Навършват се 15 години от присъединяването на България към НАТО
София. Навършват се 15 години от присъединението на България към НАТО. На 18 март 2004 година Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 година във Вашингтон, а на 29 март 2004 година документите по присъединението към Северноатлантическия контракт на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са подадени във Вашингтон. Последната дата се смята за дата на приемане на България в НАТО.
Кратка последователност на присъединението на България:
Соломон Паси пръв слага въпроса за участие на България в НАТО, като на 23 юни 1990 година внася в Народното събрание предложение за присъединение към Северноатлантическия контракт. След по-малко от месец на 13 юли 1990 година с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и държавни ръководители на Алианса от 6 юли 1990 година
През август 1990 година посланикът на Република България в Кралство Белгия Леа Коен получава пълномощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На съвещанието на Северноатлантическия съвет на ниво държавни и държавни ръководители в Прага на 21 ноември 2002 година е взето решение България, дружно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да стартира диалози за присъединение към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, надлежно на 10 януари и 10 февруари 2003 година Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, а на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси дипломат Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е отдаден на политически, стопански и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и отбраната на информацията.Същността на диалозите се показва в разискване на отговорностите, произлизащи от присъединението към Вашингтонския контракт и участието в НАТО, и публично удостоверение от България на нейния интерес, подготвеност и дарба да поеме и извършва дейно тези отговорности. На диалозите България пое следните съществени задължения:
- Да одобри всички настоящи все още на присъединение документи, съставляващи основата на политиката на НАТО (т.н. " acquis " на НАТО);
- Да взе участие в системата за групово обмисляне на защитата и в интегрираната военна конструкция на НАТО;
- Да се придържа към политиката на отворени порти на Алианса.
В рамките на диалозите по ресурсни и бюджетни въпроси, България поема корав ангажимент да отделя задоволително бюджетни средства за осъществяването на поетите отговорности, както и да взе участие в групово финансираните бюджети на НАТО с дял от 0,35 % (когато бюджетът се разпределя сред всички страни-членки) и 0,4063 % (за действия и планове, в които Франция не участва). На 18 юни 2003 година Съветът на НАТО установи, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и отбрана на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на съвсем всички комитети и други работни органи на НАТО за присъединяване на 7-те страни със статут на наблюдаващи. Изключение вършат съвещанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради неявяване на единодушие от страна на Русия), взаимните съвещания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и съвещания на органи, формиращи нуклеарната политика и тактика на НАТО (поради нуждата участващите в тези съвещания страни да бъдат страни по съответни съглашения, което е допустимо само след присъединение към Вашингтонския договор). През май 2000 година България се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО. През октомври 2000 година България е хазаин на работна среща на министрите на защитата на страните-кандидатки, в която взе участие и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 година София е хазаин на срещата на президентите на тези страни.
Кратка последователност на присъединението на България:
Соломон Паси пръв слага въпроса за участие на България в НАТО, като на 23 юни 1990 година внася в Народното събрание предложение за присъединение към Северноатлантическия контракт. След по-малко от месец на 13 юли 1990 година с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и държавни ръководители на Алианса от 6 юли 1990 година
През август 1990 година посланикът на Република България в Кралство Белгия Леа Коен получава пълномощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На съвещанието на Северноатлантическия съвет на ниво държавни и държавни ръководители в Прага на 21 ноември 2002 година е взето решение България, дружно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да стартира диалози за присъединение към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, надлежно на 10 януари и 10 февруари 2003 година Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, а на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси дипломат Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е отдаден на политически, стопански и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и отбраната на информацията.Същността на диалозите се показва в разискване на отговорностите, произлизащи от присъединението към Вашингтонския контракт и участието в НАТО, и публично удостоверение от България на нейния интерес, подготвеност и дарба да поеме и извършва дейно тези отговорности. На диалозите България пое следните съществени задължения:
- Да одобри всички настоящи все още на присъединение документи, съставляващи основата на политиката на НАТО (т.н. " acquis " на НАТО);
- Да взе участие в системата за групово обмисляне на защитата и в интегрираната военна конструкция на НАТО;
- Да се придържа към политиката на отворени порти на Алианса.
В рамките на диалозите по ресурсни и бюджетни въпроси, България поема корав ангажимент да отделя задоволително бюджетни средства за осъществяването на поетите отговорности, както и да взе участие в групово финансираните бюджети на НАТО с дял от 0,35 % (когато бюджетът се разпределя сред всички страни-членки) и 0,4063 % (за действия и планове, в които Франция не участва). На 18 юни 2003 година Съветът на НАТО установи, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и отбрана на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на съвсем всички комитети и други работни органи на НАТО за присъединяване на 7-те страни със статут на наблюдаващи. Изключение вършат съвещанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради неявяване на единодушие от страна на Русия), взаимните съвещания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и съвещания на органи, формиращи нуклеарната политика и тактика на НАТО (поради нуждата участващите в тези съвещания страни да бъдат страни по съответни съглашения, което е допустимо само след присъединение към Вашингтонския договор). През май 2000 година България се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО. През октомври 2000 година България е хазаин на работна среща на министрите на защитата на страните-кандидатки, в която взе участие и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 година София е хазаин на срещата на президентите на тези страни.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ