото строителство. Та поизтърканата метафора с облика на библейската кула ми хрумна, като потеглих по ул. " Искър " в първия безоблачен ден на тази пролет. Виждали сме я на картини – грозна и зъбата, тъй като строителите й не си разбирали езиците...
© Александър Геров
Вавилонска кула от стилове
Ами пред очите ми се редяха къщи, които говореха на разнообразни архитектурни езици, единствено че някои крещяха, а други шепнеха, трети пък кокетничеха с предвзета интонация. Те мъчно и съжителстват, тъй като едни лишават въздуха на други или ги лишават от естествената светлина, а от шума въобще няма къде да се скрият хората в тях. Като се върви от Банята към Канала, на пресечката с ул. " Будапеща " се вижда една достолепна хубавица в бяла одеждa и богато орнаментирана фасада. Трябва да е строена през първите години на предишния век за състоятелен търговец, който е упълномощил дома си на някой от именитите западноевропейски архитекти, творили в България, или на един от отличилите се в политехниките на Австро-Унгария и Германия български техен сътрудник. За трийсетина години след Освобождението
те са трансформирали София от село на кръстопът в европейски град
с помощта на далновидни управници,
само че и на клиенти с възприятие за хубост и цивилен дълг
Класицизъм и сецесион са дали образа освен на улиците, само че и на столицата ни. След като няколко години преглеждам и разказвам хубави здания, открих, че до едно време е можело да познаеш хората по къщите им. В този бързо развивал се квартал сред гарата и историческия център търговци, лекари, професори са купували или възлагали красиви стилни къщи, отстоящи една от друга на удобно за обитаването им разстояние - с въздух, слънце и зеленина. Днес съседка на бялата принцеса с украшение, с френски покрив и кобилица е една ефирна стъклена постройка със същата височина, притаена зад бухнало дърво, тъй че двете не са в спор.
© Александър Геров
Отражение и общуване на столетия на " Будапеща "
На отсрещния ъгъл цялостен комплекс многоетажно ново строителство се е вместил сред двуетажните еднофамилни къщи, откакто евентуално е премахнал няколко от тях и мощно е притиснал една оживяла късметлийка с бледозелена фасада и кокетна стреха. Неизбежно е с напредването на времето и метода на живот да се усилва етажността и гъстотата на обитаване, само че е значимо да се регистрира и да се резервира паметта на града, като се построява стойностна архитектура в естетика с оживелите й съседки.
В този разностилен " отбор " 6-етажният лидер се е разпрострял на две улици и господства с смело стърчаща над покривното равнище кула с обли форми и надградени многоъгълници, отворени към небето. Тази неумела реплика на куполите над органично вписаните кули по 100-годишни здания на тази улица може и да не се вижда от тротоара, само че това не оправдава неналичието й на хармония. Явно е предопределена за жители, които хем желаят да живеят в центъра на София, хем да се усещат като във вила в полите на Витоша, в случай че се съди по облицовката на двете фасади. Една по-евтина и стилна реплика на близките мазилки би звучала по-органично.
© Александър Геров
Къщите, които не си продумват на " Раковски " и " Искър "
На долепената съседка балконите са подредени шахматно по отношение на предходните, което може и да е издирван резултат, само че буди неразбиране. Допряната до нея трета постройка има напълно стъклена фасада – като че ли с цел да изкупи обидата към отсрещните мостри на остарялата архитектура, като поеме отражението им и по този начин ги удвои. Имам възприятието, че
това ново строителство желае да надцака старите къщи
и в случай че не ги унищожи,
то най-малко да ги остави да се спихнат
притиснати от двете страни, както може би ще се случи скоро с резедавата къщурка сред четирите високи в този архитектурен хоровод.
© Александър Геров
Заплаха над хубавицата, " Искър "
На пресечката с ул. " Раковски " се издигат две съвсем еднообразно високи здания от две разнообразни столетия. Освен етажността, те нямат нищо общо между тях и не познават архитектурните си езици. Лявата е внимателно орнаментирана, дясната е парвенюшки показна с часовник в безспорен дисонанс с предназначението й. Новодошлата се пробва може би да намигне на обитателката на квартала от 30-те години на предишния век с някакви познати архитектурни детайли по корниза, само че те остават неразбрани. Гостите на хотела под нелепата часовникова куличка въобще не ги интересува – през днешния ден са тук, на следващия ден ги няма. По левия тротоар по-нататък, до една неокласически изискана къща с съвсем възрожденски елементи строят нещо доста високо, с прекомерно нападателни машини за това тясно градско пространство, непригодено за вибрациите и грохота на модерната техника. Навярно ще запушат и прозорчетата по калкана на съседката от другата страна на градежа.
© Александър Геров
Необитаема цитадела на " 11 август " и " Искър "
Пълна липса на ценене или вземане предвид
със сътвореното от колеги-архитекти
преди нашия 21 век
Тази наклонност доближава кулминационната точка си на пресечката с ул. " 11 август "! Дали въобще някой от вложителите или проектантите си е задал въпроса, какво би трябвало да се е случило на тази дата, че и улица са посочили на нея? Шипченската епопея е забравена в ненаучената история на родината. Важна е облагата. Само че с цел да спечелиш от нещо, би трябвало да му вдъхнеш живот, което очевидно не се е случило с издигнатата преди десетилетие и към момента необитавана постройка на ул. " Искър " 42. При това са я снабдили и с нещо като стражева кула от Средновековието. Ако дадем воля на фантазията си, може да предположим, че е построена върху остаряла къща, " социализирана ", със непокътнат или заимствуван фриз, само че й е добавена констукция за подпиране, която действително е калкан, закачен с три реда греди към постройката, тъй че едната й фасада е сляпа, като гледа към плътна калканна стена на същата постройка, само че оттеглена в пространството...
Какъв ли ще е животът на тази архитектурно-строителна прищявка? Не инцидентно още никой не я е населил до момента: стърчат кабели, има заложена апаратура, само че няма осветителни тела.
© Александър Геров
Необитаемата цитадела, взор от " 11 август "
Колкото и да се трансформират през времето строителните правила, човешката топлота и положителният усет са неизменима заварка на всеки строеж. Много от стогодишните къщи на София са оживели, макар бомбардировките. Колко ли от нафуканите им съседки ще посрещнат 22 век?
Снимките са на Александър Геров. Консултант е арх. Евгени Гацов
Всичко, което би трябвало да знаете за:Градска среда (1551)
Но хубостта на София ни идва основно от добре плануваните паркове и от изящната, тук-там еклектична, европейска архитектура.
Макар и прави и дълги, по начало компактно застроени, улиците в централната част на града стартират да ни отесняват, тъй като от дълго време към този момент хармонията сред архитектурните изящества от първата половина на предишния век е нарушена от дразнеща сетивата и нездравословна за здравето какофония с новото строителство. Та поизтърканата метафора с облика на библейската кула ми хрумна, като потеглих по ул. " Искър " в първия безоблачен ден на тази пролет. Виждали сме я на картини – грозна и зъбата, тъй като строителите й не си разбирали езиците...
© Александър Геров
Вавилонска кула от стилове
Ами пред очите ми се редяха къщи, които говореха на разнообразни архитектурни езици, единствено че някои крещяха, а други шепнеха, трети пък кокетничеха с предвзета интонация. Те мъчно и съжителстват, тъй като едни лишават въздуха на други или ги лишават от естествената светлина, а от шума въобще няма къде да се скрият хората в тях. Като се върви от Банята към Канала, на пресечката с ул. " Будапеща " се вижда една достолепна хубавица в бяла одеждa и богато орнаментирана фасада. Трябва да е строена през първите години на предишния век за състоятелен търговец, който е упълномощил дома си на някой от именитите западноевропейски архитекти, творили в България, или на един от отличилите се в политехниките на Австро-Унгария и Германия български техен сътрудник. За трийсетина години след Освобождението
те са трансформирали София от село на кръстопът в европейски град
с помощта на далновидни управници,
само че и на клиенти с възприятие за хубост и цивилен дълг
Класицизъм и сецесион са дали образа освен на улиците, само че и на столицата ни. След като няколко години преглеждам и разказвам хубави здания, открих, че до едно време е можело да познаеш хората по къщите им. В този бързо развивал се квартал сред гарата и историческия център търговци, лекари, професори са купували или възлагали красиви стилни къщи, отстоящи една от друга на удобно за обитаването им разстояние - с въздух, слънце и зеленина. Днес съседка на бялата принцеса с украшение, с френски покрив и кобилица е една ефирна стъклена постройка със същата височина, притаена зад бухнало дърво, тъй че двете не са в спор.
© Александър Геров
Отражение и общуване на столетия на " Будапеща "
На отсрещния ъгъл цялостен комплекс многоетажно ново строителство се е вместил сред двуетажните еднофамилни къщи, откакто евентуално е премахнал няколко от тях и мощно е притиснал една оживяла късметлийка с бледозелена фасада и кокетна стреха. Неизбежно е с напредването на времето и метода на живот да се усилва етажността и гъстотата на обитаване, само че е значимо да се регистрира и да се резервира паметта на града, като се построява стойностна архитектура в естетика с оживелите й съседки.
В този разностилен " отбор " 6-етажният лидер се е разпрострял на две улици и господства с смело стърчаща над покривното равнище кула с обли форми и надградени многоъгълници, отворени към небето. Тази неумела реплика на куполите над органично вписаните кули по 100-годишни здания на тази улица може и да не се вижда от тротоара, само че това не оправдава неналичието й на хармония. Явно е предопределена за жители, които хем желаят да живеят в центъра на София, хем да се усещат като във вила в полите на Витоша, в случай че се съди по облицовката на двете фасади. Една по-евтина и стилна реплика на близките мазилки би звучала по-органично.
© Александър Геров
Къщите, които не си продумват на " Раковски " и " Искър "
На долепената съседка балконите са подредени шахматно по отношение на предходните, което може и да е издирван резултат, само че буди неразбиране. Допряната до нея трета постройка има напълно стъклена фасада – като че ли с цел да изкупи обидата към отсрещните мостри на остарялата архитектура, като поеме отражението им и по този начин ги удвои. Имам възприятието, че
това ново строителство желае да надцака старите къщи
и в случай че не ги унищожи,
то най-малко да ги остави да се спихнат
притиснати от двете страни, както може би ще се случи скоро с резедавата къщурка сред четирите високи в този архитектурен хоровод.
© Александър Геров
Заплаха над хубавицата, " Искър "
На пресечката с ул. " Раковски " се издигат две съвсем еднообразно високи здания от две разнообразни столетия. Освен етажността, те нямат нищо общо между тях и не познават архитектурните си езици. Лявата е внимателно орнаментирана, дясната е парвенюшки показна с часовник в безспорен дисонанс с предназначението й. Новодошлата се пробва може би да намигне на обитателката на квартала от 30-те години на предишния век с някакви познати архитектурни детайли по корниза, само че те остават неразбрани. Гостите на хотела под нелепата часовникова куличка въобще не ги интересува – през днешния ден са тук, на следващия ден ги няма. По левия тротоар по-нататък, до една неокласически изискана къща с съвсем възрожденски елементи строят нещо доста високо, с прекомерно нападателни машини за това тясно градско пространство, непригодено за вибрациите и грохота на модерната техника. Навярно ще запушат и прозорчетата по калкана на съседката от другата страна на градежа.
© Александър Геров
Необитаема цитадела на " 11 август " и " Искър "
Пълна липса на ценене или вземане предвид
със сътвореното от колеги-архитекти
преди нашия 21 век
Тази наклонност доближава кулминационната точка си на пресечката с ул. " 11 август "! Дали въобще някой от вложителите или проектантите си е задал въпроса, какво би трябвало да се е случило на тази дата, че и улица са посочили на нея? Шипченската епопея е забравена в ненаучената история на родината. Важна е облагата. Само че с цел да спечелиш от нещо, би трябвало да му вдъхнеш живот, което очевидно не се е случило с издигнатата преди десетилетие и към момента необитавана постройка на ул. " Искър " 42. При това са я снабдили и с нещо като стражева кула от Средновековието. Ако дадем воля на фантазията си, може да предположим, че е построена върху остаряла къща, " социализирана ", със непокътнат или заимствуван фриз, само че й е добавена констукция за подпиране, която действително е калкан, закачен с три реда греди към постройката, тъй че едната й фасада е сляпа, като гледа към плътна калканна стена на същата постройка, само че оттеглена в пространството...
Какъв ли ще е животът на тази архитектурно-строителна прищявка? Не инцидентно още никой не я е населил до момента: стърчат кабели, има заложена апаратура, само че няма осветителни тела.
© Александър Геров
Необитаемата цитадела, взор от " 11 август "
Колкото и да се трансформират през времето строителните правила, човешката топлота и положителният усет са неизменима заварка на всеки строеж. Много от стогодишните къщи на София са оживели, макар бомбардировките. Колко ли от нафуканите им съседки ще посрещнат 22 век?
Снимките са на Александър Геров. Консултант е арх. Евгени Гацов
Всичко, което би трябвало да знаете за:Градска среда (1551)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ