София. На пролетния празник на Плевен плевенчани правят своеобразна среща

София. На пролетния празник на Плевен плевенчани вършат самобитна среща с предишното и получават в цялост чувството за единение и общественост. Това сподели ръководителят направление „ Нова и най-нова история “ към Регионалния исторически музей – Плевен Нели Дакова в изявление за Агенция „ Фокус “ във връзка празника на Плевен, който се отбелязва на 15 май. Нели Дакова описа, че 15 май е разгласен за формален Празник на града според Решение № 287 на Общинският съвет от 15 март 2001 година, само че корените на пролетния празник, традицията му се крият надалеч в предишното на следосвобожденски Плевен. „ От края на 20-те година на ХХ в. насам на 15 май градът е осъмвал в празнично въодушевление измежду шумотевицата на пристигналите търговци от цялата страна и от чужбина – Гърция, Турция, от всички балкански страни, също от Египет, Испания, Палестина, остров Малта на провеждания Голям пролетен панаир най-много на наедрял рогат добитък. Той няма конкуренция в страната по своята мащабност и огромно стопанско значение “, изясни историкът. Нели Дакова разясни, че през Възраждането присъща специфичност в икономическото развиване на Плевен е превръщането му в значимо пазарно средище на търговията със зърнени храни и добитък. С огромна популярност още тогава е бил „ Сър пазар “, именуван още Говежди пазар, на който са идвали търговци от цялата Османска империя. „ След Освобождението Плевен е областен административен център на богат земеделско-лозарски регион, център за търговия със зърнени храни и наедрял рогат добитък. „ Сър пазар “ за дълги години остава един от най-големите в страната и на Балканите пазари за добитък. Приходите от него са значително перо в общинския бюджет. Ето за какво общината неведнъж се занимава с неговото разширение, благоустрояване, хигиенизиране и употреба. Изградена е касапница с хладилна апаратура през 1930 година, което способства за обособяването на града като най-добре организиран център за стимулиране на отглеждането на животни и обвързваните с него производства “, описа Нели Дакова. Тя разясни, че главните поминъци на популацията са били земеделие и скотовъдство и за тяхното стимулиране и модернизиране от 1895 година съвсем годишно Плевен става хазаин на земеделско-скотовъдни състезания и изложения, а по-късно на пролетни и есенни панаири, проведени от Министерството на земеделието, Окръжната непрекъсната комисия и Плевенската община. „ Със същата цел през 1890 година Плевенският областен съвет основава един примерен чифлик „ Клементина “ на 12 км. от града при река Вит. Снабден с разнообразни аграрни машини, семена и добитък, той е бил разсадник на съвременно земеделие и скотовъдство “, разяснява Нели Дакова.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”