Пълното интервю на Румен Радев пред „Коммерсант“: Никои санкции не са вечни
София. Днес стартира двудневната аудиенция в Русия на президента на България Румен Радев. В понеделник той ще се срещне с съветския министър председател Дмитрий Медведев в Москва, а във вторник – в Сочи, със своя сътрудник Владимир Путин. В навечерието на визитата президента Радев отговори документално на въпросите на кореспондентите на съветското издание „ Коммерсант “ Галина Дудина и Юрия Барсукова, като увери, че глобите не са мотив за заледяване на връзките, само че за всеки случай предизвести България да не се меси във вътрешната политика на България.
Отсъствието на политическа воля и храброст постоянно се е компенсирала от историческата и човешката непосредственост.
„ Ъ “: Какво очаквате от визитата в Русия?
Румен Радев: Това е първата среща сред президентите на България и Русия от 10 години. Толкова дълго неявяване на разговор на най-високо равнище не дава отговор на ползите на нашите нации, обединени от многовековни духовни и културни връзки. Трябва да отбележим, че „ националната дипломация “, общуването сред туристи, актьори, експерти, публицисти, културният продан и така нататък в никакъв случай не е преустановяван.
Отсъствието на политическа воля и храброст постоянно се е компенсирала от историческата и човешката непосредственост. Днес е значимо да възстановим доверието и да пристъпим към съответни дейности. През втората половина на 2018 година би трябвало да проведем следващата, 16-а сесия на Българо-руската междуправителствена комисия по икономическото и научно-техническото съдействие. Очаквам, че след тези срещи президентите и държавните управления на нашите две страни ще набележат съответни ограничения и планове във всички сфери.
„ Ъ “: По-рано поканихте президента Владимир Путин на посетители за 140-ата годишнина от освобождението на България в Руско-турската война от 1877-1878 година. Успяхте ли да съгласувате дата за тази аудиенция.
Р.Р.: С президента на Руската федерация имаме кардинална сделка за негово посещаване в България през 2018 година, когато дружно ще отбележим 140-ата годишнина от края на Руско-турската война и нашето избавление. Но преди президентските избори господин Путин, несъмнено, не можеше да назове съответна дата. В Сочи ще възобновя своята покана пред него. Уверен съм, че сходна аудиенция в близко време ще сътвори удобни условия за задълбочаване и разширение на двустранното съдействие.
„ Ъ “: В изискванията на изостряне на разговора сред Русия и западните страни след събитията в Солсбъри България се оказа една от дребното страни, която не изгони съветски дипломати, а единствено отзова посланика си за една седмица. Как бихте обяснили решението на вашите парньори в Европейски Съюз.?
Р.Р.: В качеството на настоящ ръководител на Съвета на Европейския съюз, България се стреми към градивен и изчерпателен разговор. Смятам, че такова отговорно решение беше единственото допустимо в тази комплицирана обстановка, изискваща кардинално и далновидно държание.
„ Ъ “: В медиите се появи информация за допустимо по-нататъшно разширение на глобите във връзка с Русия във връзка със обстановката в Крим. Ще ги поддържа ли София?
Р.Р.: Моето отношение към глобите е известно. Те не са мотив за заледяване на връзките. Никои наказания не са безконечни. Санкциите носят загуби на всички страни и са неефикасен инструмент. Нещо повече, аз считам, че свободната търговия в най-голяма степен способства мира, тъй като основава взаимовръзки, от чието спиране не е заинтригуван никой.
Що се касае до ограничаващите ограничения на Европейски Съюз във връзка с Русия, то те имат за цел да разрешат рецесията в Украйна. Отмяната на глобите е обвързвана с цялостното извършване от всички страни на Минските съглашения. Тяхната реализация би разрешила възобновяване на доверието сред Европейски Съюз и Русия и, затова, би способствала за по-нататъшното задълбочаване и разширение на двустранното българо-руско съдействие.
Европейски Съюз и Русия би трябвало да отговорят на въпроса в каква посока желаят да градят нашите връзки и по какъв начин ще решаваме противоречивите въпроси – в режим на разговор или отказвайки се от него. В последните дни разговорът се засилва. Преди няколко дни в Сочи беше канцлерът Меркел, през днешния ден и на следващия ден ще обсъждаме българо-руските връзки с министър-председателя Медведев и президента Путин, а в околните дни в Русия ще дойде и президентът Макрон. Смятам, че тази динамичност е многообещаваща.
„ Ъ “: По-рано казвахте, че българската страна „ прави всички допустимо, с цел да опрости визовия режим за туристи от Русия “ (В изявление пред „ Российская газета “, март 2018 година). За какви ограничения става дума? И имате ли упования за броя съветски туристи през тази година?
Р.Р.: Туризмът е една от тези сфери, в които България няма потребност от реклама. Според съветски данни, нашата страна е измежду най-популярните туристически дестинации и това е естествено – ние предлагаме отлични условия за морски, планински и ски почивки, а нашите нации имат общи духовни и културни обичаи.
В България има също и доста места, свързани с историческата памет за Освободителната руско-турска война от 1877-1878 година. Повече от 450 хиляди съветски жители получиха недвижима благосъстоятелност в България, главно в морските курорти. България, както и Русия, към този момент взима ограничения за опростяване на визовите условия и те носят положителни резултати.
„ Ъ “: През март тази година вашият предходник Росен Плевнелиев съобщи, че Русия финансира политически партии и се меси във вътрешните работи на България. Според вашето мнение, това обвиняване обосновано ли е?
Р.Р.: Не желая да разясня дейностите на нито един от моите прародители. Доколкото ми е известно, това не е признато и в Русия. Мога с убеденост да кажа, че страната, в която исторически се отнасят към Русия със благосклонност, сходни дейности могат единствено да й навредят.
Нека бъдем реалисти – покупката на спомагателни изтребители „ МиГ “ е невъзможна
„ Ъ “: През 2015 година, още преди да станете президент, в едно изявление вие разказахте за тежката обстановка с бойната авиация на България и че в бюджета на Министерството на защитата няма задоволително средства за поддържането на изтребителите МиГ-29 в положение на бойна подготвеност и има риск да се остане единствено с два самолета. Вие и самичък сте управлявали МиГ-29, тъй че сте осведомен с казуса персонално. През март държавното управление на България подписа рамков контракт за ремонт на самолетите с корпорация „ МиГ “ на стойност повече от 40,5 милиона евро. Това ще реши ли казуса?
Р.Р.: Това е още едно доказателство за нуждата от възобновяване на взаимноизгодните връзки с Руската Федерация. Независимо от това, че България е член на НАТО, тя ще продължи да охранява въздушното си пространство благодарение на изтребители МиГ-29 и по отношение на това би трябвало да се обезпечи тяхната своевременна техническа поддръжка. От финансова позиция сумата 40,5 млн. евро не е толкоз дребна, само че от позиция на отбранителната дарба това е извънредно незадоволително за обезпечаване на склонност за полети на задоволителен брой самолети до приемането на въоръжение на изтребители от нов вид. Проблемът с техническата поддръжка на изтребителната авиация няма да бъде решен, само че това ще разреши на България независимо да подсигурява своя въздушен суверенитет.
„ Ъ “: Има ли късмет България да купи спомагателни изтребители „ МиГ “ от Русия – или в този момент, когато вашата страна е член на НАТО, това е изключено?
Р.Р.: България разгласи желанията си да модернизира своите военновъздушни сили посредством закупуването на военен аероплан от нов вид. Съгласно условията, одобрени от българското държавно управление, изтребителите би трябвало да бъдат създадени и да се намират на въоръжение минимум в една страна-членка на НАТО или Европейски Съюз, което е разумно от позиция на нашите съюзнически отговорности. Това условие дава отговор на въпроса, тъй че дано бъдем реалисти – покупката на спомагателни изтребители „ МиГ “ е невъзможна.
„ Ъ “: България към момента не желае да се причисли към Черноморския флот на НАТО? Идеята за основаване на такава флотилия бе озвучена през 2016 година от Румъния.
Р.Р.: Трябва да отбележим, че няма решение на Алианса за основаване на така наречен флотилия в Черно море. България постоянно е считала, че предприеманите в областта на защитата дейности не би трябвало да водят към ескалация на напрежението. Това би трябвало да бъде общ принцип на страните от НАТО и Русия в Черноморския район.
Най-сигурният, надеждният и на ниска цена път е директният. Особено, когато става въпрос за доставка на газ
„ Ъ “: Друга значима сфера в съдействието сред Москва и София остава енергетиката. Но след анулацията на газопровода „ Южен поток “ през 2014 година в Русия се образува съмнение към България като към сътрудник в огромни инфраструктурни планове, защото, от съветска позиция, точно дейностите на България доведоха до анулация на строителството на газопровода. Как, съгласно вас, България може да убеди управлението на Русия, че при положение на продължение на „ Турски поток “ на територията на България няма да зародят същите проблеми, като с „ Южен поток “?
Р.Р.: Преди всичко, считам, че тази тематика се нуждае от деполитизация и че би трябвало да се вслушваме в мненията на специалистите и икономистите. Във всеки случай, България е заинтересова от това, да стане енергиен център в Югоизточна Европа, което значи също да стане страна, разпределяща природен газ.
Що се касае до доставките на газ от Русия, то аз считам, че България се нуждае от директни доставки на съветски газ през Черно море. Да го назовем „ Български поток “. Подобен метод се диктува от здравия разсъдък и условията за енергийна сигурност и успеваемост и освен във връзка с България, само че и на Европейския съюз, като цяло. Тези желания не се разграничават по нищо от желанията на Германия да осъществя „ Северен поток 2 “. Разбира се, България и Германия са страни-членки на Европейски Съюз и би трябвало да съблюдават разпоредбите на Третия енергиен пакет. Надявам се, че съветската страна и Брюксел ще възприемат тази концепция с схващане.
На второ място, това, че българското държавно управление още веднъж повдигна тематиката за АЕЦ „ Белене “ е добър ход. Преди време същите тези политици се гордееха с прекратяването на този план. Мисля, че това е демонстрация на разсъдък и зряла възраст. Този план има бъдеще, само че с ясни юридически, времеви и ценови рамки.
„ Ъ “: Съществува ли сега сделка сред България и Брюксел във връзка с преноса на съветски газ през България по газопровода „ Турски поток “ след 2019-а година?
Р.Р.: България е решена да укрепи своите позиции като газоразрпеделителен център и Европейският съюз ни поддържа в това. По линия на Фонда за съединяване на Европа бяха отделени 920 хиляди евро за предпроектни проучвания. Тези действия към този момент са в ход, а една от главните цели на плана е увеличение на преноса на природен газ, в това число и съветски, през територията на България.
„ Ъ “: В резултат от замяната на „ Южен поток “ с „ Турски поток “ директна страна за съветския газ би трябвало да стане Турция вместо България. Според вас, по какъв начин въздейства това събитие на енергийната сигурност на България и Европейски Съюз? Предлагали ли сте на Русия концепцията да се върне към пробутване на газопровод през Черно море непосредствено от Русия в България?
Р.Р.: Безспорно, най-сигурният, най-надеждният и най-евтиният път е директният. Особено, когато става дума за доставката на в допълнение количество съветски природен газ в България, Сърбия, Унгария, Австрия и Северна Италия. Както за Русия, по този начин и за България, разумният избор за уголемение на доставките на съветски природен газ в Европа е пътят през българската територия.
Затова влиза в ползите и на двете страни да се получи пряк изход на съветския газ на българското черноморско крайбрежие.
Убеден съм в това.
В това отношение доста мощен мотив на България е към този момент издигнатата и настояща газотранспортна система, която сега се уголемява, а газовите интерконектори със прилежащите страни ще обезпечат достъп и до страните от Централна Европа.
„ Ъ “: Какво счита да прави България с оборудването, закупено от Русия за АЕЦ „ Белене “?
Р.Р. България е атомна страна и би трябвало да остане атомна. Ние имаме дълголетен опит и мощни обичаи в атомната енергетика, което обезпечава непоклатимост и предсказуемост в производството на електрическа енергия в България. Този опит, както и нашите проекти за бъдещето и плановете в региона на енергетиката би трябвало да включват АЕЦ.
Що се касае до строителството на АЕЦ „ Белене “, през последните няколко дни държавното управление на България промени позицията си и се чака, че Народното събрание също ще анулира мораториума за реализацията на този план. Трябва да се има поради, че в него към този момент са вложени три милиарда лв. от българските жители, главното съоръжение към този момент е платено и доставено, Европейската комисия е осведомена за плана, а площадката е издигната и лицензирана.
Към АЕЦ „ Белене “ демонстрират интерес задгранични вложители и аз чакам, че българското държавно управление ще пристъпи към реализация на този план точно посредством избирането на стратегически вложител.
Превод и редакция: Иван Христов
Отсъствието на политическа воля и храброст постоянно се е компенсирала от историческата и човешката непосредственост.
„ Ъ “: Какво очаквате от визитата в Русия?
Румен Радев: Това е първата среща сред президентите на България и Русия от 10 години. Толкова дълго неявяване на разговор на най-високо равнище не дава отговор на ползите на нашите нации, обединени от многовековни духовни и културни връзки. Трябва да отбележим, че „ националната дипломация “, общуването сред туристи, актьори, експерти, публицисти, културният продан и така нататък в никакъв случай не е преустановяван.
Отсъствието на политическа воля и храброст постоянно се е компенсирала от историческата и човешката непосредственост. Днес е значимо да възстановим доверието и да пристъпим към съответни дейности. През втората половина на 2018 година би трябвало да проведем следващата, 16-а сесия на Българо-руската междуправителствена комисия по икономическото и научно-техническото съдействие. Очаквам, че след тези срещи президентите и държавните управления на нашите две страни ще набележат съответни ограничения и планове във всички сфери.
„ Ъ “: По-рано поканихте президента Владимир Путин на посетители за 140-ата годишнина от освобождението на България в Руско-турската война от 1877-1878 година. Успяхте ли да съгласувате дата за тази аудиенция.
Р.Р.: С президента на Руската федерация имаме кардинална сделка за негово посещаване в България през 2018 година, когато дружно ще отбележим 140-ата годишнина от края на Руско-турската война и нашето избавление. Но преди президентските избори господин Путин, несъмнено, не можеше да назове съответна дата. В Сочи ще възобновя своята покана пред него. Уверен съм, че сходна аудиенция в близко време ще сътвори удобни условия за задълбочаване и разширение на двустранното съдействие.
„ Ъ “: В изискванията на изостряне на разговора сред Русия и западните страни след събитията в Солсбъри България се оказа една от дребното страни, която не изгони съветски дипломати, а единствено отзова посланика си за една седмица. Как бихте обяснили решението на вашите парньори в Европейски Съюз.?
Р.Р.: В качеството на настоящ ръководител на Съвета на Европейския съюз, България се стреми към градивен и изчерпателен разговор. Смятам, че такова отговорно решение беше единственото допустимо в тази комплицирана обстановка, изискваща кардинално и далновидно държание.
„ Ъ “: В медиите се появи информация за допустимо по-нататъшно разширение на глобите във връзка с Русия във връзка със обстановката в Крим. Ще ги поддържа ли София?
Р.Р.: Моето отношение към глобите е известно. Те не са мотив за заледяване на връзките. Никои наказания не са безконечни. Санкциите носят загуби на всички страни и са неефикасен инструмент. Нещо повече, аз считам, че свободната търговия в най-голяма степен способства мира, тъй като основава взаимовръзки, от чието спиране не е заинтригуван никой.
Що се касае до ограничаващите ограничения на Европейски Съюз във връзка с Русия, то те имат за цел да разрешат рецесията в Украйна. Отмяната на глобите е обвързвана с цялостното извършване от всички страни на Минските съглашения. Тяхната реализация би разрешила възобновяване на доверието сред Европейски Съюз и Русия и, затова, би способствала за по-нататъшното задълбочаване и разширение на двустранното българо-руско съдействие.
Европейски Съюз и Русия би трябвало да отговорят на въпроса в каква посока желаят да градят нашите връзки и по какъв начин ще решаваме противоречивите въпроси – в режим на разговор или отказвайки се от него. В последните дни разговорът се засилва. Преди няколко дни в Сочи беше канцлерът Меркел, през днешния ден и на следващия ден ще обсъждаме българо-руските връзки с министър-председателя Медведев и президента Путин, а в околните дни в Русия ще дойде и президентът Макрон. Смятам, че тази динамичност е многообещаваща.
„ Ъ “: По-рано казвахте, че българската страна „ прави всички допустимо, с цел да опрости визовия режим за туристи от Русия “ (В изявление пред „ Российская газета “, март 2018 година). За какви ограничения става дума? И имате ли упования за броя съветски туристи през тази година?
Р.Р.: Туризмът е една от тези сфери, в които България няма потребност от реклама. Според съветски данни, нашата страна е измежду най-популярните туристически дестинации и това е естествено – ние предлагаме отлични условия за морски, планински и ски почивки, а нашите нации имат общи духовни и културни обичаи.
В България има също и доста места, свързани с историческата памет за Освободителната руско-турска война от 1877-1878 година. Повече от 450 хиляди съветски жители получиха недвижима благосъстоятелност в България, главно в морските курорти. България, както и Русия, към този момент взима ограничения за опростяване на визовите условия и те носят положителни резултати.
„ Ъ “: През март тази година вашият предходник Росен Плевнелиев съобщи, че Русия финансира политически партии и се меси във вътрешните работи на България. Според вашето мнение, това обвиняване обосновано ли е?
Р.Р.: Не желая да разясня дейностите на нито един от моите прародители. Доколкото ми е известно, това не е признато и в Русия. Мога с убеденост да кажа, че страната, в която исторически се отнасят към Русия със благосклонност, сходни дейности могат единствено да й навредят.
Нека бъдем реалисти – покупката на спомагателни изтребители „ МиГ “ е невъзможна
„ Ъ “: През 2015 година, още преди да станете президент, в едно изявление вие разказахте за тежката обстановка с бойната авиация на България и че в бюджета на Министерството на защитата няма задоволително средства за поддържането на изтребителите МиГ-29 в положение на бойна подготвеност и има риск да се остане единствено с два самолета. Вие и самичък сте управлявали МиГ-29, тъй че сте осведомен с казуса персонално. През март държавното управление на България подписа рамков контракт за ремонт на самолетите с корпорация „ МиГ “ на стойност повече от 40,5 милиона евро. Това ще реши ли казуса?
Р.Р.: Това е още едно доказателство за нуждата от възобновяване на взаимноизгодните връзки с Руската Федерация. Независимо от това, че България е член на НАТО, тя ще продължи да охранява въздушното си пространство благодарение на изтребители МиГ-29 и по отношение на това би трябвало да се обезпечи тяхната своевременна техническа поддръжка. От финансова позиция сумата 40,5 млн. евро не е толкоз дребна, само че от позиция на отбранителната дарба това е извънредно незадоволително за обезпечаване на склонност за полети на задоволителен брой самолети до приемането на въоръжение на изтребители от нов вид. Проблемът с техническата поддръжка на изтребителната авиация няма да бъде решен, само че това ще разреши на България независимо да подсигурява своя въздушен суверенитет.
„ Ъ “: Има ли късмет България да купи спомагателни изтребители „ МиГ “ от Русия – или в този момент, когато вашата страна е член на НАТО, това е изключено?
Р.Р.: България разгласи желанията си да модернизира своите военновъздушни сили посредством закупуването на военен аероплан от нов вид. Съгласно условията, одобрени от българското държавно управление, изтребителите би трябвало да бъдат създадени и да се намират на въоръжение минимум в една страна-членка на НАТО или Европейски Съюз, което е разумно от позиция на нашите съюзнически отговорности. Това условие дава отговор на въпроса, тъй че дано бъдем реалисти – покупката на спомагателни изтребители „ МиГ “ е невъзможна.
„ Ъ “: България към момента не желае да се причисли към Черноморския флот на НАТО? Идеята за основаване на такава флотилия бе озвучена през 2016 година от Румъния.
Р.Р.: Трябва да отбележим, че няма решение на Алианса за основаване на така наречен флотилия в Черно море. България постоянно е считала, че предприеманите в областта на защитата дейности не би трябвало да водят към ескалация на напрежението. Това би трябвало да бъде общ принцип на страните от НАТО и Русия в Черноморския район.
Най-сигурният, надеждният и на ниска цена път е директният. Особено, когато става въпрос за доставка на газ
„ Ъ “: Друга значима сфера в съдействието сред Москва и София остава енергетиката. Но след анулацията на газопровода „ Южен поток “ през 2014 година в Русия се образува съмнение към България като към сътрудник в огромни инфраструктурни планове, защото, от съветска позиция, точно дейностите на България доведоха до анулация на строителството на газопровода. Как, съгласно вас, България може да убеди управлението на Русия, че при положение на продължение на „ Турски поток “ на територията на България няма да зародят същите проблеми, като с „ Южен поток “?
Р.Р.: Преди всичко, считам, че тази тематика се нуждае от деполитизация и че би трябвало да се вслушваме в мненията на специалистите и икономистите. Във всеки случай, България е заинтересова от това, да стане енергиен център в Югоизточна Европа, което значи също да стане страна, разпределяща природен газ.
Що се касае до доставките на газ от Русия, то аз считам, че България се нуждае от директни доставки на съветски газ през Черно море. Да го назовем „ Български поток “. Подобен метод се диктува от здравия разсъдък и условията за енергийна сигурност и успеваемост и освен във връзка с България, само че и на Европейския съюз, като цяло. Тези желания не се разграничават по нищо от желанията на Германия да осъществя „ Северен поток 2 “. Разбира се, България и Германия са страни-членки на Европейски Съюз и би трябвало да съблюдават разпоредбите на Третия енергиен пакет. Надявам се, че съветската страна и Брюксел ще възприемат тази концепция с схващане.
На второ място, това, че българското държавно управление още веднъж повдигна тематиката за АЕЦ „ Белене “ е добър ход. Преди време същите тези политици се гордееха с прекратяването на този план. Мисля, че това е демонстрация на разсъдък и зряла възраст. Този план има бъдеще, само че с ясни юридически, времеви и ценови рамки.
„ Ъ “: Съществува ли сега сделка сред България и Брюксел във връзка с преноса на съветски газ през България по газопровода „ Турски поток “ след 2019-а година?
Р.Р.: България е решена да укрепи своите позиции като газоразрпеделителен център и Европейският съюз ни поддържа в това. По линия на Фонда за съединяване на Европа бяха отделени 920 хиляди евро за предпроектни проучвания. Тези действия към този момент са в ход, а една от главните цели на плана е увеличение на преноса на природен газ, в това число и съветски, през територията на България.
„ Ъ “: В резултат от замяната на „ Южен поток “ с „ Турски поток “ директна страна за съветския газ би трябвало да стане Турция вместо България. Според вас, по какъв начин въздейства това събитие на енергийната сигурност на България и Европейски Съюз? Предлагали ли сте на Русия концепцията да се върне към пробутване на газопровод през Черно море непосредствено от Русия в България?
Р.Р.: Безспорно, най-сигурният, най-надеждният и най-евтиният път е директният. Особено, когато става дума за доставката на в допълнение количество съветски природен газ в България, Сърбия, Унгария, Австрия и Северна Италия. Както за Русия, по този начин и за България, разумният избор за уголемение на доставките на съветски природен газ в Европа е пътят през българската територия.
Затова влиза в ползите и на двете страни да се получи пряк изход на съветския газ на българското черноморско крайбрежие.
Убеден съм в това.
В това отношение доста мощен мотив на България е към този момент издигнатата и настояща газотранспортна система, която сега се уголемява, а газовите интерконектори със прилежащите страни ще обезпечат достъп и до страните от Централна Европа.
„ Ъ “: Какво счита да прави България с оборудването, закупено от Русия за АЕЦ „ Белене “?
Р.Р. България е атомна страна и би трябвало да остане атомна. Ние имаме дълголетен опит и мощни обичаи в атомната енергетика, което обезпечава непоклатимост и предсказуемост в производството на електрическа енергия в България. Този опит, както и нашите проекти за бъдещето и плановете в региона на енергетиката би трябвало да включват АЕЦ.
Що се касае до строителството на АЕЦ „ Белене “, през последните няколко дни държавното управление на България промени позицията си и се чака, че Народното събрание също ще анулира мораториума за реализацията на този план. Трябва да се има поради, че в него към този момент са вложени три милиарда лв. от българските жители, главното съоръжение към този момент е платено и доставено, Европейската комисия е осведомена за плана, а площадката е издигната и лицензирана.
Към АЕЦ „ Белене “ демонстрират интерес задгранични вложители и аз чакам, че българското държавно управление ще пристъпи към реализация на този план точно посредством избирането на стратегически вложител.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ