Изложба „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.“ беше открита в София
Снимки, които демонстрират разрушенията, останали след акцията, известна като „ Босилеградския разгром “, са изложени в Етнографския музей при Българската академия на науките. Експозицията включва и документи, в които са разказани резултатите от сръбското нахлуване, разразило се на остарялата българска територия през 1917 година.
„ Обикновено, когато откриваме галерия, сме радостни и радостни. Този път мотивът е друг и вместо усмивки, би трябвало да сведем чела пред паметта на починалите. Аз също се веселя, че пространствата на Националния етнографски музей дават опция да бъде показана тази галерия и в София и желая да се надявам, че тя ще продължи своя път из цяла България, и освен, тъй като това в действителност е едно събитие, за което би трябвало да знаем “, сподели по време на откриването на експозицията шефът на Националния етнографски музей Владимир Пенчев.
Документираните събития се състоят на 15 и 16 май 1917 година, когато сръбско паравоенно формирование, водено от поручик Коста Милованович Печанец, се трансферира в земите на Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Горна и Долна Ръжана. В резултат на нападението са убити най-малко 32 души, като има и 2 изгорени живи деца, изпепелени са къщи и други постройки на 317 семейства. В изложбата можем да забележим и карта с контури на наранена повърхност, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ Някъде през 2016 година, наближаваше 100-годишнината от Босилеградския разгром, когато с господин Ангел Джонев се заговорихме по какъв начин бихме могли да го отбележим това, тъй като, както знаете, това е едно бяло леке в българската история, за което съвсем нищо не се знае, само че в съзнанието на хората този черен ден живее към момента. От господин Джонев научих, че в музея в Кюстендил се съхраняват много фотоси на известния наш босилеградчанин Йордан Захариев, член-кореспондент на Българска академия на науките. Той е съумял да снима това, което виждате, тези остарели фотоси, правени три четири дни след събитията. Дойдохме до умозаключение, че това би трябвало да го види необятната общност. На Ангел му пристигна концепцията, че може да отпечата една книга и да създадем галерия. Ние в Босилеград стигнахме и до концепцията да сложим и една паметна плоча, което трябваше да бъде решаващо събитие, място за памет. Тази концепция с паметната плоча към момента виси, беше иззета веднъж, беше иззета и повторно “, описа пред гостите на изложбата ръководителят на Културно-информационен център „ Босилеград “ Иван Николов.
„ Говоря прад вас като член на екипа на Института по етнология и фолклористика и един от участниците в плана „ Български паметни места в чужбина “, който започва през 2018 година. Когато започва планът, при разпределянето на нашите задания, аз трябваше да поема българските паметни места в Сърбия. Тъкмо беше предходна 100-годишнината от Босилеградския разгром. Тогава в действителност се заприказва повече за това събитие, тогава се появи и книгата на Ангел Джонев, която остава и до в този момент скъпа, с това че показва на нашата общност едно събитие, което е трагично и малко известно. Благодарение на напъните на босилеградските българи, ние имаме в локалната медия документирани тези събития. Те бяха документирани в една галерия, която беше резултат от нашия план и която преди към година беше тук, на същото това място. Планираме в околните седмици да я покажем и в Културно-информационен център „ Босилеград “. Изложбата е обвързвана с българските паметни места в чужбина. Има обекти от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. Българите в Сърбия, в Западните околности и особено от Босилеград и Босилеградския разгром, заемат значимо място в този алманах “, сподели доцент доктор Стефан Дечев от Югозападния университет „ Неофит Рилски “.
Към гостите се обърна и създателят на експозицията Ангел Джонев, който посочи, че актуалната галерия е част от доста по-голям план.
„ За мен тематиката е значима, тя е част от нашето минало, само че историята на босилеградския край е част от историята и на моето семейство. За хората от Босилеград е известно, че моят жанр произлиза от този край. Преди близо 40 години в фамилията ми се разказваше за тези събития от преди 110 години. За навлизането на сръбската войска, за сраженията. От разказите на моята пра-пра баба, която беше видяла в ранната си младост тези трагични събития. И не бях сюрпризиран след това, че последователно се откриха и документи за тази част от нашата история. Впоследствие навлязох в тематиката по разнообразни аргументи и при започване на това хилядолетие се поразрових в историографията, с цел да стигна до убеждението, че за разлика от други национални въпроси, въпросът със Западните околности е затъмнен в българската историография, както в интервала на Царство България, по този начин и в социалистическия интервал. Първите по-сериозни проучвания излизат през 1990 година. Първите монографии излизат 4-5 години по-късно “, показа Ангел Джонев.
Фотоизложбата е под надпис „ Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 година “. Тя е осъществена от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, взаимно с Българския културно-информационен център „ Босилеград “ и може да бъде посетена в границите на един месец.
В експозицията са показани документи на Централния държавен списък, Научния списък на Българската академия на науките, Държавния военноисторически архив-Велико Търново, Държавния списък -Кюстендил и на Регионалния исторически музей-Кюстендил.
„ Обикновено, когато откриваме галерия, сме радостни и радостни. Този път мотивът е друг и вместо усмивки, би трябвало да сведем чела пред паметта на починалите. Аз също се веселя, че пространствата на Националния етнографски музей дават опция да бъде показана тази галерия и в София и желая да се надявам, че тя ще продължи своя път из цяла България, и освен, тъй като това в действителност е едно събитие, за което би трябвало да знаем “, сподели по време на откриването на експозицията шефът на Националния етнографски музей Владимир Пенчев.
Документираните събития се състоят на 15 и 16 май 1917 година, когато сръбско паравоенно формирование, водено от поручик Коста Милованович Печанец, се трансферира в земите на Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Горна и Долна Ръжана. В резултат на нападението са убити най-малко 32 души, като има и 2 изгорени живи деца, изпепелени са къщи и други постройки на 317 семейства. В изложбата можем да забележим и карта с контури на наранена повърхност, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ Някъде през 2016 година, наближаваше 100-годишнината от Босилеградския разгром, когато с господин Ангел Джонев се заговорихме по какъв начин бихме могли да го отбележим това, тъй като, както знаете, това е едно бяло леке в българската история, за което съвсем нищо не се знае, само че в съзнанието на хората този черен ден живее към момента. От господин Джонев научих, че в музея в Кюстендил се съхраняват много фотоси на известния наш босилеградчанин Йордан Захариев, член-кореспондент на Българска академия на науките. Той е съумял да снима това, което виждате, тези остарели фотоси, правени три четири дни след събитията. Дойдохме до умозаключение, че това би трябвало да го види необятната общност. На Ангел му пристигна концепцията, че може да отпечата една книга и да създадем галерия. Ние в Босилеград стигнахме и до концепцията да сложим и една паметна плоча, което трябваше да бъде решаващо събитие, място за памет. Тази концепция с паметната плоча към момента виси, беше иззета веднъж, беше иззета и повторно “, описа пред гостите на изложбата ръководителят на Културно-информационен център „ Босилеград “ Иван Николов.
„ Говоря прад вас като член на екипа на Института по етнология и фолклористика и един от участниците в плана „ Български паметни места в чужбина “, който започва през 2018 година. Когато започва планът, при разпределянето на нашите задания, аз трябваше да поема българските паметни места в Сърбия. Тъкмо беше предходна 100-годишнината от Босилеградския разгром. Тогава в действителност се заприказва повече за това събитие, тогава се появи и книгата на Ангел Джонев, която остава и до в този момент скъпа, с това че показва на нашата общност едно събитие, което е трагично и малко известно. Благодарение на напъните на босилеградските българи, ние имаме в локалната медия документирани тези събития. Те бяха документирани в една галерия, която беше резултат от нашия план и която преди към година беше тук, на същото това място. Планираме в околните седмици да я покажем и в Културно-информационен център „ Босилеград “. Изложбата е обвързвана с българските паметни места в чужбина. Има обекти от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. Българите в Сърбия, в Западните околности и особено от Босилеград и Босилеградския разгром, заемат значимо място в този алманах “, сподели доцент доктор Стефан Дечев от Югозападния университет „ Неофит Рилски “.
Към гостите се обърна и създателят на експозицията Ангел Джонев, който посочи, че актуалната галерия е част от доста по-голям план.
„ За мен тематиката е значима, тя е част от нашето минало, само че историята на босилеградския край е част от историята и на моето семейство. За хората от Босилеград е известно, че моят жанр произлиза от този край. Преди близо 40 години в фамилията ми се разказваше за тези събития от преди 110 години. За навлизането на сръбската войска, за сраженията. От разказите на моята пра-пра баба, която беше видяла в ранната си младост тези трагични събития. И не бях сюрпризиран след това, че последователно се откриха и документи за тази част от нашата история. Впоследствие навлязох в тематиката по разнообразни аргументи и при започване на това хилядолетие се поразрових в историографията, с цел да стигна до убеждението, че за разлика от други национални въпроси, въпросът със Западните околности е затъмнен в българската историография, както в интервала на Царство България, по този начин и в социалистическия интервал. Първите по-сериозни проучвания излизат през 1990 година. Първите монографии излизат 4-5 години по-късно “, показа Ангел Джонев.
Фотоизложбата е под надпис „ Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 година “. Тя е осъществена от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, взаимно с Българския културно-информационен център „ Босилеград “ и може да бъде посетена в границите на един месец.
В експозицията са показани документи на Централния държавен списък, Научния списък на Българската академия на науките, Държавния военноисторически архив-Велико Търново, Държавния списък -Кюстендил и на Регионалния исторически музей-Кюстендил.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ