Снимам, следователно съществувам
Снимката на стената може да ви подсети на картина на Рембранд или Гоя, само че като се приближите, ще разберете, че лицето принадлежи на миньор в Испания, скитник в Италия или нарушител в Япония. Фотографията на Пиер Гонор прави необикновени връзки сред исторически интервали, обстановки и персони.
Срещаме с него по време на третото му посещаване в България. Той е част от настоящата групова галерия на " Фотофабрика " в Двореца, а в нея са показани фотоси от серията му Nature Tales, размишление върху връзката сред хората и животните. През 2015 година той подрежда изложбата " Различните аз ", в която показва хора от ромските общности в Севиля, а през 2018 година, още веднъж в границите на " Фотофабрика ", той изнася лекция за портретната снимка.
Гонор е роден през 1963 година в дребния град Шоле. Още като дете е заинтересован от представянето на човешкото лице и прочувствено положение, а инцидентните срещи с работата на Даян Арбъс и Брасай го карат да мисли, че може да изследва това точно посредством фотографията. Изцяло самичък навлиза в снимането и технологическите особености в специалността. За Пиер всяко лице споделя нещо за средата и времето, в която личността живее.
През 80-те години той е в Париж. " Приятен, извънредно освободен град в този интервал, само че с към този момент обрисувани линии къде и по какъв начин може да се реализираш. Реших, че до момента в който съм млад, би трябвало да открия нещо друго. "
В края на десетилетието отива в Мадрид и намира среда, която е с няколко крачки обратно по положителния метод - с повече креативна независимост и повече неутъпкани пътеки. Над три десетилетия по-късно той към момента живее в Испания и е влюбен в крайните квартали на столицата.
Капитал - брой 33
Да насочва обектива към хората към себе си е нещо, което е правил постоянно. " Снимам хора, които отиват до магазина, елементарните служащи в квартала, проститутки, хора от дребните градове, които занапред се заселват в Мадрид. Нещо като образен дневник. " Казва, че като гей той усеща непосредственост към хората, които " съществуват по друг метод денем и нощта ".
Фотокнига на Пиер Гонор от 2013 година Източник: La Fabrica
Не счита, че е намерил стила си - снимането на хора в близка до класическия маслен портрет хармония - до вероятно средата на професионалния си път досега. Един от най-ключовите планове за него е работата с членове на японската мафия якудза, прекарване, което изненадващо разказва като " много умерено ". През 2009-2010 година взема решение да обърне внимание на характерна и проблематична специалност и промишленост - миньорството. Насочва се към мините със затихваща функционалност в Северозападна Испания, исторически значимо място на спорове и знакови настроения - въоръжени локални служащи вземат участие в Гражданската война в страната (1936 - 1939), а през последното десетилетие миньорите интензивно стачкуват против все по-лошите финансови условия.
Източник: La Fabrica
Как съумява да извади хората от средата им, без да им слага ореол на екзотичност? " Е, не съм някой от National Geographic ", усмихва се Пиер.
Срещаме с него по време на третото му посещаване в България. Той е част от настоящата групова галерия на " Фотофабрика " в Двореца, а в нея са показани фотоси от серията му Nature Tales, размишление върху връзката сред хората и животните. През 2015 година той подрежда изложбата " Различните аз ", в която показва хора от ромските общности в Севиля, а през 2018 година, още веднъж в границите на " Фотофабрика ", той изнася лекция за портретната снимка.
Гонор е роден през 1963 година в дребния град Шоле. Още като дете е заинтересован от представянето на човешкото лице и прочувствено положение, а инцидентните срещи с работата на Даян Арбъс и Брасай го карат да мисли, че може да изследва това точно посредством фотографията. Изцяло самичък навлиза в снимането и технологическите особености в специалността. За Пиер всяко лице споделя нещо за средата и времето, в която личността живее.
През 80-те години той е в Париж. " Приятен, извънредно освободен град в този интервал, само че с към този момент обрисувани линии къде и по какъв начин може да се реализираш. Реших, че до момента в който съм млад, би трябвало да открия нещо друго. "
В края на десетилетието отива в Мадрид и намира среда, която е с няколко крачки обратно по положителния метод - с повече креативна независимост и повече неутъпкани пътеки. Над три десетилетия по-късно той към момента живее в Испания и е влюбен в крайните квартали на столицата.
Капитал - брой 33
Да насочва обектива към хората към себе си е нещо, което е правил постоянно. " Снимам хора, които отиват до магазина, елементарните служащи в квартала, проститутки, хора от дребните градове, които занапред се заселват в Мадрид. Нещо като образен дневник. " Казва, че като гей той усеща непосредственост към хората, които " съществуват по друг метод денем и нощта ".
Фотокнига на Пиер Гонор от 2013 година Източник: La Fabrica
Не счита, че е намерил стила си - снимането на хора в близка до класическия маслен портрет хармония - до вероятно средата на професионалния си път досега. Един от най-ключовите планове за него е работата с членове на японската мафия якудза, прекарване, което изненадващо разказва като " много умерено ". През 2009-2010 година взема решение да обърне внимание на характерна и проблематична специалност и промишленост - миньорството. Насочва се към мините със затихваща функционалност в Северозападна Испания, исторически значимо място на спорове и знакови настроения - въоръжени локални служащи вземат участие в Гражданската война в страната (1936 - 1939), а през последното десетилетие миньорите интензивно стачкуват против все по-лошите финансови условия.
Източник: La Fabrica
Как съумява да извади хората от средата им, без да им слага ореол на екзотичност? " Е, не съм някой от National Geographic ", усмихва се Пиер.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ