Мисията на „Касини” приключва и апаратът ще изгори над Сатурн
Снимка: НАСА
20-годишната плодотворна задача на галактическата сонда „ Касини ” завършва на 15 септември с „ гмуркането ” на атмосферата на Сатурн, оповестиха международните медии. Десет от уредите на галактическия уред ще действат до последния миг, когато той ще се изпари. Сред тях е и спектрометърът, който би трябвало да съобщи данни за атмосферата на планетата. Вчера други уреди реализираха наблюдения на сиянията и вихрите на двата полюса на Сатурн. „ Касини ” стартира през днешния ден своето последно втурване в 07:14 ч. по Гринуич (10:14 ч. наше време) със скорост 113 000 км/ч. С антени, насочени към Земята, сондата би трябвало да навлезе в атмосферата на Сатурн в 13:31 ч. наше време, което ще бъде доказано 14:54 ч. Закъснението от 83 минути се дължи на дистанцията, което би трябвало да изминат радиовълните от сондата до контролния център. Една минута по-късно, на 1510 километра над облачния пласт, връзката с „ Касини ” ще прекъсне и сондата ще се изпари. Това ще стане за по-малко от 2 минути. Последният й сигнал би трябвало да бъде получен в 14:55 ч. Като пуска „ Касини ” в атмосферата на Сатурн, НАСА заобикаля рисковете от разбиването на сондата върху някои от луните на тази планета, където може да съществуват форми на живот, като да вземем за пример Енцелад. По този метод тези небесни тела ще бъдат защитени от вероятно заразяване. Същата орис американското галактическо ведомство отреди на орбиталния уред „ Галилео ” през 2003 година, който беше „ потънал ” в атмосферата на Юпитер. Така бе защитена луната му Европа, която има огромен солен океан под дебела ледена обвивка. Там също биха могли да съществуват форми на живот.
„ Касини ” изследва Сатурн и „ антуража му ” от 62 луни от юли 2004 година Сондата обезпечи данни за съвсем 4000 научни изявления. От изстрелването през 1997 година тя е минала 7,9 милиарда км. Апаратът откри 6 луни, направи 453 хиляди фотоси, извърши 2,5 млн. команди, събра 635 гигабайта научни данни. „ Касини ” е взаимен план на НАСА, на Европейската галактическа организация и на Италианската галактическа организация. Последните две галактически ведомства конструираха дребната сонда „ Хюйгенс ”, пренесена от „ Касини ”. Мисията „ Касини – Хюйгенс ” коства 3.9 милиарда $, от които НАСА финансира 2.5 милиарда $, а останалите средства бяха обезпечени от европейското и италианското галактическо ведомство.
20-годишната плодотворна задача на галактическата сонда „ Касини ” завършва на 15 септември с „ гмуркането ” на атмосферата на Сатурн, оповестиха международните медии. Десет от уредите на галактическия уред ще действат до последния миг, когато той ще се изпари. Сред тях е и спектрометърът, който би трябвало да съобщи данни за атмосферата на планетата. Вчера други уреди реализираха наблюдения на сиянията и вихрите на двата полюса на Сатурн. „ Касини ” стартира през днешния ден своето последно втурване в 07:14 ч. по Гринуич (10:14 ч. наше време) със скорост 113 000 км/ч. С антени, насочени към Земята, сондата би трябвало да навлезе в атмосферата на Сатурн в 13:31 ч. наше време, което ще бъде доказано 14:54 ч. Закъснението от 83 минути се дължи на дистанцията, което би трябвало да изминат радиовълните от сондата до контролния център. Една минута по-късно, на 1510 километра над облачния пласт, връзката с „ Касини ” ще прекъсне и сондата ще се изпари. Това ще стане за по-малко от 2 минути. Последният й сигнал би трябвало да бъде получен в 14:55 ч. Като пуска „ Касини ” в атмосферата на Сатурн, НАСА заобикаля рисковете от разбиването на сондата върху някои от луните на тази планета, където може да съществуват форми на живот, като да вземем за пример Енцелад. По този метод тези небесни тела ще бъдат защитени от вероятно заразяване. Същата орис американското галактическо ведомство отреди на орбиталния уред „ Галилео ” през 2003 година, който беше „ потънал ” в атмосферата на Юпитер. Така бе защитена луната му Европа, която има огромен солен океан под дебела ледена обвивка. Там също биха могли да съществуват форми на живот.
„ Касини ” изследва Сатурн и „ антуража му ” от 62 луни от юли 2004 година Сондата обезпечи данни за съвсем 4000 научни изявления. От изстрелването през 1997 година тя е минала 7,9 милиарда км. Апаратът откри 6 луни, направи 453 хиляди фотоси, извърши 2,5 млн. команди, събра 635 гигабайта научни данни. „ Касини ” е взаимен план на НАСА, на Европейската галактическа организация и на Италианската галактическа организация. Последните две галактически ведомства конструираха дребната сонда „ Хюйгенс ”, пренесена от „ Касини ”. Мисията „ Касини – Хюйгенс ” коства 3.9 милиарда $, от които НАСА финансира 2.5 милиарда $, а останалите средства бяха обезпечени от европейското и италианското галактическо ведомство.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ