Снимка: Пиер Московиси и Сергей Станишев [Европейската комисия] Още по

Снимка: Пиер Московиси и Сергей Станишев

[Европейската комисия] Още по тематиката
Борисов и Домбровскис: До една година България може да е в ERM II

Страната е получила план на пътна карта от ЕЦБ, само че и изискване първо да се причисли към банковия съюз
26 апр 2018
Домбровскис: България може да влезе в чакалнята на еврозоната до месеци

Разговорите сега се концентрират върху финансовия и банковия бранш, разяснява заместник-председателят на Европейска комисия пред Българска национална телевизия
26 апр 2018
Кристалина Георгиева: Еврозоната е положителна за кандидатурата на България

Опасността от нова дългова рецесия в бедните страни е сериозна, уточни шефът на Световната банка
23 апр 2018 Пиер Московиси , европейски комисар за стопански и финансови въпроси, и Сергей Станишев , водач на Партията на европейските социалисти, в публикация за в. " Капитал "

Вниманието на Европа още веднъж се насочва към България, този път за срещата на финансовите министри в София в разгара на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Реформата на еврозоната е на дневен ред – по какъв начин да превърнем единната валута в най-мощния инструмент за понижаване на разликите сред богатите и бедните страни - членки на Европейски Съюз. Това е опция, от която България би трябвало да се възползва.

Еврото беше основано, с цел да подкрепи икономическия разцвет на всички страни членки. И би трябвало да бъде една в действителност единна валута – а не на две или повече скорости, което облагодетелства огромните и богатите страни за сметка на по-малките или по-бедните. За да се разгърне цялостният капацитет на единната валута, еврозоната се нуждае от промени. А въпросът за присъединяване и ангажирането на страните отвън нея в една реформирана парична зона е от основно значение за бъдещето на целия Европейски съюз.

Европейският съюз е построен с концепцията за общо, споделено благополучие, само че казусът на еврозоната през днешния ден са таман разликите сред страните членки (във и отвън еврозоната). Държавите бяха наранени от финансовата рецесия по разнообразни способи – дълготрайна безработица, високи равнища на обществен дълг, спад в вложенията в обществени услуги и инфраструктура. Някои към този момент оставиха тези проблеми зад тила си, други към момента се борят. Надигнаха се доста гласове, че еврозоната е част от казуса, а не от решението. Възходът на крайнодесните и популистки партии в Европа нанесе удар по съвсем всички правила, на които съюзът е учреден и които отстояваме. Въпреки това имаме вяра, че една реформирана еврозона ще донесе повече непоклатимост, доближаване и самочувствие на всички европейските жители.

За множеството страни, в това число България, присъединението към еврото е ангажимент, залегнал в договорите за присъединение към Европейски Съюз (само Обединеното кралство и Дания са избрали да не включват тази опция). В този смисъл приемането на единната валута е въпрос на време, само че освен за покриване на критериите за конвергенция (които България все още изпълнява), а и за избиране на политически и стопански верния миг, което не е лесна задача. Ние сме твърдо уверени, че точно в този момент е подобаващото време за страните отвън нея да стартират да възнамеряват дълготрайно и да обмислят равнището на своите упоритости във връзка с единната валута.

Европейските социалисти и демократи постоянно са разглеждали с приоритет промените, ориентирани към равнене на стандартите и към по-голяма взаимност сред страните. Ето за какво ние желаеме да подобрим демократичния надзор над общата валута, да създадем специфична позиция - финансов министър на еврозоната, и да сложим завършек на вземането на решения на мрачно. Настояваме за по-силна регулация на банковия бранш и европейска система за гарантиране на влоговете на всички жители. Настояваме за обособен бюджет, който да бъде употребен при нова рецесия, с цел да не пострадат обществените услуги (както стана последния път) и да избегнем трайната безработица.

Такива усъвършенствания обаче ще могат да се вкарат единствено в страните, които употребяват общата валута. Според нас това ще задълбочи разликите сред тях и останалите, вместо да подкрепи конвергенцията. Тези, които не употребяват еврото, би трябвало или да имат опция да се причислят към новите начинания като Банковия съюз да вземем за пример, или да обмислят приемане на еврото в средносрочен и дълготраен проект.

И в случай че този спор беше подценен през последните години, елементарно е да забележим за какво – множеството европейски страни се задъхват под офанзивите на евроскептиците, а доста към момента са жертва на безмилостния блян към още повече бюджетни ограничавания, налагани даже когато към този момент сме преодолели финансовата рецесия. Едва ли е изненадващо, че в този момент еврозоната не работи толкоз добре, колкото би трябвало.

Смятаме, че има ясна опция да формираме бъдещето на еврозоната в прогресивна посока. Въпреки че десни държавни управления до неотдавна преобладаваха в нея, ние, социалистите, към този момент успяхме да пренасочим европейските и националните политики от метода на строги икономии към основаване на качествени нови работни места и стопански напредък. Прогресивното държавно управление на Антонио Коща в Португалия да вземем за пример потвърди, че моделът, който приоритизира обществените вложения, е освен вероятен, само че и по-добрият. Знак на самопризнание беше и избирането на португалския финансов министър Марио Сентено за ръководител на еврогрупата. Дискусиите, които организираме при подготовката за срещите на върха на Европейски Съюз, ни дават убеденост, че политическият подтик се движи в нашата посока. Идеите ни за бъдещето на еврозоната са още една опция за битка с бедността и неравенствата, както и за по-високи обществени стандарти. Тя би трябвало да бъде нещо доста повече от пространство с единна валута – инструмент за превръщането на Европа в едно по-добро място за живот на всеки жител.