Националният исторически музей изпраща златна археологическа година със специална изложба
София. На цялата хубост на златните и сребърни съкровища, на изящните антични предмети и културни полезности, открити от археолозите на Националния исторически музей (НИМ) през 2018 година, ще можем да се насладим на специфична експозиция в музея. Това оповестиха от пресцентъра на музея .
Изложбата, озаглавена „ Археологическите открития на Националния исторически музей. Обекти, съкровища и проучватели през 2018 година ”, с куратор зам.-директорът на НИМ, проф. доктор Иван Христов, ще бъде открита в Кръглата зала на музея на 13 декември, от 11.00 ч. и ще продължи един месец.
Не е елементарно да бъдат откроени акцентите всред най-бляскавите от 400-те находки през извънредно богатата година, само че въпреки всичко:
За първи път ще забележим от стотиците златни и сребърни монети, пръстени, обеци, украшения, обкови и прочие, открити от директорката на НИМ доцент Бони Петрунова в крепостта Калиакра. Тя е подбрала от дребното глинено гърне, изровено под опожарена къща от края на XIV век, най-блестящите екземпляри. Скъпоценностите най-вероятно са заграбени при нахлуване над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. Крадецът е закопал плячката под къщата си, само че тя също е изгоряла. Любопитно е, че изображенията по някои от сребърните приложения имат китайски генезис, което пък е ново доказателство за връзките на Добруджанското деспотство с тази страна. За първи път по нашите земи са открити и някои златни венециански монети, които демонстрират, че взаимоотношенията на диктатор Добротица с венецианските дожове са били много плодотворни.
На специфичен екран ще бъдат показван филм, сниман с дрон, за разкопките, разкрили най-голямото богатство от този интервал по нашите земи.
Изключително скъпи са 10-те жълтици с изображения на ликовете на четирима императори от края на VI – началото на VII век, част от съкровището от 100 монети, намерено от проф. доктор Иван Христов при изследването на ранновизантийския град Хрисосотира - сред Созопол и Черноморец. Освен монетите, гостите на музея могат да видят и рядка бронзова тежест за кантар, с изображение на византийска принцеса от VI век, както и бронзова лампа с хипотетичен египетски генезис, датирана също от VI век.
Първата жълтица бе открита и в Мраморния град край с. Лютица - при взаимната експедиция на НИМ и НАИМ-БАН. Златната монета е от вида " Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254) " - никейски император.
Уникалният оловен щемпел на императрица Ирина-Йоланда, втората брачна половинка на император Андроник II Палеолог, бе открит в Лютица от Виолина Кирякова, докторантка от отдел „ Археология “ на НИМ. От едната страна на печата е изобразена императрицата, а от другата - Богородица с младенеца.
Куп значими находки са показани още в експозицията с помощта на открития на гл. ас. доктор Мариела Инкова, доктор Маргарита Попова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Елена Ендарова, Панайот Антонов и Илия Киров.
Освен упоменатия филм от експедицията на Калиакра, доста постери и фотоси илюстрират откритията на музейните археолози от НИМ. Те направиха през годината десетки разкопки, теренни обхождания, наблюдения и геофизични изследвания на територията на цялата страна - по Черноморското крайбрежие, в Родопите, в Централна Северна и Северозападна България, в Плана планина, Витоша, Карловската долина, Тракийската равнина, София. Бяха проучени селищни могили, антични и средновековни замъци, надгробни могили и селища.
Проучванията бяха осъществени със средства на НИМ, на Министерството на културата, на частни спомоществователи и на локалните общини.
Идеята на уредниците на изложбата е да зареди хората предновогодишно с позитивни страсти и да им покаже, че, както съобразително се изрази директорката на НИМ доцент Бони Петрунова, „ и с малко шанс, освен по Коледа, само че и през цялата година, могат да стават чудеса “.
С тази галерия в НИМ се възвръща остарялата традиция да бъдат показани значимите находки на музейните археолози в годината на откриването им.
Изложбата е и допустимо най-подходящият метод освен да бъде изпратена една плодоносна археологическа година, само че и да бъде маркиран 45-годишния празник на НИМ, празнуван през нея.
Изложбата, озаглавена „ Археологическите открития на Националния исторически музей. Обекти, съкровища и проучватели през 2018 година ”, с куратор зам.-директорът на НИМ, проф. доктор Иван Христов, ще бъде открита в Кръглата зала на музея на 13 декември, от 11.00 ч. и ще продължи един месец.
Не е елементарно да бъдат откроени акцентите всред най-бляскавите от 400-те находки през извънредно богатата година, само че въпреки всичко:
За първи път ще забележим от стотиците златни и сребърни монети, пръстени, обеци, украшения, обкови и прочие, открити от директорката на НИМ доцент Бони Петрунова в крепостта Калиакра. Тя е подбрала от дребното глинено гърне, изровено под опожарена къща от края на XIV век, най-блестящите екземпляри. Скъпоценностите най-вероятно са заграбени при нахлуване над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. Крадецът е закопал плячката под къщата си, само че тя също е изгоряла. Любопитно е, че изображенията по някои от сребърните приложения имат китайски генезис, което пък е ново доказателство за връзките на Добруджанското деспотство с тази страна. За първи път по нашите земи са открити и някои златни венециански монети, които демонстрират, че взаимоотношенията на диктатор Добротица с венецианските дожове са били много плодотворни.
На специфичен екран ще бъдат показван филм, сниман с дрон, за разкопките, разкрили най-голямото богатство от този интервал по нашите земи.
Изключително скъпи са 10-те жълтици с изображения на ликовете на четирима императори от края на VI – началото на VII век, част от съкровището от 100 монети, намерено от проф. доктор Иван Христов при изследването на ранновизантийския град Хрисосотира - сред Созопол и Черноморец. Освен монетите, гостите на музея могат да видят и рядка бронзова тежест за кантар, с изображение на византийска принцеса от VI век, както и бронзова лампа с хипотетичен египетски генезис, датирана също от VI век.
Първата жълтица бе открита и в Мраморния град край с. Лютица - при взаимната експедиция на НИМ и НАИМ-БАН. Златната монета е от вида " Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254) " - никейски император.
Уникалният оловен щемпел на императрица Ирина-Йоланда, втората брачна половинка на император Андроник II Палеолог, бе открит в Лютица от Виолина Кирякова, докторантка от отдел „ Археология “ на НИМ. От едната страна на печата е изобразена императрицата, а от другата - Богородица с младенеца.
Куп значими находки са показани още в експозицията с помощта на открития на гл. ас. доктор Мариела Инкова, доктор Маргарита Попова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Елена Ендарова, Панайот Антонов и Илия Киров.
Освен упоменатия филм от експедицията на Калиакра, доста постери и фотоси илюстрират откритията на музейните археолози от НИМ. Те направиха през годината десетки разкопки, теренни обхождания, наблюдения и геофизични изследвания на територията на цялата страна - по Черноморското крайбрежие, в Родопите, в Централна Северна и Северозападна България, в Плана планина, Витоша, Карловската долина, Тракийската равнина, София. Бяха проучени селищни могили, антични и средновековни замъци, надгробни могили и селища.
Проучванията бяха осъществени със средства на НИМ, на Министерството на културата, на частни спомоществователи и на локалните общини.
Идеята на уредниците на изложбата е да зареди хората предновогодишно с позитивни страсти и да им покаже, че, както съобразително се изрази директорката на НИМ доцент Бони Петрунова, „ и с малко шанс, освен по Коледа, само че и през цялата година, могат да стават чудеса “.
С тази галерия в НИМ се възвръща остарялата традиция да бъдат показани значимите находки на музейните археолози в годината на откриването им.
Изложбата е и допустимо най-подходящият метод освен да бъде изпратена една плодоносна археологическа година, само че и да бъде маркиран 45-годишния празник на НИМ, празнуван през нея.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ