Руски институт: Ако не беше Червената армия, в България щеше да има холокост
Снимка: Rvio.histrf.ru
Ако не беше Червената войска, всичко би поело по напълно друг сюжет - гибелта на евреите от Тракия и Македония е удостоверение за това. Нацистите просто щяха да " изцедят " българското управление и да го принудят да взе участие в холокост, само че към този момент на личната българска територия. Но след прелома във войната и наближаването на Червената войска към границите на европейските страни, българските управляващи бяха принудени да се оглеждат, да търсят контакти със съдружниците от Антихитлеристката коалиция, да мислят какво ще се случи, когато България излезе отдолу под крилото на Хитлерова Германия, написа " Дневник ".
Така че нашето външно министерство е безусловно право, когато показва, че точно " с помощта на нашите воини беше предотвратена депортацията на евреите от България ".
Това декларира научният шеф на Руското военноисторическо общество Михаил Мяхков в мнение, публикувано в събота вечерта на страницата във " Facebook " на посолството на Русия в България. Часове преди този момент посолството разяснява, че " признаваме безспорния храбър принос на българския народ, в това число на представителите на интелигенцията и православната черква, в битката с нацизма и спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на гибелта ".
Главният мотив
В текста на Мяхков се изяснява, че " основният мотив за заемането на сходна позиция от българските управляващи е била променената конюнктура на военните фронтове, успеха на Червената войска край Сталинград и Курск, жертвите на руския народ, дадени за освобождението и на своята страна, и на страните от Европа ".
" Да напомним на българското външно министерство, продължава Мяхков, че през 1941-1945 година целият свободомислещ свят със спотаен мирис следеше по какъв начин се развиват събитията на съветско-германския фронт. Ако не беше Червената войска, немците щяха да унищожат не 6 милиона евреи, а доста повече. Само в Европа те бяха набелязали за разпродажба 11 милиона евреи. " (По общоприети от историците данни през 1933 година в Европа са живеели 9.5-9.7 млн. евреи - бел. ред.)
Авторът управлява Центъра за проучване на войните и геополитиката към Института по всеобща история към Руската академия на науките и е експерт по военните дейности по време на Втората международна война. Сред посочените на страницата на центъра негови изявления не участва нито една, обвързвана с холокоста или ролята на Червената войска на Балканите по време на Втората международна война.
В позицията си той показва още: " Съгласно чудовищните нацистки проекти от 1942 година от България се е възнамерявало депортирането и унищожаването на 48 хиляди евреи. Тези проекти са били действителност, защото в България още през 1940 година е признат Законът за отбрана на нацията, който доста наподобява на антисемитските закони в Германия. Мрачна страница в българската история е депортирането напролет на 1943 година от гръцка Тракия и югославска Македония, окупирани от български войски, на повече от 10 000 евреи, които по-късно са унищожени в нацистките концлагери на гибелта. Такава орис според договореността сред българското държавно управление и представителите на немските управляващи е можело да чакат и евреите, живеещи в самата България. Благодарение на гражданската опозиция против тези проекти позицията на Българската православна черква, публични организации и на самия цар Борис депортацията е предотвратена. " На това място Мяхков привежда и тезата си за основния мотив това да се случи.
В умозаключение историкът приказва и за последните произшествия с Паметника на Съветската войска в София. " Оскверняването на монументи на руски воини е непосредствено закононарушение и от юридическа позиция, и от гледната точна на съда на историята. Днешното потомство българи живее в свободна страна посредством на първо място на елементарните руски воини, които прочее постоянно са се отнасяли към България като към братска страна. Да се не помни това значи да не се почита личната история. "
Какво съставлява Руското военноисторическо общество
Руското военноисторическо общество (РВИО), на което Мяхков е теоретичен шеф, е учредено преди 110 години, само че е ликвидирано от болшевиките и е възобновено едвам в края на 2012 година от президента Владимир Путин. То има статут на " обществено-държавна организация " и се финансира в забележителна степен от държавния бюджет на Русия - главно през Министерството на културата, което е негов съучредител дружно с Министерството на защитата.
В устава му е записано, че измежду задачите за възобновяване му е " подпомагане за проучването на съветската военна история и противопоставяне на опитите за нейното деформиране ". РВИО се занимава още със " запазване, агитация и разпространяване на военноисторически знания, отчитайки актуалните осведомителни и иновационни технологии ", както и с " монументална агитация " под формата на монументи в памет на съветските воини и съдействалите в тила най-вече по време на Първата и Втората международна война.
Председател на РВИО е министърът на културата Владимир Медински, за който тази година бе потвърдено, че обилни елементи от дисертацията му са плагиатствани, само че академичната комисия отхвърли да му отнеме докторската купа.
Почетни членове са предприемачи и някогашни военни, министри, депутати (вкл. Леонид Слуцки, началник на комисията по интернационалните връзки към Държавната дума), както и известни имена като някогашния международен първенец по шах и народен представител Анатолий Карпов, кинорежисьорите Никита Михалков и Карен Шахназаров, космонавтът Алексей Леонов, скулпторът Зураб Церетели.
Председател на Научния съвет на РВИО е Владимир Чуров, който стана печално прочут като началник на съветската ЦИК по време на парламентарните и президентските избори от 2011-2012 година, провокирали най-масовите митинги от идването на Путин на власт.
Председател на Попечителския съвет е вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за военнопромишления комплекс на Русия и един от най-известните националисти във властта.
" Ако бяхме влезнали в Константинопол през 1878 година "
Руският император приема парада на съветската войска под стените на " Св.София " в Истанбул - илюстрация към историческата догадка за вероятен друг завършек на Руско-турската война от 1877-1878г.
В историческите среди се счита за непрофесионално коментиране на това " Какво щеше да стане, в случай че... ", само че РВИО има такава специфична графа. В събота в нея бе оповестен текстът на Евгений Сухарников " Какво щеше да стане, в случай че Русия беше превзела Константинопол ".
В публикацията се импровизира върху това какво би станало, в случай че по време на Руско-турската война от 1877-1878 година армията беше превзела Истанбул. " Русия в никакъв случай не е била толкоз близо до това да получи в свое притежание Константинопол, т.е. православната империя е можела да завоюва античната столица на Византийската империя, правоприемница на която се е считала съветската страна ", написа създателят.
Той показва, че въпреки някои съветски владетели да се заигравали с сходна мисъл, в никакъв случай не е имало съответен и обстоен проект или най-малко схващане за това по какъв начин да бъде върнат Константинопол ", както и че е нямало по какъв начин да се употребява терминът " избавление " за един град, който е мюсюлмански от епохи.
Понеже са минали и времената на кръстоносните походи, т.е. воденето на военна агресия на религиозна основа, всичко в региона се урежда в границите на така наречен Източен въпрос, продължава Сухарников. Той напомня, че " концепцията за връщане на Константинопол в лоното на православието още веднъж се възражда в епохата на Николай Втори - този път в качеството на претекст за Първата международна война.
Авторът изяснява, че " освобождението " на Истанбул от Русия е щяло да сътвори за империята доста проблеми и е щяло да бъде недопустимо за Британската империя и Франция, които не желали да виждат руснаците в Средиземно море.
Но тук тезата на Сухарников поема в непредвидена посока: " Само че тогава Русия има стратегически сътрудници - Австрия и Германия. Сбъдва се фантазията на Ото декор Бисмарк - Русия в състава на Тройния съюз, най-силният боен съюз от всички вероятни в края на XIX век. Световната война стартира 30 години по-рано и Руската империя няма късмет да избегне присъединяване в нея. Понеже с този съюз Русия би излязла като победител, нямаше да ги има нито Ленин, нито Октомврийската гражданска война, нито всичко останало. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Ако не беше Червената войска, всичко би поело по напълно друг сюжет - гибелта на евреите от Тракия и Македония е удостоверение за това. Нацистите просто щяха да " изцедят " българското управление и да го принудят да взе участие в холокост, само че към този момент на личната българска територия. Но след прелома във войната и наближаването на Червената войска към границите на европейските страни, българските управляващи бяха принудени да се оглеждат, да търсят контакти със съдружниците от Антихитлеристката коалиция, да мислят какво ще се случи, когато България излезе отдолу под крилото на Хитлерова Германия, написа " Дневник ".
Така че нашето външно министерство е безусловно право, когато показва, че точно " с помощта на нашите воини беше предотвратена депортацията на евреите от България ".
Това декларира научният шеф на Руското военноисторическо общество Михаил Мяхков в мнение, публикувано в събота вечерта на страницата във " Facebook " на посолството на Русия в България. Часове преди този момент посолството разяснява, че " признаваме безспорния храбър принос на българския народ, в това число на представителите на интелигенцията и православната черква, в битката с нацизма и спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на гибелта ".
Главният мотив
В текста на Мяхков се изяснява, че " основният мотив за заемането на сходна позиция от българските управляващи е била променената конюнктура на военните фронтове, успеха на Червената войска край Сталинград и Курск, жертвите на руския народ, дадени за освобождението и на своята страна, и на страните от Европа ".
" Да напомним на българското външно министерство, продължава Мяхков, че през 1941-1945 година целият свободомислещ свят със спотаен мирис следеше по какъв начин се развиват събитията на съветско-германския фронт. Ако не беше Червената войска, немците щяха да унищожат не 6 милиона евреи, а доста повече. Само в Европа те бяха набелязали за разпродажба 11 милиона евреи. " (По общоприети от историците данни през 1933 година в Европа са живеели 9.5-9.7 млн. евреи - бел. ред.)
Авторът управлява Центъра за проучване на войните и геополитиката към Института по всеобща история към Руската академия на науките и е експерт по военните дейности по време на Втората международна война. Сред посочените на страницата на центъра негови изявления не участва нито една, обвързвана с холокоста или ролята на Червената войска на Балканите по време на Втората международна война.
В позицията си той показва още: " Съгласно чудовищните нацистки проекти от 1942 година от България се е възнамерявало депортирането и унищожаването на 48 хиляди евреи. Тези проекти са били действителност, защото в България още през 1940 година е признат Законът за отбрана на нацията, който доста наподобява на антисемитските закони в Германия. Мрачна страница в българската история е депортирането напролет на 1943 година от гръцка Тракия и югославска Македония, окупирани от български войски, на повече от 10 000 евреи, които по-късно са унищожени в нацистките концлагери на гибелта. Такава орис според договореността сред българското държавно управление и представителите на немските управляващи е можело да чакат и евреите, живеещи в самата България. Благодарение на гражданската опозиция против тези проекти позицията на Българската православна черква, публични организации и на самия цар Борис депортацията е предотвратена. " На това място Мяхков привежда и тезата си за основния мотив това да се случи.
В умозаключение историкът приказва и за последните произшествия с Паметника на Съветската войска в София. " Оскверняването на монументи на руски воини е непосредствено закононарушение и от юридическа позиция, и от гледната точна на съда на историята. Днешното потомство българи живее в свободна страна посредством на първо място на елементарните руски воини, които прочее постоянно са се отнасяли към България като към братска страна. Да се не помни това значи да не се почита личната история. "
Какво съставлява Руското военноисторическо общество
Руското военноисторическо общество (РВИО), на което Мяхков е теоретичен шеф, е учредено преди 110 години, само че е ликвидирано от болшевиките и е възобновено едвам в края на 2012 година от президента Владимир Путин. То има статут на " обществено-държавна организация " и се финансира в забележителна степен от държавния бюджет на Русия - главно през Министерството на културата, което е негов съучредител дружно с Министерството на защитата.
В устава му е записано, че измежду задачите за възобновяване му е " подпомагане за проучването на съветската военна история и противопоставяне на опитите за нейното деформиране ". РВИО се занимава още със " запазване, агитация и разпространяване на военноисторически знания, отчитайки актуалните осведомителни и иновационни технологии ", както и с " монументална агитация " под формата на монументи в памет на съветските воини и съдействалите в тила най-вече по време на Първата и Втората международна война.
Председател на РВИО е министърът на културата Владимир Медински, за който тази година бе потвърдено, че обилни елементи от дисертацията му са плагиатствани, само че академичната комисия отхвърли да му отнеме докторската купа.
Почетни членове са предприемачи и някогашни военни, министри, депутати (вкл. Леонид Слуцки, началник на комисията по интернационалните връзки към Държавната дума), както и известни имена като някогашния международен първенец по шах и народен представител Анатолий Карпов, кинорежисьорите Никита Михалков и Карен Шахназаров, космонавтът Алексей Леонов, скулпторът Зураб Церетели.
Председател на Научния съвет на РВИО е Владимир Чуров, който стана печално прочут като началник на съветската ЦИК по време на парламентарните и президентските избори от 2011-2012 година, провокирали най-масовите митинги от идването на Путин на власт.
Председател на Попечителския съвет е вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за военнопромишления комплекс на Русия и един от най-известните националисти във властта.
" Ако бяхме влезнали в Константинопол през 1878 година "
Руският император приема парада на съветската войска под стените на " Св.София " в Истанбул - илюстрация към историческата догадка за вероятен друг завършек на Руско-турската война от 1877-1878г.
В историческите среди се счита за непрофесионално коментиране на това " Какво щеше да стане, в случай че... ", само че РВИО има такава специфична графа. В събота в нея бе оповестен текстът на Евгений Сухарников " Какво щеше да стане, в случай че Русия беше превзела Константинопол ".
В публикацията се импровизира върху това какво би станало, в случай че по време на Руско-турската война от 1877-1878 година армията беше превзела Истанбул. " Русия в никакъв случай не е била толкоз близо до това да получи в свое притежание Константинопол, т.е. православната империя е можела да завоюва античната столица на Византийската империя, правоприемница на която се е считала съветската страна ", написа създателят.
Той показва, че въпреки някои съветски владетели да се заигравали с сходна мисъл, в никакъв случай не е имало съответен и обстоен проект или най-малко схващане за това по какъв начин да бъде върнат Константинопол ", както и че е нямало по какъв начин да се употребява терминът " избавление " за един град, който е мюсюлмански от епохи.
Понеже са минали и времената на кръстоносните походи, т.е. воденето на военна агресия на религиозна основа, всичко в региона се урежда в границите на така наречен Източен въпрос, продължава Сухарников. Той напомня, че " концепцията за връщане на Константинопол в лоното на православието още веднъж се възражда в епохата на Николай Втори - този път в качеството на претекст за Първата международна война.
Авторът изяснява, че " освобождението " на Истанбул от Русия е щяло да сътвори за империята доста проблеми и е щяло да бъде недопустимо за Британската империя и Франция, които не желали да виждат руснаците в Средиземно море.
Но тук тезата на Сухарников поема в непредвидена посока: " Само че тогава Русия има стратегически сътрудници - Австрия и Германия. Сбъдва се фантазията на Ото декор Бисмарк - Русия в състава на Тройния съюз, най-силният боен съюз от всички вероятни в края на XIX век. Световната война стартира 30 години по-рано и Руската империя няма късмет да избегне присъединяване в нея. Понеже с този съюз Русия би излязла като победител, нямаше да ги има нито Ленин, нито Октомврийската гражданска война, нито всичко останало. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ